Решение по адм. дело №30/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на "Джи пи кей инвест" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от М. М., против ревизионен акт № Р-16001623007075-091-001 от 03.10.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 499/10.12.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ / Д „ОДОП“ / - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 3 216.40 лв. и лихви 555.60 лв. и допълнително установени задължения за ДДС за периода 01.02. – 28.02.2023 г. в размер на 85 910.74 лв. и лихви в размер на 17 783.39 лв.

Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че не са извършвани две посещения на адреса на дружеството, които да обосноват прилагането на разпоредбата на чл.32 от ДОПК. Немотивиран е изводът на органите по приходите за извършване на ревизия по реда на чл.122 ДОПК. Твърди се, че е налице техническа грешка при изписването на електронния адрес на дружеството. Излагат се подробни доводи по отношение на определените допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС. Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт и се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. И., който поддържа жалбата по аргументи, изложени в представената по делото писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П. Я. оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623007075-020-001 от 30.11.2023 г. (л.455, т.2), изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623007075-020-002 от 08.04.204 г. (л.379, т.2), издадени от Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив. Ревизията обхваща установяване на задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. и ДДС за периода 01.02.2022 г. – 31.08.2023 г., като е определен срок за приключването й, три месеца считано от датата на връчване на заповедта, като крайният срок е 07.06.2024 г. Заповедта от 30.11.2023 г. е връчена по реда на чл.32 от ДОПК след извършени две посещения на адреса да кореспонденция, резултатите от които са обективирани в Протокол № 1979622/06.12.2023 г. (л.453, т.2) и Протокол № 1980498/20.12.2023 г. (л.451, т.2) на адрес : гр. Пловдив, [улица]. Ревизията е спирана и възобновявана въз основа на Заповед за спиране на ревизионното производство № Р-16001623007075-023-001/14.08.2024 г. (л.69, т.1) и Заповед за възобновяването й № Р-16001623007075-143-001/02.10.2024 г. (л.61, т.1). Заповедта за спиране на производството е връчена по електронен път на М. М. на 22.08.2024 г. със сериен номер на КЕП: 462DF011D51DBD05, а заповедта за възобновяване е активирана от имейл: [електронна поща].

Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-1600160023007075-092-001 от 18.06.2024 г. (л.90, т.1), връчен по електронен път на 26.06.2024 г. от имейл: [електронна поща] (л.112, т.1), както и е направено посещение на адрес на дружеството: - г. Пловдив, [улица], документирано с Протокол № 1982012/19.06.2024 г. (л.85, т.1). От името на М. М. е депозирана по електронен път молба за удължаване срока за представяне на възражение срещу РД от 08.07.2024 г. и на 09.08.2024 г. е депозирано възражение от „Джи пи кей инвест“ ЕООД, представлявано от Д. Й. А. – управител (л.74, т.1), ведно с аналитична оборотна ведомост за подпериод 01.01.2022 г. – 31.08.2022 г., аналитичен регистър на сметка Доставчици за период от 01.01.2023 – 31.08.2023 г. и два броя фактури, издадени към „КМ интернешънъл груп“ ЕООД от 06.07.2023 г. и 15.08.2023 г. Въз основа на ревизионния доклад и след разглеждане на възражението е издаден обжалваният ревизионен акт № Р-1600160023007075-091-001 от 03.10.2024 г. (л.48, т.1) – предмет на настоящото съдебно производство. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 08.10.2024 г., като е изтеглен от имейл: [електронна поща] (л.53, т.1).

Към административната преписка са приложени оправомощителни заповед относно компетентността на длъжностните лица, издали оспорените актове (л.4 – л.17, т.1), оптичен носител – CD (л.3, т.1) и удостоверения за валидността на положените върху документите електронни подписи (л.478 – 486, т.2).

