Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Сливен, 12.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря Пенка Спасова,
като разгледа т.д. № 80 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявена е искова молба от „Грифит Петрол“ ЕООД срещу „Маргарита 08“ ЕООД, в която се
твърди, че ищцовото дружество притежава търговски
обект – бензиностанция за продажба на автомобилни горива, която се намира на
адрес ********** Бензиностанцията работи под марката „Ромпетрол”, чрез франчайз партньорство.
Твърди се, че дружеството на ищеца е
извършвало зареждане на гориво - дизел на посочената по-горе бензиностанция,
чрез водачите на тежкотоварни автомобили, работещи в ответното предприятие,
като в края на всеки месечен период е издавана една обобщена фактура за
закупеното количество и цена на горивото. Твърди, че към настоящия момент има
неизплатени фактури, които са предмет на настоящата исковата молба: Фактура №
2312 от 31.12.2019 г. на стойност 7 913,45 лв. Фактура № 2354 от 31.01.2020 г.
на стойност 16 911,45 лв. Фактура № 2379 от 29.02.2020 г. на стойност
16 723,98 лв. Фактура № 2406 от 31.03.2020 г. на стойност 8 437,04
лв. и фактура № 2437 от 30.04.2020 г. на стойност 421,85 лв. Твърди, че общата
стойност на дължимата главница е в размер на 67 503, 24 лв., а стойността
на дължимата лихва за забава е в размер на 4 493,29 лв. Във връзка с
изложеното от съда се иска постановяване на съдебно решение, с което бъде
осъдено ответното дружество „Маргарита
Исковата молба е връчена редовно на
управителя на ответното дружество „Маргарита 08“ ЕООД, като в законно
установения срок не е депозиран писмен отговор.
В с.з. ищецът се представлява от
процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което уважи
изцяло исковите претенции. Представя писмени бележки.
В с.з. ответното дружество се представлява
от процесуален представител, който оспорва като неоснователни предявените
искове и моли за отхвърлянето им. Представя писмени бележки.
От фактическа страна се установява
следното :
Ищцовото дружество „Грифит Петрол“ ЕООД притежава търговски обект –
бензиностанция за продажба на автомобилни горива, която се намира на адрес гр.Сливен,
бул. „Панайот Хитов” № 67А. Бензиностанцията работи под марката „Ромпетрол”,
чрез франчайз партньорство.
Ответното дружество е закупувало гориво за
своите автомобили, като в края на всеки отчетен период е издавана фактура за
месечните задължения.
По делото е представено споразумение от
21.12.2020г., подписано от страните за извънсъдебно уреждане на процесните отношения между тях, което в с.з. не е
поддържано от процесуалния представител на ответника. Представен е сигнал за
проверка, адресиран до РП – Сливен.
Установява се, че в периода м.12.2019г. до
м.04.2020г. ищецът „Грифит петрол“ ЕООД е издавало на
„Маргарита 08“ ЕООД следните фактури :
№ **********/31.12.2019г. на стойност
15 002.58 лева;
№ **********/31.01.2020г. на стойност
16 911.45 лева;
№ **********/29.02.2020г. на стойност
16 723.98 лева;
№ **********/31.03.2020г. на стойност
17 516.88 лева;
№ **********/30.04.2020г. на стойност
8 437.04 лева.
В тип плащане на процесните
фактури е посочено „По банка“.
Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството
на „Грифит петрол“ ЕООД. Същите са включени в Дневник
продажби и Справка – декларация по ЗДДС на „Грифит
Петрол“ ЕООД и съответно ищецът е внесъл ДДС по периоди, както следва : данъчен
период м.12.2019г. ; данъчен период м.01.2020г..; данъчен период м.02.2020г.;
данъчен период м.03.2020г.; данъчен период м.04.2020г.
В счетоводството на „Грифит
петрол“ ЕООД с дата 20.10.2020г. е осчетоводено плащане по фактура №
**********/31.12.2019г. в размер на 7 089.13 лева.
Към 04.02.2021г. – датата на проверка в
счетоводството на „Грифит петрол“ ЕООД задълженията
на „маргарита 08“ ЕООД по процесните фактури е в
размер на 67 503.24 лева.
Процесните фактури са осчетоводявани ежемесечно при
издаването им в счетоводството на ответника „Маргарита 08“ ЕООД.
Съгласно счетоводните записвания в
счетоводството на „маргарита 08“ ЕООД всички процесни
фактури са закрити, като платени в брой, на датите на осчетоводяване.
Процесните фактури са включени в Дневник покупки и
Справка – декларация по ЗДДС на „Маргарита 08“ ЕООД и съответно ответникът е
ползвал ДДС за процесните периоди.
Обезщетението за неизпълнение на парично
задължение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
завеждане на исковата молба, за всяка от процесните
фактури е в общ размер на 4 493.29 лева.
