№ 534
гр. Ямбол, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330101120 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Г. П., против „Вивус. БГ“
ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за
кредит от 22.06.2023 год., поради противоречие с добрите нрави и разпоредби на ЗПК,
евентуално съединени с искове за прогласяване на нищожност на договорни клаузи,
поради противоречие с добрите нрави и разпоредби на ЗПК, както и иск по чл. 55,ал.1,
пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 308, 10 лв., след изменението на иска като
получена без правно основание и иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата
от 267, 57 лв., след изменението на иска, като получена без правно основание като
недължимо платена такса за разглеждане по договор за кредит от *** г.
В исковата молба се твърди, че на *** год. между страните бил сключен договор
за кредит за сума в размер на 500, 00 лв., която била усвоена, като ищцата на същата
дата сключила Анекс за допълнителна сума към договора за кредит, като получила
допълнителната сума от 700 лв. Първоначално на падежната дата ищцата следвало да
заплати общия размер на кредита на стойност 640 лв., като с допълнителната сума
общия размер се увеличил на 1508, 01 лв., като следвало да върне сумата по кредита за
срок от 30 дни, при ГПР 49,70% и ГЛП 40.97 %. Също така съгласно посочения
договор за кредит ищцата следвало да заплати и такса за разглеждане в размер на 190,
00 лв. В тази връзка ищцата при погасяване на кредита на 28.06.2023 г. заплатила по
него главница в размер на 1200 лв., лихва -10,00 лв. и такса за разглеждане- 190, 00
лв. Твърди се, че договора за кредит от *** г. бил нищожен на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, като в
условията на евентуалност се твърди, че допълнителната услуга „такса за
разглеждане“ в размер на 190, 00 лв. по договора за кредит от *** г., била нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради това, че била сключена при неспазване на
нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1, като се развиват подробни
съображения в тази насока.
1
Иска се приемане от съда, че договора за кредит от *** г. сключен между
страните е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност да се приеме, че
клаузата в посочения договор за кредит, предвиждаща заплащането на такса за
разглеждане в размер на 190, 00 лв. била нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и
поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по
чл.143, ал.1 ЗЗП.
Ищеца посочва, че при погасяване на договора за кредит заплатила по него
сумата от 190, 00 лв.- такса за разглеждане. В този смисъл се твърди, че сумата от 190,
00 лв. е получена от ответното дружество по недължимо платена по недействителна
клауза съдържаща се в договора и предвиждаща заплащане на такса за разглеждане,
поради което претендира да бъде осъдено да й я заплати.
Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.
В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск
бил неоснователен, като се развиват подробни съображения.
Описва се начина на сключване на договора за кредит на *** г., чрез заявка
онлайн на интернет страницата, като ищцата била представила личните си данни,
посочила е размера на желания кредит, срока на кредита, наименованията на
кредитния продукт и условията при които желае да ползва кредита. Договора бил
сключен при спазване на условията ЗПФУР със средства за комуникация от разстояние,
по електронен път. На 28.06.2022 г. ищцата погасила задължението си по договора за
кредит, като заплатила сумата от 1508, 10 лв.
В тази връзка се посочва, че неоснователно било твърдението за
недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, като
неоснователни били и доводите за противоречие на договора с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и
се развиват подробни съображения.
Претендира се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски в
производството.
В съдебно заседание по същество ищеца и пълномощника му не се явяват, но с
молба преди съдебното заседание поддържа исковете така, както са предявени и молят
за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения. Поддържат и
заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80
ГПК в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на осн.
чл.38, ал.2 ЗА.
Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес,като
не изпращат законен и процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а съдът с доклада по делото е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказаване в отношенията между страните фактите, че на *** г.
между тях е бил сключен договора за кредит, че усвоената сума от кредитополучателя
е погасена на 28.06.2023 г. в размер на общо 1508, 10 лв., от които главница в размер
на 1200 лв., 40, 44 лв. договорна лихва и 267, 57 лв. такса за допълнителна услуга
бърза разглеждане.