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на посочените по-горе заповеди5 на директора на ТД на НАП - Пловдив, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени надлежно на жалбоподателя. Следователно, на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

В подкрепа на горния извод са представените от страна на данъчната администрация протоколи от посещения на официално заявените седалище и адрес на управление на дружеството, както от данните на НАП, така и от търговския регистър; от удостоверението за управление на електронни адреси, от декларация на управителя на дружеството; от молбата за удължаване срока за подаване на възражение срещу РД, както и от удостоверенията за връчване по електронен път; от протоколите за извършени посещения на седалището и адреса на дружеството. Събраните доказателства налагат извода, че всички констатирани електронни адреси са актуални и от всички тях са изтеглени документите, изготвени от органите по приходите във връзка с ревизионното производство.

Ревизията е извършена по особения ред на чл.122 ДОПК, защото ревизиращият екип е установил наличие на обстоятелства по чл. 122 ал.1 т.4 и т.6 от ДОПК, тъй като всички документи, изготвени от ревизиращите органи, са връчени по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при множеството посещения на декларирания адрес за кореспонденция и за управление, не е открит представляващ или упълномощено лице на ревизираното дружество за контакт с НАП, за което в РД са описани подробно съставените протоколи и съобщения, съгласно предвидената в ДОЖПК процедура. Отделно от това при анализа на удостоверенията за връчване по електронен път се установява, че същите са активирани от актуални електронни адреси, на независимо от това, не са представени никакви документи и обяснения от страна на представляващ дружеството. В тази връзка са предприети действия за събиране на доказателства от други източници и за извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК – изготвени са уведомления по чл.17 (л.372, т.2) и по чл.124 ал.1 от ДОПК (л.366, т.2), както и ИПРДПОЗЛ за декларации становища по чл.124 ал.3 от с. к., като всички документи са връчени по реда на чл.32 от кодекса, но въпреки това, от РЛ не са представени изисканите такива.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт. Изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и, съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма.

Следва, в случая, да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, заповедите за спиране и възобновяване, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага извода, че органите на приходната администрация са съобразили принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване задълженията за данъци на лицето.

В тази насока, като неоснователни, следва да се констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на развилото се ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, още повече, че конкретни доводи в тази насока не се излагат. Единствено се твърди, че е налице техническа грешка при изписването на електронния адрес на дружеството, като същевременно обаче се установява, че на адреса на управление на дружеството не са открити, както представляващ последното, така и упълномощено лице за контакт с НАП.

Съдът намира за необходимо да отбележи също така, че с решението си горестоящият в йерархията административен орган изключително точно и ясно е изложил подробни мотиви относно връчването на всички данъчни книжа, на кои адреси – физически и електронни, като е анализирал и нормативната уредба касателно този въпрос, които изводи настоящата инстанция напълно възприема, с оглед събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства. Правилно директорът в решението си е посочил, че липсва каквато и да било информация относно корекция, както на физически адрес, така и на електронни такива.

Дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл. 160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС и ЗКПО. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения. Ето защо настоящият състав на съда намира възражението на жалбоподателя относно наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила за неоснователно.

При ревизията, предвид предприетите от страна на органите по приходите процесуални действия, както и констатациите за счетоводството на дружеството, счетоводната отчетност, документи, доказателства, обяснения, данни и сведения, непредставени пред ревизиращите органи, липсата и непредставянето на никакви счетоводни регистри, записвания, сметки и документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, тъй като РЛ не е намерено на декларираните от него адреси, укривало се е, не е съдействало и е възпрепятствало нормалното протичане на ревизията, е формиран извода, че са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.4 и т.6 от ДОПК.

В хода на ревизията са изискани по надлежния ред документи, сведения и обяснения от „Финарот“ ЕООД– счетоводно предприятие, водило счетоводството на РЛ, като по ел. поща е получено обяснения от управителя на същото (л.426, т.2), че на всички поставени въпроси е отговорено обстойно с обяснения по предходна проверка, извършена от НАП, и че документите на фирмата се съхраняват н кантората, като при необходимост ще бъдат изпратени, но това не е сторено. Предвид това, с Протокол са присъединени доказателства от извършена проверка са установяване на факти и обстоятелства (ПУФО)), подробно изброени в РД, в т. ч. счетоводни ведомости, сметки, главна книга, фактури, банкови извлечения, договори, обяснения и др. , изготвени към 31.08.2022 г. Съгласно дадените обяснения от „Финарт“ ЕООД, счетоводната и търговска документация на „Джи пи кей инвест“ ЕООД за периода 12/2021 от регистрацията на дружеството до 08/2022 г., се намират в архива на счетоводната кантора. Сочи се, че отношенията между „Финарт“ ЕООД и „Джи пи кей инвест“ ЕООД са преустановени в началото на 09/2022 г., след като е извършена промяна на собствеността на дружеството и смяна на управителя, и че документите, съхранявани към момента в архива на „Финарт“ ЕООД са непотърсени от новия управител на дружеството.

Отделно от това, в хода на ревизията са предприети съответните действия за връчване на изготвените документи в хода на ревизията на всички декларирани от РЛ адреси, както се посочи по-горе: – електронни, за кореспонденция и за управление на дружеството, многократно са посещавани последните и за всяко посещение са издадени протоколи обр. КД 73. При посещенията е установено, че на адреса в гр. Пловдив, [улица], съвпадащ с адреса по чл.8 от ДОПК, не е открит офис, търговски обект, склад на ф. „Джи пи кей инвест“ ЕООД, както и липса на каквото и да било обозначение за наличие на такова наименование.

Поради горното, на основание чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, като са обсъдени събраните доказателства от предходното и настоящото контролно производство, съставени са таблици, онагледяващи направените констатации, е формирана данъчна основа за облагане с данъци. Разпоредбата на чл.122 ал.1 от кодекса изрично предвижда и урежда правната възможност ревизиращият екип да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 8 точки обстоятелства. В случая, ревизиращият екип е установил, че са налице обстоятелствата по т. 4 – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, и т.6 на чл.122 ал.1 от ДОПК - данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл.28.

Данъчният резултат за 2022 г. е определен като разлика между установените от ревизията общо приходи ( признати са декларираните приходи от СМР по данни, предоставени от счетоводната кантора за сключен договор и издадена фактура № **********/2303.2022 г. с получател „Фууд енд фън микс център“ ЕООД и установените от ревизията общи разходи, като са приети данните за извършените разходи за счетоводни услуги само за ревизирания отчетен период, а другите декларирани разходи не са признати за данъчни цели поради непредставена счетоводна отчетност и документи към 31.12.2022 г.

При ревизията е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 85 910.74 лв. за периода м.02.2023 г., на основание чл.71 т.1 във връзка с чл.114 и чл.115 от ЗДДС, поради непредставяне на оригинални първични документи от РЛ.

В съдебно заседание на 09.09.2025 г. е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), оспорена по същество от ответната страна в представената по делото писмена защита, за изготвянето на която вещото лице е използвало наличните по преписката документи, и такива, предоставени от доставчика „ЗМ груп 3“ АД, подробно описани в заключението. Въз основа на тези документи експертът е формирал следните изводи: - видно от взетите счетоводни котировки, може да се твърди, че счетоводната отчетност на жалбоподателя е редовно водена по отношение на взетите стопански операции във връзка с проверените от експертизата документи, като по останалите поставени задачи, експертът е извършил подробно описание на извършените конкретни стопански операции, вкл. и с отразяването на ДДС по отношение на извършени СМР услуги от „ЗМ груп 3 „ ЕООД и „Булстрой дизайн“ ЕООД, както и приходи от продажби на продукция към „Фууд енд фън микс център“ ЕООД, и анализ на първичните счетоводни документи, предоставени от „Финарт“ ЕООД на експертизата за период 01.01.2015 г. до 31.08.2025 г., като е посочено кои разходи не са признати от ревизиращия екип.

