РЕШЕНИЕ
Номер......./...............
Година 2020, град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, седми касационен състав на седемнадесети септември, година две
хиляди и двадесета в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
Станева
Стоян Колев
при секретар Мая Вълева и
с участието на прокурор от Окръжна прокуратура – Варна С. Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Б. Милачков К. Д. № 1889 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „Б и Б ЕС Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Я.С.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, против Решение № 49/30.06.2020
г., постановено по н.а.х.д. № 320/2019 г. по описа на Районен съд – П. /ПРС/, с
което е потвърдено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна Наказателно постановление /НП/ № 03-010583/21.11.2018 г., с което за
нарушение на чл.140, ал.4, т.1 във вр. чл.140, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ на
търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1600,00
/хиляда и шестстотин/ лева. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност
на обжалваното решение, които по съществото си са такива за нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по съществото на спора за отмяна на НП, а в условията на
евентуалност – за прилагане на чл. 415в, ал. 1 от КТ и налагане на имуществена
санкция в размер на 100,00 лева.
В открито съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. По електронен
път е депозирана писмена молба с.д. № 11083/ 14.09.2020 г. от С. С. Н. в качеството
на представляващ „Б и Б ЕС Груп“ ООД. В нея е изразено становище по хода на
делото, по доказателствата и по съществото на касационния спор – поддържа
се изложеното в касационната жалба.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, за нея представител също не се явява в
проведеното открито съдебно заседание и не изразява становище по повдигнатия
касационен спор.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в
срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а
разгледана по същество, тя е неоснователна.
С
обжалваното пред РС - П. НП на „Б и Б ЕС Груп“ ООД, гр. П. е наложена
имуществена санкция в размер на 1600,00 /хиляда и шестстотин/ лева, на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 140, ал. 4, т. 1 във връзка
с чл. 140, ал. 2 от КТ – за това, че в качеството си на работодател, на
29.10.2018 г., е допуснало лицето З.Л.З., на длъжност „сервитьор“, ненавършило
18 години, да престира нощен труд след 22:00 часа, който е забранен за
работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст, в обект:
кафе-аперитив в гр. П., обл. Варна, ул. „Ц.О.“ № **, стопанисван от „Б и Б ЕС
Груп“ ООД.
За
да потвърди НП, районният съд е приел, че актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и НП са издадени от компетентни органи и при
липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като същите
съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Констатирал е, че както в АУАН, така и в НП, са посочени всички съставомерни
признаци, индивидуализиращи извършеното административно нарушение.
Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на административното
нарушение, както и за правилно определяне от административнонаказващия орган
/АНО/ на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Счел е,
че размерът на наложената имуществена санкция правилно е определен малко над
минималния, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи.
В
касационната жалба се твърди допуснато в хода на първоинстанционното съдебно
производство съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в липса
на мотиви, което настоящият съдебен състав определя като неоснователно. От
съдържанието на касирания съдебен акт е видно, че решаващият състав на РС- П.,
макар и лаконично изложени, е ясно какви са мотивите на съда за да постанови
той обжалваното решение. При извършена от съда служебна проверка не се
установяват допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на
процесуални правила, които да обосноват отмяна на обжалваното решение само на
това основание, поради което не се констатира касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 2 от НПК.
Правилно
въззивният съд е приел, че е доказано извършването от страна на „Б и Б ЕС Груп“
ООД, гр. П. на административното нарушение, визирано в чл. 140, ал. 4, т. 1 във
връзка с чл. 140, ал. 2 от КТ. Цитираните императивни разпоредби въвеждат забрана
за полагане на нощен труд /от 22:00 часа до 6:00 часа/ от работници и
служители, които не са навършили 18-годишна възраст. В случая, между страните
по делото не се спори, че към посочената в АУАН и НП дата – 29.10.2018 г.,
лицето З.Л.З. се е намирало в трудово правоотношение с работодателя „Б и Б ЕС
Груп“ ООД, гр. П., заемайки длъжност „сервитьор“, и не е било навършило
18-годишна възраст. Основният спор касае описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и конкретно престирала ли е З. З. труд в полза на касатора след
22:00 часа в деня на проверката, извършена от служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна.
Настоящият
състав на касационния съд споделя становището на РС - П., че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства по безсъмнен начин е установено, че към
момента на извършване на проверката от контролните органи З. З. е осъществявала
трудовите функции, за които е наета съгласно сключения между нея и „Б и Б ЕС
Груп“ ООД, гр. П. трудов договор № 65/24.10.2018 г. и длъжностна характеристика
за длъжност: сервитьор, представени в хода на административнонаказателното
производство. Въпреки че в представената от санкционираното юридическо лице
присъствена форма за работа през м. октомври 2018 г. е разписано на посочената
в НП дата – 29.10.2018 г. лицето З. З. да работи на смяна по позиция 5 от
легендата към присъствената форма, т.е. работна смяна с продължителност от
14,00 ч. до 18,00 ч., то в попълнената на място декларация работничката е
посочила, че е на работа от /не се чете поради зачерквания/ до 23,00 ч. с цел
да се обучава от по-рано постъпилата на работа нейна колежка и приятелка Крисиана.
