Решение по дело №428/2019 на Районен съд - Оряхово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

Гр. Оряхово, 25.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Председател:И.КЪНЕВА-САНКОВА

При секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова гр. дело № 428 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

От Х.Л.Х., с ЕГН **********,*** против М.Ж.Х. с ЕГН **********, с адрес *** e предявен иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се издирват мотивите за вината.

Правното основание на предявения иск е чл.49 ал.1 СК.

В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от  ответницата не е постъпил писмен такъв.

     В откритото съдебно заседание, ищеца чрез пълномощника си адв. Цецко Кривачков-АК Враца, поддържа предявения иск, ангажира гласни доказателства.

     В съдебно заседание ответницата редовно призована, не се явява и не се представлява и не е взела становище по иска.

     Съдът, след като обсъди наведените от страните доводи и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

     Касателно прекратяването на брака:

     Страните са в брачни отношения, като бракът е сключен  на 02.08.1987 г. в гр. Плевен, за което е издаден Акт № 671 от същата дата на Община Плевен, който е първи  и за двамата съпрузи. Горното е видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа Акт № 671/02.08.1987 г. на Община Плевен. От брака си страните имат родени три деца-Л.Х.Л., с ЕГН **********, А.Х.Л., с ЕГН ********** и Л.Х.Л., с ЕГН **********, които са пълнолетни.

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на 02.08.1987 г. в гр. Плевен,  който е първи и за двамата съпрузи.

Ищецът сочи, че  бракът им вървял добре, но преди пет-шест години отношенията с ответницата се влошили и стигнали да убеждението, че не могат да съжителстват вече заедно. В момента живее в наследствения си дом, който бил и семейно жилище, а ответницата се преместила при дъщеря им Л.Х. ***. Правил много опити да заздрави брака си, но не се получило. Макар, че живеят в едно населено място, не се виждат и не поддържат никакви контакти. Ответницата през лятото до късна есен работи на сезонна работа в Р Гърция, а той е автобусен шофьор и само нощува в селото. Отдавна са във фактическа раздяла и нищо не ги свързва.

 Ищеца сочи, че към момента бракът е изпразнен от нужното му съдържание, съществува само формално. Сочи също, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. По време на брака не са придобивали недвижими имоти, дялове в дружества, акции и каквито и да било ценни книжа, не са регистрирали ЕТ, не са придобивали по възмезден начин в режим на СИО МПС и нямат открити към момента общи парични влогове, което да налага делба на имущество. Движимите вещи са поделили доброволно още преди няколко години, когато ответницата напуснала жилището и се преместила да живее при дъщеря им.

Брачната връзка между страните е само формална, а бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.

От показанията на свидетеля Р.К.Й. – съсед, се установява, че познава страните от повече от 20 години. От брака си имат три деца, които вече са пълнолетни. Около 15 години съпрузите работили в чужбина, като преди 7-8 години се прибрали в с.Крушовица. Свидетелят твърди, че от 5 години страните не живеят заедно. Ищеца работи като шофьор и живее в семейното им жилище, а ответницата работи в чужбина и когато се прибере в България живее в домът дъщеря си в с.Крушовица. Свидетеля счита, че бракът им не може да бъде заздравен.

При тези доказателства следва да се приеме, че в брака е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, основание по смисъла на чл.49 ал.1 от СК и същият да бъде прекратен. Страните са във фактическа раздяла от около 5 години, като влошаването на отношенията им е трайно и необратимо. Следва да се приеме, че връзката между страните е само формална и продължаването й е в ничий интерес-нито на самите страни, нито на Обществото като цяло.

Вината за разстройството в брака:

Съгласно чл.49 ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Такова не е направено,  поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за вината. 

Ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от СК, при допускане на развода, ако семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Критериите за  предоставяне ползването на семейното жилище съгласно цитираната норма са два:  да има искане за предоставяне и поискалият да има жилищна нужда. Нормата на  чл.56, ал.5 от СК разширява критериите за предоставяне ползването на семейното жилище. В случая с исковата молба не е поискано семейното жилище да бъде предоставено за ползване на някой от съпрузите, и се твърди от ищеца, че по време на брака не са придобивали недвижими имоти.

     Фамилното име на съпругата след развода:

В Исковата молба ищеца не възразява след прекратяване на брака, съпругата да запази брачното си фамилно име, тъй като това ще и създаде известни затруднения. От представеното Удостоверение за граждански брак е видно, че същата след брака е приела фамилното име на съпруга си - „Х.“, поради което това искане е основателно и следва да се уважи.

     Разноските:

     Страните не претендират разноски по делото.

Съдът определя окончателна държавна такса от 40.00 лв., вносима предвид непроизнасянето относно вината от двамата съпрузи по равно.

Мотивиран от горното,Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ.1 СК  и ПРЕКРАТЯВА сключения на 02.08.1987 г.  в гр. Плевен, с Акт № 671 от същата дата на Община Плевен граждански брак между Х.Л.Х., с ЕГН **********,*** и М.Ж.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ПОСТАНОВЯВА  след прекратяването на брака, М.Ж.Х. с ЕГН **********, с адрес *** продължи да НОСИ брачното си фамилно име „Х.”.

     ОСЪЖДА Х.Л.Х. и Мариана Ж.Х., ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС Оряхово, окончателна държавна такса в размер на 40.00 лв./четиридесет лева/ или всеки по 20.00 лв. /двадесет лева и нула ст./.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: