№ 41890
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110143608 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на глава двадесет и първа от ГПК „Бързо
производство“
Образувано е по постъпила искова молба от Й. Л. Н., уточнена с молба с вх. №
236986 от 23.08.2023г. срещу “ФИРМА” ЕООД, с която при условията на обективно
съединение са предявени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.
225 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
следва да даде указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба в
частта по предявения иск по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 , ал. 1 КТ, като едновременно с
това ще насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
На ответника следва да се допуснат двама от поисканите трима свидетели за
установяване на посочените в отговора обстоятелства при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба до съда с препис за насрещната страна да отстрани
1
противоречието между изложените фактически твърдения, че е останал без работа
вследствие на уволнението му със заповед от 30.05.2023г., връчена му на 02.06.2023г. и
искането му към съда за присъждане на обезщетение за оставане без работа за период с
начална дата 01.06.2023г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените му указания исковата
молба в частта по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
подлежи на връщане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 12.12.2023г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства по описа, обективиран в същите.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама от поисканите
трима свидетели при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК при режим на довеждане от ответника
за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството е образувано по постъпила искова молба от Й. Л. Н., уточнена с
молба с вх. № 236986 от 23.08.2023г. срещу “ФИРМА” ЕООД, с която при условията на
обективно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във
вр. с чл. 225 КТ.
Ищецът твърди, че работел по безсрочно трудово правоотношение с ответника, по
силата на което заемал длъжността „Х“. Твърди, че уволнението му, извършено със заповед
от 30.05.2023г., връчена му на 02.06.2023г. е незаконно. Излага, че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание била грубо нарушена, тъй като работодателят не изслушал
предварително обясненията му. Освен това поддържа, че заповедта не отговаряла на
изискванията за мотивираност, тъй като в същата не било посочено в какво се състоят
нарушения, послужили като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Според ищеца липсвало фактическото основание за налагане на наказанието.
Дисциплинарните простъпки не представлявали нарушение на трудовата дисциплина,
защото работодателят не е давал указания за начина на сключване на сделки, а ищецът
съобразил трайно установената практика в работата си. Твърди, че поискал от работодателя
да прекрати трудовото му правоотношение, като го уведомил, че при липса на съгласие от
негова страна следва да счита уведомлението за едностранно предизвестие. Вместо да се
съобрази с искането на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните ответникът упражнявал тормоз върху служителя, поставяйки го в невъзможност да
изпълнява служебните си задължения. Предвид изложеното моли съда да отмени
уволнението му и да го възстанови на заеманата преди това длъжност, както и да осъди
ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното му
2
уволнение в размер на 2578 лв. за периода от 01.06.2023г. до 31.07.2023г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, а по същество – че вменените нарушения са извършени от ищеца виновно. Прави
възражение за неспазване на давностния срок по чл. 358, а. 1 т. 2 КТ. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от незаконното му уволнение от ответника.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
наличието на валидно безсрочно трудово правоотношение между страните за твърдения
период и връчването на заповедта за уволнение на ищеца на 02.06.2023г.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже съществувалото между страните безсрочно трудово
правоотношение, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си за спазването на формалните
изисквания за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца в т.ч. изискването на
обяснения преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение и
виновното извършване на твърдените нарушения на трудовата дисциплина от страна на
ищеца, както и съразмерността на наложеното наказание.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца
е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането му без работа е в
причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение при
ответника, получено за последния пълен отработен месец.
Ищецът не сочи доказателства за установяване размера на полученото брутно
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението му и
твърденията за оставането му без работа.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3