№ 610
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501529 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО /КПКОНПИ/, подадена срещу решението на Врачанския
окръжен съд, Гражданско отделение, постановено на 24.03.2021 г. по гр. дело №
116/2020 г., с което изцяло са отхвърлени исковете на комисията за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 374 895,29 лева.
В жалбата на КПКОНПИ и допълнително представените писмени бележки,
изготвени от процесуалния й представител, се излагат твърдения за необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Оспорват се изводите на съда
относно начина на формиране на приходите на ответниците и преценката за техния
законен произход, както и подходът за извършване на изчисления, основани на
банкови транзакции. Поддържа се, че по делото е установено значително
несъответствие между стойността на придобитото имущество и нетния доход на
ответниците за проверявания период. Сочи се, че от своя страна ответниците не са
ангажирали никакви доказателства за законен произход на доходите си, заключенията
на приетите по делото експертизи не са оспорени от тях. Твърди се, че ответната
страна не е доказала твърденията си, че е получила наследство в размер на 187 651
евро.
Поддържа се, че установеното несъответствие по ЗПКОНПИ е в размер на
1
418 076,85, което е значително съгласно закона.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковите претенции изцяло.
Претендира се присъждане на разноските по делото, както и на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите ответници М. П. М. и П. Д. М. чрез своя процесуален
представител оспорват оплакванията на жалбоподателя. В подадения срещу жалбата
отговор излагат съображения, че решението на окръжния съд е правилно. Посочват, че
установеното несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ не надвишава
150 00 лева.
Искат отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Видно от споразумение, постигнато по НОХД № 434/2018 г. по описа на
Врачанския окръжен съд, подсъдимият М. П. М. се е признал за виновен за извършено
от него престъпление по чл.354а от НК – при което престъпление са налице
предпоставките за отнемане на незаконно придобито имущество по силата на чл.108,
т.25 от ЗПКОНПИ.
Проверката по ЗПКОНПИ е започнала на 29.11.2018 г., поради което
законността на придобитото имущество е проверено за периода от 29.11.2008 г. до
29.11.2018 г.
От представените по делото доказателства се установява, че М.М. и П.М. са
сключили брак на 27.04.1984 г. и от брака им е роден син Г. М. П..
За установяване на стойността на придобитото през процесния период
имущество от двамата ответници, окръжният съд е назначил оценителна експертиза на
недвижими имоти, единична и тройна автотехническа експертиза за оценка на
придобитите и отчуждени през този период автомобили и съдебно-икономическа
експертиза за приходите и разходите на страните.
По делото са представени нотариални актове, от които се установява следното:
С НА № 139/2009 г., съставен на 29.06.2009 г., ответниците са прехвърлили на
сина си Г. М. П. срещу задължение за издръжка и гледане на недвижим имот, находящ
се в гр. Бяла Слатина и представляващ дворно място с площ от 1 077 кв.м., ведно с
построените върху него масивни сгради – лятна кухня, работилница и гараж. Видно от
2
описа на документите, представени на нотариуса, прехвърлителите са се легитимирали
като собственици с нотариален акт от 1988 г. и от 12.08.2008 г. – преди проверявания
период.
С нотариален акт № 73/2009 г., съставен на 13.07.2009 г., синът на ответниците –
Г. М. П. е прехвърлил обратно на родителите си описания по-горе недвижим имот. В
нотариалния акт е записано, че последните се отказват от правото на издръжка и
гледане, а чрез прехвърлянето на имота синът им е погасил задължение по договор за
заем, сключен на 10.09.2008 г. за сумата 30 000 лева.
С нотариален акт № 48 от 05.07.2012 г. ответникът М.М. и още 4 негови
съсобственици са продали на „Виялишки-90“ ООД наследствена нива с площ от 12 514
дка, находяща се в землището на Бяла Слатина – за сумата 2 022,87 лева.
С нотариален акт № 66 от 10.07.2012 г. М.М. и негов съсобственик са продали на
лицето Е. М. друга наследствена нива в същото землище с площ от 3 610 дка – за
сумата 573,12 лева.
Видно от решение на Белослатинския районен съд, постановено на 28.10.2013 г.
по гр. дело № 858/2011 г., във втората фаза на делбата на наследствени земеделски
имоти, в дял на ответника М.М. са поставени нива с площ от 11, 251 дка на стойност
3 938 лева и залесена територия /гора/ с площ от 1,684 дка на стойност 590 лева.
Общата стойност на получените в дял имоти е 4 528 лева.
С нотариален акт № 168/23.07.2015 г. М.М. е продал получената в негов дял в
делбеното производство нива от 11,250 дка на „Виялишки-90“ ООД за сумата 1 736,40
лева.
С нотариален акт № 156/07.10.2015 г. ответникът М.М. и съсобственикът му С.
