№ 4478
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20221110203499 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
1
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
АХД № 3499 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М. Х. Х. против заповед за задържане на лице
рег. № 3384 зз – 183/05.03.2022 г., издадена от В. С. на длъжност младши
автоконтрольор в ОПП-СДВР, с която на основание чл. 72 от ЗМВР е
задържан за срок от 24 часа.
Жалбоподателят, излага подробни съображения за незаконосъобразност
на заповедта и моли за отмяната й. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът – полицейски орган при ОПП - СДВР, излага съображения
за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания
административен акт.
С. – редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по делото.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и след като сам служебно, на основание чл. 168 от АПК, провери
законосъобразността на административния акт, намери за установено
следното:
С оспорената заповед (л. 10 от делото) полицейски орган при ОПП –
СДВР е наложил принудителна административна мярка задържане за срок до
24 часа на М. Х. Х., на основание чл. 72 от ЗМВР във връзка с данни за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози (канабис), като лицето е
било задържано на 05.03.2022 г. в 10:10 часа и е било освободено на същата
дата в 15:35 часа.
От събраните по делото доказателства, и по-конкретно от приложеното
по делото заверено копие на досъдебно производство (ДП) № 369/2022 г. по
описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 3414/2022 г. по описа на СРП, се установява,
че същото е било образувано на основание чл. 212, ал. 3 от НПК с извършени
2
разпити на свидетели, за това, че на 05.03.2022 г. около 09:50 часа в гр.
София, жалбоподателят е управлявал лек автомобил след употреба на
наркотични вещества, установено по надлежния ред със съответното
техническо средство – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Жалбоподателят е бил спрян за проверка от полицейските служители докато е
управлявал автомобил, след което е бил тестван с техническо средство, което
е отчело наличие на наркотични вещества в организма му. Това именно е
наложило същият да бъде задържан, да бъде заведен за изследване в
болнично заведение, след което да бъдат проведени разпити на свидетели
очевидци. А през това време, докато са се извършвали формалностите по
досъдебното производство, жалбоподателят е бил задържан.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът
намира, че заповедта е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла
на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото няма спор, а това се установява и от
доказателствата по делото че В. С. е заемал длъжност младши автоконтрольор
в ОПП – СДВР. Осъществяваната от служителя дейност по чл. 6, ал. 1 от
ЗМВР и заеманата длъжност го определят като полицейски орган по Глава
пета, Раздел I от ЗМВР, в правомощията на когото е издаването на заповед за
задържане по чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
При издаването на оспорения административен акт са спазени
административнопроизводствените правила и не е било допуснато
съществено процесуално нарушение, в това число атакуваният
административен акт е бил и надлежно мотивиран, като са били посочени
фактическите и правните основания за постановяването му.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма
по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на
лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите
на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т.
2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и
правни основания за издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран.
Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е
посочено не само правното основание, но конкретните фактически
3
обстоятелства като основание за задържането на лицето. Оспорената заповед
има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР. Съответстващи на посоченото правно
основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са допълнително изложени фактически
данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на
МПС, след употреба на наркотични вещества. Настоящият съдебен състав
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви.
Противно на твърденията в жалбата, в заповедта по чл. 72, ал. 1 ЗМВР не е
необходимо да се посочи дали е извършено деяние и от кого, тъй като тези
обстоятелства се установяват в съответното наказателно производство.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на данни за
извършено престъпление, което изискване в случая е спазено с фактическото
посочване на данни за извършено престъпление.
С издаването на оспорения административен акт не са били допуснати и
нарушения на материалния закон. По правната си същност, мярката
"задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР,
представлява принудителна административна мярка - административното
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е
наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение,
че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което
законодателят определя като престъпление. Целта на закона е задържането
като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да
се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24
часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на
вече доказано такова. В този смисъл, следва изрично да се направи
разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от
НПК (относно необходимите условия за образуване на наказателно
производство). За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
4
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението. Това дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без да е
изпълнено условието за точна квалификация на деянието, а още по - малко се
изисква престъплението да е безспорно и окончателно установено или
съпричастността на лицето към него. Въпросът дали конкретното лице е
извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда
на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да
обвързват лицето с конкретното престъпление не са задължителни, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че нямало
достатъчно данни, за неговата съпричастност към разследваното
престъпление, тъй като същият е бил спрян за проверка докато е управлявал
автомобила след употреба на наркотични вещества. Без значение за изхода на
настоящото дело е дали по наказателното производство има привлечени към
наказателна отговорност лица и дали жалбоподателят е обвиняем по него.
Атакуваният административен акт съответства и на целта на закона,
като правомощията на административния орган не са били упражнени
превратно. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е да се попречи на
уличения в извършването на престъпление да се укрие, или да извърши друго
престъпление, или да осуети наказателно преследване по отношение на вече
извършено престъпление. В случая е установено, че жалбоподателят е бил
задържан защото срещу него са били събрани доказателства за съпричастност
към разследваното престъпление – същият е бил отведен за медицинско
изследване, след това е бил задържан докато е било образувано досъдебното
производство, били са разпитани свидетели, били са му снети обяснения, а
също така са били извършени редица действия по разследването. И видно от
часа на неговото освобождаване същият е бил освободен на същия ден,
веднага след отпадане на необходимостта от неговото задържане, поради
което последното не се явява произволно и несъответно на преследваната от
5
закона цел. Поради тези съображения съдът намери, че заповедта е издадена
и в съответствие с целта закона, а не произволно и при превратно
упражняване на властнически правомощия.
При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не
констатира наличие на основанията, предвидени в чл. 146 от АПК за отмяна
или изменение на административния акт, поради което оспорването следва да
бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на М. Х. Х. против заповед за задържане на лице
рег. № 3384 зз – 183/05.03.2022 г., издадена от В. С. на длъжност младши
автоконтрольор в ОПП-СДВР, с която на основание чл. 72 от ЗМВР е
задържан за срок от 24 часа.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6