№ 163413
гр. София, 10.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.................
като разгледа докладваното от ................. Частно гражданско дело №
20241110150404 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на ................... срещу С. М. Я., ЕГН ********** за
сумата от 484, 23 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № .................., сключен между длъжника и
........................, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за
цесия от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва от 21.08.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 1788, 29 лева, представляваща
неустойка по чл. 17 и чл. 6, ал. 1 от договора за кредит; сумата от 8, 18 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.04.2019 до
06.07.2019 г. и за сумата от 329, 64 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 06.07.2019 г. до 05.08.2024 г.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната
лихва и лихвата за забава на 10.11.2024 г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за
неустойка по чл. 17 и чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, съдът намира
следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя,
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР
на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Заявителят претендира
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция. По същество
описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите функции и е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да
се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
1
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Отделно от изложеното, по този начин се заобикаля законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се
добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са за
това, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение,
което е недопустимо.
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено за посоченото вземане.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта разноските пропорционално на отхвърлената част от заявлението за
сумата от 70, 02 лева (35, 77 лева държавна такса и 34, 25 юрисконсултско
възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на ................... срещу С. М. Я., ЕГН ********** В ЧАСТТА за сумата от
1788, 29 лева, представляваща неустойка по чл. 17 и чл. 6, ал. 1 от договор за
потребителски кредит № .................., сключен между длъжника и
........................, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за
цесия от 22.03.2024 г., както и за направените по делото разноски в размер на
70, 02 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2