ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42574
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110138974 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба от Университетска Първа МБАЛ-София
„Св. Йоан Кръстител" ЕАД, ЕИК:..........., със седалище и адрес на управление:
гр. С. представлявано от проф. д-р Ц. И. Д. - изпълнителен директор, чрез адв.
Я. Й. С., срещу И. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 140 вр. чл. 146 ГПК за
изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен Трудов договор
№ 11 от 21.01.2019 г., по силата на който ответникът бил назначен на
длъжността „лекар-специализант" в Отделението по кардиология към
Клиниката по вътрешни болести на УПМБАЛ-София „Св.
Йоан Кръстител" ЕАД. В допълнение, на 23.01.2019 г. между същите страни
бил сключен и Договор за повишаване на професионалната квалификация по
реда на чл. 234, ал. 1 КТ (наричан по-долу за краткост ,,Договора”). Съгласно
чл. 5.1 и чл. 5.2 на Договора ищецът следвало да организира обучението на
ответника по специалността „Кардиология" с продължителност на обучението
от четири години, а ответникът се задължавал да проведе и да завърши
успешно обучението за повишаване на професионалната си квалификация на
1
„лекар" и да придобие специалността „Кардиология", след което съгласно чл.
5.3 на Договора ответникът следвало да продължи да работи в УПМБАЛ-
София „Св. Йоан Кръстител" ЕАД за срок от пет години.
Поддържа, че с грижата на добрия търговец изпълнил всички свои
задължения по договора, бил поел финансовата издръжка на ответника,
организирал обучението по специалността „Кардиология" и заплатил
практическото обучение по отделните модули, проведени в други лечебни
заведения през време на обучението.
Твърди, че след 01.01.2024 г., когато ответникът придобил правата на
„лекар-специалист", между страните бил сключен Трудов договор № 7 от
03.01.2024 г., съгласно който ответникът бил назначен на работа като ,,лекар –
кардиолог” на пълно работно време, като по този начин ищцовото дружество
изцяло било изпълнило задълженията си по облигационния договор.
Поддържа, че с оглед датата на придобиване на специалността
ответникът следвало да работи като „лекар - кардиолог" в лечебното
заведение в периода от 01.01.2024 г. до 01.01.2029 г. Това задължение не било
изпълнено, доколкото ответникът бил подал писмено предизвестие от
17.10.2024 г. с входящ № 5836 за прекратяване на трудовото правоотношение,
въз основа на което била издадена Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от 16.01.2025 г.
Твърди, че след подаване на заявлението за едностранно прекратяване на
трудовия договор между ищеца и ответника били проведени множество
разговори относно мотивите за това решение, но ответникът не бил дал ясен
отговор каква е причината за прекратяване на трудовия договор. В
допълнение, ответникът бил предупреден, че действията му представлявали
неизпълнение на договорно задължение, за което неизправната страна
дължала възстановяване на извършените от болницата разходи за обучението,
както и неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения.
Посочва, че трудовото правоотношение било прекратено със Заповед от
16.01.2025 г., поради което периодът на неизпълнение обхващал времето от
17.01.2025 г. до 01.01.2029 г.