М. са продали на купувач Г. Г. лозе, находящо се в м. „***“, община Бяла Слатина, за
сумата 500 лева. С оглед квотата на съсобственост, придобитата от ответника сума е
250 лева.
Вещото лице М. М. е изготвила експертиза за цената на земеделските имоти,
описани по-горе. Според това заключение, пазарната стойност на продаданите имоти
/при съобразяване на квотата на съсобственост за част от тях/, възлиза на 21 116 лева.
Относно придобитите и отчуждени леки автомобили, притежавани от
ответниците, пред окръжния съд е приета и единична и тройна автотехнически
експертизи. В заключението на тройната експертиза вещите лица инж. Г. В., инж. В. П.
и инж. К. Х. са приели следното:
През 2012 г. е отчужден лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, придобит на
08.10.2008 г. /преди проверявания период/. Към датата на отчуждаването му същият е
имал пазарна стойност 5 134 лева. Видно от договор от 12.09.2012 г., този автомобил е
3
бил продаден на Д. М. за 500 лева.
Лек автомобил „Фолкваген“, модел „Голф“ е бил закупен в чужбина на
20.07.2012 г. Видно от договора за продажба /л.123 от първоинстанционното дело/,
автомобилът е закупен за 200 евро. Според вещите лица, пазарната му стойност към
този момент е била 4 232 лева, а към датата на предявяване на иска – 25.02.2020 г. –
1 756 лева. Този автомобил не е отчужден.
Лек автомобил „БМВ“, модел „645 Сi“ е закупен от М.М. на 07.12.2011 г. за
сумата 1 000 лева /съгласно договора на л.124/. Според вещите лица, пазарната му
стойност към този момент е била 41 190 лева. Отчужден е на 06.06.2012 г. По делото не
е представен договорът, с който този автомобил е бил отчужден. Според вещите лица,
пазарната стойност към датата на отчуждаването е била 38 021 лева, а към 25.02.2020 г.
– 9 857 лева.
Лек автомобил „БМВ“ модел „М 6“. Закупен на 10.05.2012 г. с посочена цена в
договора 5 000 лева /л.125/. Отчужден на 10.03.2014 г. за 43 000 лева /л.126/. Според
тройната експертиза, пазарната цена на този автомобил към момента на придобиване е
била 70 029 лева, а към датата на отчуждаване – 51 630 лева.
Лек автомобил „БМВ“, модел „Ер Рейхе“ е закупен от М.М. на 12.12.2016 г. на
цена 600 лева /л.127/. За този автомобил се твърди, че е отчужден /на 15.11.2018 г./, но
и за него договор за продажба не е представен от ищеца. Според вещите лица, към
момента на придобиването пазарната му стойност е била 41 917 лева, а към датата на
отчуждаване – 30 886 лева. Към 25.02.2020 г. пазарната стойност е 25 371 лева.
Лек автомобил „Рено“, модел „Меган Сценик“. И за него не са представени
писмени доказателства за придобиването му. Според Тройната експертиза, бил е
закупен на 07.09.2015 г. и към тази дата пазарната му стойност е 5 879 лева, а към
25.02.2010 г. – 2 338 лева. За този автомобил не се спори, че не е отчужден.
Лек автомобил „Ситроен“, модел „С 4 Пикасо“, според твърденията в исковата
молба е придобит от П.М. на 02.10.2017 г., няма писмени доказателства за
придобиването му. Според тройната експертиза, към датата на придобиването
пазарната стойност на този автомобил е била 10 049 лева, а към 25.02.2010 г. – 6 630
лева и за него не се спори, че е наличен към датата на предявяване на иска.
Видно от заключението на вещото лице Д. Б., изготвила съдебно-икономическа
експертиза, което не е оспорено от страните, за отделните години от проверявания
период данните са следните:
За 2008 г. /към края на месец ноември/ е била налице сумата 949,50 лева –
начални салда по няколко банкови сметки на ответниците. За периода от 29.11.2008 до
31.12.2008 г. разходите за издръжка на двамата по статистически данни са 541,25 лева.
4
За 2009 г. са налице приходи в размер на общо 6 826,24 лева, от които 6 174,61
лева са облагаем доход от работа на П.М. в Гърция, а останалото – приходи от
изплатени лихви по банкови влогове. За тази година разходите за издръжка на двамата
ответници по статистически данни са 6 355 лева;
За 2010 г. – приходи в размер на 6 079, 47 лева – също доходи от работа на
ответницата в Гърция и от лихви по банкови сметки; Разходи – 6 439 лева.
За 2011 г. – 6 413,92 лева приходи от същите източници; Разходи - 6 669 лева;
За 2012 г. – общо приходи 23 781,54 лева, включващи доходи на П. П. от работа
в Гърция /9 222,24 лева/; приходи от продажба на МПС „Опел Зафира“ /придобит
преди ноември 2008 г./; приходи от продажба на наследствени имоти на М.М. – 5 087
лева; плащане от застрахователни компании – 4 195,55 лева, както и лихви; Разходи за
издръжка – 7 501 лева и заплатени глоби 310 лева – общо 7 811 лева.
