Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260030
гр.Бургас, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 2408 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на ЕТ „*“ с ЕИК: *, съдебен адрес:***, к-с
„*“, ет. 1, офис № 111, чрез адв. Д.Д.-***, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)
Серия Г № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.
1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалвания фиш, поради незаконосъобразност.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя
и от адв. Д.Д., който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
За
Административно - наказващият орган не се явява представител. В съпроводително
писмо се моли за оставяне на жалбата без уважение и под евентуалност се моли за
намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в случай на
уважаване на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване,
доколкото видно от разписката на л. 13-гръб, ЕФ е връчен на 10.06.2020 г. , а жалбата е
депозирана на 12.06.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна
по следните съображения:
На 07.02.2020г. в 09:51 часа в
гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“, техническо средство – АТСС САИРН m*SpeeDet2D, засякла и
заснела влекач, който теглел полуремарке „*“ с рег. №
*. От направената справка се установило, че към датата и часа на управление за полуремаркето не е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Било установено и че полуремаркето
е собственост на ЕТ „*“.
Бил издаден Електронен фиш за
налагане на глоба серия Г № * на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл.
483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ била наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна
система за контрол на скоростта – САИРН m*SpeeDet2D, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.11).
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и раз*атки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са
налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до
незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл. 647, ал.3 КЗ - електронният фиш трябва да
съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Казано по друг начин - въпреки
облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може
законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия следва освен всичко останало да
бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и
нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния
случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен,
налагаща отмяна на ЕФ, тъй като в така издадения ЕФ е посочено, че той е срещу:
„като законен представител ЮЛ собственик на ППС… не е сключил задължителна
застраховка…“. Собственикът на автомобила е едноличен търговец /ЕТ/ ЕТ „*“, чийто законен представител е *. От така описано не
става ясно дали волята на АНО е да санкционира законния представител на ЕТ
/физическото лице * / или собственика на автомобила, чието е и задължението да
сключи застраховка / ЕТ „*“/. По-надолу в ЕФ никъде не е посочено, в крайна сметка на кого АНО
налага имуществената санкция – на физическо лице или на юридическо такова. Това
объркване още повече се засилва от обстоятелството, че като собственик е
посочен ЕТ „*“ и веднага след това е посочено физическото лице *, като законния
представител на ЕТ. По този начин не
само, че не се внася яснота относно субекта на административнонаказателната
отговорност, а дори объркването още повече се засилва. Точно преди
квалифициране на деянието е използвано обръщението „Уважаема/и
госпожо/господине“ – което предполага адресиране на ЕФ до физическо лице, а
непосредствено след това е посочено, че се налага „Имуществена санкция“, което
пък предполага, че адресат е ЕТ. Всичко това по мнение на настоящия състав
създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието
и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен
и разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере – кой е субектът,
който се санкционира. Следва да се има предвид и че е недопустимо волята на АНО
да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен
път. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните,
и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В този смисъл съдът не може да гадае дали след като е наложил
„Имуществена санкция“ АНО е имал предвид, че субект на отговорността следва да
е ЮЛ или не. Това следва да е недвусмислено, ясно и точно описано в ЕФ.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното
такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства
и данни. При липса на конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от
съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание, което
пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.
На следващо място, съставът
счита, че в конкретния случай не е следвало да бъде издаван фиш. Съобразно
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, налагането на санкция с електронен фиш се
отнася до хипотезата, при която с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този
случай само се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Собственикът на автомобил, когато е физическо лице може да бъде субект на
административно нарушение - управление на МПС, без застраховка "ГО",
но може и да бъде субект и при неизпълнение на задължението за сключване на
застраховка гражданска отговорност. Посочените хипотези обаче, са две различни
такива/отделни хипотези на административно нарушение, като само първата подлежи
на санкциониране с електронен фиш.
Всички тези пороци водят до извод
за незаконосъобразност на издадения фиш. В този смисъл е и Решение от
03.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 10213 / 2019 г. на
Административен съд - Велико Търново.
Също така, в хода на установяване
на административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до
порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния
случай ЕФ е издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно
техническо средство, но към преписката не е представен протокол по чл. 10, ал.1
от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. Според разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи, каквато се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В
случай на използване на мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата е
задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване
на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението,
относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно
въведените ограничения, относно автомобила, на който е поставено мобилното
АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на
протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата и приложенията към него, съгласно чл. 10,
ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението, поради което
обжалваният електронния фиш следва да бъде отменен само на това основание.
Самият АНО в писмото на л. 28 е посочил, че такъв протокол не е изготвян,
защото се касаело за система за автоматично разпознаване на регистрационни
номера, но наредбата не прави такова разграничение, а говори именно за
технически средства и системи.
На последно място, нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като
условие за издаването на електронен фиш, с автоматизираното техническо средство
да е заснето и установено "нарушението". Това означава, че техническото
средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички
елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му
автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането
на електронния фиш "в отсъствието на контролен орган и на нарушител".
Не е възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на
нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното техническо
средство не се установят всички елементи от състава на съответното
административно нарушение. Изискването за автоматизиран характер на дейността
от установяването на нарушението до наказването му чрез електронен фиш
произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т.
63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Затова
следва да се приеме, че в случаите на
чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на
нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за
наличието на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни
не се събират от системата и се налага извършването на справка от съответен
служител, то за установяването на нарушението следва да се състави АУАН, а
издаването на ЕФ е недопустимо (Решение № 1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.). От данни по
делото е видно, че тези обстоятелства не се установяват към момента на
заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване
единствено за контрол на скорост на движение (на л. 11-гръб изрично е посочено,
че се касае за радар скоростомер). В настоящия
случай, АНО е следвало да приложи общите правила на административнонаказателното
преследване и да издаде АУАН и въз основа на него НП, като в административнонаказателното производство като веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от
АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
С оглед всичко гореописано,
настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно
издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 6), в
които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства по делото, а спорът
се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и върху фактите.
Предвид на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
предвидения минимум. По мнение на настоящия състав този минимум следва да бъде
съобразен към датата на сключване на договора за правна защита- 11.06.2020 г.,
когато чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиждал
минимален размер от 200 лв. плюс шест процента върху разликата над 1000 лв. В
конкретния случай се получава възнаграждение в размер на 260 лв. Доколкото се
прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски, намалени
по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба (ЕФ) Серия Г № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по
чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ, на ЕТ „*“ с ЕИК: *, съдебен адрес:***,
к-с „*“, ет. 1, офис № 111, чрез адв. Д.Д.-***, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на ЕТ „*“ с
ЕИК: *, съдебен адрес:***, к-с „*“, ет. 1, офис № 111, чрез адв.
Д.Д.-***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: