Номер 295 27.01.2020
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХV граждански състав
На двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание на двадесет
и втори януари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14775 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
В исковата
молба ищецът А.И.Г., с ЕГН: **********,***, aп. ***, чрез *** М.Г. ***, със
съдебен адрес:*** /***/, предявява искове срещу: „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. София
/столица/, общ. Столична, гр. София, п.к. 1336, район „Люлин", бул. „Панчо
Владигеров" № 21, Бизнес центьр „Люлин 6", ет. 2, представлявано
винаги заедно от двама от членовете на ***-Я.Й.О., Б.Р. и Т.Л. или от един член
на *** заедно с ***З.Н.Д.,
Заявява, че на
****г. по молба, вх. № ****г. па взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община
Столична, район „Младост", кв. „Младост 4", Бизнес Парк София,
представлявано от Л.л.П.***, чрез ***З.Г., е образувано изпълнително дело №
***по описа на ЧСИ ***, peг.№ ***, район на действие Окръжен съд ****, срещу
ищеца А.И.Г., с ЕГН: **********, въз основа на следния издаден в полза на
горепосоченото дружество изпълнителен лист, а именно:
Изпълнителен
лист, издаден на **** г. от Районен съд гр. Пловдив по ч.гр.д. № 9255/2012г. по
описа на ПРС, ГК, XІV гр.с, по силата на който ищецът А.И.Г., с ЕГН:
**********, е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъ Файненс"
ЕАД, ЕИК; *********, сумата от 472,73лв, /четиристотин седемдесет и два лева и 73
ст./, представляваща главница; възнаградителна лихва в размер на 152,45лв. /сто
петдесет и два лева и 45 ст./ за периода от 30.08.2010г. до 30.12.2010г.;
мораторна лихва в размер на 61,40лв. /шестдесет и един лева и 40ст./ за периода
от 30.09.2010г. до 30.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.06.2012г. до окончателното й изплащане, както и държавна такса от
25 лева и 100 лева юрк. възнаграждение.
От материалите
по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***, се установява, че с молбата за
образуване на изпълнителното производство по горепосоченото изпълнително дело,
вх. № *** взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е възложил на ЧСИ
*** правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. На основание чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК, на **** г. Държавата е конституирана по делото като присъединен взискател
по право за дължимите й публични вземания, съгласно Удостоверение, с вх. №
***** г., издадено от ТД на НАП гр. П.
На **** г. на длъжника А.И.Г., с адрес: ***,
п.к. ***, е изпратена Покана за доброволно изпълнение, изх. № 18203, на
основание чл. 428, ал. 1 от ГПК. Видно от Разписката за връчване иа ПДИ е, че
същата не е връчена на длъжника, а е върната в цялост. Върху същата връчителят
е отбелязал, че е разговярано с *** **** и на посочения адрес няма лице с
такова име.
На ****** г. на
длъжника А.И.Г. е изпратена нова Покана за доброволно изпълнение, изх. № *****,
но на друг адрес, а именно: гp. ***. От Разписката за връчването й е видно, че
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на съпругата на длъжника-К.Г. на
**** г. Отбелязано е, че лицето има нов адрес, а именно: гр. ***.
С Разпореждане
от ***** г. ЧСИ ***, с peг. № ***, с район на действие ОС *****, е насрочил
опис на движими вещи в жилището па длъжника за ***** г. /лист 18 от делото/. Видно
от материалите по делото, обаче е, че такъв опис изобщо не е извършен.
На **** г. е
изпратена Призовка за принудително изпълнение до длъжника, изх. № ***, в която
ЧСИ *** указва на ищеца, че в случай, че не изпълни доброволно задължението си,
ще пристъпи към опис на движими вещи в дома му и ще изнесе същите на публична
продан. От Разписката за връчване на тази Призовка се установява, че същата
отново не е връчена на длъжника. Вместо това на **** г. връчителят е отбелязал
върху същата: „На адреса не намерих никой и залепих уведомление".
Призовката за принудително изпълнение и посоченото Уведомление са изпратени до
следния адрес на длъжника: гp. *** /т.е. отново на стария адрес на ищеца,
въпреки посочения от сьпругата му нов актуален адрес при връчването на ПДИ на
**** г., а именно: гр. ****
На ***** г. ЧСИ
*** е издал Разпореждане за налагане па запор върху вземането от трудово
възнаграждение, както и всяко друго вземане на длъжника, изплащано на последния
от „Електрогруп-07" ЕООД, гр. Пловдив. В тази връзка на ***** г. ЧСИ е
изпратил запорно съобщение, изх. № *** до „Електрогруп-О7" ЕООД гр. ***,
чрез *** В.М. и К.В.. Запорът върху вземането за трудовото възнаграждение на
длъжника е наложен на **** г.
На **** г. с
изпратена Призовка за принудително изпълнение, изх. № *** до длъжника А.Г.
относно налагането на запор върху вземането му от трудово възнаграждение, както
и всяко друго негово вземане, изплащано му от „Електрогруп-07" ЕООД, гр.
Пловдив. Призовката отново е изпратена до ищеца на адреса му в с. ***, чрез
куриерска служба „Спиди". Същата не е получена от него.
На **** г.
работодателят „Електрогруп-07" ЕООД, гр. Пловдив е уведомил ЧСИ *** по
имейл във връзка с наложения запор върху вземането за трудово възнаграждение на
длъжника, че, считано от ***** г. /дата, предхождаща налагането на запора/
ищецът е с прекратено трудово правоотношение. В подкрепа на предходното, към
писмото е приложена Заповед за освобождаване № ***** г. и Справка от НАП за
приети уведомления № ************. Поради предходното, по делото не са
постъпвали удръжки от третото лице-работодател.
