Решение по адм. дело №1008/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР, във вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. С. А., с [ЕГН], чрез адв.Ст.И., със съдебен адрес: [населено място], [улица] , против Заповед №251з-2604/15.05.2025 г. на началник на отдел „Охранителна полиция“ Бургас при ОДМВР Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от три месеца, както и е предупреден служителят, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че оспорената заповед е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Счита, че дори съдът да приеме, че е извършил дисциплинарно нарушение, то наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. С., който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на заповедта, както и за присъждане на разноските по делото. Представя списък за разноските.

Ответникът – Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В писмено становище с вх.№ 7495/25.06.2025 г. (л.126) излага доводи за неоснователност на жалбата. При евентуално уважаване, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, а и същото се установява от представена кадрова справка (л.69), че жалбоподателят Д. С. А. към настоящия момент заема длъжността мл. автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР - Бургас. От справката става ясно, че за периода на службата му в МВР, А. е бил награждаван шест пъти и на служителя не са налагани дисциплинарни наказания.

На 13.02.2025 г. в ОД на МВР- Бургас е депозиран сигнал с вх.№ 812101-143/13.03.2025 г. от лицето К. Н. К. от [населено място], в който се излагат данни за неетично отношение спрямо него от страна на мл.инспектор Д. А. – мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Бургас при извършена на 10.02.2025 г. проверка, започнала около 13:50 ч. на КПП на [жк] (л.56). В сигнала К. посочва, че на 10.02.2025 г. в 13:50 ч. управлявал лек автомобил [Марка], с ДКН [рег. номер], собственост на дружеството му „Дрийм тийм 2019“ ЕООД по главен път от кв. Крайморие към [населено място]. При преминаване през КПП на [жк], К. бил спрян от мл. инспектор А., чрез подаване на сигнал със „стоп-палка“. По разпореждане на служителя, К. му представил поисканите документи за извършване на проверка, след което мл. инспектор А. започнал да отправя упреци към К. дали бил виждал знаците, дали познавал знаците. Младши инспектор А. поканил К. К. до служебния автомобил за извършване на проба за алкохол. Същата била извършена в 13:55 ч. като резултата бил отрицателен. След това мл. инспектор А. връчил на К. три електронни фиша за извършени нарушения с различни служебни автомобили на представлявани от него дружества. Според подателя на сигнала, след това служителя направил изказване, че за да го научи как се „говори с униформени служители“, ще му напише фиш за някакво нарушение като си избрал, че не е спрял на знак „Стоп“ на КПП. Известно време след това, докато К. К. чакал в управлявания от него автомобил, мл. инспектор А. отишъл при него и му подал електронен фиш, за да го подпише. В сигнала се твърди, че К. поискал да се запознае със съдържанието на фиша, но служителя категорично му отказал и предложил той да му го прочете. К. К. не се съгласил и отново поискал сам да прочете съдържанието на съставения фиш, за да знае какво подписва, но мл. инспектор А. отново му отказал. Т. К. заявил, че няма да разписва никакъв фиш, който не може да прочете сам и мл. инспектор А. му отговорил, че ще му състави АУАН. Подателят на сигнала твърди, че мл. инспектор А. преди да започне да съставя АУАН отишъл при намиращите се на мястото двама служители на гранична полиция, за да ги уговори да станат свидетели на твърдяното от него нарушение. Впоследствие мл. инспектор А. връчил на К. К. АУАН с бланков № 748544, който бил подписан и от служителите от гранична полиция като свидетели. Запознавайки се с посочения АУАН, К. установил, че същият представлявал документ с невярно съдържание, тъй като в него било записано, че на 10.02.2025г. в 14:01 ч. той е извършил нарушение на ЗДвП като не е спрял на знак „СТОП”, при условие, че в 13:55 ч. вече му е бил направен тест за употреба на алкохол. К. К. посочва, че извършената му проверка е продължила ненужно дълго - около 40 минути и твърди, че по време на проверката мл. инспектор А. многократно включвал и изключвал камерата си за аудио и видео запис, като уточнява, че служителят я включвал само, когато К. репликирал, а през другото време я изключвал. Според К. с това служителят целял да документира само част от действията си.

