Решение по адм. дело №296/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б. Х. С. от село К., област Разград, подадена чрез адвокат С. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0275-000181/28.08.2025 г., издадена от полицейски инспектор от Районно управление (РУ) Исперих към Областна дирекция (ОД) на МВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото там пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца, негова собственост.

В жалбата и по същество се твърди, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Сочи се, че в кръга на лицата, понасящи отговорност по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, законодателят не е регламентирал хипотеза, при която се налага принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС при изгубено или откраднато свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС). С оглед на това се иска от съда да отмени ЗППАМ. Претендират се разноски.

Ответникът по делото не изразява становище по жалбата. В открито съдебно заседание не се явява, не се представлява.

Административен съд – Разград, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, които съобрази с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя Б. Х. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 485587/27.08.2025 г. за това, че на същата дата около 18.15 часа в село Тодорово, община Исперих, област Разград, на ул. „Васил Левски“ пред дом № 12 в посока село Окорш управлява собствения си лек автомобил с Ауди Q7 с рег. № [рег. номер] след като Свидетелството за управление на МПС (СУМПС) е обявено за невалидно, тъй като е изгубено или откраднато, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

С оспорената в настоящото производство ЗППАМ от 28.08.2025 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от шест месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, като от фактическа страна се основава изцяло на констатациите, съдържащи се в АУАН серия GА № 485587/27.08.2025 г.

Жалбоподателят е представил АУАН серия АД и бл. № 265767/26.08.2025 г., съставен срещу него на 26.08.2025 г. в сградата на РУ Разград на адрес в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 1 за това, че същият не е положил достатъчно грижи и усилия по опазване на своето СУМПС, вследствие на което то е изгубено, с което е нарушил разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за българските лични документи.

Представено е СУМПС № *********, издадено на жалбоподателя на 28.08.2025 г. със срок на валидност до 28.08.2035 г.

При така установените факти с оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото МПС, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

След проверка на оспорения административен акт съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваната ЗППАМ, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

В съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ПАМ като процесната се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Представена е Заповед № 330з-648/05.03.2025 г., с която директорът на ОД на МВР – Разград е оправомощил служителите на длъжност полицейски инспектор VI – V степен в Районно управление Исперих при ОД на МВР – Разград да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП за територията, обслужвана от Районното управление. Следователно оспорената ЗППАМ е валидно издадена от оправомощено лице в кръга на делегираната му материална и териториална компетентност.

Тя е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи конкретната ПАМ. Допуснатото нарушение от водача, което съставлява фактическото основание за прилагане на процесната ПАМ, е описано достатъчно ясно и точно. Дали деянието, възприето от правоприлагащия орган като материалноправно основание за налагане на ПАМ, попада в някоя от хипотезите за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, е въпрос на материална, а не на формална законосъобразност на оспорената заповед.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти и доколко същите попадат в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се наложените правни последици.

По делото безспорно е установен фактът на извършване на нарушението на чл. 150а, ал. ЗДвП на 27.08.2025 г. Спорен по делото е въпросът, дали управлението на МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, попада в някоя от законово регламентираните хипотези по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП.

Прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП се свързва с неправомерно поведение на лице, което управлява собственото си МПС (1) без да е правоспособен водач или (2) без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, (3) или е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, (4) или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а НПК. Видно от съдържанието на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, в нея (за разлика от чл. 150а, ал. 1 ЗДвП) не е включено като основание за ограничаване правата на собственика чрез налагане на ПАМ управлението на МПС от водач, на когото СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Това е така, тъй като обявяването на СУМПС за невалидно в тези хипотези не рефлектира върху вече придобитото право за управление и съответно на правоспособността на водача. Придобиването на правоспособност за управление на МПС е резултат от осъществяването на сложен фактически състав, в който като елемент не се включва снабдяването на СУМПС. То е последица от осъществяването му. С други думи правоспособността за управление на МПС не се поражда от притежаването на СУМПС и липсата на СУМПС, поради загубата му, кражбата или повреждането му, не прави водача неправоспособен.

Аргумент в подкрепа на горния извод е регламентацията на чл. 151, ал. 9, изр. последно и чл. 160, ал. 1 ЗДвП, в които е посочено, че при повреждане, унищожаване, изгубване или кражба на СУМПС се издава дубликат, тоест водачът продължава да бъде правоспособен.

Съгласно чл. 16 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина повреждането, унищожаването, изгубването и кражбата на СУМПС, освен юридически факти, пораждащи правомощието на администрацията да промени статуса на СУМПС и да го обяви за невалидно, е и правопораждащ юридически факт за водача да поиска издаване на дубликат на СУМПС, като по желание на водача СУМПС може да се подмени с нов срок на валидност. Самата нормативно предвидена възможност за издаване на дубликат на повредено, унищожено, изгубено или откраднато СУМПС обуславя извод, че при настъпването на юридическите факти по чл. 16 от цитираната Наредба, придобилият право да управлява МПС водач не губи правоспособността за управление на МПС и продължава да "притежава" СУМПС по смисъла на закона.

Факт е, че още в деня на издаване на процесната ПАМ жалбоподателят се е снабдил със СУМПС.

Целта за прилагането на ПАМ по ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения (чл. 171 ЗДвП). Наличието на кражба, загуба или повреждане на СУМПС не означава, че водачът е неправоспособен и като такъв е опасен за движението по пътищата, поради което законодателят не е включил тази хипотеза сред тези за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката за наличието на материалноправно основание за прилагане на ПАМ. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а към 28.08.2025 г., на която дата е издадена процесната заповед, жалбоподателят вече е притежавал СУМПС, който факт не е възприет от правоприлагащия орган.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспорената ЗППАМ като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право да му се възстановят направените от него деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 510 лева, от които заплатена държавна такса от 10 лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 500 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд – Разград

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0275-000181/28.08.2025 г., издадена от полицейски инспектор от Районно управление Исперих към Областна дирекция на МВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца на посоченото там пътно превозно средство, собственост на жалбоподателя Б. Х. С..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Разград да заплати на Б. Х. С. от [населено място], област Разград сумата от 510 (петстотин и десет) лева деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.