На ***** г. по
делото е депозирана Молба, вх. № ***** от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК: *********, за конституирането на последното като нов взискател по
делото, на основание чл. 429 от ГПК и Договор за прехвърляне на вземанията по
изпълнително дело № ***по описа па ЧСИ ***, peг. № ***, с район на действие
Окръжен съд *****, от **** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, от една страна, като цедент и от друга страна-„Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, като цесионер. В посочената молба новият взискател по делото
отново е възложил иа ЧСИ *** правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. В същата се
посочва, че към датата на прехвърлянето-*****г., вземането било в размер на 1
185,18лв., от които: главница-472,73лв.; цедирани договорни лихви-152,45лв.;
законна лихва върху главницата-201лв.; цедирани съдебни рааноски-359лв. С оглед
на горното, на основание чл. 429 от ГПК, с Разпореждане от **** г. на ЧСИ *** е
заличен като взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и е конституиран
като взискател частния правоприемник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ' ЕАД,с ЕИК:
*********.
На ****г. ЧСИ
*** е изпратил нова Призовка до длъжника, изх. № *****, на адреса му в с. ***,
чрез куриерска служба „Спиди", в която му съобщава извършеното
конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като нов взискател по
делото, както и актуалния размер на дълга по последното. Посочената призовка
отново не е връчена, а е върната в цялост по делото.
На ****** г.
новокоституираният взискател е подал молба, вх. № ***** до ЧСИ *** с искане да
бъде извършена Справка в ПП КАТ за регистрирани и притежавани от длъжника
МПС-та и в случай, че бъдат установени такива, да бъде наложен запор върху
същите.
От извършена
Справка в ПП КАТ-Пловдив на ***** г. се установява, че ищецът притежава лек
автомобил „Фиат Mapea", с peг. № ***. На ***** г. ЧСИ *** е изпратил
запорно съобщение, изх. № ****** до ОД-МВР Пловдив-Пътна полиция за налагане на
запор върху установеното и описано по-горе собствено на длъжника МПС. Запорът
върху собственото на длъжника МПС е наложен па ****** г.
На ****** г.
ЧСИ *** е изпратил Призовка до длъжника, изх. № *****, до адреса му в с. ***,
чрез препоръчано писмо с обратна разписка. С Призовката съобщава на ищеца за наложения
запор върху горепосоченото МПС. Видно от делото е, че призовката за пореден път
не е връчена, а е върната в цялост, като в обратната разписа на ***** г. е
отразено, че получателят се е преместил на нов адрес".
С Разпореждане
на ЧСИ *** от ******г. е насрочен за ***** г. от 12:00ч. опис на собствените на
длъжника А.И.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, движими вещи, находящи се на
посочения адрес. По делото отново няма данни така насроченият опис да е
извършен.
С Молба, вх. №
*********г., до ЧСИ *** взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БР' ЕАД е
поискал да бъде извършена справка за налични банкови сметки на длъжника по
делото и в случай, че бъдат установени такива, да се наложи запор върху същите.
От извършената
от ЧСИ *** справка на ******* г. в Регистър па банковите сметки и сейфове в
БНБ, се установява, че на името на ищеца е разкрита следната банкова сметка ***
„ПИБ" АД а именно: IBAN: ***.
На ****** г.
ЧСИ *** е изпратил Запорно съобщение, изх. № ***** до „ПИБ" АД за налагане
на запор върху установената банкова сметка ***. Запорът е наложен на ******г.
По специалната сметка па ЧСИ не са постъпвали суми в изпълнение на наложения
запор.
С Молба, вх. №
*******г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД отново е поискал да
бъде насрочен опис, извършена оценка и публична продан на движими вещи,
собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес. Опис на движими вещи
е насрочен с Разпореждане на ЧСИ *** за ****** г. от 10:00 часа. По делото
отново няма данни така насроченият опис да е извършен.
От материалите
по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***, peг. №° ***, район на действие
**********, се установява, че на *************************** взискателят е
уведомил по имейл ЧСИ ***, че ищецът доброволно е заплатил суми, директно по
сметка на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“' ЕЛД, както следва: сума в размер на
200лева, платени от длъжника на ********; сума в размер на 100 лева, платени на
******** и сума в размер на 100 лева, платени на *******
Сочи, че с
Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по ТД № 2/13 г., т. 10 на ВКС е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство,
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието
е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване па принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
Според мотивите
на същото тьлкувателно решение, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и дали е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18. ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение
/освен при наличието на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане на основание чл.
426, ал. 3 и във вр. с чл. 29 от ГПК. Прието е също, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно с предприемането па всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В настоящия
случай, от материалите по Изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***, peг. №
***, с оглед гореизложената хронология по делото, се установява, че
изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***, е образувано на ******* по молба,
вх.№ ******** на първоначалния взискател „БНП Париба Пърсьнъл Файненс"
ЕАД. С молбата си за образуване на изпълнителното производство от ******
първоначалният взискател е поискал извършването на изпълнителни действия,
доколкото с тази молба той с възложил на ЧСИ правомощията но чл. 18 от ЗЧСИ. На
******* Държавата е конституирана по делото като присъединен взискател по право
за дължимите й публични вземания, съгласно Удостоверение за наличие или липса
на задължения и обезпечителни мерки, с вх.№ ********
Именно от този
момент /**********г./ започва да тече двегодишния срок, след изтичането на
който настъпва перемпцията по чл. 433, ал.1. т. 8 от ГПК. В конкретния случай,
срокът изтича на ****** г. В периода 16.10.2012г.-16.10.2014г. първоначалният
взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД НЕ Е поискал извършването
на изпълнителни действия, освен с молбата му за образуване на изпълнителното
дело, съдържаща възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. ЧСИ *** също НЕ е извършил
изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ в посочения
двегодишен срок, според мотивите на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по ТД
№ 2/13 г., т. 10 на ВКС. В този смисъл е и Решение № 169 от 04.06.2018г. по
в.гр.д. № 271/2018г. по описа па Окръжен съд-Враца.
С оглед на
горното, се установява, че в случая НЕ СА налице доказателства за валидно
предприето изпълнително действие в продължение на повече от две години-до
18.11.2014г., когато е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение
на длъжника, изплащано на последния от „Електрогруп-07" ЕООД - Пловдив.
Запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника се счита наложен от деня, в
който запорното съобщение е получено от третото лице-работодател. Видно от
Разписката за връчване на Запорното съобщение, изх. № ******** до
„Електрогруп-07" ЕООД гр. Пловдив /лист 28 от делото/, е, че в случая
запорното съобщение е връчено на третото лице-работодател на *******. Именно от
тази дата-******** се счита наложен запорът върху вземането за трудовото
възнаграждение на длъжника, изплащано на последния от „Електрогруп-07"
ЕООД, гр. П. В контекста на настоящия казус, това обстоятелство е без правно
значение, тьй като в хипотезата па чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството
се прекратява по силата на закона с осъществяването на съответните правно -
релевантни факти, посочени по-горе, в периода 16.10.2012г.-16.10.2014г.
Извършените изпълнителни действия след изтичането на двугодишния срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в случая след ****** г., са незаконни, като извършени
по вече прекратено изпълнително дело.
В обобщение, в
периода от 16.10.2012г.-16.10.2014г. са бездействали както взискателят, така и
ЧСИ ***, при което по силата па закона /чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК/ е настъпила
перемпцията и ЧСИ *** е следвало да я прогласи, като прекрати производството по
процесното изпълнително дело с нарочен свой акт с декларативен характер.
С оглед
настъпилата перемпция, на ***** ищецът А.Г. подава нарочна молба, вх. № *******
до ЧСИ ***, с искане същият да констатира така настъпилото по силата на закона
прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № ***по описа
на ЧСИ ***, peг. № ***, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Въпреки
гореизложената безспорна фактическа обстановка, с Разпореждане, изх. №
********, ЧСИ *** оставя без уважение искането на длъжника за констатиране на
вече настъпило прекратяване на делото по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като неоснователно. Посоченото Разпореждане от ******* г. с постановено в
противоречие с цитирания законов текст.
Ето защо, на
******* г. в установения от закона срок, ищецът А.Г. подава Жалба, вх. №
*******, чрез ЧСИ *** до Окръжен съд *******, срещу описаното по-горе
Разпореждане от ******* г. на ЧСИ ***, за отказ да прекрати принудителното
изпълнение по Изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***, с искане същото да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Въз основа на подадената
жалба от *********, е образувано гр.д. №
******* по описа на Окръжен съд *************. Последното приключва с влязло в законна
сила на *******г, Решение № ******* на Окръжен съд- Пловдив, VIII гр.с. В това
решение Окръжен съд-гр. Пловдив, в съответствие с изложените обстоятелства,
приема, че с конституирането на Държавата като присъединен взискател по
изпълнителното дело, на ******* г., от
тази дата е започнал да тече двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
като няма данни в рамките на тези две години, същият да е прекъсван. Поради
което, съдът счита изпълнителното производство за прекратено по право с оглед
бездействието на взискателя, поради което
отменя Разпореждането и връща Изпълнителното дело на ЧСИ ***, peг. №
***, с район на действие-Окръжен сьд ********, за извършване на следващите се
процесуални действия.
В изпълнение на
така постановеното съдебно решение, на ****** г. ЧСИ ***, изпраща нарочно
съобщение, изх. № ****** до длъжника А.И.Г., с което го уведомява, че с
Постановление по Изпълнително дело № ***изпълнителното производство срещу него
Е ПРЕКРАТЕНО на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На ***********
ответното дружество-„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК: *********,
депозира Молба, вх. № ********** до ЧСИ ***, peг. № ***, район на действие
Окръжен съд **********, с която прави искане да бъде образувано НОВО
изпълнително дело срещу ищеца А.И.Г., ЕГН: **********, като приведе в изпълнение
същия Изпълнителен лист, издаден на ********* г. от Районен съд гр. Пловдив по
ч.гр.д. № 9255/2012г. по описа на ПРС, ПС, XIV гр.с, въз основа на който е било
образувано прекратеното вече към този момент на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК Изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***, peг. № ***, с район на
действие ******************.
Въз основа на
Молбата, вх. № ********* на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК:
*********, с образувано НОВО изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***.
На гърба на
приложения но делото в оригинал Изпълнителен лист, издаден на ******* г. от
Районен съд гр. Пловдив по ч.гр.д. № 9255/2012г. по описа на ПРС, ГК, XIV гр.с,
ЧСИ *** е отбелязал следното: „Съгласно представени по изп.дело декларации от
взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, същият с получил в периода
от мес. 08-10.2018г. директни плащания от длъжника в общ размер 400лв.".
Също така ЧСИ *** изрично с отразил на гърба на изпълнителния лист от *******
г., че последният „е бил представен по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ
***-*******. Изпълнителното дело е прекратено **************. Последното
изпълнително действие по посоченото изпълнително дело е извършено на
*****************.
При справка по
новото изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, се установило, че на
********** ЧСИ *** е наложил запор върху собственото на длъжника МПС, а именно:
лек автомобил **********.
С оглед на така
изложените по-горе обстоятелства, а и видно от представеното към исковата молба
влязло в законна сила Решение №
**************************************************, БЕЗСПОРНО между страните е,
че от *********** г., когато е конституирана Държавата като присъединен
взискател по Изпьлпително дело № ***на ЧСИ ***, peг. № ***, с район на действие
***********************, до следващото изпълнително действие, а
именно-налагането на запор върху вземането за трудовото възнаграждение на
длъжника, изплащано на последния от „Електрогруп-07" ЕООД гр. Пловдив на
****** г., са минали повече от 2 (две) години.
Ето защо, още
към дата *******г. е било прекратено принудителното изпълнение по Изпълнително
дело № ***на ЧСИ ***, по силата на закона. Недействителни са всички
изпълнителни действия, извършени по прекратено дело. В конкретния случай това
са действия, извършени след ********.
На следващо
място, твърди, че вземанията на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като
цесионер/ по Изпълнителен лист, издаден на ***** г. от Районен съд гр. Пловдив
по ч.гр.д. № 9255/2012г. по описа на ПРС, ГК, СА ПОГАСЕНИ поради изтекла 5
(пет) годишната погасителна давност.