В хода на съдебното производство от трето, неучастващо в процеса лице - „Финарт“ ЕООД са постъпили доказателства с молба вх. № 8287/19.05.2025 г., както и такива, представени в с. з. на 09.09.2025 г., по които е работило вещото лице по назначената ССчЕ; - представени от ТД на НАП – Пловдив доказателства с молба вх. № 5634/0104.2025 г.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.

Основният спорен въпрос по настоящото дело е наличието на основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК.

Съдът намира, че в случая органите по приходите безспорно са установили наличието на обстоятелство по чл.122 ал.1 т.4 и т.6 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. Съгласно чл.122 ал.1 от кодекса, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: т.4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч. или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и т.6. данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл.28.

От събраните при ревизията доказателства е видно, че дружеството многократно е било търсено на адреса за кореспонденция и не е намиран негов представител, поради което заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за нейното изменение, исканията за представяне на документи и писмени обяснения са били връчени по реда на чл.32 от ДОПК. Т.е., безспорно е установено наличието на обстоятелство по чл.122 ал.1 т.6 от с. к.

В хода на ревизията, на органите по приходите не са представени първичните счетоводни документи – данъчни фактури и счетоводни регистри, за да бъде извършена проверка за правилното счетоводно отразяване на стопанските операции и за своевременното разчитане със бюджета. Тези счетоводни документи не се представени и в хода на настоящото съдебно производство въпреки изрично дадената възможност на дружеството да попълни делото с относимите писмени доказателства. Единствено са представени счетоводни документи относно конкретните стопански операции, предмет на настоящото ревизионно производство. Т.е., безспорно е установено наличието на обстоятелства по чл. 122, ал.1 т.4 от ДОПК.

Представените от „Финарт“ ЕООД, обслужващо счетоводно ревизираното дружество, частични документи до м.08.2022 г. са твърде оскъдни е недостатъчни, за да се определя размерът на задълженията, още повече, че същите не са потърсени от новия собственик на „Джи пи кей инвест“ ЕООД след 09.2022 г., когато са преустановени отношенията между тези две дружества. Съдът възприема извода на ответната страна, че процесните доказателства са съставени за целите на настоящото съдебно производство, тъй като ССчЕ е изготвена въз основа на тях.

В този смисъл съдът не кредитира заключението на вещото лице, предвид факта, че експертизата е работила само и единствено по документите представени по преписката, които са изключително оскъдни и не дават цялостна представа за счетоводната организация на работа на РЛ. Вещото лице е работило по документи, които не са представени нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на административното такова, е едва в настоящото съдебно производство се представят, при това частично.

Следователно крайният извод, който се налага, е в настоящия случай са били налице всички посочени в ревизионния акт обстоятелства по чл.122 ал.1 т.4 и т.6 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред и възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са неоснователни и недоказани.

След като е налице обстоятелство по чл.122 ал.1 от кодекса, по силата на чл.124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Т.е., доказателствената тежест е обърната и не органите по приходите, а дружеството-жалбоподател следва да доказва невярност на констатациите в ревизионния акт, което в случая не беше направено.

Наличието на обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК прави обоснован и правилен изводът на органите по приходите за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.71 т.1 от ЗДДС. Съгласно цитираната правна норма лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Както вече се каза, дружеството не е представило данъчните документи нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство, макар че от страна на съда в изпълнение на служебното задължение за даване на указания на страните за доказателствената тежест, която носят в процеса, изрично е указано, че следва да се представят всички доказателства, имащи отношение към процесните доставки.

Изискването лицето да притежава оригинален документ е насочено освен към спазване на счетоводния принцип за документална обоснованост, така и към предотвратяване на злоупотребите с ДДС, поради което и законът предвижда специфична процедура по уведомяване на контролните органи в случай на изгубване, унищожаване или повреждане на данъчните документи (чл.112 ал.3 ЗДДС). Притежаването на оригинален данъчен документ от получателя на доставката е гаранция срещу злоупотреби с данъчен кредит, тъй като лишава доставчикът, у когото се намират всички екземпляри от фактурите, от възможността да анулира данъчен документ, по който получателят е упражнил право на данъчен кредит, и да издаде друг за същата стока с цел повторно възникване на правото на приспадане.