Във връзка с постъпилия сигнал и данните, изложени в него, със Заповед № 251з-818/17.02.2025 г. на началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Бургас било наредено извършването на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР срещу мл. инспектор Д. А., която да установи допуснато ли е нарушение на служебната дисциплина от служителя. Със заповедта е определен поименно състава на комисията, която следва да извърши проверката и е указано, след приключване на проверката да бъде изготвена справка за установените констатации.

На 12.03.2025 г. на мл.инспектор А. била връчена покана за запознаване със заповедта по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и отразените в нея фактически и правни основание, като със същата му е предоставен срок да представи писмени обяснения по случая (л.101). На 18.03.2025 г. А. депозирал до началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Бургас писмени възражения срещу констатациите за извършено нарушение на служебната дисциплина (л.102).

С докладна записка рег.№ 251р-17903/07.04.2025 г. (л.64) проверяващата комисия предложила на началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Бургас срокът за извършване на проверката да бъде удължен с 1 (един) месец. Със заповед № 251з-1860/07.04.2025 г. началникът на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Бургас удължил срока за извършване на проверката с един месеца, като определил дата до 17.05.2025 г. за приключване на проверката (л.60).

В хода на проверката са снети писмени сведения от ст. полицай Н. К. и от ст. полицай Х. И. - служители на ГПУ Бургас. В тях и двамата служители заявяват, че за времето от 12:00 ч. до 15:00 ч. на 10.02.2025 г. са изпълнявали служебните си задължение на КПП № 292 „Пода“. И двамата разказват, че около 13:50 ч. през КПП-то преминал лек автомобил „Мерцедес“, който според тях се движел с несъобразена с въведената организация скорост, като включително не бил спрял на знак „СТОП“. Посочват, че именно поради това единият служител от сектор „Пътна полиция“ подал стоп палка и спрял автомобила за проверка. В допълнение ст. полицай Н. К. посочва, че водачът на проверявания автомобил е разговарял със служителите от ПП, които му разпоредили да остане в автомобила си, а той стоял до служебния автомобил и искал обяснение защо е спрян. К. посочва също, че е чула проверявания да заявява, че многократно е преминавал през контролния пункт, като не бил спиран за проверка, и затова преминал с висока скорост (по нейна преценка). К. твърди, че не е била свидетел на груби изрази между служителя и проверявания предвид това, че проверката е била извършвана на около 7-8 метра от тях. В заключение посочва, че се е подписала като свидетел на съставения АУАН бл. № 748544. За това действие потвърждава и ст. полицай Х. И..

Снети са писмени сведения от мл. автоконтральор О. А., в които посочва, че на 10.02.2025 г. е изпълнявал служебните си задължения съвместно с мл.инспектор Д. А. за времето от 07:00 ч . до 19:00 ч. Около 13:30 ч, по разпореждане на ОДЧ – 25, били изпратени на КПП Пода на път I - 9 за оказване на съдействие на служителите от гранична полиция, а именно тестване на водач за наличие на алкохол и управление на МПС след употреба на наркотични вещества. След като приключили със съдействието мл. инспектор А. прибирал уредите, а през това време мл. инспектор А. спрял водач на лек автомобил за допуснато нарушение. О. А. чул конфликт между полицейския служител и водача и се насочил към тях. Младши автоконтрольор А. не може да посочи дали ППК (персонална полицейска камера) на старшия на наряда е била включена. Когато се приближил мл. инспектор А. поканил водача при служебния автомобил за тестване за алкохол, при което пробата дала отрицателен резултат. Извършили справка на водача чрез РСОД, при която се установило наличието на няколко фиша за скорост, които връчили. А. уведомил водача, че ще му състави фиш за допуснатото нарушение, който впоследствие заявил, че няма да подпише фиша и да му съставят АУАН, където да изложи възраженията си. А. посочва, че през цялото време водачът и полицейският служител А. си разменяли реплики на висок тон.

