РЕШЕНИЕ
№ 278
от 26.04.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на шести
април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа АНД /К/ № 152/2022 г. по
описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Н.Т.К. срещу Решение № 1 от 07.01.2022 г. по АНД №
70/2021 г. по описа на Районен съд – Ивайловград. С решението е потвърдено
наказателно постановление /НП/ № 21-0276-000134/02.08.2021
г. на
Началник Група към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОДМВР/ - Хасково, Районно управление - Ивайловград, с което
на касатора са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на
2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство /МПС/ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174,
ал. 3, предл. Второ във връзка с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В
жалбата са изложени съображения за отмяна на постановеното съдебно решение и
потвърденото с него НП. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на административнонаказаното лице. Не
била спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, доколкото се сочи
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, но е наложено наказание съгласно чл. 174, ал.
3, предл. Второ ЗДвП. Не се оспорва, че касаторът е бил задържан и конвоиран до
сградата на РУ - Ивайловград, както и, че е заявил желание за допълнително
лабораторно изследване чрез биологична проба. Същият бил възпрепятстван да
изпълни предписанието на талона за изследване, тъй като е освободен около десет
часа след изтичане срока за изследването – 120 минути. Акцентира се върху
обстоятелството, че издаденият талон за изследване не е по образец на
действащата към датата на нарушението Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /Наредбата/. Отделно, РС - Ивайловград неправилно
бил приел, че отказът за даване на проби за изследване може да бъде обективиран
по друг начин, различен от императивно указания в Наредбата. При напълно
неизяснена фактическа обстановка не можело да се обоснове извод относно
субективното отношение на К. за възможността доброволно да се яви и да й бъдат
взети проби за изследване или до откаже тяхното вземане и извършване на
лабораторно изследване. Когато се установи, че административното нарушение не е
извършено или че наказаното лице не е автор на същото, то НП се счита за
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон. Моли решението
и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира направените пред двете
съдебни инстанции разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът - Н.Т.К., не се явява и не се представлява.
Постъпило е писмено становище, като са изложени подробно съображения за отмяна
на оспорения съдебен акт и потвърденото с него НП. Претендират се разноски.
Ответникът
– Районно управление - Ивайловград, редовно призован, не се представлява. В молба
от процесуалния представител на Директора на ОДМВР - Хасково е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу
акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението
на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по
подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният
съд е установил следната фактическа обстановка: на 30.06.2021 г., около 20:55
часа, на път III-597, м. Трите чуки, до
ГПУ – Ивайловград, с посока на движение гр. Ивайловград, Н.Т.К. управлявала лек
автомобил „Тойота Ланд Круизер“, с рег. СА **** НС, собственост на Т.Д. К.. На
водача е отправена покана за извършване на проверка с тест Дрегер Дръг чек 3000
STK 6 за установяване употребата на наркотични вещества и
техните аналози, но същият отказва. Издаден е талон за медицинско изследване № 0027415,
като лицето първоначално било заявило, че желае да даде кръвна проба в
ЦМСП-Ивайловград, но впоследствие отказва, отразено в екземпляра на талона
изследване. За извършеното нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е съставен акт № 572406/01.07.2021
г. Въз основа акта е издадено оспореното в настоящото производство НП, като в
него изрично е посочено, че наказанието по т. 1 се налага за отказ на водача да
бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и
кредитиран от РС-Ивайловград доказателствен материал.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна
функция е предоставена по силата на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП във връзка
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за
абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон, основание за отмяна на съдебното решение.
Презумптивната
доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство /чл.
189, ал. 2 от ЗДвП/. Обективираното не се опровергава и от събрания и проверен
по делото доказателствен материал. Едностранни и безпротиворечиви са
изслушаните свидетелски показания, от които ведно с писмените доказателства се
установява соченото за извършено нарушение, поради което изложените от РС-Ивайловград
мотиви в тази посока не следва да се преповтарят. Последователността на извършените
от Н.К., в качеството й на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП, действия е
ясна, непротиворечива, като е посочено изрично кое от тях е съставомерно по
смисъла на чл. 6 ЗАНН, така че за същото да се наложат административни наказания
в предвидения от законодателя вид и размер.
По
безспорен начин са посочени елементите от обективната и субективната страна на нарушението.
В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които
го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно.
Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и
възпроизведената въз основа на цялата административнонаказателна преписка
такава в НП. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо
настъпването на определен противоправен резултат.
Съгласно
чл. 174, ал. 3 ЗДвП „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.“.
Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП разписва няколко хипотези, които обуславят налагането на
предвидените с нея кумулативно административни наказания. Алтернативно са
посочени съставите на различни по вид административни нарушения – 1. отказ на
водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта; 2. отказ на водача на МПС да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества; 3. неизпълнение от водач на МПС на предписание за изследване с
доказателствен анализатор; 4. неизпълнение от водач на МПС на предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му; 5. неизпълнение
от водач на МПС на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се формират две групи нарушения – отказ да
се извърши проверка и неизпълнение на предписание /ТР
№ 13/20.12.2021 г. по тълк. дело № 1/2021 г., ОСС на ВАС, I и
II колегия/.
