№ 4168
гр. Варна, 11.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100501718 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 47718/29.05.2025г., подадена от Р.
К. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. М. Г. срещу
решение № 1387/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 14745/2023 г. по описа
на РС – Варна, 12 Състав, с което e признато за установено, на осн. чл.108 ЗС,
по отношение на ответника Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
**********, че ищецът Г. К. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Варна, ул.
************ е собственик на ½ ид.ч. идеална част от поземлен имот с пл. №
1460 /хиляда четиристотин и шестдесет/ с площ от 1000 /хиляда/ кв.м. при
граници: ПИ пл. № 696; ПИ пл. № 1520; ПИ пл. № 703; ПИ пл. № 1461; ПИ
пл. № 1463 и път, находящ се в гр. Варна, с.о. Планова, след изменение на
действащ КП за с.о. „Планова“ чрез попълването му, съгласно заповед РМ-
45/12.10.2023 г. на кмета на район „Младост“ – Община Варна, представяващ
поземлени имоти с идентификатори ПИ с пл. №2070 с площ от 600 кв.м. при
граници: ПИ пл. № 696, ПИ с пл. № 1520, ПИ с пл. № 2071 и път и ПИ с пл. №
2071 с площ от 403 кв.м. при граници: ПИ с пл. № 2070, ПИ с пл. № 703, ПИ с
пл. № 1461, ПИ с пл. № 1463 и път, на основание наследствено
правоприемство от баща й К.Д.С, ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал
на 16.02.2019г., който от своя страна го е придобил по силата на съдебна
делба, приключила с одобряване на спогодба обективирана в Протокол от
09.04.1980г. по гр. дело № 4090/1979г. на ВРС - VII състав, вписан в СВ -
Варна в том II, № 67, дело № 1197/20.05.1980г. и ОСЪЖДА ответника Р. К. Д.,
ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ул. ********** да предаде владението над
посочения имот на ищеца Г. К. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Варна,
ул. ************, както и е отменен, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Констативен
нотариален акт № 32, том II, per. № 1334, дело № 200/19.05.2023г. на Нотариус
1
Веселин Петров, peг. № 205 НК, р-н на действие ВРС, в частта с която
ответникът е признат за собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от имот
пл. № 1460 /хиляда четиристотин и шестдесет/ с площ от 1000 /хиляда/ кв.м.
ведно с всички подобрения и приращения в него, при граници: ПИ пл. № 696;
ПИ пл. № 1520; ПИ пл. № 703; ПИ пл. № 1461; ПИ пл. № 1463 и път, находящ
се в гр. Варна, местност „Планова“.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът излага, че в хода на
първоинстанционното производство е следвало ищцата да уточни кой е
първоначалния титул за собственост, легитимиращ К.Д.С, баща и
наследодател на ищцата и на въззивника, като собственик на процесния
недвижим имот, което не е сторено. Счита, че ищцата не е успяла по безспорен
начин да докаже наличието на право на собственост в нейна полза на ½ ид.ч.
от процесния недвижим имот, което се явява задължителна предпоставка за
уважаване на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС. Намира извода на съда,
че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване
упражняването на фактическа власт върху имота с намерение да го свои в
период по-дълъг от 10 години, за неправилен и изведен при превратно
тълкуване на доказателствата по делото, като посочва конкретни
обстоятелства и свидетелски показания в полза на твърдението си. Моли
обжалваното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено
друго, с което искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, подаден от въззиваемата страна Г. К. Д., ЕГН **********, с който
твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а решението е допустимо,
законосъобразно и обосновано, постановено при правилно прилагане на
материалния закон. Въззиваемата намира възражението на въззивника
относно идентичността на процесния имот и имота, предмет на съдебна делба,
от която общият им наследодател придобива правото си на собственост, за
неоснователно. Излага, че неоснователно е и възражението на въззивника
относно неправилността на изводите на първоинстанционния съд, че
ответникът не е установил в условията на пълно и главно доказване
упражняването на фактическа власт върху процесния имот с намерение за
своене за период по-дълъг от 10 години. Моли обжалваното решение бъде
потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Постъпила е и втора въззивна жалба с вх.№ 47813/30.05.2025 г.,
подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, чрез другия му процесуален
представител адв. Т. И. срещу същото съдебно решение. В жалбата са
изложени оплаквания, че решението е недопустимо, неправилно, постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита за неправилен извода
на съда досежно придобитото от К.С право на собственост върху процесния
имот, доколкото от приетата СТЕ се установява частична, а не пълна
идентичност на процесния имот с имота, постановен в дял на К.С при делбата,
от която съдът е приел, че произтича правото му на собственост. Въззивникът
намира още, че съдът неправилно е приел, че при наличие на спор между
съсобственици относно собствеността, ответникът е следвало да докаже, че е
2
превърнал държането на чуждите идеални части във владение с намерение за
своене чрез едностранни действия, доведени до знанието на другите
съсобственици, предвид че в периода от 2009г до 2019г. намерението му за
своене е демонстрирано единствено спрямо К.С като едноличен собственик
на имота. Сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, като не е кредитирал събрания доказателствен материал в
съвкупност, респективно е достигнал до погрешни правни изводи, с които е
мотивирал решението си, като излага собствен коментар на доказателствата по
делото. Излага, че е допуснато съществено процесуално нарушение и във
връзка с разпределението на доказателствената тежест, като не е съобразено
наличието на законова презумпция в негова полза, а именно – чл. 69 от ЗС.
Поддържа, че презумпцията не е оборена, като съдът неправилно е кредитирал
единствено показанията в полза на ищцата. Отново моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което
искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и на втората
въззивна жалба, подаден от въззиваемата Г. К. Д., ЕГН **********, с който
жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат съображения, идентични
с вече подадения отговор по първата жалба. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а
първоинстанционнoто решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 47718/29.05.2025г. и
въззивна жалба с вх.№ 47813/30.05.2025 г., подадени от Р. К. Д., ЕГН
********** срещу решение № 1387/22.04.2025 г., постановено по гр.д. №
14745/2023 г. по описа на РС – Варна, 12 Състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.11.2025г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
3
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4