№ 146
гр. П., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201841 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. ИЛ. Б., ЕГН- **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“
***, е**, ап**, чрез адв. И.Б. от ПзАК, против Наказателно постановление №
597839-F596746 издадено на 23.08.2021 г. от Заместник директор на ТД на НАП
Пловдив, с което за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 във вр. с чл** ал.1 т.4 от Закон за
счетоводството (ЗСч) на основание чл.74 ал.1 от ЗСч е наложена глоба в размер на 200
лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон, с оглед на което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага аргументирано становище за
незаконосъобразност на НП поради допуснато нарушение на материалния закон, тъй
като случай представлявал маловажен такъв, а АНО не приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, като пледира отмяна на НП. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на НП,
като пледира за неговото потвърждаване, излагайки обосновани доводи за
законосъобразност на същото. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите
изложени в нея и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че в качеството си на
управител на „ФУЛМАКС“ ООД- предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по
смисъла на Търговския закон, като е бил длъжен не е публикувал годишния финансов
отчет (ГФО) на дружеството за 2019 г., в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения
срок- до 30.09.2020 г. (съгласно §33 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение обв. с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците).
Установено било, че търговското предприятие е извършвало дейност през
отчетния период 2019 г., от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1300И0212539/19.06.2020г. и от приложения към
нея годишен отчет за дейността.
ГФО на дружеството за 2019 г. бил заявен за вписване и представен за обявяване
в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на**.02.2021г. със заявление с
вх. № 20210**122518. Налице било закъснение от 4 месеца и** дни.
Нарушението било извършено на 01.10.2020 г. в гр. П.. Нарушението било
установено на 14.12.2020 г.- датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по
вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-353/14.12.2020 г. на ЦУ на НАП,
получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-208/05.02.2021 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.38 ал.1 т.1 ЗСч във вр. с чл** ал.1 т.4
от ЗСч.
За констатираното нарушение против жалбоподателя в негово присъствие бил
съставен АУАН № F596746 от 04.03.2021 г., като му бил предявен и връчен екземпляр,
като жалбоподателят го подписал без възражения.
Въз основа на акта на 23.08.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на санкционираното лице на 15.11.2021 г., видно от разписката към НП,
а жалбата против последното била подадена от санкционираното лице чрез надлежно
упълномощен адвокат до съда чрез АНО като била входирана в деловодството на ТД
на НАП Пловдив на 22.11.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
2
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Д.А..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата
против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и на свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга
на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП
също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП
нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства-
елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна
квалификация. Съдът намира също така, че АУАН и НП са съставени в
законоустановените срокове.
По същество, настоящият съдебен състав намира, че по делото е безспорно
установено, че жалбоподателят като задължено лице по смисъла на чл** ал.1 т.4 от ЗСч
не е изпълнил задължението си по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, с което е извършил вмененото
му административно нарушение. Този факт се установява категорично от показанията
на актосъставителя и приетите писмени доказателства, като не се опровергава от нищо,
включително не се отрича и от страна на жалбоподателя в подадената въззивна жалба.
В този смисъл не се отрича нито факта, че до законоустановения срок- 30.09.2020 г. не
е обявен ГФО на дружество „Фулмакс“ ООД за отчетната 2019 г., нито че
жалбоподателят е управител на посоченото дружество, още по-малко че е задължен по
закон да обявява ГФО на дружеството.
Единственото възражение, което е направено с жалбата и в съдебно заседание
чрез процесуалния представител е в смисъл, че извършеното от жалбоподателя деяние
съставлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което се аргументира с
това, че все пак ГФО е бил заявен за вписване и публикуване, макар и със закъснение,
но преди съставянето на АУАН, както и това че нарушението е извършено за първи
път, като деецът не е санкциониран за други нарушения на ЗСч.
Според настоящия съдебен състав осъщественото административно нарушение
не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице
предпоставките на посочената разпоредба. Вярно е, че процесното административно
3
нарушение е извършено от управителя на дружеството за първи път, което е посочено
и в НП. Вярно е също така, че нарушението е формално, на просто извършване и от
него реални вредни последици за фиска не са настъпили. Но съдът намира, че
обществената опасност на нарушението не е явно незначителна, за да обосновава
приложението на чл.28 от ЗАНН. Доколкото случаят разкрива типичната обществена
опасност на нарушенията от този вид- ГФО не е подаден в законовия срок, а с немалко
закъснение от 4 месеца и** дни като видно от датата на която е заявен за вписване
**.02.2021 г.) това е станало след като дружеството е получило поканата си от органа
по приходите за съставяне на АУАН. Тоест нарушението е отстранено поради
започналата административнонаказателна процедура по съставяне на АУАН и
вероятно ГФО не би бил заявен в ТР, ако не бе изпратена покана за съставяне на
АУАН. Закъснението за публикуването на ГФО е почти 5 месеца- период който никак
не е малък, а от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които до
обосноват наличието на правнорелевантни обстоятелства, довели до това забавяне.
Това нарушение, макар и формално, е затруднило достъпа до публична информация на
държавни органи и стопански субекти, които евентуално биха имали интерес към
дейността на дружеството, като не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че
чрез непубликуване на ГФО за 2019 г. дружеството крие от публичността информация
за дейността си, като напр. за реализирана данъчна загуба за същия период,
възможността за сверяване на данни от ГДД и ГФО (от значение за приходната
администрация, която може да предприеме проверки и ревизии) и др. под. Освен това,
задължението за публикуване на ГФО е периодично такова, има обичаен характер,
предвиденият в закона срок от шест месеца след края на периода е достатъчно дълъг и
позволява спокойното попълване и подаване на отчета. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че търговските дружества, като осъществяващи специфична дейност
с цел печалба, са обект на специални регулации и техните управители следва да
организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват стриктно и в срок
повишените законови изисквания към тях, без да могат да се оправдаят с бездействия
на техни служители.
При определяне размера на глобата АНО се е съобразил с изискванията на чл.27
от ЗАНН при индивидуализацията на адм. наказание, като в пълна степен е била
отмерена обществената опасност на деянието и фактът, че нарушението е извършено за
първи път, при което в съответствие с изискванията на закона е била наложена глоба в
минималния размер от 200 лева, с което ще бъдат постигнати целите предвидени в
чл.12 от ЗАНН и същото съответства на тежестта на нарушението.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира че издаденото НП следва да
бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе
4
представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на
разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН
следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено
в полза на Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут на
юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а
органът издал НП- зам. директор на ТД на НАП-Пловдив принадлежи към учреждение,
което не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция. С оглед
разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено
съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита
в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в
едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение от 80 лева, в какъвто смисъл е и искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна.
Така мотивиран Районен съд П. в настоящия състав, след като извърши анализ
на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 597839-F596746 издадено
на 23.08.2021 г. от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на М. ИЛ. Б.,
ЕГН- **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ ***, е**, ап**, за нарушение на чл.38 ал.1 т.1
във вр. с чл** ал.1 т.4 от Закон за счетоводството (ЗСч) на основание чл.74 ал.1 от ЗСч
е наложена глоба в размер на 200 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА М. ИЛ. Б., ЕГН- **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ ***, е**, ап**,
ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски в размер на 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- П. в 14- дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5