Решаващ в
случая се явява въпросът кой момент следва да се приеме за начален при броенето
на новия давностен срок, след прекратяване на изпълнителното производство, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - от последното действие, предприето в
изпълнителния процес, или от прекратяването на изпълнителния процес поради
перемирането. Счита, че в случая давността е прекъсната с последното
изпълнително действие, предприето в изпълнителния процес, а именно - *******
2г., когато конституира Държавата като присъединен взискател по Изпълнително
дело № ***на ЧСИ ***, след което е започнала да тече нова давност по чл. 110 от ЗЗД. Именно в този смисъл, с определение № 607 от 10.09.2009г., II т.о. по ТО
по т.д. 400/2009г. на ВКС, е прието, че ако изпълнителното дело се прекрати на
основание чл. 330, б. „д" ГПК /отм./, по въпроса от кой момент започва да
тече новата погасителна давност - от последното валидно принудително действие,
предприето от взискателя или от прекратяването на изпълнителния процес поради
перемирането му, липсва съдебна практика, то този въпрос е от значение за
точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което с
допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касационно обжалване на
съдебен акт, в който е разрешен този въпрос. Въз основа на това е постановено
решение № 31 от 12.02.2010г. по посоченото дело, като II т.о. на ВКС приема, че
именно моментът на последното валидно извършено действие за принудително
събиране на вземането е моментът, от който започва да тече нова давност при
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, на основание
чл. 330, ал. 1, б. „л" от ГПК /отм./, сега чл. 433, ал. 1, т, 8 or ГПК.
Нито в закона - чл. 330, б. „д“ от ГПК /отм./, сега чл. 433, ал, 1, т. 8 от ГПК, нито в съдебната практика по прилагането му има изискване длъжникът да е
направил искане за прекратяване на производството на това основание. Ето защо и
релевантно за прилагането на закона е решение № 31 от 12.02.2010г. по т.д. №
400/2009г., на II т.о. на ВКС. В този смисъл е и решение от 08.07.2011г. по
гр.д. № 4186, XVIII гр.с. на ПРС.
В конкретния
случай, последното действие е било извършено на 16.10.2012г.- с конституирането
па Държавата като присъединен взискател по Изпълнително дело № ***на ЧСИ ***. Оттогава
е започнала да тече нова погасителна давност за вземането на основание чл. 117
от ЗЗД във вр. с чл. 110 от ЗЗД, която е изтекла на *****. В случая давността Е
ИЗТЕКЛА ПРЕДИ депозирането на Молбата, вх. № **********г. на ответното
дружество до ЧСИ ***, с искане да бъде образувано новото изп. дело № *** по
описа на ЧСИ ***.
Поради това и
ищецът НЕ ДЪЛЖИ заплащане на сумите по изп. лист, издаден на ****** г. от
Районен съд гр. Пловдив по ч.гр.д. N« 9255/2012г. по описа на ПРС, ГК, XIV
гр.с., тъй като вземанията по него са ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ. В тази връзка следва
да се вземе под внимание и обстоятелството, че с погасяването по давност на
главното вземане са погасени и произтичащите от него акцесорни вземания - чл.
119 ЗЗД, поради което искът следва да бъде уважен изцяло - както по отношение
на главницата, така и по отношение на лихвите. В този смисъл е и трайно
установената практика на съдилищата /Решение от 05.01.2008 г. по гр.д. №
615/2008 г. на Окръжен съд -Русе; Решение № 837 от 06.06.2008 г. по гр. д. №
127/2008 г. на Врачански окръжен съд/.
Твърди, че
доброволно заплатените от ищеца суми директно по сметка на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, както следва: сума в размер на 200лева, платени на
***** г.; сума в размер на 100 лева, платени на 04.10.2018г. и сума в размер на
100 лева, платени на 12.11.2018г. /за които плащания взискателят с уведомил ЧСИ
*** по имейл на *********** по
изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***/, са платени след погасяването по давност
на вземанията по процесния Изпълнителен лист, издаден па 13.08.2012г. от
Районен съд гр. Пловдив по ч.гр.д.№ 9255/2012г. по описа на ПРС, ГК, XІV гр.с.
На основание
всичко гореизложено, счита, че за ищеца е налице правен интерес да води
настоящия отрицателен установителен иск по смисъла па чл. 439 от ГПК, тъй като
въз основа на извънсъдебно изпълнително основание ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист и за вземанията му по него е образувано производство по
принудително изпълнение срещу А.И.Г., с ЕГН: **********.
Разпоредбата на
чл. 439 от ГПК предоставя възможност на заинтересованата страна да оспори чрез
иск изпълнението, основано на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Безспорно такива факти могат да бъдат т.нар. правопогасяващи факти, настъпили
след издаването на изпълнителния лист, от какъвто характер безспорно е
изтичането на предвидения в закона давностен срок.
В случая това е
предвидената от закона петгодишна давност за принудително изпълнение на вземанията
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ' ЕАД по издадения срешу ищеца А.И.Г.
Изпълнителен лист, издаден на ************* г. от Районен съд гр. Пловдив по
ч.гр.д. № 9255/2012г. по описа па ПРС, ГК, XIV гр.с.
Във връзка с
горното, ищецът прави изрично възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност.
Ето защо, във
връзка с горното, моли съда да постанови решение, с което:
1. Да признае за установено, че А.И.Г., с
ЕГН: **********,***, не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. София /столица/, общ.
Столична, гр. София, п.к. 1336, район „Люлин", бул. „Панчо
Владигеров" № 21, Бизнес центьр „Люлин 6", ет. 2, - сумата от
472,73лв., представляваща главница; възнаградителна лихва в размер на 152,45лв.
за периода от 30.08.2010г. до 30.12.2010г.; мораторна лихва в размер на
61,40лв. за периода от 30.09.2010г. до 30.05.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.06.2012г. до окончателното й изплащане, както и
държавна такса от 25 лева и 100 лева юрк. възнаграждение, по изпълнителен лист,
издаден на 13.08.2012г. от Районен съд гр. Пловдив по ч.гр.д. № 9255/2012г. по
описа на ПРС, ГК, XІV гр.с., на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД,
2. Да обезсили издадения в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД ЕИК; *********, сьс седалище и адрес на
управление: гр. София, обшина Столична, район „Младост", кв. „Младост
4", Бизнес Парк София, Изпълнителен лист, издаден ************ от Районен
съд гр. Пловдив по ч.гр.д. № 9255/2012г. по описа на ПРС, ГК, XIV гр.с. срещу
А.И.Г., с ЕГН: **********.
