№ 6540
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100514161 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 17080/20.09.2024г по гр.д. № 37386 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 119-ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 143662/11.07.2022г. на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу В. Н. Д., ЕГН
********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и
чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че В. Н. Д., ЕГН ********** дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *********, заплащане на сумите в размер както следва:
сумата от 1568,67лв., , представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 47 гр. София , ж.к. „******** за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 261,81лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 11.12.2020г.; сумата от 21,07лв. представляващи
възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода
01.11.2017г. до 30.04.2019г; сумата от 4,32лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от
31.12.2017г. до 11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението -23.12.2020г. до изплащането й за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 64866/2020г.на
Софийски районен съд.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
335126/22.10.2024г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния
закон. Посочило е, че събраните доказателства установявали, че ответникът е
собственик на имота. Приетата по делото молба до ДСК за жилищно
кредитиране относно вписването на законна ипотека касаела процесния имот,
придобит от наследодателите на ответника. Тази молба била достатъчна, за да
се установи по делото че наследодателите на ответника закупили имота при
съобразяване на Закона за държавната спестовна каса и Наредбата за
кредитната дейност на ДСК, сочещи че ипотека се учредява за обезпечаване
на задълженията н по заемите, отпускани от на гражданите за жилищно
строителство. Ипотека се учредявала само върху собствен имот и това се
потвърждавало от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища, приета с
ПМС №1/27.01.1978г. Наследниците, приели наследството отговаряли за
задълженията, с което жилището е обременено. Наследникът отговарял за
задълженията на наследодателя и със своето имущество. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за
разноски по делото.
Въззиваемият-ответник по исковете В. Н. Д., ЕГН ********** чрез
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно. Не било
установено да е потребител на енергия в имота. Молбата за кредитиране не
установявала по несъмнен начин че е собственик на имота през процесния
период, а и част от задълженията били погасени по давност- тези с настъпил
падеж преди 23.12.2017г. Процесуалният представител е претендирал
възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец Техем
Сървисис“ЕООД, ЕИК130036512 не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
143662/11.07.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК срещу В. Н. Д.,
ЕГН **********, с която е поискало на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от
ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД да бъде признато за установено, че В. Н. Д., ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, заплащане на сумите в размер
както следва: сумата от 1568,67лв., представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 47 гр. София , ж.к. „******** за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 261,81лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 11.12.2020г.; сумата от 21,07лв. представляващи
2
възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода
01.11.2017г. до 30.04.2019г; сумата от 4,32лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от
31.12.2017г. до 11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на заявлението -23.12.2020г. до изплащането й за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 64866/2020г.на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
ответникът е клиент на енергия в имота , потребил такава в количества и на
стойност за които е предявен иск, изпаднал в забава на плащането им, дължал
и възнаграждение за дяловото й разпределение, страните били обвързани от
договор при Общи условия.
Ответникът В. Н. Д., ЕГН ********** чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок за отговор е оспорил
исковете. Посочил е , че няма качество на потребител на топлинна енергия в
имота Третото лице помагач не било установено да е имало право да
извършва дяловото разпределение на енергията в имота, не бил представен
протокол от ОС на ЕС за избора му и договор за същото в оригинал.
Издадените от ищеца фактури не установявали доставката, извлеченията от
сметки не били съставени за реално доставена енергия в имота. Методиката за
разпределяне на енергията била отменена от ВАС, нямало доказателства за
метрологична проверка на общия топломер. Задълженията били погасени по
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ищец Техем
Сървисис“ЕООД, ЕИК130036512 е подкрепило исковете.
С определението по чл. 140 от ГПК районният съд е указал на ищеца, че
следва да установени по делото, че ответникът е собственик на имота, че
съществува облигационно правоотношение , което да е основание за
задълженията на ответника за които са предявени исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 64866/2020г. по описа на СРС,
от което се установява, че по заявление вх.№ 23075947/23.12.2020г. е
издадена заповед за изпълнение, с която районният съд е разпоредил В. Н. Д.,
ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
1568,67лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
апартамент № 47 гр. София , ж.к. „******** за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г.; сумата от 261,81лв., представляващи лихва за забава за
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до
11.12.2020г.; сумата от 21,07лв. представляващи възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията за периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г; сумата от
4,32лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на цената на
дяловото разпределение за периода от 31.12.2017г. до 11.12.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението -23.12.2020г. до
изплащането й, съдебни разноски от 87,12лв., за така издадена заповед
длъжникът е уведомен със залепване на уведомление, на 24.06.2022г.
3
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 11.07.2022г. е
представил такива.