В хода на проверката, проверяващата комисия е събрала като доказателства и служебна документация свързана със заеманата от мл.инспектор Д. С. А. длъжност, а именно: кадрова справка и протокол за запознаване с типова длъжностна характеристика; служебна документация свързана с осъществяваната от А. на 10.02.2025г. дейност; протоколи от проведени обучения и запознаване на служителя с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, заповеди и указания. Снети са записи ППК „STP Burgas 03“, получени от назначените в наряд служители по контрол на пътното движение на дата 10.02.2025 г., за времето от 13:50 ч. до 14:30 ч. - общо 6 (шест) файла. От приложените записи е установено, че проверката на К. К. започва в 13:53:00 ч. и приключва в 14:24ч.. Файл 20250210135307MEDIA__CH0__IDSTPBURGAS03 приключва с покана от страна на полицейския служител към г-н К. за извършване на проверка за алкохол, като в обхвата на ППК се вижда сянка, която закрива обектива на камерата и записа прекъсва. Следващият запис е от 13:58:52 ч. и до приключване на проверката, записите са последователни и хронологични. В писменото сведение г-н К. е записал, че на няколко пъти А. включвал и изключвал камерата, която била фиксирана отпред пред гърдите. На 07.04.2025 г. на мл. инспектор А. е предоставената възможност да прегледа и да се запознае с видео файловете, индексирани от ДВС във връзка с проверката (л.110). На 08.04.2025 г. мл. инспектор Д. А. е депозирал обяснения (л.111). Допълнителни писмени сведения са събрани и от подателя на сигнала К. Н. К.. Съдържанието на записите от персонална полицейска камера „STP Burgas 03“ са обективирани в протокол с рег.№ 251р-19237/14.04.2024 г. (л.113-118).

За резултатите от извършената проверка комисията изготвила справка с рег.№ 251р-23064/08.05.2025 г. (л.43). На база събрания доказателствен материал комисията приела единствено за безспорно установено, че при извършване на контрол по ЗДвП, мл. автоконтрольор Д. А., за времето 13:53:42 ч. до 13:58:52 ч., умишлено е прекъснал осъществяването на аудио и видео запис от зачислената му на 10.02.2025 г. ППК STR - 03, като с действията си е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ - неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи..., вр. с т. 9 от раздел III. Работа с ППК и видеорегистратор и тактика за контрол от Указания за работа на Полицейските органи с технически средства за явно наблюдение - персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателствата /докингстанция, утвърдени с M3 № 8121 3-1739/24.10.2023 г. на министъра на ВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР - - неизпълнение на заповеди на министъра на вътрешните работи, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. Според комисията, от така установеното дисциплинарно нарушение няма настъпили вредни последици и видно от приложената кадрова справка мл. автоконтрольор Д. А. е награждаван пет пъти с „индивидуална парична награда“ от министъра на МВР и веднъж с „писмена похвала“ от директора на ОДМВР Бургас и няма наложени наказания. Предвид гореизложеното, комисията е предложила на мл. инспектор Д. С. А. – мл. автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Бургас да бъде наложено по-леко по вид наказание, а именно дисциплинарно наказание по чл.198 от ЗМВР „мъмрене“ за срок от един до три месеца. Комисията не е установила данни за допуснато нарушение на служебната дисциплина от страна мл. инспектор А. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, вр. с т. 13, б. „в“ и б. „ж“, т. 24, т. 86 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и е предложила спрямо същият да не се предприемат действия по дисциплинарен ред.

С покана рег.№ 251р-23072/08.05.2025. на 08.05.2025г. мл. инспектор А. е запознат със справката и материалите от извършена проверка (л.65), като видно от протокол с рег.№ 251р - 23905/13.05.2025г. в указания срок не е депозирал допълнителни писмени възражения или искания (л.62).