Претендира
разноски.
Направени са
доказателствени искания.
В предоставения
му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Неправилни и
неоснователни ca твърденията на ищеца за погасяване на вземанията, описани в
исковата молба, по давност. В случая, относно оспореното задължение, счита, че
предвидената в чл. 110 ЗЗД обща петгодишна давност, НЕ е изтекла.
На **********
г, между„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с универсален правоприемник „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, в качеството му на Кредитор,
от една страна, и А.И.Г., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е
подписан Договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който в
полза на А.И.Г. е отпусната сума в размер на 3001,07 лв. /три хиляди и един
лева и седем стотинки/, която да послужи за потребителски нужди.
Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 24 погасителни
месечни вноски, 23 от които в размер 125,07 лв. /сто двадесет и пет лева и
седем стотинки/ и последна 24-та вноска в размер на 124,90 лв. /сто двадесет и
четири лева и деветдесет стотинки/, като първата падежна дата е 30.01.2009 г.,
а последната - 30.12.2010 г. Кредитополучателят е направил 7 вноски за
погасяване на кредита и първата пропусната вноска е тази за м.08.2009 г.
Вследствие на
възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в чл.1 от
горепосочения договор за кредит, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за А.И.Г. е възникнало задължение да
издължи кредита си съгласно условията по сключения договор, описани в
погасителния план от същия договор. За погасяване на задължението по Договор за
потребителски паричен кредит № *** кредитополучателят е направил 7 погасителни
вноски. Поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на
А.И.Г., кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение
№ ************* по ЧГД 9255/2012 г. по описа на PC - Пловдив, с което е
прекъсната теклата до момента погасителна давност, като действие по
принудително изпълнение, съгл. TP от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. 6 т. 14 от същото се развива виждането, че прекъсване на давността може
да бъде допуснато, в случай че длъжникът е уведомен за това прекъсване и може
да реагира - „ ...Както при действието на Закона за давността, така и при
действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство,
в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът
да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със
срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на
длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да
съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг
начин." В хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът узнава за инициираното
производство и може да влияе върху събитията още преди да се е стигнало до
издаване на изпълнителен лист срещу него - за същия съществува възможността да
депозира Възражение, с което да препятства влизането в сила на издадената
Заповед за изпълнение.
Още повече, че„
...Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание манифестира желанието на кредитора до започне
принудително изпълнение, като ползва облекчен ред за снабдяване с изпълнителен
лист - то не е действие на същинско принудително изпълнение, но е пряко
насочено към същинския изпълнителен процес и съставлява действие за
принудително изпълнение. Това е активно поведение на кредитора, а давността e
последица на бездействието. Кредиторът не бива под страх от погасяването на
вземането по давност, да е принуден да предяви вземането си с иск."
По тази причина
счита, че давността е прекъсната с подаването на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С депозирането му в съда, същата е спряла да тече, съгл.
чл. 115 ЗЗД и е възобновена на ********** г. с издаване на изпълнителен лист по
ЧГД 9255/2012 г. по описа на РС-Пловдив.
По молба на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от ******** г. е образувано изпълнително
дело № ***. по описа на ЧСИ ***, с peг. № *** към КЧСИ, район на действие гр.
********* и е приведен в изпълнение гореописания изпълнителен лист.
В молбата си за
образуване, взискателят е възложил на ЧСИ *** правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На
тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно
Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна
молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/, в
която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и
такова молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако
молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с
върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на
противното, молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се
възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до
момента погасителна давност.
След образуване
на горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла, който факт
обосновава неоснователността на претенцията на ищцовата страна съгласно чл.
115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Това произтича от задължителната тьлкувателна
практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.2018г., която е била в сила към
датата на образуването на изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ
***. Подобно становище е възприето и в решенията на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, в които се дава разрешение на въпроса свързан с реда, по който
следва да се прилагат ППВС № 3/18.11.1980 г. и TP № 2/26.06.2015 г. в хода на
висящо изпълнително производство „...такъв е именно случаят, предмет на
разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение, като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото TP тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и TP тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото TP ще се прилага от този момент за в
бъдеще...". (Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда
на чл.290 ГПК). В този смисъл и Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. №
907/2018 г., Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по е. гр. д. №
326/2018 г. и Решение № 434 от 07.12.2018г. на ОС-Бургас по т.д. № 191/2018г.
Из мотивите на
цитираното Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО съдът подробно и
мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило
сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване
на новото TP са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или TP,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците".,,
обратното би означавало да се придаде обратно действие на новото TP, което се
предвижда само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове.
Съгласно
Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС образуването на изпълнително
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство
давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г, на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност.
В същите мотиви
на посоченото решение, съдът категорично посочва, че „извършената с т.10 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
отмяна на Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС поражда действие от
датата на обявяването на TP, като даденото с т.10 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това.
Ако се приеме,
че при образуван изпълнителен процес, преди постановяването на Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителна
давност тече, то може да се стигне до това, че „давността ще се счита за
изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент Постановление №3 от 18.XI.1980
г., Пленум на ВС".
При
съобразяване на така казаното се налага изводът, че настоящият случай следва да
се съобрази с разрешението, дадено в Постановление №3 от 18.XI.1980 г. Това от
своя страна, води до съждението, че твърдението на ищеца за изтекла погасителна
давност не може да бъде споделено и е неоснователно.
Въз основа на
гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че по настоящия
казус, от образуване на изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ *** до *****
г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент,
от който започва да тече погасителна давност, е датата 26.06.2015 г. -
постановяване на TP № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се
погасява по давност би била ******** г.
Отделно от
изложеното, по изпълнителното дело са поискани и предприети множество
изпълнителни действия, които обосновават неприложимост на института на погасителната
давност, на който се позовава ищцовата страна, а именно:
• Държавата е конституирана по изп. дело
№ ***. като присъединен взискател по право за дължимите й публични вземания
съгласно Удостоверение с вх. № ********** г., издадено от ТД на НАП - гр.
Пловдив. Съгласно чл. 458 от ГПК, държавата в лицето на ТД на НАП - гр.