За неизпълнението на задължението на ответника по чл. 5.3 от Договора
същият дължал на ищцовото дружество възстановяване на
сумата, вложена в обучението му, както и неустойка в размер на две
2
месечни трудови възнаграждения за специалност „Кардиология". Вложената в
обучението сума била в общ размер на 4383,00 лв., от които:
За практическо обучение по модул от учебната програма ,,Спешна
кардиология” била платена сума в размер на 756,00 лв. по Фактура №
********** /31.12.2021 г.;
За практическо обучение по модул от учебната програма „Неинвазивна
диагностика” била платена сума в размер на 540,00 лв. по Фактура №
********** /31.07.2022 г.;
За практическо обучение по модул от учебната програма „Инвазивна
кардиология" била платена сума в размер на 557,00 лв. по Фактура №
********** /01.11.2022 г.;
За практическо обучение по модул от учебната програма ,,Отделение за
електрофизиологично изследване и лечение” била платена сума в размер
на 460,00 лв. по Фактура № **********/ 30.11.2022 г.;
За практическо обучение по модул от учебната програма „Сърдечна
хирургия и сърдечна реанимация" била платена сума в размер на 460,00
лв. по Фактура № **********/ 28.02.2023 г.;
За практическо обучение по модул „ Електрокардиостимулация" била
платена сума в размер на 230,00 лв. по Фактура № **********/
28.02.2023 г. ;
За практическо обучение по модул от учебната програма
„Ехокардиография - обучение за получаване на сертификат за
фундаментално ниво" била платена сума в размер на 1 380,00 лв. по
Фактура № **********/ 30.09.2023 г. ;
В допълнение, уговорената неустойка била в размер на две месечни
трудови възнаграждения, т.е. 4 000,00 лв., от които ищецът претендирал
заплащането само на 3360,00 лв., представляващи такава част от общата сума,
която съответствала на периода на неизпълнение (17.01.2025 г. до 01.01.2029
г.).
Поради изложеното общата дължима сума от ответника била в размер на
7 186,00 лв.
Поддържа, че на 15.04.2025 г. на ответника била връчена нотариална
покана, с която му бил предоставен седемдневен срок да заплати на ищеца
всички дължими суми. Този срок изтекъл на 22.04.2025 г., като ответникът и
3
до момента не бил заплатил поисканата сума.
Поради изложеното моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 7186,00 лв., от които: 4383,00 лв., представляващи извършени
разходи за обучението на ответника във връзка с повишаването на
професионалната му квалификация и придобиване на специалност
,,Кардиология”, и 3360,00 лв. – неустойка поради неизпълнение на
задължениeто на ответника по Договора в срок от пет години след завършване
на обучението да продължи да престира труда си в полза на ищцовото
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на исковата молба в съда до окончателното плащане на
вземането. Претендира направените по делото разноски.
Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде
отговор на поставените в исковата молба въпроси.
Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на
довеждане, с които ищецът да установи факти и обстоятелства във връзка с
проведените с ответника разговори, мотивите за прекратяване на трудовото
правоотношение и предупрежденията за отговорността за вредите, причинени
на болницата от неизпълнението на Договора.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Признава, че между страните има сключен Трудов договор № 11 от
21.01.2019 г., съгласно който ответникът е назначен на длъжност ,,Лекар-
специализант” в Отделението по кардиология към Клиниката за вътрешни
болести на УПМБАЛ-София, ,,Св. Йоан Кръстител”, както и сключен Договор
за повишаване на професионалната квалификация на ответника и
придобиване на специалност ,,Кардиология” (,,Договора”).
Оспорва, че неустоечната клауза в Договора била незаконосъобразна,
неясна и противоречива, доколкото чл. 13 от Договора предвиждал, че при
неизпълнение на задълженията по Договора се дължала неустойка съгласно
чл. 5.6 от Договора. Разпоредбата на чл. 5.6 от Договора предвиждала връщане
на разходите, направени за обучението на ответника, и заплащането на
неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения на ответника, в
случай че последният прекрати трудовото правоотношение с ищцовото
дружество преди изтичането на уговорения петгодишен срок. Разпоредбата на
4
чл. 17 от Договора пък предвиждала, че при неизпълнение на задълженията по
Договора ответникът дължал връщане на сумата, вложена в обучението му,
както и неустойка, ведно със законната лихва. От тук ответникът прави извод,
че уговорената неустойка включвала само сумата, вложена в обучението на
специализанта, ведно със законната лихва върху тази сума.
Възразява, че Договорът противоречал на действащото българско
законодателство, доколкото чл. 6.3 от Договора предвиждал, че при
неизпълнение ответникът носил имуществена и наказателна отговорност.