Дисциплинарното производство е приключило с издаване на процесната заповед № 251з-2604/15.05.2025 г., с която на основание чл. 198, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е наложил на мл. инспектор Д. А. – мл. автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Бургас дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от три месеца. В обстоятелствената част на оспорения административен акт ответникът се позовава на констатациите на проверяващата комисия, като е приел извършеното от нея разследване за обективно. Издателят за заповедта приема за правилно установено описаното в справката нарушение на служебната дисциплина. Прието е, че така установеното дисциплинарно нарушение е извършено виновно от страна на мл. автоконтрольор Д. А., като от същото няма настъпили вредни последици. Дисциплинарнонаказващият орган е счел, че в конкретния случай целта да се въздейства възпитателно и превантивно на извършителя на дисциплинарното нарушение, може да бъде постигната с налагане на по-леко по вид дисциплинарно наказание. Със е отправено предупреждение до служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 198 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.05.2025 г., видно от направеното за това отбелязване (л.42).

В хода на съдебното производство е представено писмо от ОД на МВР – Бургас с вх.№ 11125/08.10.2025 г. (л.140), в което е посочено, че персоналните полицейски камери (ППК) или т.нар. „боди камери“, не попадат в хипотезата на чл. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), като съгласно § 1, т. 27 на ДР на ЗИ, ППК не представляват средство за измерване. В тази връзка са представени параметрите на зачислените за ползване ППК в сектор ПП при ОД на МВР – Бургас (л.141).

Според показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел О. А. на 10.02.2025 г. е бил на смяна с колегата си Д. С. А., като спрели за проверка процесния автомобил. Разказва, че между шофьора на автомобила и колегата му се е породил лек конфликт - спречкване, с по-висок тон на говорене. Спомня си, че водачът е бил проверен за алкохол. Съставен му бил фиш, с който той не бил съгласен, поради което бил съставен АУАН. Свидетелят заявява, че когато излизат наряд, екипът разполага само с една „боди камера“ (ППК). В конкретния случай не е виждал колегата му А. да изключва и включва „боди камерата“.

При така установената фактическа обстановка и при извършена служебна проверка на основание чл.168, вр. чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма и от лице – неин пряк адресат, по отношение на което е постановено дисциплинарно наказание и за което в този смисъл заповедта е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В чл.197, ал.1 от ЗМВР са посочени видовете дисциплинарни наказания, които могат да бъдат налагани на служителите в МВР, като в т.1 е предвидено наказанието „мъмрене“.

Член 204 от същия закон определя органите, компетентни да налагат дисциплинарни наказания, като т.3 предвижда, че за всички наказания по чл.197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности се налагат със заповед от ръководителите на структурите по чл.37.

Към датата 15.05.2025 г., когато на Д. А. е наложено наказание, същият е заемал длъжността мл. автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – Бургас. Със заповед № 8121з-140/24.01.2017г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн. ДВ, бр.13 от 7.02.2017г., в сила от 1.02.2017г.) е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР, който е приложим и в случая (https://lex.bg/ en/laws/ldoc/**********). Според раздел ІХ Областни дирекции на МВР (ОДМВР), длъжността „началник на отдел“, е класифицирана като ръководна длъжност. В този смисъл посоченият орган безспорно се явява ръководител на структура по чл.37 и като такъв притежава правомощието да налага дисциплинарно наказание от категорията на процесното. Ето защо и предвид представеното по делото удостоверение с рег.№ 251р-31164/20.06.2025 г., съгласно което към 15.05.2025 г. М. Д. е заемал длъжността „Началник на отдел“ Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Бургас, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи основание за отмяна на заповедта. Същата е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. Всички факти, на които се е позовал дисциплинарнонаказващият орган, са описани, като органът е приел, че е налице нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на заповеди на министъра на вътрешните работи и по конкретно на т.9 от раздел III. Работа с ППК и видеорегистратор и тактика за контрол от Указанията за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение – персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства/докингстанция, утвърдени с МЗ № 8121з-1739/24.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи. Дисциплинарното нарушение е описано не само в заповедта, но и в справка с рег.№ 251р-23064/08.05.2025 г. за резултатите от проверката, на която началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Бургас се е позовал.

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл. от МВР и дисциплинарното производството е започнало по нарочна заповед с която е разпоредено извършване на проверка по повод постъпил сигнал, като е определен състава на комисията. Дадена е възможност на жалбоподателя да изрази становище по образуваното производство, същият е запознат с резултата от проверката и му е дадена възможност да даде обяснения. Дисциплинарното производство е приключило в предвидения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срок. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая нарушението е открито на 13.05.2025 г.- датата на постъпване при дисциплинарно наказващия орган на справката с рег.№ 251р-23064/08.05.2025 г. (л.43).

Относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Според чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Според ал. 2, т. 1, предл. второ неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители представлява дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност е лична /чл. 194, ал. 4 от ЗМВР/. Дисциплинарнонаказващият орган следва да докаже, че служителят виновно е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР.

В настоящият случай с оспорената заповед нарушението е описано по следния начин: при извършване на контрол по ЗДвП, мл. автоконтрольор Д. А., за времето 13:53:42 ч. до 13:58:52 ч., умишлено е прекъснал осъществяването на аудио и видео запис от зачислената му на 10.02.2025 г. ППК STR – 03. При това фактическо описание на нарушението е прието, че служителят не е изпълнил задълженията си по т. 9 от раздел III. Работа с ППК и видеорегистратор и тактика за контрол от Указания за работа на Полицейските органи с технически средства за явно наблюдение - персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателствата /докингстанция (Указанията), утвърдени с M3 № 8121 3-1739/24.10.2023 г. на министъра на ВР. Съгласно текста на т.9 от раздел III на Указанията, персоналната полицейска камера записва, когато на екрана на устройството се визуализира икона за видеозапис. Полицейският орган, на чиято униформа или оборудване е закрепена/закачена, ППК, посредством прилежащите аксесоари (магнитна щипка и обикновена щипка) лично се уверява, че ПКК е в режим на запис.

По делото не е спорно, че на 10.02.2025 г. жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения съвместно с мл. автоконтральор О. А. за времето от 07:00 ч . до 19:00 ч., като около 13:30 ч. по разпореждане на ОДЧ - 25 са били изпратени на КПП Пода на път I - 9 за оказване на съдействие на служителите от гранична полиция, а именно тестване на водач за наличие на алкохол и управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

От доказателствата по делото се потвърждава, че малко след 13:50 ч. на 10.02.2025 г. мл.автоконтрольор А. спира за проверка водач на лек автомобил с рег.№ [рег. номер]. Установява се, че на автопатрула – А. и А. е била зачислена ППК, която на процесната проверка по ЗДвП е била закачена/закрепена на униформата на жалбоподателя А.. От представените по делото видеозаписи от ППК STR_03 се установява, че записа на проверката е започнал от 13:53 ч. и е приключил в 14:24 ч., като за времето от 13:53:42 ч. до 13:58:48 ч. не е бил прекъснат.

Не се установява, според настоящата съдебна инстанция, твърдяното от дисциплинарнонаказващият орган умишлено прекъсване на аудио и видео записа. Действително при прегледа на наличния в представения по делото CD (л.119) файл наименуван: 20250210135307MEDIA_CH0_IDSTPBURGAS03.mp4 се вижда сянка, наподобяваща ръка, която преминава пред обектива на камера. Дори съдът да приеме, че това е ръката на мл. автоконтрольор А., не се установява, че движението на ръката на А. е било целенасочено за изключване на камерата, както приема органа. Така изложените от него факти почиват по-скоро на предположение, въз основа на което ответната страна е приела движението на ръката за умишлено прекъсване на видеозаписа. В дадените в хода на дисциплинарното производство обясненията от мл.автоконтрольор А. се излагат доводи, че прекъсването на видео и аудио записа може да се дължи на някакъв технически проблем. Съгласно представената по делото информация от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас (л.140) ППК не попадат в хипотезата на чл. 5 от ЗИ и те не представляват „средство за измерване“. Т.е процесната ППК не подлежи на метеорологичен контрол, като не са представени и доказателства за преминал технически преглед. Мотиви в тази връзка не са изложени от органа. Предвид това съдът счита, че доколкото ответната страна не е събрала доказателства за техническото състояние на процесната ППК, не може по категоричен начин да се приеме, че установеното прекъсване е било извършено умишлено от жалбоподателя. Такива изводи биха били споделени от съда, ако в хода на дисциплинарното производство органът беше събрал доказателства относно изправността на ППК, които изключват вероятността техническа неизправност да е била причината за прекъсване на записа.