Разпоредбата на чл.226 от Директива 2006/112/ЕО императивно налага минимално необходимото съдържание на фактурите, издавани от доставчика за целите на общата система на ДДС и за целите на контрола. В това отношение националният закон коректно е транспонирал разпоредбата, като задължава доставчика да издаде фактура, отговаряща на съответните минимални изисквания и съдържаща релевантната информация както за целите на приспадането, така и за целите на контрола. Разпоредбата на чл.178 от директивата изрично сочи, че притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл.220-236, е условие за упражняване на правото на приспадане. Съгласно чл.71 т.1 от ЗДДС, за да ползва право на данъчен кредит данъчно задълженото лице следва да притежава данъчен документ (фактура), съставен в съответствие с изискванията на чл.114 от ЗДДС.

След като дружеството-жалбоподател не притежава оригиналните фактури, не са изпълнени условията на чл.71 т.1 от ЗДДС. Следователно, правилни и обосновани са изводите на органите по приходите за отказ да бъде признато правото на приспадане. Дружеството не е спазило реда на чл.58 ал.2 от ППЗДДС при евентуално изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ (макар подобни твърдения да липсват в жалбата) да уведоми ТД на НАП по регистрацията си и осигури фотокопия от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си, за да може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит. Доколкото законът лимитативно изброява всички предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане, между които е притежаването на оригинални фактури, без правно значение е причината, поради която претендиращият правото не може да ги представи.

Установените задължения по ЗКПО са свързани с наличието на обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. Това прави обоснован и правилен извода на органите по приходите за непризнаване за данъчни цели на извършените разходи поради непредставена счетоводна отчетност и документи към 31.12.2022 г. Каза се , в хода на ревизията е установено несъответствие на отчетените разходи по счетоводни сметки от представената частична оборотна ведомост и декларираните такива с ГДД. Доказателства, представени от жалбоподател, които да обосноват друг извод , не се представиха и в настоящото съдебно производство. Законодателят е предвидил, че нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяване на разходи , несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчната регулация и непризнаване на разходите в годината на счетоводното им отчитане по реда на чл.26 т.1 и т.2 във връзка с чл.10 от ЗКПО.

Така чл.26 т.1 и т. 2 от ЗКПО указват, че не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността, както и разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. От своя страна, чл.10 ал.1 от ЗКПО сочи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2022 г. също са свързани с наличието на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК и установеното неотразяване в счетоводството и недеклариране в годишната данъчна декларация по чл.92 ЗКПО на приходи от извършени услуги и на разходи от получени стоки и услуги в пълен размер, което е направено при ревизията. Предвид законовата презумпция на чл.124 ал.2 от ДОПК, липсата на нови доказателства и на конкретни възражения от страна на дружеството-жалбоподател съдът споделя изцяло мотивите на ревизиращия екип в тази насока.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 8 948.53 (осем хиляди деветстотин четиридесет и осем и 0.53) лв., съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г за възнагражденията за адвокатска работа.

Воден от горното и на основание чл.160 ал.1 и чл.161 ал.1 от ДОПК Административен съд - Пловдив, І състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Джи пи кей инвест" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от М. М., против ревизионен акт № Р-16001623007075-091-001 от 03.10.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 499/10.12.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ / Д „ОДОП“ / - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 3 216.40 лв. и лихви 555.60 лв. и допълнително установени задължения за ДДС за периода 01.02. – 28.02.2023 г. в размер на 85 910.74 лв. и лихви в размер на 17 783.39 лв.

ОСЪЖДА "Джи пи кей инвест" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от М. М., да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата 8 948.53 (осем хиляди деветстотин четиридесет и осем и 0.53) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.