Констатациите
на АНО, изложени в АУАН, като редовно съставен, се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила по арг. от чл.
416, ал. 1, изречение второ от КТ. Този извод на ответника се потвърждава
косвено и от свидетелските показания на разпитаната по делото като свидетел З.
Л. З., която при даване показания пред въззивната инстанция заявява, че
работното време на заведението е до 12,00 ч. вечерта, но “когато няма
клиенти през седмицата, ние затваряме по-рано“.
В
допълнение към горното следва да се има предвид, че в хода на
административнонаказателното производство от касационния жалбоподател не са
наведени твърдения, че З. З. се е намирала в процесния обект след 22:00 часа по
причина, различна от престирането на работна сила в изпълнение на нейната трудова
функция, за която е наета. Релевирането на подобни възражения едва в
производството по обжалване на НП пред РС - П. цели единствено изграждането на
защитна теза от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
която обаче не се подкрепя от установените по делото факти и от наличния
доказателствен материал. Този извод не се опровергава и от показанията на свид.
З. З. и свид. С.Л.М.– първата е служители на „Б и Б ЕС Груп“ ООД, гр. П., а
вторият поддържа с нея приятелски отношения. Техните показания правилно не са
кредитирани с доверие от въззивния съд. Посочените информационни източници са
доказателства, ползващи се с най-ниска степен на доказателствена тежест,
доколкото по своята същност представляват такива, изхождащи от трети за процеса
лица, които са в материална или друга зависимост от санкционирания търговец и
удостоверяват изгодни за последния факти, а същевременно противоречат и на
останалите, събрани по делото, доказателства.
Допуснатата
от АНО техническа грешка при изписване на фирмата на оспорващия търговец в
обстоятелствената част на НП не води до твърдяното в касационната жалба
несъответствие на субекта на нарушението, посочен в АУАН и този, срещу когото е
издадено НП, доколкото в диспозитива на последното наименованието на търговеца
и изписано правилно. Освен това, в хода на административнонаказателното
производство подобно възражение не е релевирано, с оглед на което и предвид
своевременно депозираната въззивна жалба срещу НП, правото на защита на
нарушителя не е нарушено. Нарушението не е съществено и поради това, че в
обжалваното НП правилно е изписан друг индивидуализиращ нарушителя белег –
неговият БУЛСТАТ – *********. Правилно е изписано и лицето, което е
упълномощено да представлява търговското дружество - работодател.
Настоящият
състав на касационната инстанция намира, че не са налице основания за
квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй
като извършеното от „Б и Б ЕС Груп“ ООД, гр. П. административно нарушение по
нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид. Действително,
нарушението по чл. 140, ал. 4, т. 1 във връзка с чл. 140, ал. 2 от КТ не е
изключено от обхвата на цитираната разпоредба, но това обстоятелство само по себе
си не обосновава извод за нейната приложимост. За да се приеме, че дадено
административно нарушение е маловажно, следва с оглед конкретните факти и
обстоятелства случаят да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
на деянието и дееца в сравнение с обикновените нарушения от същия вид. Освен
посоченото общо правило, специалната норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ въвежда
допълнителни изисквания за приложение на този правен институт по отношение на
административните нарушения на трудовото законодателство, а именно: нарушението
да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от
него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Относно
процесното нарушение – предмет на оспореното пред ПРС НП, тези обстоятелства не
са налице. Нарушението не е отстранено веднага след установяването му. Противно
на твърдяното в касационната жалба, вследствие на извършеното от „Б и Б ЕС
Груп“ ООД, гр. П. административно нарушение са произтекли вредни последици за
непълнолетния работник З. З., изразяващи се в подлагането на значителен риск за
нейното физическо и психическо здраве, с оглед времето и мястото на престиране
на работна сила – след 23:00 часа, в заведение, представляващо кафе-аперитив, в
което се предлага свободна продажба на алкохол и цигари. Обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, не може да обоснове извод за маловажност
на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се
квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28
от ЗАНН, респ. чл. 415в, ал. 1 от КТ, правен институт. С оглед на изложеното и
отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на
живота и здравето и правилното физическо и психическо развитие на
непълнолетните лица, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде
квалифициран като маловажен.
Касационната
инстанция намира за правилни изводите на ПРС относно определения от АНО размер
на наложената имуществена санкция, които са достатъчно изчерпателни, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Необосноваността
на съдебното решение не представлява касационно основание по чл. 348 от НПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, поради което касационният
състав не следва да обсъжда наведените в тази насока възражения от касатора.
Предвид
изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на РС - П. е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
Доколкото
ответникът по касация не е претендирал присъждане на разноски за тази
инстанция, такива не му се следват, тъй като разноски не се присъждат служебно
от съда.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, VІІ касационен състав при
Административен съд - Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 49/30.06.2020 г., постановено по НАХД № 320/2019 г. по описа
на Районен съд – П..
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.