№ 19844
гр. София, 02.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110156233 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ******
срещу ******, с която с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с
което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1162 лева,
представляваща сбор от сумата от 700 лв. - платена без основание сума в
полза на ответника по Договор за потребителски кредит № 760501/23.05.2019
г. и сумата от 462 лв. - платена без основание сума в полза на ответника по
Договор за потребителски кредит № 876916/04.04.2020 г., които вземания са
цедирани на ищеца с Договор за цесия от 17.05.2022 г. сключен между Т. И. И.
и *******, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата
молба – 30.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на
ищцовото дружество е предоставяне на информация, подпомагане и
консултации на физически лица, ползвали бързи кредити. Излага, че с Т. И. И.
е сключен Договор за цесия от 17.05.2022 г., по силата на който цедентът е
прехвърлил вземане в общ размер на 1162 лева, представляваща сбор от
сумата от 700 лв. - платена без основание сума в полза на ответника по
Договор за потребителски кредит № 760501/23.05.2019 г. и сумата от 462 лв. -
платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски
кредит № 876916/04.04.2020 г. Твърди, че за извършената цесия ответникът е
уведомен с уведомления, връчени на 18.05.2022 г. и 13.07.2022 г. Излага, че
между цедента и ответника са сключени Договори за потребителски кредит по
реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно които кредитополучателят е следвало да
заплати главница и възнаградителна лихва, както и такса за допълнителна
услуга – гаранция. Твърди, че всички суми по договорите са заплатени от
цедента. Прави възражение за нищожност на договорите, евентуално на
отделни техни клаузи. Сочи, че съгласно чл. 5 от процесните договори за
кредит, следва да бъдат обезпечени с поръчителство, предоставено от
*********, за което се начислявала такса за гарант в размер почти равен на
главницата по договорите. Твърди, че таксата е била включена в погасителния
1
план, както и че е била част от вноската по кредита. Сочи, че плащанията за
поръчител/гарант са получавани от ответното дружество. Излага, че договори
за поръчителство/гаранция не са сключвани, а в случай че се установи
наличието на такива – оспорва същите като нищожни поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Твърди, че
ответното дружество и ********* са свързани лица. Подробно аргументира,
че целта на клаузите за обезпечение е свързана единствено с получаване на
приходи от ответника.
Счита, че таксата за допълнителна услуга следва да е включена в
размера на ГПР. Подробно излага доводи, че договорите за кредит не
отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК. С
уговарянето на клауза предвиждаща предоставяне на обезпечение,
аргументира, че се прехвърля задължението на финансовата институция за
предварителна оценка на платежеспособността на кандидатстващите за
кредит върху кредитополучателя. Твърди, че при включване на таксата за
допълнителна услуга в размера на ГПР, същият надвишава допустимия по
закон размер. Сочи, че липсва съгласие за сключване на процесните договори
за кредит, че не е предоставена преддоговорна информация. Оспорва
договорите като нищожни и поради неспазен шрифт. Твърди, че не са
представени погасителен план и стандартен европейски формуляр в 2
екземпляра, че е нарушено изискването договорите да са написани на ясен и
разбираем език. Друго основание за нищожност счита, че е непосочването на
размера на погасителната вноска, както и на правото на предсрочно
погасяване на кредита. Сочи още, че не е посочен размер на ГЛП, че не е
разписана методиката за начина, по който се формира ГПР, както и че клаузите
от договорите са неравноправни. В условията на евентуалност оспорва като
нищожна клаузата на чл. 5 от договорите. Оспорва и клаузите от тарифата към
общите условия, предвиждащи, че при забава потребителят дължи освен
законната лихва, и всички направени за събиране на вземането разноски. В
заключение сочи, че в договорите за кредит и в тарифата към ОУ, липсва
клауза за задължаване на потребителя да заплати такса за гаранция. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Представя писмени
доказателства, прави искания по чл. 190 ГПК, моли за издаване на съдебни
удостоверения.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че исковата молба за
нередовна и развива подробни съображения в тази насока. Оспорва исковете
като недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация. Не
оспорва, че с посочените в исковата молба лица, в това число лицето Т. И. И.
са сключени посочените в исковата молба договори за кредит, но сочи, че
таксата за допълнителна услуга гаранция, е дължима на друго юридическо
лице – *******, Малта. Твърди, че всички суми във връзка с обезпечаването
на заемите са превеждани директно на посоченото дружество, алтернативно
ако са получавани от него /ответника/, сочи, че това е било само в качеството
2
му на посредник, след което сумите били превеждани на ****. Оспорва и
легитимацията на ищеца, като сочи, че със сключването на договор за цесия,
цесионерът не става страна по договорното правоотношение. Оспорва
твърдението на ищеца, че не съществуват договори за гаранция между
кредитополучателя и ****. Сочи, че макар процесните договори да са
потребителски, то цесионерът не притежава качеството потребител, поради
което и подробно аргументира, че същият не може да се позовава на тяхната
нищожност поради противоречие със ЗЗП и ЗПК. Оспорва договора за цесия
като нищожен поради липса на съгласие, евентуално поради невъзможен
предмет, като в тази връзка подробно излага, че прехвърлените вземания не са
индивидуализирани. Навежда твърдения, че договорът за цесия противоречи и
на разпоредбите на ЗЗП, както и че дейността на ищцовото дружество
представлява заблуждаваща търговска практика. Сочи, че твърденията на
ищеца не са подкрепени с доказателтва. Твърди, че договорите за кредит са
сключени при спазване на нормативните изисквания. Прави искане по чл. 190
ГПК и чл. 192 ГПК.