Пловдив, се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника
публични и други вземания.
• На ********* г. е насрочен опис на
движими вещи на длъжника по адреса му.
• На ********* г. е наложен запор върху
трудовото и всяко друго възнаграждение за труд на длъжника, изплащано от
работодателя „Електрогруп -07" ООД, гр. Пловдив.
Гореописаните
изпълнителни действия са извършвани от предходния взискател по ИД № ***, след
което на дата ********** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в
качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, в качеството му на Цесионер, се е сключил договор за цесия, по
силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" е прехвърлило вземането
си по сключения с А.И.Г. договор за кредит от ****** г. на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД.
За
горецитираното вземане цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е
поискал издаване на заповед за изпълнение № ********* по ЧГД 9255/2012 г. по
описа на PC - Пловдив. Новият взискател е предприел множество изпълнителни
действия, годни да прекъснат погасителната давност, а именно:
• С молба с вх. № ********* „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД е поискал извършване на справка в ПП КАТ за
регистрирани и притежавани от длъжника МПС и за наличие на такива да бъде
наложен запор върху тях.
• Със запорно съобщение с изх. №
********** ЧСИ *** е наложил запор върху собствените на длъжника пътни превозни
средства, а именно: лек автомобил, марка „Фиат Мареа"
• На ****** г. поради липса на плащане от
страна на длъжника, е насрочен опис на движими вещи.
• С Разпореждане от ********** г. на ЧСИ
*** е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за дата 26.06.2017г.
• С молба с вх. № ********** г. „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД е поискал извършване на справка за наличие на банкови
сметки и депозити, открити на името на длъжника и при наличието на такива, да
бъде наложен запор върху тях.
• На ********** г. е наложен запор върху
всички банкови сметки и депозити, открити на името на длъжника в „Първа
инвестиционна банка" АД.
• С молба с вх. № ********** г. „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД е поискал насрочване на дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. След като е
установено, че длъжникът не работи по трудов договор, ЧСИ *** отново насрочва
опис на движими вещи на адреса на длъжника за дата **********
• На ********** г. постъпват доброволни
вноски в общ размер на 400.00 лв. от длъжника по сметка на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, което е основание за прекъсване на давностния респ.
перемпционния срок. Същото становище е застъпено от ОС-Пазарджик в : Решение №
32/30.01.2018 г. по в.гр.д. № 840/2017 г.: " Факт е, че тя е извършила 12
плащания, всяко едно от тях по 50лв., като в посочената касова операция е
отразен „К.И.И. БГ" ЕАД по договор №***. Тези данни в случая дават
основание за настоящата инстанция да приеме, че е налице прекъсване на
давността, без значение възраженията за това, че давността вече е изтекла в
смисъла в който се излагат доводи, който както се посочи не се споделят."
На **********
изпълнително дело № *** е прекратено, като това не означава отпадане на
материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка то да бъде
възобновено. Така и на ********** е изпратена молба за образуване на
изпълнително дело с № ********** с включено искане за ТД "НАП" на
името на длъжника за валидно сключени трудови договори и декларирано
движимо/недвижимо имущество, както и справка в електронния регистър на БНБ за
наличие на банкови сметки на длъжника, като моли ЧСИ да предприеме съответните
действия за обезпечаване на вземането на ответното дружество. С предприемането
на горепосочените изпълнителни действия отново е била прекъсната погасителната
давност, преди да е изтекъл 5-годишния срок, което прави позоваването от
ищцовата страна за недължимост на сумите, във връзка с образуването
изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ *** напълно неоснователно и обосновава
отхвърлянето на депозираната искова молба.
Видно от
гореописаните изпълнителни действия, дори да бъде прието, че по време на
образуваното изпълнително дело, преди постановяване на Тълкувателно Решение от
26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС е текла погасителна давност, не
е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен срок.
Предприемането
на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно за
прекъсване погасителната давност основание, който извод следва от
задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от TP № 2 от 26 юни 2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б.
„в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време на
висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с
„предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...".
He e необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това
следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят
неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Реш. № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69
г., I г. о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат
принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител
и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на
длъжника на посочените адреси". В тях се застъпва становище, че при
предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане
от страна на взискателя законодателят не може да освободи длъжника от изпълнение
на задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина да остане
неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме обратното, то
ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници към създаване
на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия и към
поощряването им за тази недобросъвестност.
С нотариално
заверено пълномощно от ********** предишният кредитор (цедентът) е упълномощил
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по вземания на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, конто „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 22.04.2016 г. Предвид това и
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, БНП, чрез пълномощника си
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника А.И.Г. на посочения в договора за кредит
адрес: с.***. Същото е получено от И.А.И. на дата **********.
Съгласно чл. 10
от Общите условия по Договора за кредит ***: „Всички изявления на Кредитора,
отправени към Кредитополучателя, се считат узнати от Кредитополучателя, ако
бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или до имейл адрес, или
съобщени по телефон, посочени на лицето на този документ..."
Моли, в случай
че съдът приеме, че длъжникът А.И.Г. не е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания, да приеме приложеното към отговора Уведомление за
прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. В този
смисъл е установената трайна съдебна практика на Върховния касационен съд,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК (отм.) - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. №1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК.
В настоящия
случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният
взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, настоящият взискател „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЧСИ ***, не са бездействали, а напротив са
предприемали необходимите действия, в хода на прекратеното изпълнително дело №
***, както и по новообразуваното изп. дело № ***., което доказва отношение за
активно събиране на сумите по изпълнителния титул.
С оглед на
изложената фактическа обстановка, задължението на А.И.Г., е надлежно дължимо и
не е погасено по давност.
Моли исковете
да се отхвърлят. Моли да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, за които представя надлежен списък.
В условията на
евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в негова тежест, то
моли да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако заплатеното от ответната страна
възнаграждение за *** е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, то съдът да приеме възражението на ответника за
прекомерност на претендираното ***ско възнаграждение, като същото бъде
намалено.
Посочил е
банкова сметка ***-ответник:
***
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от приложеното изпълнително дело се установява, че изп.
