РЕШЕНИЕ
гр.София,03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на fi;и април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря
Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 11363 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.03.2017 г. по гр.д. №22873/16 г., СРС, ГО, 66 с-в ОСЪЖДА "К." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис 126 да заплати на „С.-**” ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, - на основание чл. 372. ал.1 ТЗ, сумата 13 372.78 лв - общ размер на неплатени превозни възнаграждения, дължими по договори за превоз, във връзка, с които са издадени следните фактури, по които дължимите размери на възнагражденията са както следва: по фактура № 10000014439 от 13.11.2015 г„ издадена за сумата от 2200 евро с левова равностойност от 5163.40 лв. с ДДС; по фактура № ********** от 24.11.2015 г„ издадена за сумата от 1700 евро с левова равностойност от 3989.89 лв. с ДДС; по фактура № ********** от 07.12.2015 г„ издадена за сумата от 600 лева с ДДС; по фактура ********** от 12.01.2016 г„ издадена за сумата от 1670 евро с левова равностойност от 3919.49 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху общата главница от 13 372.78 лв., считано от 25.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумите; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да запллати разноски за платена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ размер от 1685 лв., съгласно представения на л. 69 от делото списък на разноските.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на ответника.
Оплакванията на жалбоподателя
са,че решението е неправилно и необосновано.Не бил представен договора ,въз основа на който се твърди
наличие на изискуеми вземания от ищеца за извършени междунардни превози на
стоки.Приложените товарителници и фактури не удостоверявали действително
уговорени услуги като предмет и цена на услугите.Фактурите били едностранно
съставени и от тях не можело да се направи извод за действително извършени
услуги.Оспорва заявки-фактури,които не били подписани от упълномощено лице,а
товарителници изобщо не били подписани от ответника.
Моли решението да се отмени и да се
отхвърли исковата претенция Не претендира разноски.
Не е постъпил отговор на въззивна жалба,но в съдебно заседание същата
се оспорва.Претендират се разноски.
Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от
тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и
правилно.
На основание чл.272 ГПК СГС препраща към
мотивите на първоинстанционния съд които стават част от настоящите мотиви.
За пълнота следва да се отбележи следното:
От писмените доказателства и от ССЕ
е установено,че между страните са сключени
неформални договори за превоз по смисъла на чл.367 ТЗ във вр. с Конвенцията за
договора за международен автомобилен транспорт .Заявките за договор
представляват предложения по смисъла на чл.13 ЗЗД ,изхождат от ответника,съдържат
всички елементи на договора за превоз,както и размера на възнаграждението и
неговите срокове за изплащане.Ищецът е приел предложенията,което не е спорно
,затова и съдът приема,че е налице сключен договр за превоз .Възложените
превози са извършени.
Процесните фактури са осчетоводени в счетоводните системи на двете
дружества,включени в дневниците за покупки на ответника,който е ползвал
данъчен кредит.
Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното
дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по същата -представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл именно е и
трайната съдебна практика, в т. ч.
решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., ,решение №42 от 19.04.2010 г.по т.д.№593/09г.,ТК,ІІ ТО
и др.
След като за сделката е
издадена фактура, тя е свидетелстващ документ, който удостоверява
материализирано изявление в нея. Сама по себе си фактурата не е основание за
плащане цената на една стока.Тя удостоверява задължението на възложителя по
договора да заплати уговореното възнаграждение,тъй като е приел
работата,одобрил я е и не е упражнил възражение по отношение на контрахента си. Цената по сделката, сключена между страните се дължи
не защото е издадена фактура, а защото е извършено получаването на описаната в
нея стока/работа/, защото тя е доставена.Транспортът е извършен ,поради което е възникнал и факта за вземане
за цена за услугата.
По оспорване на
доказателства,направени за първи път с възивната жалба съдът не дължи
произнасяне,тъй като е неосвоевременно направено.
Не се доказаха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение ,поради
което то като законосъобразно постановено следва да се потвърди
С оглед изхода на спора на възиваемата страна се
дължат сторените разноски и съдът следва да ги присъди-400 лв.Направено е
възражение за прекомерност,което е неоснователно,тъй като платеният адвокатски
хонорар е под минимума по Наредба №1/2004 нза МРАВ.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.03.2017 г. по гр.д. №22873/16 г., СРС,
ГО, 66 с-в
ОСЪЖДА "К." ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, офис 126 да заплати на „С.-**” ООД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление *** сумата 400 лв. разноски за адвокатски
хонорар пред въззивната инстанция..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.