2
По силата на договор за кредит № *** от *** г., специални условия на договора
за кредит и Анекс за допълнителна сума от *** г. към договор за кредит № *** от ***
г., ответното дружество в качеството му на кредитор предоставил на
крадитополучателя Р. Г. П. парична сума в размер на 1200 лв. Потребителския кредит
бил отпуснат със срок за погасяване 30 дни, със стандартен лихвен процент в размер
на 40. 97% и лихвен процент за срока на кредита, след отпускане на допълнителната
сума в размер на 41.00 %. Сумата на лихвата за срока на договора и отпускането на
допълнителната такава била в размер на 40, 44 лв., като годишния процент на
разходите ( ГПР) бил в размер на 49.7 %. Също така в договора и анекса е предвидена
такса за бързо разглеждане в размер на 267, 57 лв., като общата дължима сума по
кредита възлизала на 1508, 01 лв.Дата на получаване на цялата сума по кредита била
на *** г., като датата на връщане на кредита била на 22.07.2023 г.
От страна на ответното дружество са представени договор за кредит № ***/*** г.;
ОУ на договора за кредит; Анекс за допълнителна сума от дата *** г. към договор за
кредит № ***/*** г.; преддоговорна информация ( ЕСФ за предоставяне на
информация на потребителски кредит); декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП на Р. Г. П.
и справка за размер на постъпила погасителна вноска.
В самия договор е предвидено, че същия включва специалните и общите условия,
като се уреждат всички отношения между Кредитора и Кредитополучателя, като
последния декларирал, че е получил подписани от Кредитора ОУ на договора за
кредит, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи
неразделна част от този договор за кредит. С Анекса към договора за кредит страните
се споразумявали, че на кредитополучателя се отпускала допълнителна сума в размер
на 700 лв. към първоначално отпуснатия кредит, като датата на връщане на общата
дължима сума по кредита не се променяла- 22.07.2023 г. Всички останали клаузи,
уговорени между страните в специалните условия на договора за кредит, оставали
непроменени и били в сила между страните.
В текста на договора е предвидено, че ГПР не включва разходи,които
кредитополучателят може да направи при неизпълнение на договорните си
задължения, вкл. такси за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане. В представените ОУ на договора за кредит, се
съдържат основните понятия като ГПР, допълнителна сума, искане за отпускане на
кредит и др. В същите е посочено, че такса за бързо разглеждане представлява такса за
предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит в рамките на 15
минути от подаването му по електронен път и др. Таксата може да бъде заявена при
подаване на искането за отпускане на кредит при срокове и условия , посочени в ОУ и
съгласно Тарифа на кредитора.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.26, ал.1 предл.1 и чл.
55,ал.1,предл. 1 ЗЗД както и евентуални искове по чл. 26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл.
55,ал.1, предл. 1 ЗЗД. Страните не спорят, че на *** год. между тях е бил сключен
договор за кредит и анекс за допълнителна сума, към договора за кредит от с. дата,
вкл. относно реалното предаване на сумата,както и че за погасяване на кредита ищцата
е превела сумата от 1508, 10 лв., отнесена за погасяване на – главница, договорна
лихва и такса за бързо разглеждане, като сумата от 0, 09 лв. е отчетена като надвнесена
и върната на кредитополучателя.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски
кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК
кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. "стандартен европейски
формуляр" съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за
предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител,
както и в случаите по ал. 10 - при използването на телефон като средство за
комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът,
съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация
посредством формуляра по, ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно
приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. В
случая по делото е установено, че процесният договор за кредит е сключен при
условията на ЗПФУР. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
неравноправни клаузи в договор с потребител, а в конкретния случай ищецът се е
позовал изрично на наличието на такива, водещи и до плащания на парични суми без
основание в полза на ответника. На първо място следва да се установи дали
процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на валидност,
предвидени в ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът
за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а според, ал. 2 от същата норма годишният процент
на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се
вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В § 1
т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита",
4
като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен
лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи
определените по, ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК. В решението по дело С-686/19
СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща
всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора
за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи. В процесния
случай таксата за бързо разглеждане се претендира от ответника като дължима на
основание допълнителна, незадължителна услуга, предоставена по искане на
кредитополучателя. Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната
услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление
на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие. Според
съда посоченото задължение за такса не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна от кредитодателя. Естеството на така уговорената услуга налага
предоставянето й преди окончателното сключване на договора за кредит, тъй като тя е
предназначена да осигури именно приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит и одобрение на кандидата. Настоящият съдебен състав счита, че предметът
на тази услуга е непосредствено свързан със самия кредит, а доводите на ответника
относно обособяването на тази престация като отделна услуга, отличаваща се от
типичната престация на търговец, кредитиращ потребители, не могат да бъдат
възприети. Видно от съдържанието на клаузите в ОУ, регламентиращи заплащане на
такса за бързо разглеждане, е че предлаганата от кредитодателя незадължителна
услуга представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение и по
същество касае обещано поведение от страна на кредитора при изпълнение на
основното му задължение при кредитиране на физически лица, изразяващо се в
отпускане на кредит след извършване на предварителна оценка за
кредитоспособността на клиента, като същевременно чрез така предлаганата срещу
допълнително заплащане услуга на практика кредитодателят прехвърля върху
потребителя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция по чл. 16 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит лица. Поради това съдът намира, че естеството на
5
услугата по бързо разглеждане на искането на кредитополучателя за отпускане на
кредит изключва квалификацията като допълнително благо, за което е обосновано
насрещно възнаграждение за търговеца. Предвидената такса е свързана с усвояване на
кредита, поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана
и същата е нищожна. Същевременно характерът на вземането за такса за бързо
разглеждане на искането за отпускане на кредит, представляващо възнаграждение на
предоставения паричен ресурс, предполага включването му в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от това нарушение е
недействителност на договора съгласно нормата на чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В този смисъл - решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. №
3620/2021 г., на ВКС III г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г.