Твърди, че при поискване на процесната сума ищецът не бил представил
на ответника официални документи, удостоверяващи каква е дължимата сума,
а само бланки с кодове без подпис и печат от лечебното заведение, които не
представлявали годно доказателствено средство по смисъла на ГПК.
Посочва, че в Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на
специалност в системата на здравеопазването не се предвиждало заплащане на
обезщетение, в случай че специализантът не работи в лечебното заведение, в
което е придобил съответната специалност.
Разпоредбата на чл. 42Б, ал. 2 от същия нормативен акт предвиждала, че
за специализантите, приети на местата, финансирани от държавата по
клинични специалности, обучаващи се по реда на чл. 11, ал. 1, т. 1 от
Наредбата, Министерството на здравеопазването предоставяло на базата за
обучение средства в размер на 2,5 минимални работни заплати за страната и
дължимите от работодателя осигурителни вноски върху тях за всеки месец от
практическото обучение по модули и раздели, които не можели да се
провеждат в базата за обучение и за всеки месец от предвиденото в учебната
програма теоретично обучение.
Съгласно чл. 43 от същата Наредба средствата от държавния бюджет за
финансиране на таксата за обучение и на местата по чл. 47 и средствата по чл.
42Б се планирали в бюджета на Министерството на здравеопазването.
Поради изложеното счита, че претендираната от ищеца сума не била
дължима, тъй като сумата била предоставена на ищцовото дружество от
Министерството на здравеопазването.
Излага твърдения, че трудовото правоотношение било прекратено от
ответника, тъй като на същия не била дадена възможност от работодателя да
работи пълноценно съобразно придобитата специалност. Ответникът бил
5
принуждаван да полага труд като интернист, било му забранявано
провеждането на изследвания на пациентите, било му отказвано ползването на
медицинска апаратура в лечебното заведение и получавал от работодателя си
неетично и непрофесионално отношение.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. Моли за присъждане на
сторените в производството разноски.
Моли да бъде задължен ищецът да представи трудовото досие на
ответника, както и Колективния трудов договор и Правилника за вътрешния
трудов ред.
Моли да бъде допълнена задачата на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза с поставените в отговора на исковата молба въпроси.
Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, с
които ответникът да установи, че не му била дадена възможност да упражнява
свободно професията си и да изпълнява трудовите си задължения като лекар-
специалист.
Правна квалификация:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ във
връзка с чл. 82 ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ във връзка с чл. 82 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже наличието на: 1/ сключен договор за
придобиване на професионална квалификация, съгласно който ищецът е
осигурил на ответника обучение, като е заплатил посочените в исковата молба
суми за практически обучителни модули, а ответникът се е задължил да
работи в ищцовото дружество в срок от пет години от завършването на
обучението и придобиването на специалност; 2/ виновно неизпълнение на
поетите от ответника задължения, в частност прекратяване на трудовото
правоотношение едностранно с писмено предизвестие от служителя преди
изтичане на уговорения петгодишен срок; 3/ претърпени от ищеца вреди,
изразяващи се в извършени разходи за повишаване на професионалната
квалификация на ответника, както и точния размер на вредите, 4/ причинно-
следствена връзка между вредите и неизпълнението от страна на ответника.
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение на договорните
6
си задължения по договора за придобиване на професионална квалификация
или заплащане на претендираните от ищеца суми, както и всички факти, на
които основава своите искания или възражения.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът носи
доказателствената тежест да установи съществуването на валидно неустоечно
съглашение за обезщетение на вредите от неизпълнение на договорно
задължение, изпълнение от своя страна на договора, неизпълнение на
служителя, както и уговорения размер на неустойката.
Ответникът носи тежестта да докаже, че не дължи заплащането на
неустойка на посочените в отговора на исковата молба основания.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обявят за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1. Между страните е сключен Трудов договор № 11 от 21.01.2019 г., по
силата на който ответникът е назначен на длъжност „лекар-
специализант" в отделението по кардиология към Клиниката по
вътрешни болести на УПМБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител" ЕАД.
2. На 23.01.2019 г. между страните е сключен и Договор за повишаване на
професионалната квалификация по реда на чл. 234, ал. 1 КТ, съгласно
който ищецът следвало да организира обучението на ответника по
специалността „Кардиология" с продължителност на обучението от
четири години, а ответникът се задължавал да проведе и да завърши
успешно обучението за повишаване на професионалната си
квалификация на „лекар" и да придобие специалността „Кардиология".
3. Ищецът е осигурил практическото обучение по отделните модули,
проведени в други лечебни заведения през време на обучението.
4. Ответникът успешно e придобил специалността ,,Кардиология”.
5. Между страните е сключен Трудов договор № 7 от 03.01.2024 г., съгласно
който ответникът е назначен в ищцовото дружество на длъжност ,,лекар
кардиолог” на пълно работно време.
6. Във връзка с писмено предизвестие от ответника с вх. № 5836 от
17.10.2024 г. е издадена Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от 16.01.2025 г.
7. На 15.04.2025 г. на ответника е връчена нотариална покана, с която на
същия се предоставя седемдневен срок да заплати на ищеца всички
7
дължими суми поради неизпълнение на задължението да продължи да
работи в ищцовото дружество съобразно придобитата специалност в срок
от пет години след завършване на обучението.
8. Към настоящия момент ответникът не е платил претендираните от ищеца
суми.
В предмета на делото не са налице правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл. 155 ГПК и
на това основание да не подлежат на доказване от страната, която ги е навела.
По отношение на доказателствените искания:
Съдът намира направеното от ищеца доказателствено искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както и доказателственото
искане на ответника за допълване на поставените на вещото лице въпроси, за
необходими и относими към правния спор, поради което двете искания следва
да бъдат уважени.
Съдът ще допусне на ищеца 1 свидетел за при режим на довеждане за
установяване на фактите и обстоятелствата, свързани прекратяването на
трудовото правоотношение, като останалите обстоятелства не са относими, а
втори свидетел не е необходим.
Във връзка с доказателственото искане на ответника на основание чл.
190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи трудовото досие на служителя
ответник, както и Колективния трудов договор и Правилника за вътрешния
трудов ред на ищцовото дружество, настоящият съдебен състав намира
доказателственото искане за неотносимо и ненеобходимо.
Съдът ще допусне на ответника 1 свидетел за при режим на довеждане
за установяване на фактите и обстоятелствата, свързани прекратяването на
трудовото правоотношение поради неизпълнение от страна на работодателя,
втори свидетел не е необходим.
Съдът намира, че представените по делото писмени доказателства са
относими, допустими и необходими и следва да се приемат и приложат по
делото.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от
8
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.12.2025 г. от
11:15 ч., за която дата и час:
Да се призоват страните, като им се връчи препис и от настоящото
определение;
На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба;
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в
обстоятелствената част на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито
съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в
настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните
процесуални действия.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
даде заключение по поставените в исковата молба и отговора на исковата
молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза В. С.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
500,00 лева, от които 400,00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, и 100,00 лева, вносими за ответника от
бюджета на съда.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ 1 свидетел на ищеца и 1 свидетел на
ответника при режим на довеждане за установяване на посочените в
обстоятелствената част факти. Указва на страните да доведат
свидетелите за датата на насроченото съдебно заседание, като
предупреждава страните, че при недовеждането им без уважителни
причини – ще отмени определението, с което е допуснал същите до
9
разпит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за
допускане до разпит на втори свидетел при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за
допускане до разпит на втори свидетел при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по
чл. 190 ГПК.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе по въпроса за
нищожността на клаузата за неустойка и дава възможност на страните да
вземат становище по този въпрос и да посочат доказателства - арг.
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК
на ВКС.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или
друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на
споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще
бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да
започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да
тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба
с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с
оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички
съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един
месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички
10
съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено
неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ГПК (1) "Ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се
чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява."
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11