За 2013 г. – приходи 4 674,89 лева, от които 4 658,79 лева са облагаем доход от
работа на П.М. в Гърция, а останалото – приходи от изплатени лихви по банкови
влогове; разходи за издръжка – 8 215 лева и заплатени глоби 990 лева – общо 9 205
лева.
За 2014 г. – приходи 4 435,60 лева от работа на П.М. в Гърция, а останалото –
приходи от изплатени лихви по банкови влогове. В приходите вещото лице не е
включило сумата 43 000 лева, получена от ответниците от продажба на лек автомобил
„БМВ“, с обяснението, че този автомобил е бил придобит през 2012 г. и за него не са
установени законни средства за придобиването му; Разходи за двучленно семейство –
8 375 лева;
За 2015 г. приходите на ответниците са били 28 066,83 лева, от които изплатена
пенсия на М.М., доходи на П.М. от работа в Гърция, от продажба на наследствени
недвижими имоти – 16 079 лева; плащане от застрахователна компания – 2 917,76 лева,
както и лихви; Разходи – 8 487,28 лева.
За 2016 г. приходите на ответниците са били 8 412,48 лева – от пенсия на М.М.,
от работа на П.М. в Гърция и от лихви; Разходи – 8 611 лева.
За 2017 – приходи 8 518,57 лева от пенсия на М.М., от работа на П.М. в Гърция и
от лихви; Разходи – 9 650 лева.
За 2018 г. /от 01.01. до 29.11.2018 г./ – приходи 6 534,96 лева от същите
източници като предходната година; Разходи – 11 091,71 лева, от които 9 343,30 за
издръжка на двучленно семейство и 1 748,41 лева глоби..
Общо според вещото лице доходите/приходите за процесния 10-годишен период
са 104 694,85 лева. Средностатистическите разходи за издръжка на двучленното
семейство на ответниците и заплатените глоби за същия период възлизат общо на
80 168,55 лева.
5
В заключението е посочено също, че началното салдо по банкови сметки към
2008 г. е било 949,55 лева. Посочени са също „вноски по сметки“ на двамата ответници
през проверявания период, които са както следва: 23 165,26 лева по сметки на М.М. и
147 247 лева по сметки на П.М., както и вноски от трети лица по сметки на двамата
ответници в размер на общо 43 498 лева. В решението на окръжния съд е посочено, че
между страните не се спори, че към края на проверявания период внасяните парични
суми не са налични по сметките на ответниците.
Общата пазарна стойност на наличните към края на проверявания период
автомобили е 10 724 лева.
На съда е известно, че пред ВКС е образувано Тълкувателно дело № 4/2021 г. по
въпросите относно какво представлява „имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на
ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите
от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен
законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период.
Настоящият съдебен състав споделя становището, че незаконно придобито може
да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през
изследвания период, което е налично в края на този период, респективно че
значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на
наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността,
определена в закона - § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ.
В настоящия случай в началото на проверявания период по банковите сметки на
ответниците са били налични 949,50 лева, а в края такива няма. В началото на периода
ответниците са притежавали лекия автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с пазарна
стойност 5 134 лева. В края на периода са притежавали три автомобила на обща
пазарна стойност 10 724 лева.
Също към 29.11.2018 г. в патримониума на ответниците е бил и недвижимият
имот, находящ се в гр. Бяла Слатина и представляващ дворно място с площ от 1 077
кв.м., ведно с построените върху него масивни сгради – лятна кухня, работилница и
гараж. В случая обаче този имот е бил придобит от П. и М.М.и преди проверявания
период, след това те са го прехвърлили през 2009 г. на сина си Г. М. срещу задължение
за издръжка и гледане, но след около 1 месец той им го е прехвърлил обратно. Поради
това, въпреки че този имот формално е придобит през проверявания период, по
отношение на него не може да се приложи законовата презумпция, че е придобит със
средства от неустановен законен източник.
6
По делото има данни, че преди проверявания период в полза на ответницата
П.М. е било учредено право на строеж върху недвижим имот в гр. София, но този имот
не е оценяван в производството по делото и неговата стойност не е включена в
оценката на имуществото, притежавано от ответниците преди 29.11.2008 г.
Налага се изводът, че разликата в стойността между наличното имущество в
началото на проверявания период и това в края на периода очевидно не надхвърля
150 000 лева. До същия извод е достигнал и окръжният съд – макар и с относително
различни мотиви.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата на КПКОНПИ е
неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция ответниците не са документирали разноски, не са и
заявили искане за присъждане на такива.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260080/24.03.2021 г., постановено по гр. дело №
116/2020 г. от Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7