на ВКС, I т. о., и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. №3855/2021 г. на ВКС, IV
г. о. С оглед на извода за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит, заемателят дължи връщане единствено на получената главница, която в
процесния случай е в размер на 1200, 00 лв. Следователно, разликата между
получената от кредитополучателя сума и заплатената от него в полза на кредитодателя
сума от 1 508, 01 лева, или сумата от 308, 01 лева е получена от последния при начална
липса на основание, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за заплащане на посочената сума от 308, 01 лв. се явява основателен, като над
тази сума до предявения размер за сумата от 308, 10 лв. се явява неоснователен.
По разноските : При този изход на спора, ответникът следва да се осъди да
заплати на ищцата сторените разноски за заплатена държавна такса, както и
възнаграждение на адвоката , предоставил на ищцовата страна безплатна адвокатска
помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съразмерно на уважената част от иск.
В настоящото производство са представени доказателства за заплатена държавна такса
в размер на 110, 32 лв., като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 110, 29 лв.
С оглед постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът,
и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. съдът не е обвързан от посочените
в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, както и действително извършената работа. С оглед на това, при
определяне размера на възнаграждението за осъщественото от адвоката процесуално
представителство пред настоящата инстанция, съдът съобразява материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от процесуалния
представител работа, изразяваща се в изготвяне на искова молба и молба със
становище по хода на делото, без процесуалният представител да се е явил в съдебно
заседание. Поради това в полза на последния следва да се заплати възнаграждение в
общ размер на 99, 97 лева, съразмерно ва уважената част от иска. В настоящия случай
са представени доказателства, че адв. М.- ПАК е регистриран по ДДС, като на същия
следва да се присъдят разноски в размер на общо 119,96 лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника също се дължи възнаграждение на
отхвърлената част от иска. В настоящото производство ответното дружество се
6
представлява от юрисконсулт, като от страна на пълномощника на ищеца
своевременно е направено възражение за прекомерност, което съда намира за
основателно. Съдът определя юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. при
спазване на разпоредбата на чл.25 НЗПП и при съобразяване фактическата сложност
на делото, факта че по същото е проведено едно с.з., в което представител на
ответника не се е явил, като на същия следва да се присъди юрисконсулско
възнаграждение на отхвърлената част от иска в размер на 0,03 лв.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Р. Г. П. , ЕГН: ********** против
„ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, че
сключеният между страните договор за кредит № ***/*** г. и Анекс за допълнителна
сума от *** г. към договор за кредит № ***/*** г. е нищожен поради противоречие
със закона.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55,ал.1, предл. 1 ЗЗД „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София да заплати на Р. Г. П. , ЕГН: **********
сумата от 308, 01 лв. –получена без основание по договор за кредит № ***/*** г. и
Анекс за допълнителна сума от *** г. към договор за кредит № ***/*** г. , в едно със
законната лихва от датата на исковата молба – 12.04.2024 год. до окончателното
изплащане на сумата, като иска за сумата над 308, 01 лв. до предявения размер за
сумата от 308, 10 лв. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София да заплати на Р. Г. П. , ЕГН: ********** сумата от 110, 29 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София да заплати на адвокат М. В. М. от АК – П., с адрес гр. П., бул. „*** , на
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 119,96 лв. с ДДС за
процесуално представителство на ищцата по делото.
ОСЪЖДА Р. Г. П. , ЕГН: ********** да заплати на„ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София сумата от 0,03 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7