Определение по дело №343/2019 на Окръжен съд - Перник

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

№ 260072/20. 08.2020год.  град Перник 

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд – в закрито заседание на 20.08.2020год.  /двадесети август през две  хиляди и двадесета година/    в следния състав:

 

                                                                                                  Председател: Рени Ковачка

                                                                                         Членове: Антон Игнатов

                                                                                                 мл. с. Мариета Динева

 

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка  възз.гр.дело  № 343 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл.248 от ГПК .

                   С молба вх.№ 3205/26.06.2020год.   В.М.  чрез адв. И.Т. е направила искане , основано на чл.248 от ГПК, за изменение на Решение № 102/23.03.2020год. , постановено по възз.гр.дело № 343/2019год. по описа на ПОС в частта за разноските . Молителката твърди ,че при присъждане на разноски  в полза на А.И. съдът не е съобразил събраните във връзка с направените разноски доказателства в първоинстанционното производство, както и не се е произнесъл по надлежно наведено възражение за прекомерност на претендираното от И. адвокатско възнаграждение. Поддържа  ,че А.И. не е представила доказателства за присъдените й с въззивното решение разноски,както и че претендираното от адвокатско възнаграждение на нейния процесуален представител е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Моли въззивното решение ,в частта за разноските да бъде изменено като присъдените разноски се намалят съобразно доказателствата  и фактическата и правна сложност на делото.

                   В  срока по чл. 248, ал.2 от ГПК  е постъпил писмен отговор от адв. В. като адвокат-пълномощник на А.Г.И. , в който оспорва направеното искане и моли същото да бъде  оставено без уважение.

                     Искането на  В.М.   е допустимо като направено в срока по чл. 248 от ГПК, а разгледано по същество е  частично основателно .

                     С Решение № 10/19.02.2019год., постановено по гр.дело № 1042/2017год. на Районен съд- Радомир  е уважен предявен от В.С.  М. против А.Г.И.  отрицателно установителен иск за признаване за установено  ,че А.Г.И. не е собственик на недвижим имот ,находящ се в ***, а именно: УПИ *** в кв.** по регулационния план на ***  с площ от 1272 кв.м.

                    Така постановеното първоинстанционно решение е отменено изцяло с Решение № 102/23.03.2020год., постановено по възз. гр.дело № 343/2019год. на ПОС и е постановено ново за отхвърляне на предявения отрицателно установителен иск. Предвид този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.М. е осъдена да заплати на А.Г.И. направени разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 171.66 лева ,както и такива във въззивното производство в размер на 325 лева.

                    В производството пред районния съд молителката М. е била представлявана от адв. Т.,който в последното съдебно заседание в производството пред районния съд е направил искане за присъждане на разноски при уважаване на предявения иск ,както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата А.И.. Последната е претендирала такива в размер на 1 911.66 лева адвокатско възнаграждение , 10 лева-държавна такса за издаване на 2 броя съдебни удостоверения  и 250 лева –възнаграждение  за съдебно-техническа експертиза.

                       Съдът намира за неоснователни са оплакванията на молителката за липса на доказателства за направени разноски от ответницата А.И. в първоинстанциноното производство в размер на 10 лева държавна такса за издадени удостоверения и 250лева-депозит за вещо лице.   Копие от  издадените удостоверения се съдържат на лист 172 и 173 от делото пред районния съд , а на лист 175-документ за превод по сметка на РРС в размер на 10 лева за 2 бр. съдебни удостоверения. В с.з. на 19.09.2018год.  е допуснато  по искане на ответницата А.И. изслушването на съдебно-техническа експертиза при депозит, платим от нея, в размер на 250 лева. Сумата е внесена с преводно нареждане на 25.09.2018год. и е представено по делото с молба вх.№ 4743/27.03.2018год.

                     Неоснователно е и направеното възражение за липса на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на А.И. в първоинстанционното производство. В производството пред районния съд ответницата А.И. е представлявана от адв.  В.А.В. ,съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие от ***год. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 евро . В договора е посочено ,че 1000 лева от договореното  възнаграждение са платени  на ***год., а останалите  1500 евро- са платени на ***год.  Отразеното в договора за правна защита и съдействие ,в частта относно договорения и заплатен адвокатски хонорар ,съставлява разписка за  извършено плащане и доводите за противното се явяват несъстоятелни.

                  Основателно е възражението за прекомерност на така договореното и заплатено на процесуалния представител на  А.И. адвокатско възнаграждение. Предявеният пред районния съд иск е с материален интерес- 2 518.60лева /данъчната оценка на недвижимия имот/ , като по отношение минималния размер на  адвокатското възнаграждение е приложим чл.7, ал.2 ,т.2 от Наредба № 1/2004год. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Определен съгласно цитираната разпоредба минималния размер възлиза на сумата от 406.30лева  и съпоставим с претендираното възнаграждение от 1 911.66 лева ,последния се явява прекомерно завишен .

                 Предвид на горното ,съдът намира ,че са налице законовите предпоставки за намаляване на претендираното  адвокатско възнаграждение,но не и до минималния размер ,предвиден в Наредбата.  Съобразявайки действителната  и правна сложност на делото  ,както и обема на извършената от страна на процесуалния представител на ответницата работа , съдът намира ,че  възнаграждението следва да се намали  на 1400 лева ,който размер се явява справедлив и обоснован.

                    С оглед на горното, молбата  по чл.248 от ГПК се явява частично основателна и  въззивното решение следва да се измени в частта за разноските  като присъдените на  А.И. за първата инстанция разноски се намалят от 2 174.66 лева на 1660 лева , а присъденият общ размер / заедно с разноските за въззивната инстанция/ от 2 496.66 лева. да се намали на  1 985лева.  

                    Предвид на горното и на основание чл. 248 от ГПК , Пернишкият окръжен съд

 

                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

       

         ИЗМЕНЯ Решение №102/23.03.2020 год. по въззивно гр.дело № 343/2019год.  по описа на Пернишкия окръжен съд като :

         ОСЪЖДА В.С.  М.  с ЕГН ********** от *** да заплати на А.Г.И. с ЕГН ********** от *** сумата от 1985лева разноски по делото.

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

        Председател:                                                      Членове: