№ 1284
гр. П., 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20255220101670 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Р. А. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „А.“ № 17 А, чрез адвокат П. Г. от АК П., против „П.“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г. Б.“ №123, ет.8, представляван
от управителя - Л. П. Я., с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 261,10 лева, представляваща неизплатено брутно
трудово възнаграждение за отработените през м. януари 2025 г. дни, ведно с мораторната
лихва за забава, считано от 10.02.2025 г. до дата на подаване на ИМ в съда - 23.04.2025 г. в
размер на 7,22 лева, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в
съда до окончателното изплащане на сумата; сумата от 326,40 лева, представяща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г. -2025 г., ведно с мораторната
лихва за забава считано от 10.02.2025 г. до дата на подаване на ИМ в съда - 10.04.2025 г. в
размер на 7,43 лева, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в
съда до окончателното изплащане на сумата; сумата от 68,54 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за временна неработоспособност по чл.40, ал.5 КСО, ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
В сезиращата съда молба се излагат твърдения, че страните са били обвързани от
трудово правоотношение по силата на трудов договор № 016 от 18.10.2024 г., като ищцата
заемела длъжност „Обслужващ, бензиностанция/газстанция“, като работната й смяна била
12 часа, а според установената практика от работодателя и изготвен работен график от
работодателя работила два поредни дни по 12 часа от 07:00 часа до 19:00 часа и следващите
два дни почивала.
1
Посочва, че със заповед № 001 от 08.01.2025 г. трудовото правоотношение било
прекратено, на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 16.01.2025 г.
Твърди, че след прекратяването на трудовото правоотношение, ответникът й
начислил възнаграждение за отработените дни за м. януари на 2025 г. за четири дни,
респективно отработени 32 часа, което не отговаряло на действително отработените от
ищцата часове. Подала жалба в Дирекция „Инспекция по труда“ П., като и било известно
обстоятелството, че пред дирекцията работодателят представил графика с 12 часовите смени
за м. януари на 2025 г., които е отработила. В тази връзка поддържа, че ответникът не й е
изплатил БТВ /за отработените от ищцата 12 часови смени на следните дни: работни дни на
м. януари 2025 г., както следва: 02.01.2025 г., 03.01.2025 г., 06.01.2025 г. и за 07.01.2025 г. до
дата на прекратяване на трудовото правоотношение, което определя в размер на 261,10 лева,
ведно с мораторната лихва за забава считано от 10.02.2025 г. до дата на подаване на ИМ в
съда - 23.04.2025г. в размер на 7,22 лева.
Посочва, че ответникът не й е платил при прекратяването на трудовото
правоотношение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г. -2025 г. за пет
работни дни в размер на 326,40 лева, ведно с мораторната лихва за забава считано от
10.02.2025 г. до дата на подаване на ИМ в съда - 23.04.2025 г. в размер на 9,02 лева.
Отделно от това, счита че от 08.01.2025 г. била в отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване до 06.02.2025 г.. Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.5 КСО работодателят следвало към дата на прекратяване на трудовото
правоотношение да й изплати обезщетение за първите два работни дни от временната
неработоспособност в размер на 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за
месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от
среднодневното уговорено възнаграждение, т.е в размер на 68,54 лева, които също не са й
изплатени, поради което счита, че и се дължи посоченото обезщетение в размер на 68,54
лева.
В проведеното съдебно заседание на 02.07.2025 г. ищцата се представлява от адвокат
П. Г. от АК П., който заявява, че ответникът е изплатил изцяло задълженията, които е имал
към ищцата, както и че претенцията им се свежда само до дължимите в процеса разноски.
Поради изложеното в хода по същество моли съда да присъди в полза на ищцата сторените
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата
молба.
Посочва, че исковата претенция е допустима.
Не оспорва, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 16/18.10.2024 г., че този договор е бил прекратен на 16.01.2025 г., че по този
договор ответникът дължи уговореното трудово възнаграждение, че за месец януари на 2025
г. се дължи брутно възнаграждение в размер на 269,25 лева, че на основание чл.224 КТ се
дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 дни, в размер на 336,56 лева,
2
поради прекратяване на трудовото правоотношение, че за два дни болнични за месец януари
на 2025 г. се дължи обезщетение по чл.40, ал.5 КСО в размер на 68,54 лева.
Твърди, че ищцата не указала необходимото съдействие за изплащане на процесните
суми.
Посочва, че всички дължими на ищцата суми по прекратения трудов договор са
надлежно осчетоводени в ответното дружество, издаден е фиш за заплатата на ищцата за
месец януари на 2025 г.. Същата не еднократно била канена по телефона да се яви за
получаване на дължимото и възнаграждение и обезщетение по чл.224 КТ, но тя отказвала да
окаже необходимото съдействие за получаване на дължимите и суми, тъй като не се явявала
в офиса на дружеството. Поради отказа на ищцата да се яви и получи полагащите й се суми,
се наложило с нарочна покана отново да бъде поканена. Поканата била връчена на
22.02.2025 г.. Отново не се явила, вместо което се обърнала към съда за съдебно
претендиране на посочените суми. Това наложило изплащането да бъде извършено чрез
системата на „ИЗИ ПЕЙ“. На 07.05.2025 г. й била изпратена сумата от 523,28 лева. Счита, че
и се дължи посочената сума, тъй като имало удръжки, а именно: 44,37 лева фонд пенсии,
2,70 лева фонд безработица, 9,44 лева фонд общо заболяване, 14,84 лева фонд ДЗПО в УПФ
и 21,58 лева фонд 30, както и данък по ЗДДФЛ в размер на 58,14 лева или общо сумата от
151,07 лева. Така от брутната сума 674,35 лева след законово установените удръжки в
размер на 151,07 лева на ищцата й се дължи сумата от 523,28 лева, която й е изплатена. Това
правило претенциите й неоснователни.
Смята, че не е станал причина за завеждане на делото.
В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Л. К. от АК
П., който моли съда да отхвърли исковата претенция. Счита, че не следва в пола на ищцата
да се присъждат разноски, тъй като не е станал повод за завеждане на делото. Претендира
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.242, във връзка
с чл.128, т.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ, чл.40, ал.5 КСО и чл.86 ЗЗД .
Основно задължение на работодателя по едно трудово правоотношение е срещу
престираната му според уговорената работна сила, да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в уговорените срокове – чл.128 КТ.
Съобразно нормата на чл.224, ал.1 КТ, на работник или служител, чието трудово
правоотношение е прекратено, работодателят дължи парично компенсиране на
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.5 КСО осигурителят изплаща на осигуреното
лице за първите два работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от
среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната
3
неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено
възнаграждение.
Не е спорно между страните, че са били в трудово правоотношение по силата на
трудов договор № 16/18.10.2024 г., че този договор е бил прекратен на 16.01.2025 г., че по
този договор ответникът дължи уговореното трудово възнаграждение, че за месец януари на
2025 г. се дължи брутно възнаграждение в размер на 269,25 лева, че на основание чл.224 КТ
се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 дни, в размер на 336,56 лева,
поради прекратяване на трудовото правоотношение, че за два дни болнични за месец януари
на 2025 г. се дължи обезщетение по чл.40, ал.5 КСО в размер на 68,54 лева. Горното се
установява и от събраните по делото доказателства - трудов договор № 016/18.10.2024 г.,
Заповед № 001/08.01.2025 г. за прекратявана на горепосочения трудов договор – болничен
лист № Е20243916415, писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ София,
Дирекция „Инспекция по труда“ П..
Не е спорно и че с извършено плащане на 07.05.2025 г., чрез „Изи пей“, ответникът е
изплатил на ищцата сумата в размер на 523,26 лева. Не е спорно, че в проведеното съдебно
заседание на 02.07.2025 г., ищцата, чрез пълномощника си заявява, че ответникът е погасил
в цялост исковата й претенцията.
При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция
приема, че са налице всички материални предпоставките предявените искове да се счетат за
основателни, но предвид признанието на ищеца, че ответникът е изпълнил в цялост
задълженията си предмет на делото, на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази
този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковата претенция и към датата
на устните състезания по делото, който е от значение за спорното право. Предявените искове
не са оттеглени от ищцата, поради което същите следва да бъдат отхвърлен като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
При настоящата хипотеза исковите претенции са погаси чрез плащане в хода на
процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл.78,
ал.2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба,
поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по
делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж
определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г. на III г. о. на ВКС, определение
№ 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение №
674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
Във връзка с горното, съдът не споделя доводите на ответника, че причината поради
4
която не е могъл да заплати на ищцата процесните суми, е именно нейното бездействие.
От приложеното по делото писмо от НОИ ТП П. се установява, че ответникът е
разполагал с банкова сметка на ищцата, която е предоставил за изплащане на паричните й
обезщетения. Т.е. по тази сметка е могъл да изплати задълженията си. Твърденията, че не е
бил сигурен, че тази сметка е актуална, респективно, че ищцата е титуляр не могат да бъдат
споделени, тъй като същите се явяват защитна теза.
На следващо място от приложената разписка от 07.05.2025 г. от „Изипей“, се
установява, че ответникът е изпълнил задължението си към ищцата след образуване на
делото. Т.е. по същия начин е могъл да го изпълни и преди да се образува производството,
но последният е бездействал.
Водим от горното ответникът следа да бъде осъден да заплати на адвокат П. Г. от АК
П. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството,
дължимото се възнаграждение в размер на 400 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на РС П. сумата от 300 лева, представляваща дължимата ДТ
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „А.“ № 17
А, чрез адвокат П. Г. от АК П., против „П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Г. Б.“ №123, ет.8, представляван от управителя - Л. П. Я., искове за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 261,10 лева, представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за отработените през м. януари 2025 г. дни,
ведно с мораторната лихва за забава, считано от 10.02.2025 г. до дата на подаване на ИМ в
съда - 23.04.2025 г. в размер на 7,22 лева, ведно със законната лихва върху сумата от дата на
подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата; сумата от 326,40 лева,
представяща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г. -2025 г., ведно с
мораторната лихва за забава считано от 10.02.2025 г. до дата на подаване на ИМ в съда -
10.04.2025 г. в размер на 7,43 лева, ведно със законната лихва върху сумата от дата на
подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата; сумата от 68,54 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за временна неработоспособност по чл.40, ал.5
КСО, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, поради плащането им с хода на процеса.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.
Б.“ №123, ет.8, представляван от управителя - Л. П. Я., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Г. от
АК П., на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата в общ размер на
400 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство.
5
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.
Б.“ №123, ет.8, представляван от управителя - Л. П. Я., на основание чл.78, ал.6 ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6