На следващо място съдът намира, че приемайки наличието на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи и по-конкретно на т. 9 от раздел III. Работа с ППК и видеорегистратор и тактика за контрол от Указанията, утвърдени с M3 № 8121 3-1739/24.10.2023 г. на министъра на ВР, органът е подвел приетата от него фактическа обстановка под неправилна правна норма. Това е така, тъй като съгласно т.9 от раздел III от Указанията, полицейският орган, на чиято униформа или оборудване е закрепена/ закачена ППК има задължението лично да се увери, че тя е в режим на запис. Така разписаното указание обаче не кореспондира с приетото от органа умишлено прекъсване на видеозаписа. В случая не е спорно, че при започване на проверката по ЗДвП камерата е била в режим на запис, като така разписаното указание не вменява задължение за неговата непрекъснатост. Записът от проверката е с обща продължителност около 30 минути, като прекъсването му за приблизително 5 минути не е съществено. Освен това се установява, че за времето на проверката жалбоподателят извършва множество действия като разговор с водача на автомобила, използване на служебен таблет, взимане на проба за алкохол и др., които няма как да бъдат съчетани с непрекъснато следене за режима на работа на ПКК (каквото изискване няма).

Съдът приема, че поведението на полицейския служител не следва да се квалифицира като съставомерно от обективна и субективна страна нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗМВР и съответно като основание за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 198 от същия закон. Да се приеме противното би означавало реализирането на дисциплинарната отговорност да се основава единствено на формалистичен подход, без да се отчитат конкретните, относими към деянието, обективни обстоятелства и субективното отношение на полицейския служител. Доколкото дисциплинарните наказания са форма на държавна принуда и налагането им изисква установяването и доказването по несъмнен начин извършването на дисциплинарно нарушение, в случая недоказаната съставомерност от обективна и субективна страна на деянието, обуславящо и обосноваващо дисциплинарното обвинение за вмененото на полицейския служител нарушение на служебната дисциплина, има за последица материална незаконосъобразност на акта за налагане на дисциплинарно наказание.

Следва да се отбележи също, че определяйки деянието като маловажен случай, органът е наложил наказание „мъмрене“. Съгласно чл. 198, ал. 3 от ЗМВР наказанието се налага за срок от един до три месеца. В конкретния случай ответникът е наложил най-дългия срок на наказанието, което обаче също изисква излагане на мотиви, от които да се установи защо е преценил, че следва да наложи определения срок на наказанието, още повече, че в случая това е максимално предвидения срок. Действително в заповедта органът е извършил оценка на събраните доказателства, тежестта на нарушението, липсата на настъпили от него вредни последици, липсата извършени нарушения и обстоятелството, че служителят е награждаван шест пъти, но същото е направено формално и е само едно изброяване на конкретните посочени в закона обстоятелства, които следва да бъдат преценени. Освен това, изброяването е направено в контекста на първоначалното определеното на жалбоподателя дисциплинарното наказание „порицание“. Следвалото е органът да посочи защо при налагането на по-лекото по вид наказание – мъмрене, е определил максимално предвидения в закона за този вид нарушение срок. Изборът на срок за дисциплинарно нарушение, който е различен от минималния, налага излагането на мотиви защо органа счита, че именно този срок е най-подходящ, да въздейства превантивно и поправящо на служителя. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел.

По тези съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на Д. А. следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските (на л. 143), в размер на 815,00 лева, от които 10,00 лева - заплатена държавна такса, 800,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и 5,00 лева държавна такса за призоваване на свидетел. Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е бланкетно и се явява неоснователно, както с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, така и предвид обстоятелството, че този размер на адвокатското възнаграждение не надвишава съществено предвидения размер на възнагражденията за този вид дела по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д. С. А., с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], Заповед №251з-2604/15.05.2025 г. на началник на отдел „Охранителна полиция“ Бургас при ОДМВР Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от три месеца и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на Д. С. А., с [ЕГН] сумата от 815,00 (осемстотин и петнадесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на касационно оспорване, съгласно чл. 211, изр. трето от ЗМВР.