По отношение на редовността на исковата молба съдът намира, че
на ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от
съобщението да уточни характера на сумите, които твърди да са недължимо
платени от цедента по всеки един от процесните 2 броя договори за кредит, а
именно: главница, лихва /вид/, неустойка, гаранция, такса и др.;
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Правна квалификация: предявени са искове с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже плащане на претендираните суми от
страна на Т. И. в полза на ответника, както и че по силата на договор за цесия
Т. И. е прехвърлила в полза на ищеца вземанията си, представляващи
получени без основание суми от ответното дружество, в това число и че
ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за
получаване на сумите, респ. наличието на валидно правоотношение по
договора за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него,
наличието на валидни клаузи, от които произтичат процесните вземания, респ.
че са индивидуално уговорени.
В доказателствена тежест на ответника е и да докаже възражението си
за нищожност на договора за цесия на сочените основания.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
3
доказване: Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на
23.05.2019г. между Т. И. и ****** е сключен Договор за потребителски кредит
№ 760501, както и на 04.04.2020г. между Т. И. и ****** е сключен Договор за
потребителски кредит № 876916.
По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба
и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са
допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор
предмет на делото.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи извадка от счетоводството си е недопустимо, тъй като се изисква
изготвяне на документ, а не представяне на готов документ и ненеобходимо,
предвид поисканата съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответника да
представи в оригинал или заверен препис процесните договори за
потребителски кредити следва да се уважи единствено в частта, касаещо
договор за потребителски кредит № 876916/04.04.2020 г., тъй като видно е, че
към исковата молба и уточнителна молба такъв не е представен, а ответникът
не оспорва неговото сключване.
Съдът намира, че следва да бъде допусната поисканата от ищеца
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на посочените от страните
с исковата молба и отговора на исковата молба въпроси, както и на следния
въпрос: „Какъв е размерът на ГПР по договорите за кредит, сключен между
ответното дружество и Т. И., как е формиран същият?“
Следва да се остави без уважение искането на ищеца за издаване на
съдебни удостоверения, предвид назначаването на съдебно-счетоводна
експертиза, която ще провери постъпилите плащания в счетоводството на
ответника.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК ищцовото дружество да бъде
задължено да представи оригинал на договора за цесия следва да бъде
удовлетворено, тъй като една от хипотезите, в които може да се изиска
оригинал на представен по делото документ е при оспорване на
автентичността на документа. Останалите доказателствени искания на
ответника по чл. 190 ГПК следва да се оставят без уважение като
ненеобходими и неотносими към правния спор.
Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 192 ГПК следва
да бъде уважено, но на същия следва да се предостави възможност да
представи по делото молба по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, адресирана до
третото за спора лице „****“ ЕАД, с посочване на информацията, която се
цели да бъде предоставена.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
4
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни
характера на сумите, които твърди да са недължимо платени от цедента по
всеки един от процесните 2 броя договори за кредит, а именно: главница,
лихва /вид/, неустойка, гаранция, такса и др., като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
на указанията исковата молба ще бъде върната, а производството по – делото –
прекратено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 03.07.2025г. от
09:30ч., за която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като
им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на
правния спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно
мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към
исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени
средства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото в препис договор за
потребителски кредит № 876916/04.04.2020 г.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на осн. чл. 183, ал. 1 ГПК да представи в
двуседмичен срок от получаване на съобщението оригинал на представения
договор за цесия № 1176/17.05.2022 г., сключен между Т. И. и ******, ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ изцяло и в срок съдът ще изключи представеното по
делото копие на договор за цесия на осн. чл. 183, ал. 1, изр. посл. ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която след
запознаване с материалите по делото и извършена проверка в счетоводството
на страните, а при необходимост и на трети за спора лица, да отговори на
посочените от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата
молба въпроси, както и на служебно поставения въпрос от съда, а именно:
„Какъв е размерът на ГПР по договорите за кредит, сключен между ответното
5
дружество и Т. И., как е формиран същият?, като ОПРЕДЕЛЯ депозит в
размер на 600 лв., от които 400 лв., вносими от ищеца и 200 лв., вносими от
ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допусната експертиза Л. Б. Б., което да
се информира след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че експертизата следва да се изготви при
ясно разграничаване на всеки отделен договор, сключен с Т. И..
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещото лице
за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, като в противен случай
съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да
представи по делото молба по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, адресирана до
„****“ ЕАД, с посочване на информацията, която се цели да бъде
предоставена.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
На ответника да се връчи и препис от молба от 09.12.2024г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6