Приета е молба от ДСК до 1-ви нотариус при СРС за вписване на законна
ипотека за обезпечаване на задължения по договор за заем за жилищно
строителство на В. Н. Д. в размер на 15000лв. и лихвите върху тази сума
върху апартамент № 47 в ж.к. ********, гр. София платим за срок от 3 години
.
Прието е писмо от СО, с което е посочено, че бл. 10 в ж.к. ******** 1“ гр.
София е идентичен с бл. 118 в същия квартал.
Приет е протокол от 14.11.2001г., съгласно които етажните собственици на
сградата на бл. 118, вх. В в ж.к. ******** 1“ гр. София са Техем
Сървисис“ЕООД да извършва дялово разпределение на топлината енергия в
сградата.
Договор от 19.11.2001г. сключен между ЕС и Техем Сървисис“ЕООД не е
приет по делото поради неизпълнение на задължението на ищеца да го
представи в оригинал .
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на Топлофикация София”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от през 2016г.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които ответникът му
дължи процесните суми.
Приети са изравнителни сметки, изготвени от Техем Сървисис“ЕООД за
потреблението в имота, сочещи че за имота с абонатен № ********,
представляващ ап. 47 в ж.к. ******** 1“ бл. 118, вх. В няма водомери в имота
и начисления за БГВ са по времеви фактор.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки
при ищеца и топлинния счетоводител, че начисленията за имота през периода
са за сградна инсталация и за подгряване на вода за горещо битово
водоснабдяване, съобразен е обем на имота, както и че в имота няма узаконен
водомер, дяловото разпределение било направено коректно, стойността на
реално потребената в имота енергия била 1568,68лв.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки
при ищеца е посочило, че по записвания на ищеца процесните суми не били
платени.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
4
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, цена на дяловото й разпределение, отделно и
обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение,
по което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия
срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът
е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването , че
ищецът е носител на вземането за цената на дяловото й разпределение, поради
което и за ответникът е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по
чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена
заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-
София”АД и ответникът е осъден да му заплати процесните суми като
дължима стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за
периода в размерите на процесните суми, за цена на дяловото разпределение,
за обезщетение за забава на плащането им, за които е предявен иска, д
ответникът е уведомен за заповедта чрез залепване на уведомление, като
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в в
действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
5
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и и чл. 76 от Наредба за
топлоснабдяването следва , че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото не е установено ответникът през процесния
период да е потребител /клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от
ЗЕ в имота. Това обстоятелство е било оспорено от ответника и в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи същото,
такива указания са му дадени от райониня съд с определението по чл. 140 от
6
ГПК. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за
собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по
искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Когато топлоснабденият имот е
жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при
предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от
бившите съпрузи, ако ползващият бивш съпруг сключи договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида за целия имот, тогава той става клиент
на топлинна енергия за битови нужди освен за своята идеална част от имота, и
за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част и ще дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди за цялото жилище. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото не е установено ответникът да е бил
собственик на имота, каквито са твърденията на ищеца по делото.
Доказателство , на което ищецът основава твърденията си за това
обстоятелство е само молбата на „ДСК“ за вписване на ипотека върху имота за
обезпечаване на задължения по договор за заем за жилищно кредитиране на.
Такава молба е приета по делото, но същата не установява по несъмнен начин
собствеността на ответника върху имота за процесния период. Тази молба не е
титул за собственост, тя е само косвена индиция за принадлежност на
7
правото на собственост върху имота и то към конкретен момент. Няма други
доказателства по делото , сочещи че през процесния период ответникът да е
притежавал имота. Следва да се посочи, че няма пречка за ищеца да се снабди
с доказателства, които да установят твърденията му по делото. Този извод
следва при съобразяване на публичността на имотния регистър и
възможността към момента на развитие на делото пред районния съд ищецът
да се снабди не само със справка, но и с документите, въз основа на които са
направени вписманията в този регистър.
Твърденията на въззивника във въззивната жалба, сочещи наследствено
правоприемство, отговорност на ответника като наследник на
наследодателите си , че имотът бил придобит от наследодателите на
ответника са направени за първи път с въззивната жалба, доказателства за
което и да е от тези твърдения не са ангажирани по делото .
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено
валидно възникнали задължения на ответника към ищеца за заплащане на
процесните суми на соченото от ищеца основание, поради което и
безпредметно по делото е да се обсъжда правопогасителното възражение на
ответника за част от задълженията, основано на разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –ищец
следва да се постави отговорността за разноски, включително и
възнаграждението за особения представител на въззиваемия, което е внесено
от въззивника предварително, въззиваемият не е доказал, че е сторил
разноски по делото и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17080/20.09.2024г по гр.д. № 37386 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 119-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на въззивника ищец- Техем Сървисис“ЕООД, ЕИК130036512.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9