№ 571
гр. Варна, 21.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500590 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от ДМ. АРС. К. чрез процесуалния му представител адв. К.М.
против разпореждане №4023/27.10.2021г., постановено по в.ч.гр.д.
№2292/2021г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната частна жалба вх.
№20631/14.10.2021г., подадена от ДМ. АРС. К. против определение
№3641/13.10.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№2292/21г. по описа на ВОС,
гр.о.В жалбата и уточняващата молба към нея от 01.12.2021г. се твърди, че
разпореждането е неправилно по изложените в същите подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за
продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на
подадената от страната частна жалба
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.
Производството по в.ч.гр.д.№2292/21г. по описа на ВОС, гр.о. е
образувано по подадената от ДМ. АРС. К. частна жалба против Решение
1
№260784/08.03.2021г., постановено по гр.д.№3823/19г. по описа на ВРС, 40
състав, в частта му, с която е прекратено като недопустимо производство по
предявен от ДМ. АРС. К. иск с пр.осн. чл.40, ал.1 от ЗУЕС срещу Етажна
собственост на сграда с идентификатор 07598.305.407.1 по КККР, с адрес:
гр.Бяла, ул.„Цар Ивайло“ №1, за отмяна на решението по т.2, взето от Общо
събрание на етажната собственост, проведено на 19.02.2019г., поради липса
на правен интерес.
С определение №3641/13.10.2021г., постановено по в.ч.гр.д. №2292/21г. по
описа на ВОС, е потвърдено решение №260784/08.03.2021г., постановено по
гр.д. №3823/19г. по описа на ВРС, в горепосочената му прекратителна част.
На 14.10.2021г., т. е. в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е подадена по ел.поща
частна жалба /по същество частна касационна жалба/ с вх.20631/14.10.2021г.
от ДМ. АРС. К. чрез процесуалния му представител адв. К.М. против
определение №3641/13.10.2021г. по в.ч.гр.д.№2292/21г. по описа на ВОС,
върната с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане.
Разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК очертава две групи определения,
против които е допустимо подаване на частна жалба, а именно определения, с
които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, и определения, чиято
обжалваемост е изрично предвидена в закон.Действително определение
№3641/13.10.2021г. по в.ч.гр.д. №2292/21г. по описа на ВОС е съдебен акт с
преграждащ исковото производство характер, тъй като с визираното
определение е потвърдено посоченото решение на ВРС в неговата
прекратителна част, имащо в тази си част характер на съдебно
определение.Въпреки това, законодателят не е признал възможност за
касационна проверка на решения и определения по въззивни дела с предмет
искове по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на незаконосъобразни решения на общо
събрание на етажна собственост.Атакуваното с частна жалба решение
№260784/08.03.2021г. по гр.д.№3823/19г. по опис на ВРС в прекратителната
му част подлежи единствено на инстанционна проверка пред въззивен съд
предвид разпоредбата на чл. 274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, съответно
въззивното определение не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 от
ГПК.Двуинстанционен контрол на прекратителен съдебен акт е допустим,
както жалбоподателят изтъква, но този контрол, съгласно изричното
ограничение на чл.274, ал.4 от ГПК, е възможен само когато обжалваното
2
определение е постановено по дело, решението по което би подлежало на
касационна проверка.В настоящият случай се касае за дело, по което е
допустимо единствено въззивно обжалване на първоинстанционния краен
съдебен акт.Доводите на жалбоподателя за допустимост на предприетото
обжалване, черпени от посоченото от него определение №473/21.09.2020г. по
ч.т.д.№425/20г. по описа на ВАпС, т.о., са неоснователни, т.к. негов предмет е
било разпореждане на ВОС за връщане/поради цена на исковете под
20 000лв./ на касационна жалба, подадена против въззивно решение на ВОС,
постановено по първоинстанционно решение на ВРС, с което е прогласен за
нищожен, на осн. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, индивидуален договор за
поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на етажна
собственост, както и иск с пр.осн. чл.34 от ЗЗД за връщане на даденото по
нищожния договор, т.е. предметът не е бил иск с пр.осн. чл.40 от ЗУЕС, както
е в настоящия случай.Горното се отнася и до представеното към жалбата
решение по гр.д.№1213/20г. по описа на ВКС.
По изложените съображения съдът приема, че подадената частна
касационна жалба е била насочена против въззивно определение,
неподлежащо на касационно обжалване на осн. чл.274, ал.4 от ГПК.Правилно
с обжалваното разпореждане е била върната, поради което и същото следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4023/27.10.2021г., постановено по
в.ч.гр.д. №2292/21г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3