Решение по дело №1411/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 118 от КСО. Образувано е по жалба на А. Х. О., [ЕГН], от с. Дорково, чрез адв. М. Б. срещу Решение № 1012-12-328#1 от 16.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-909-3 от 23.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването на безработицата, с което на А. Х. О. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.07.2023 г. до 14.07.2024 г. в размер на 29,91 лева дневно.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби и постановено в несъответствие с целта на закона, както и е необосновано. По същество са изложени съображения за неправилно приложение на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и чл. 54б от КСО. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява, не се представлява. Жалбата се поддържа с представена молба от адв. Б., който изразява становище за незаконосъобразност на оспореното решение.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от юрк. М., която оспорва жалбата. Счита издаденото решение за законосъобразен административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.08.2023 г. жалбоподателят е подал заявление с вх. № ЗПОБ-602-01-0306 в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 16.07.2023 г. Към подаденото заявление жалбоподателят представила в ТП на НОИ – Пазарджик с вх. № 1019-12-4312 от 23.08.2023 г. в ТП на НОИ – Пазарджик следните документи: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС – Франция; документи за упражнявана трудова дейност във Франция 16 броя.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ (СЕД) №739856 и U003 №748633 е изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди.

Поради това с Разпореждане № 122-00-909-1 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Франция.

В ТП на НОИ - Пазарджик за А. О. е получен структуриран електронен документ U002 №1105571 и U004 №1105569 от компетентната институция на Франция с удостоверени: период на осигурена заетост: от 09.05.2023 г. до 14.07.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“, брутен доход за периода от 09.05.2023 г. до 14.07.2023 г. вкл. в размер на 4507,36 евро.

Предвид това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане №122-00-909-2 от 14.10.2024 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-909-3 от 23.10.2024 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на А. О. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.07.2023 г. до 14.07.2024 г. (дванадесет месеца) в размер на 29,91 лв. дневно.

Разпореждане № 122-00-909-3 от 23.10.2024 г. било оспореното по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Във връзка с жалбата било издадено процесното решение.

За да потвърди Разпореждане № 122-00-909-3 от 23.10.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен. В тази връзка е установено, че размерът на дневното парично обезщетение за безработица на А. О. е определен по следния начин: към сумата от 16992.64 лв. е прибавена сумата от 8175,14 лв. (редуциран доход от последната заетост) и дохода за периода по ал. 7 на чл. 54б от КСО от 01.05.2023 г. до 08.05.2023 г. в размер на 156 лева и е получен общ доход в размер на 25323.78 лв., от който следва да се определи размерът на паричното обезщетение за безработица.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесния акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърденото с процесното решение Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Разпореждането е издадено след събиране на всички относими доказателства, същото е оспорено по административен ред пред надлежния административен орган, който се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение. Предвид това не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се, че оспореното решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Като правно основание за постановяване на Разпореждането са посочени нормите на чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б. ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Не е спорна регистрацията на жалбоподателя в Агенцията по заетостта, „Бюро по труда“ на 17.07.2023 г., а последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването до 14.07.2023 г. е била във Франция. Потвърденият период на заетост е бил от 09.05.2023 г. до 14.07.2023 г. В рамките на предходните периоди лицето е полагало труд и в България при работодател регистриран на територията на страната.

Не се установява или твърди лицето да упражнява трудова дейност за периода, за който се иска обезщетение в България. Не се установява сключен трудов договор с работодател в България преди 02.08.2023 г.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з"), като механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в същия, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. обнародван на 09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, тоест действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя по надлежния ред на 02.08.2023 г., тоест, преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявление, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие, като липсата на произнасяне от страна на административния орган, не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за жалбоподателя факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 от КСО и правото му на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Както бе посочено, материалноправните норми имат действие занапред, като нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc – действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. (В този смисъл решения по адм. дела №№ 159/2016, 841/2016 и 3145/2016 г., ВАС, Шесто отделение).

Съдът счита, че липсват такива факти. Удължаването на административното производство се е реализирало с цел снабдяване на потвърждение на периоди на осигуреност в друга държава – членка, а последвалото потвърждаване със СЕД на вече декларираните обстоятелства от жалбоподателя е ирелевантно досежно прилагането на материалноправните разпоредби. В тази връзка неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя въз основа на осигурителния доход за процесния период, поради което доводите за неправилно определен размер на обезщетението, са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав.

Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Съответно чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, предвижда, че параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламент № 883/2004 гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, § 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, § 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателят. В посочената хипотеза компетентна е държавата членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62 § 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62 § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа за това, че нормата на чл. 62 § 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62 § 1 и § 2 от същия.

След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения.

При изчисляване размера на дължимото обезщетение следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 62, § 2 във вр. § 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, а именно, че при прилагане на българското законодателство, което предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава – членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице. Това е така, защото съгласно легалната дефиниция на чл. 288, ал. 2 от Договора за функциониране на ЕС, посочения регламент като акт с нормативен характер, съдържащ правни норми от общ, абстрактен характер и който е задължителен в своята цялост, се прилага приоритетно. Предвид посоченото, размерът на обезщетението се изчислява без да се съблюдава среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за законоустановения по българското законодателство 24 – месечен период преди датата на прекратяване на осигуряването, а единствено среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход от последната заетост, независимо от продължителността й, но не повече от 24 месеца, т.е. размерът на обезщетението на лицето се определя само от дохода за периода при последната му работа. В този смисъл Решение № 9 от 02.01.2019 г. постановено по адм. дело № 172/2018 г. по описа на Върховния административен съд.

Предвид гореизложеното, съдът намира, оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица, за незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което следва да бъдат отменени.

Съгласно чл. 174 от АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. Х. О., [ЕГН], от с. Дорково Решение № 1012-12-328#1 от 16.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-909-3 от 23.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването на безработицата, с което на А. Х. О. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.07.2023 г. до 14.07.2024 г. в размер на 29,91 лева дневно.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пазарджик да заплати на А. Х. О. разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик за ново произнасяне по заявление с № ЗПОБ-602-01-0306 от 02.08.2023 г., подадено от А. Х. О..

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.