дело № *** по описа на ЧСИ *** било образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 9255/ 2012 г. по описа на ПРС, ХІV гр.с. в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А.Г. за сумата от 472,73лв.
– главница, представляваща неплатено задължение по Договор за потребителски
паричен кредит № ***, възнаградителна лихва в размер на 152,45лв. – за периода
30.08.2010 г. – 30.12.2010 г., мораторна лихва в размер на 61,40лв. – за
периода 30.09.2010 г. – 30.05.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 14.06.2012 г. до изплащане на вземането, както и
125лв. – разноски.
Ищецът оспорва вземането на ответното
дружество, като прави възражение за изтекла погасителна давност.
Молбата за
образуване на изпълнително дело и възлагане на предприемане на действия по
принудително изпълнение по чл.18 от ЗЧСИ, била подадена от кредитора на
********** г./ л.161 от делото/. По искане на взискателя били направени справки
относно притежавани от длъжника моторни превозни средства, недвижими имоти,
както и относно доходите на същия, относно вписвания в Търговския регистър.
Предвид установяване, че длъжникът работи по трудово правоотношение, то с
постановление на съдебния изпълнител бил наложен запор на вземания на длъжника
от работодателя „Електрогруп 07“ ООД, като запорното съобщение било връчено на
третото задължено лице на ********** г. В отговор третото задължено лице
посочило, че трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 11.11.2014
г.
Поканата за
доброволно изпълнение била връчена на длъжника на ********** г. – на пълнолетно
лице от домашните на длъжника, а именно съпругата му. С разпореждане от
********** г. държавата била присъединена като взискател за държавни вземания
срещу длъжника. Със запорно съобщение, достигнало до третото задължено лице –
ОД на МВР – Пловдив Пътна полиция на ********** г. бил наложен запор на
собствено на длъжника МПС. С разпореждания от ********** г. и 05.05.2017 г.,
22.06.2018 г. били насрочени описи на движими вещи в дома на длъжника. С разпореждане,
достигнало до третото задължено лице „Първа инвестиционна банка“ АД бил наложен
запор на вземания на длъжника от това трето лице.
С постановление
от 10.04.2016 г. на съдебния изпълнител, по искане на ответника в настоящото
производство „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, същият бил конституиран като
взискател в качеството му на цесионер на вземанията. Същият възложил на
съдебния изпълнител правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
По искане на
взискателя били направени справки относно притежавани от длъжника моторни
превозни средства, както и относно доходите на същия, недвижимо имущество и
банкови сметки.
С Разпореждане,
изх. № **********, ЧСИ *** оставя без уважение искането на длъжника за
констатиране на вече настъпило прекратяване на делото по смисъла на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, като неоснователно.
Същото е
отменено с Решение № 540 на Окръжен съд- Пловдив, VIII гр.с., постановено по
гр.д. № 656/2019г. по описа на Окръжен съд-гр. Пловдив, VIII гр.с. Съдът приел,
че с конституирането на Държавата като присъединен взискател по изпълнителното
дело, на ********** г., от тази дата е започнал да тече двугодишния срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като няма данни в рамките на тези две години, същият
да е прекъсван. Поради което, съдът счита изпълнителното производство за
прекратено по право с оглед бездействието на взискателя, поради което отменя разпореждането и връща изпълнителното
дело на ЧСИ ***, peг. № ***, с район на действие-*******, за извършване на
следващите се процесуални действия.
В изпълнение на
така постановеното съдебно решение, на ******* ЧСИ ***, изпратил съобщение,
изх. № ********** до длъжника А.И.Г., с което го уведомил, че с Постановление
по Изпълнително дело № ***изпълнителното производство срещу него е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На ****** г.
ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК: *********,
депозирало молба, вх. № ******* до ЧСИ ***, peг. № ***, район на действие
Окръжен съд ******, с която прави искане да бъде образувано ново изпълнително
дело срещу ищеца А.И.Г., ЕГН: **********, като приведе в изпълнение същия
изпълнителен лист, издаден на ********** от Районен съд гр. Пловдив по ч.гр.д.
№ 9255/2012г. по описа на ПРС, ПС, XIV гр.с, въз основа на който е било
образувано прекратеното вече към този момент на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК Изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***, peг. № ***, с район на
действие-*******, като въз основа на молбата е образувано изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ ***.
Ответникът не
оспорва обстоятелството, че е получил в периода от мес. ********** директни
плащания от длъжника в общ размер 400лв.
По изпълнително
дело № *** по описа на ЧСИ ***, на ********** ЧСИ *** е наложил запор върху
собственото на длъжника МПС, а именно: лек автомобил **********.
Спорно между
страните се явява обстоятелството дали процесните вземания са погасени по
давност, като ищецът е навел възражение за изтекла погасителна давност по
чл.111, б.В от ЗЗД.
В приетото в
т.14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК разбиране, се изтъква, че новият ГПК урежда заповедното производство
като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този
иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако
иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Следователно, с подаване
на заявление по чл.410 от ГПК от ответника в настоящото производство давността
не е била прекъсната.
Съгласно
даденото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ***********, разрешение, прекъсването на давността с
предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение
по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно
чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В този смисъл
не се възприемат възраженията на ответника в насока, че взискателят искал
извършване на изпълнителни действия, с които искания давността била прекъсвана.
Предвид задължителното тълкуване, съдът приема, че единствено извършените
изпълнителни действия имат прекъсващ давността ефект, а не и искането до
съдебния изпълнител за тяхното предприемане. Искането за предприемане на такива
действия има значение относно перемиране на делото, но не и по отношение на
давността. Не са прекъснали давността и насрочените описи на движими вещи, тъй
като изпълнителният способ не е осъществен – не е извършен опис на вещи.
С оглед така
постановеното тълкуване, съдът намира, че налагането на запор върху вземане на
длъжника по изпълнението от работодателя на ********** г., запор на МПС на
****** г. и на вземане от банка на
********* г. представляват действия, годни да прекъснат давността. Липсват
данни да са постъпвали суми по наложените запори.
Предвид факта,
че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в двугодишен
срок, считано от 16.10.2012 г., когато е
присъединена държавата, то е следвало съдебният изпълнител да перемира делото,
като прекратяването е настъпило по силата на закона, считано от ********** г. /
както е посочено в съдебно решение № 540 на Окръжен съд- Пловдив, VIII гр.с.,
постановено по гр.д. № 656/2019г. по описа на Окръжен съд-гр. Пловдив, VIII гр.с./.
Извършените
след тази дата изпълнителни действия са без правно значение. Предвид
прекратяване на производството по делото, то с обратна сила са се заличили
последиците на образуване на изпълнителното производство. Давността, прекъсната
с последното изпълнително действие, годно да я прекъсне, а именно
присъединяването на държавата, започва да тече от ********* г. При образуване
на изпълнителното производство на ********** г., е изтекъл срок над пет години
от датата на прекъсване на давността.
В тази насока
съдът намира, че процесното главно вземане се явява погасено по давност към
датата на образуване на настоящото производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Следователно, погасени по давност с оглед направеното възражение на
ищеца са и задълженията за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, които
представляват акцесорни претенции. С оглед изложеното, съдът намира, че
исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Ответникът
признава извършени от ищеца доброволни плащания на ********** в общ размер от
400лв. Същите са извършени след погасяване на процесните вземания по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си
след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и
в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно,
ищецът е погасил част от покритото с давност вземане, като предявените искове
следва да се отхвърлят частично до размера на 400лв. Това е така, тъй като
давността препятства възможността на кредитора да търси по принудителен ред
дължимите вземания /погасява правото на принудителното им изпълнение/, а не
погасява самите тях. Те се превръщат в естествени задължения, поради което и
платеното се явява дължимо, тъй като погасява съществуващ дълг. Ето защо
доброволно платеното и след изтичане на давностния срок не подлежи на връщане.
С доброволното
плащане длъжникът е погасил изцяло акцесорната претенция за мораторна лихва,
както и част от възнаградителната лихва, като дължимата такава е в размер на
22,57лв. Погасяването е извършено в следната поредност - чрез погасяване на
обезщетението за забава, след това – на мораторната лихва и накрая – на
възнаградителната лихва до размер на 22,57лв. Предвид изложените по – горе
съображения, съдът намира, че главницата се явява погасена по давност, поради
което искът следва да се уважи, както и за част от възнаградителната лихва до
размер на 22,57лв., а за акцесорната претенция за мораторна лихва и до пълния
претендиран размер от възнаградителната лихва следва да се отхвърли като
неоснователен.
Не се възприема
възражението на ответника, че Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, има действие занапред – след приемането му, а
няма обратно действие. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за
нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила
актът, който се тълкува. В ал.2 на същия текст е уредено правилото, че по
изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването
действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В
такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му. В
настоящия случай обаче липсва такова изключение / което би било приложимо при
автентичното тълкуване на акта/, а и съдебното тълкуване всякога касае
приложението на даден нормативен акт и има действие от датата на влизане в сила
на акта, който се тълкува. В този смисъл соченото тълкувателно решение следва
да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди приемането му.
Предвид
неподдържане от ищеца на възражението за липса на уведомяване за настъпилата
цесия, то съдът не следва да излага съображения по него. За пълнота ще се
посочи, че предвид надлежно връчване на уведомлението за настъпилата цесия на
ищеца, ведно с отговора на исковата молба, то и са настъпили материално-
правните последици визирани в разпоредбата на чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД.
Искането на
ищеца за обезсилване на изпълнителния лист съдът намира за неоснователно, тъй
като при постановяване на решение по чл.439 от ГПК, с което се признава
недължимост на процесните суми, то изпълнителното производство подлежи на
прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, поради което и не се
обезсилва изпълнителният лист. В последния случай, ако листът бъде обезсилен,
то изпълнителното производство би подлежало на прекратяване на основание
чл.433, ал.1, т.3 от ГПК.
Ищецът
претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 633,40лв., от
които 202,20лв. – заплатена държавна такса, 24лв. – такса за изготвяне на
препис от изпълнителното дело, 7,20лв. – държавна такса за издадена
обезпечителна заповед, както и 400лв. – заплатено *** възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в частта относно
заплатеното ***ско възнаграждение. Съдът не споделя това възражение. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
*** възнаграждения, минималният размер възлиза на 300лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото обаче заплатеното възнаграждение от 400лв. не се
явява прекомерно и не следва да бъде намалявано. Съразмерно на уважената част
от исковете, на същия следва да се присъди сумата от 456,94лв.
Ответникът претендира разноски, като
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на същия ще се присъди сумата от
110,88лв., изчислени върху претендираните разноски от 398лв. /350лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 48лв. такса за изготвяне на препис от изпълнителното дело/.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.И.Г., с ЕГН: **********,***,
aп. 11, чрез ***** М.Г. ***, със съдебен адрес:*** /***/, не дължи на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. «Панчо Владигеров» № 21, сумата от 472,73 лева,
представляваща главница по договор за заем, сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, както и сумата от 22,57лева – част от
възнаградителна лихва за периода 30.08.2010 г. – 30.12.2010 г., за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 9255 от 2012 г., по описа на Районен
съд-Пловдив, ХІV гр.с., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ ***, с район на действие- района на ******, които вземания
са били цедирани в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
********* с договор за цесия от 15.05.2015 г., като за разликата над уважения
до пълния претендиран размер от 152,45лв. - възнаградителна лихва за периода
30.08.2010 г. – 30.12.2010 г., и на сумата от 61,40лв. – мораторна лихва за
периода 30.09.2010 г. – 30.05.2012 г., ОТХВЪРЛЯ
предявените искове като неоснователни.
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД. ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. «Панчо Владигеров» № 21,
ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Г., с ЕГН: **********,***, ***, чрез **** **** ***, със съдебен
адрес:*** /***/, сумата от 456,94лв./четиристотин
петдесет и шест лева и 94ст./ - разноски по делото.
ОСЪЖДА А.И.Г., с ЕГН: **********,***, ***, чрез **** М.Г. ***,
със съдебен адрес:*** /***/, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ"
ЕАД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. «Панчо
Владигеров» № 21 сумата от 110,88лв. /сто
и десет лева и 88ст./ - разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