Ответникът е представил по делото заверено
копие на издадени от ищеца касови бонове за закупуване на гориво, но от същите
не е видно кой е купувача, в какво качество и за кой автомобил е извършено
зареждане. Процесуалния представител на ответника в молба от 22.02.2021г. сочи,
че момента на издаване на касов бон не
удостоверява момента на плащане, което е настъпвало по – късно преди момента на
издаване на фактурата. Също така е посочено, че в счетоводството на ответника
са запазени само част от издадените фискални бонове / дубликати, което не е
достатъчно за изготвяне на пълен и точен анализ на дневните финансови отчети за
продажби, водени при ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи :
Правна квалификация на претендираните
права - чл.327, вр. с чл.288 ТЗ, вр.
с чл.79, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, а
разгледани по същество се явяват изцяло основателни.
Между страните са били на лице трайни търговски
отношения по повод закупуване и зареждане с гориво на автомобили, собственост
на ответното дружество. В края на всеки отчетен период е издавана фактура за
месечните задължения на ответното дружество, с договорен начин на плащане „по
банка“. Процесните фактури са осчетоводени както в
счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на ответника, като са вписани
в Дневник покупки и Справка – декларация по ЗДДС. Ответникът „Маргарита 08“ ЕООД е ползвал данъчен кредит
по ЗДДС по процесните фактури.
С поредица от решения на ВКС, а именно
решение № 166/26. 10. 2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и
цитираните в него: решение № 96 от 26. 11. 2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 46 от 27. 03. 2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС,
ІІ т. о., както и решение № 42 от 19. 04. 2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т. о., решение № 23 от 7. 02. 2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ
т. о., решение № 30 от 8. 04. 2011 г. по т. д. № 416/2010 г., І т. о., решение
№ 20 от 25. 03. 2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., І т. о., решение № 47 от
8. 04. 2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., ІІ т. о., решение № 45 от 28. 03.
2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., І т. о., решение № 71 от 8. 09. 2014 г.
на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., ІІ т. о. и др. се приема, че фактурата може да
се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор
за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време
и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството
на ответника – купувач, включването и в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване /последните четири цитирани решения на ВКС на
РБ/.
Освен това, според
приетото в решение № 42 от 19. 04. 2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., ІІ т.
о., решение № 92 от 2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
47/2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. дори да се счете, че
издадената фактура е неистинска/неавтентична или е останала неподписана за
"получател" от купувача по договор за търговска продажба или от
възложителя тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в
нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната
сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен
кредит.
Назначената по делото ССчЕ
установява незаплатено от ответника задължение по процесните
фактури в общ размер на 67 503.24 лева, както следва :
№ **********/31.12.2019г. на стойност
7 913.45 лева;
№ **********/31.01.2020г. на стойност
16 911.45 лева;
№ **********/29.02.2020г. на стойност
16 723.98 лева;
№ **********/31.03.2020г. на стойност
17 516.88 лева;
№ **********/30.04.2020г. на стойност
8 437.04 лева.
Неоснователно се явява възражението на
ответника за извършено плащане по представените фискални бонове, предвид недоказването кои автомобили са зареждани, чии
са тези автомобили, кои са лицата, зареждали МПС, какво количество е зареждано
и момента на плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на изпадането в забава. Купувачът на дадена
стока изпада в забава при неплащане цената на стоката от деня, в който тя му е
предадена или на документите, даващи му право да я получи, при липсата на уговорка
в друг смисъл /чл. 327 ТЗ/.
В случая съобразно установените по делото факти процесното
дизелово гориво е предавано на купувача
преди момента на получаване на всяка от фактурите, индивидуализиращи
продажбеното правоотношение. Не се спори от страните, че датите на зареждане
предхождат момента на съставяне на фактурите. Ето защо ответника е бил в забава
за плащането на цената към датата, от която се претендира лихвата за забава по
фактурите, тъй като във всички случаи тя следва датите на зареждане на горивото, на издаването на фактурите от
продавача и на получаването им от купувача.
Обезщетението за неизпълнение на парично задължение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до завеждане на исковата молба, за всяка от процесните фактури е посочено от вещото лице по ССчЕ в общ размер на 4 493.29 лева.
Предвид гореизложеното и правилата на чл.
78 от ГПК на ищеца са дължими деловодни разноски в общ размер на 5 885
ЛЕВА – съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия
съдебен състав на СлОС
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „МАРГАРИТА 08“ ЕООД с ЕИК ******със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ******ДА ЗАПЛАТИ на „ГРИФИТ ПЕТРОЛ“ с
ЕИК ******със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ******сумата в размер
на
67 503.24 лева, дължима по фактури № ********** / 31.12.2019г.;
№ ********** / 31.01.2020г.; № ********** / 29.02.2020г.; № ********** / 31.03.2020г.;
№ ********** / 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от падежа на
всяко задължение по издадените фактури до предявяване на исковата молба, в общ
размер на 4 493.29 лева.
ОСЪЖДА „МАРГАРИТА 08“ ЕООД с ЕИК ******със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ******ДА ЗАПЛАТИ на „ГРИФИТ ПЕТРОЛ“ с
ЕИК ******със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ******сумата в размер
на
5 885 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :