РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. гр. Хасково, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200266 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Р. П. П. от град Казанлък срещу Наказателно
постановление № 22-1253-001724 от 15.11.2022 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея
наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до накърняване правото на защита. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково. Претендира и присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото
процесуален представител – адв. П. Т. заявява, че поддържа жалбата и в хода
по същество и в представени писмени бележки развива конкретни
съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на
МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по
делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата като
моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде
оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение
за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 24.10.2022 г. свидетелите И. Р. М. и Р. Б. Т., двамата на длъжност
„мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково били на работа. В около 21:05 часа
възприели в платното за локално движение на бул. „*****“, до обект -
мебели „***“ движение на четириколесно моторно превозно средство – АТВ
марка „***, модел „***“, черен на цвят, което спрели за извършване на
проверка. В хода на проверката било установено, че превозното средство,
било управлявано от жалбоподателя Р. П. П. от град Казанлък, но било без
поставени регистрационни табели - отзад. Водачът в хода на проверката
заявил, че бил пристигнал в град Хасково за оглед на четириколесното МПС с
цел да го закупи и решил да го тества, като излязъл от автокомплекса, в който
се намирало и поел по бул. „*****“. Това било потвърдено и от свид. Д. Д. Б.,
собственик на превозното средство, което бил закупил от град Сливен, а пред
това било внесено от САЩ и за превозното средство нямало никакви
документи, а въпреки опитите, контролните органи не успели да установят и
номер на рама. Свид. Д. Б. бил заявил на жалбоподателя Р. П. П., че
превозното средство било закупено за участие в състезания и поради тази
2
причина, не било регистрирано.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
10.11.2022 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е
осъществено от обективна страна, направил оценка на обществената му
опасност и достигнал до извод за наличие на хипотеза по чл. 9, ал. 2 НК и
поради малозначителност, отказал образуването на ДП и прекратил
образуваната пр. пр. № 5039/2022 г. по описа на РП – Хасково. Разпоредено
било препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково с оглед
преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган посочил, наложил процесната санкция,
вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2
от ЗАНН и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
10.11.2023 г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 5039/2022 г. по
описа на РП – Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. Р. М. и Р.
Б. Т. относно фактите, възприети от него при извършването на процесната
проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието
и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на
жалбоподател, а така също и тези, дадени от свид. Д. Д. Б. относно
обстоятелствата, при които предоставил управлението на моторното превозно
средство на жалбоподателя.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
3
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, следва да се отбележи, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, но в процеса на реализиране на отговорността са
допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото наказателното
постановление не отговаря на изискванията за неговата редовност по чл. 57
ЗАНН. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че не са представени
доказателства за съставен АУАН в хода на проверката, тоест за отпочване на
административно – наказателно производство, както и дали наказващият
орган с резолюция е прекратил административнонаказателното производство,
на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява
престъпление, но безспорно материалите са били изпратени на РП – Хасково
по компетентност. Затова изследване на въпроса за реализиране на
основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и
административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на
принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната
отговорност не е необходимо. Всъщност, с издаване на наказателното
постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на
постановление за отказ да се образува ДП, поради липсата на конкуренция с
висящо наказателно производство, може да се заключи, че
административнонаказателното е реализирано без нарушаване на принципа
non bis in idem.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира обаче, за уместно
да отбележи, че наказващият органи, при описание на деянието в
обстоятелствената част на санкционни акт, се е задоволил да посочи
4
единствено, че в хода на предприетата и извършена проверка водачът на
четириколесно моторно превозно средство – АТВ марка „*****, модел
„****“, черен на цвят, което спрели за извършване на проверка, било
управлявано от жалбоподателя Р. П. П. от град Казанлък, без поставени
регистрационни табели – отзад, квалифицирано като нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, след което е вписал, че бил извършил: управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред и наложил процесните административни
наказания на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. По този начин е
допуснал явно несъответствие в описание на деянието, доколкото както в
нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, така и в наказващата разпоредба на чл. 175, ал.
3, предл. 1 ЗДвП законодателят ясно е разграничил управлението на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред и управлението
на моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Касае се за две отделни хипотези и форми на
съставомерна деятелност и макар основанието за налагане на
административното наказание да се съдържа в един законов текст и да са
предвидени еднакви по вид санкции, то основанията за неговото приложение
са ясно разграничени и това е следвало да бъде съобразено от наказващия
орган с излагане на ясни и конкретни твърдения относно признаците от
състава на нарушение и с цел обезпечаване правото на защита в пълен
предоставен от закона обем, както и възможността за съдебен контрол. Дори
логически да може да се приеме, че процесното МПС е без регистрационни
табели, защото не е регистрирано, последното твърдение следва ясно да се
впише в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Допуснатото нарушение, с оглед критерия, изведен в съдебната практика,
следва да се квалифицира като съществено, оттам като основание за отмяна
на наказателното постановление на процесуално основание без обсъждане по
същество.
За пълнота на изложението, от материалноправна страна се установява,
че действително на посочената в наказателното постановление дата и място,
жалбоподателят е осъществил правнорегламентираната дейност по
управление на МПС – четириколесно МПС, тип АТВ без поставена
регистрационна табела отзад. Както вече бе отбелязано по – горе, с
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 10.11.2022
г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е осъществено от
5
обективна страна, направил оценка на обществената му опасност и достигнал
до извод за наличие на хипотеза по чл. 9, ал. 2 НК и поради
малозначителност, отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр.
пр. № 5039/2022 г. по описа на РП – Хасково. Преценката на прокурора за
доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената
опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки
от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган
правилно е преценил, че от материалноправна страна формално се установява
осъществяването на деяние от обективна страна, което консумира признаците
от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал.
1 от Закона за движението по пътищата, ако бъде прието, че става въпрос за
управление на МПС без поставени регистрационни табели на съответното
място, но с оглед особената проявна форма на умисъла на водача – да тества
превозното средство на кратко разстояние, единствено за да прецени дали да
го закупи, а не да го управлява по пътя, за да се придвижи с него от едно
място на друго, съобразно предназначението му, се обосновава извода за
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради ниската му, в
сравнение с други, обичайни случаи на нарушение от същия вид, степен на
обществена опасност.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно – отменено от съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест
на административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш,
следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е
сключен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв.
П. Т. и че сумата е действително заплатена. Съдът следва да присъди
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
налага да бъде обсъдено направеното възражение на другата страна за
прекомерност. В случая, фактическата и права сложност на делото не
6
надхвърля обичайната за този тип производства, въпреки, че делото не е
приключило в едно съдебно заседание с явяване на адвоката, а размерът на
това адвокатско възнаграждение, уговорено между страните е под
минималното, определено по правилата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7 и по чл. 18,
ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не следва да бъде намалявано от съда, а
присъдено в уговорения и заплатен размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1253-001724 от 15.11.2022
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Р. П. П., ЕГН:
**********, с адрес: град Казанлък, ж.к. ******** сумата в размер на 450
лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
_/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С._
7