№ 101
гр. Кюстендил, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Частно наказателно
дело № 20231500200511 по описа за 2023 година
Производството по делото е по глава трета от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Делото е образувано по книжа, издадени въз основа на решение за прилагане на
финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Германия срещу М. Й. от гр.К..
Приложено е удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
издадено от Федерална служба „Правосъдие“ на ФРГ относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции по отношение на лицето М. Й., роден на ***г. в
гр.К. с последен известен адрес в същия град. На лицето е наложена финансовата санкция в
общ размер от 88, 50 евро (60 евро санкция и 28, 50 разноски) за нарушение, санкционирано
по параграф 21, ал.1а, параграф 21а, ал.1, параграф 49 StVO (Наредба за движението по
пътищата); параграф 24 ал.1, 3 т.5 StVG (Закон за движението по пътищата); 99.1 BKat
(Каталог за глобите). Иска се да се допусне признаване и изпълнение на решението.
Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил пледира за уважаване на
искането.
Санкционираното лице, призован на постоянния му адрес в гр.К., не се явява пред
окръжния съд, не е участвал в съдебното производство и не е изразил становище.
Служебният защитник на същия - адв.Р.А. от АК-гр.Кюстендил пледира за
постановяване на отказ за признаване на решението.
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на
страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл.35 от него, визираща
1
факултативни основания за отказ и по реда на чл.32 във вр. с чл.16, ал.1-8 от закона, прие от
фактическа и правна страна следното:
Постъпилото удостоверение по чл.4 от посочения закон за признаване и
изпълнение на решение №19.1018568.0 по преписка/дело III 7-9352/2E-B15-36A 6967/2023,
постановено от Полицейски президиум Райнпфалц, Федерална Република Германия
(издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции - задължение за
заплащане на 60 € за извършено нарушение на 15.11.2022 г. в 15:20 часа в Nastätten,
Webergasse 13 въпросното лице в качеството си на шофьор на лек автомобил с рег.№***
превозва дете без всякакви обезопасителни мерки, както и за заплащането на 28, 50 евро
разходи по съденото и административното производство. Това нарушение се санкционира
по по параграф 21, ал.1а, параграф 21а, ал.1, параграф 49 StVO (Наредба за движението по
пътищата); параграф 24 ал.1, 3 т.5 StVG (Закон за движението по пътищата); 99.1 BKat
(Каталог за глобите).
Процесното решението представлява такова на несъдебен орган в издаващата
държава. М. Й. има постоянен адрес в изпълняващата държава по см. на закона, т.е.
Република България. Решението е постановено на 04.01.2023г., а е влязло в сила на
31.01.2023г. Паричната сума, наложена с решението е общо 88, 50 евро. Нарушението е
такова на разпоредбите за движение по пътищата. Потвърдено е, че в изпълняващата
държава не могат да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, ако решението за
плащане на финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено
само частично.
Според з) т.2, б”б” от удостоверението производството по налагане на парична
санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за
обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа
на наказуемо деяние по нейния национален закон.
М. Ж. Й. е с българско гражданство, ЕГН********** и постоянен адрес – ****.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно чл.31, ал.1 от посочения закон компетентен да признае и допусне
изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по
местоживеенето на лицето, т.е. Кюстендилският окръжен съд.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 ЗПИИАКОРНФС и рамковото
решение безспорно се установява, че българският гражданин А.Г. е санкциониран с влязъл в
сила в ФРГ акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за нарушение във връзка с
правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна -
членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено
административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено
съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията
по чл.3, ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
По делото е представено удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия
закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените доказателства
се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от
ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС
(поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този случай
изследването на двойна наказуемост не се изисква.
2
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от
признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.35 от Закона.
Удостоверението по чл. 4 е придружено с копие на решението, издадено на
официална бланка от страна на постановилия го орган. Не са налице данни за постановено и
приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата
държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по
българското законодателство и административното нарушение, извършено в ФРГ, не е
подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за
предприемане на наказателно производство за такива деяния. Въпреки че наложената
финансова санкция е в размер под 70 евро, то липсва фактическо основание за отказ от
признаване на изпълнението й. Деянието съставлява административно нарушение и по
българското законодателство – по Закона за движение по пътищата. Решението е
постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна, респ.
административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.30, ал.1 и 2
ЗПИИРКОРНФС за признаване на процесното решение. Не са налице основания за
намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.8 от
закона, съдът определи размера на паричното задължение в левова равностойност според
съотношението евро – лев към момента на издаване на решението в издаващата държава.
Размерът на наложената с решението парична санкция от 88, 50 евро, чиято левова
равностойност е в размер на 173, 09 лева.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение за прилагане на финансови санкции №19.1018568.0 по
преписка/дело III 7-9352/2E-B15-36A 6967/2023, постановено на 04.01.2023г. от Полицейски
президиум Райнпфалц, Федерална Република Германия, в сила от 31.01.2023г., издадено по
отношение на М. Ж. Й., ЕГН********** и постоянен адрес – ****, с което на същия е наложена
финансова санкция в общ размер на 88, 50 евро, чиято левова равностойност е 173, 09 лева за
извършено на 15.11.2022 г. в 15:20 часа в Nastätten, Webergasse нарушение на правилата за
движение по пътищата.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.
Да се уведоми по съответния ред компетентния орган на издаващата държава, а копие
от уведомлението да се изпрати на МП на Република България.
Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано от днес, като
обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3