№ 40462
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110114858 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с молба с вх. № 221077/24.06.2025 г., подадена от ищеца „**********“
ЕАД с искане за допълване на постановеното по делото Определение № 26742 от 19.06.2025
г. в частта за разноските.
Молителят твърди, че има право на разноски и при прекратяване на производството,
като се позовава на чл. 81 ГПК, според който във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Навежда твърдения,
че в молбата, с която е оттеглил иска, е направил и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Счита, че насрещната страна е дала повод за образуване
на производството, като е платила след подаването на исковата молба, поради което дължи
разноски при прекратяването му поради оттегляне на иска.
Ответникът не е взел становище по молбата.
Съдът намира, че молбата е допустима - подадена е от активно легитимирано лице в
законоустановения срок. Изискването за представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК
не съставлява предпоставка за допустимост на молбата, доколкото страната иска допълване
на постановеното определение, а не изменение на същото в частта за разноските. В този
смисъл е даденото с т. 8 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, разрешение.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Посочената
норма е приложима и при прекратяване на производството от съда с определение /така
Определение № 186 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3389/2013 г., I т. о., ТК и др./.
С Определение № 26742 от 19.06.2025 г. по гр. д. № 14858/25 г. на СРС, 176 състав
съдът е прекратил производството на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на
предявения иск. С определението съдът не се е произнесъл по разноските. По правило при
този изход на спора съдът изследва причината за прекратяване на делото, след което се
произнася по дължимостта на разноските.
Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - Опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д.
№ 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т.
о., ТК и цитираните в последното актове, приемаща, че когато ответникът е дал повод за
1
завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска,
обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат
действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане
необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено
плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
В горния смисъл е Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д.
№ 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която
с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за обезщетяване на понесените
от съответната страна вреди.
При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това
налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като
не е погасил дълга си в срок, а оттеглянето на иска е обусловено от новонастъпило
обстоятелство, независещо от ищеца – плащане на дълга, довело до отпадане
необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право. Освен това ищецът е
направил надлежно искане за присъждане на разноски с молбата за оттегляне на иска.
С оглед на гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1
вр. ал. 8 ГПК направените до момента на прекратяването разноски, като следва да се
отбележи, че настоящото производство е прекратено преди провеждането на открито
съдебно заседание. При това положение на ищеца следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Ето защо искането с правно основание чл. 248 от ГПК се явява основателно, поради
което определението следва да бъде допълнено в частта за разноските, като на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 26742 от 19.06.2025 г. по гр. д. № 14858/25 г. по описа на
СРС, 176 състав в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК М. И. Г., с ЕГН **********, с адрес:
гр. ***************************** да заплати на „**********“ ЕАД, ЕИК **********
сумата 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2