Тук
е мястото да се посочи, че отказът /първата група нарушения/ да се извърши
проверка по т. 1 и т. 2 може да бъде обективиран едновременно или поотделно,
тъй като двете хипотези са поставени, както в условията на алтернативност, така
и в условията на кумулативност. Контролните органи имат правомощията да
извършат проверка на водача на МПС досежно употреба на алкохол, но и на
наркотични вещества или техни аналози. Тяхна е преценката в какво се изразява
проверката, т.е. те действат в условията на оперативна самостоятелност и не е
необходимо присъстващите полицаи да са установили някакви външни признаци у
водача, негово поведение или реакции, които да са ги довели до извода, че
следва да му бъде направен и тест за наркотици /вж. чл. 5, ал. 1 от Наредбата/.
Втората
група нарушения включва неизпълнение на предписание, която група е разграничена
от първата със съюза „или“, т.е. тези нарушения могат да бъдат осъществени самостоятелно,
но и едновременно с първата група нарушения. Втората група нарушения – т. 3 са
свързани със съюза „или“ спрямо нарушенията по т. 4 и т. 5, за което важат и
твърденията по-горе, като нарушенията по т. 4 и т. 5 едно спрямо друго също
могат да бъдат извършено едновременно, но и поотделно.
Следователно,
за всеки един от отказите по т. 1 и т. 2 и при неизпълнение на предписанието по
т. 3, т. 4 и т. 5 може да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС. В
конкретния случай се установява безспорно, че Н.Т.К. е отказала да бъде
изпробвана за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест Дрегер
Дръг чек 3000 STK 6 /заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. на „За Министъра на
вътрешните работи“; § 1, т. 4 ДР от Наредбата/, с което поведение е извършила
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. Второ ЗДвП, посочено изрично в АУАН и НП.
Законосъобразно и явно справедливо административнонаказващият орган е наложил
кумулативно предвидените административни наказания - „глоба“ в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
/МПС/ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца в техния абсолютен размер за
деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки
нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от
отговорност поради маловажност на случая /чл. 3 ЗАНН, чл. 28, б. „а“ от ЗАНН –
в редакцията от ДВ, бр. 105 от 19 Декември 1991 г./.
В допълнение следва
да бъде посочено: съгласно чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието. На това основание е издадена
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно
чл. 3, ал. 2 от цитираната наредба „при съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и
талон за изследване по образец съгласно приложение № 1“. Съгласно чл. 3а от
цитираната наредба „установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест“. Така разписаните
хипотези по т. 1, т. 2 и т. 3 са в условията на алтернативност.
На основание чл. 6 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. е изготвен талон за медицинско изследване № 0027415/01.07.2021
г., по образец Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредбата, приложим на
основание § 25 ПРНИД на Наредбата. В талона е посочено словом основанието по
чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба - отказ на лицето да му бъде извършена
проверка с тест, поради което и същото е насочено към ЦСМП-Ивайловград за
медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Екземпляр от
талона е връчен на лицето, удостоверено с подпис на последното. На гърба на
талона е отразено, че същото това лице впоследствие отказва да даде кръвна
проба – обстоятелство, удостоверено с неговия подпис. В действителност в
АУАН и НП е посочено и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Въпреки това за ангажиране отговорността по чл. 174, ал. 3,
предл. Второ от ЗДвП на Н.Т.К. е достатъчно, че е формирала отказ да й бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества. В
този смисъл и доводите й, изложени в касационната жалба, относно спазването на
процедурата за попълване и съставяне на протокол и талон за изследване съгласно
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. биха били релевантни само ако наказанията бяха
ангажирани за неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Отказите – да бъде извършен тест или изследване, макар и изразени
заедно, се формират и обективират през определен период от време и имат
самостоятелен вербален и конклудентен израз. Деецът взема отделно решение за
всеки отказ и преследва различни, макар и сходни цели, доколкото доказаната
употреба на наркотично вещество при доказан пряк умисъл винаги ще доведе до
ангажиране на наказателната му отговорност.
Въпреки че в НП е
цитирана санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и в частта, включваща
неизпълнение на предписание от лицето, административнонаказващият орган е
конкретизирал за кое поведение на К. са наложени административните наказания.
Фактите, които могат да бъдат подведени под правната квалификация на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП – неизпълнение на предписание, посочени в АУАН, НП и оспорения
съдебен акт, са елемент от състава на друго по вид нарушение, макар и за него
да се предвиждат на същото правно основание същите по вид и размер
административни наказания като процесните. Евентуално осъществяване съставите
на двете отделни нарушения предпоставя кумулативното налагане на наказанията по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, т.е. наложените наказания да се изтърпят поотделно за
всяко едно от тези две нарушения. В случая наказващият орган не се е възползвал
от това свое правомощие /чл. 18 ЗАНН/, като наказаното лице е могло да упражни
адекватно правната си защита, разбирайки в какво се изразява обвинението спрямо
него, вкл. и още при съставянето на АУАН по чл. 36, ал. 1 ЗАНН, поради което НП
не подлежи на отмяна като незаконосъобразно издадено.
Доколкото
направените от Районен съд - Ивайловград изводи съответстват на фактическата
обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348
от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че касационната жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното съдебно решение –
оставено в сила. В тази връзка искането на касатора за присъждане на разноски
се оставя без уважение.
Въпреки
изхода от спора в полза на ответника не се дължи присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Постъпилото по делото становище е подписано от пълномощник на
ОДМВР Хасково и неговия директор, който пълномощник няма пълномощията да
представлява РУ – Ивайловград във връзка с образуваните от или срещу него дела.
По
изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.
2 от АПК, Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 07.01.2022
г. по АНД № 70/2021 г. по описа на Районен съд – Ивайловград.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.