Решение по дело №371/2019 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Яна Вълкова Ангелова
Дело: 20192310200371
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

319

Гр. Елхово, 04.02.2020 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публичното съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                      Председател: Яна Ангелова

 

при секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 371 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й.Д.Д. *** против Наказателно постановление № 19 – 0261 – 000345 от 19.09.2019 година на Началник РУ - Елхово, в частта, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: за нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП – ГЛОБА в размер на 100.00 лева на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП и за нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП – ГЛОБА в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП.

В депозираната жалба против НП жалбоподателят твърди, че не е извършил описаните в АУАН и НП нарушения, за които е санкциониран.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата против наказателното постановление.  

Въззиваемата страна- ОД на МВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

РП – Елхово, редовно призована, не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.07.2019 година около 13.00 часа св. Г.А. заедно със съпругата си се намирал на кръстовище на ул.***и***в гр. Елхово. Двамата предприели пресичане на ул.***по пешеходна пътека на същата улица тип „зебра“ и в момента, в който вече се намирали на пешеходната пътека, на разстояние от около един метър от тротоара, св. А. чул шум от двигател на автомобил, движещ се по ул.***в посока пешеходната пътека. Св. А. и съпругата му продължили пресичането на улицата, като в момента, в който се намирали по средата на пешеходната пътека видели на разстояние от около 20 метра от тях движещ се с висока скорост лек автомобил. Това наложило двамата пешеходци бързо да пресекат улицата по пешеходната пътека, за да не бъдат ударени от лекия автомобил. Св. А. видял, че в близост зад лекия автомобил се движи полицейски автомобил. Тъй като св. А. бил полицейски служител, който по това време не бил на работа и не изпълнявал служебни задължения, същият подал сигнал до колегите си полицейски служители, намиращи се в полицейския автомобил – свидетелите В. и И., като ги уведомил, че е имало опасност да бъдат блъснати от автомобила на пешеходна пътека. Свидетелите В. и И. със служебният автомобил последвали движещият се пред тях лек автомобил „ВАЗ 2101“ с рег. ***по ул. „Ал. Стамболийски“, като подали звуков и светлинен сигнал на водача за спиране. Водачът на автомобила продължил да управлява МПС, като преминал през няколко кръстовища на ул.***с други улици. По време на движението си водачът не пропускал пешеходци по обособените на ул.***пешеходни пътеки. След кръстовището на ул.***с ул. „Индже Войвода“ полицейският автомобил се изравнил с движещият се пред него лек автомобил, свидетелят И. подали сигнал на водача за спиране със „стоп – палка“, след което водачът отбил в дясно по посоката си на движение и спрял автомобила на указаното му място, като оставил двигателя на автомобила в работен режим. Свидетелите И. и В. поискали от водача да представи СУ на МПС, КТ към него, свидетелство за регистрация на автомобила. Водачът не представил такива, като обяснил, че не ги носи. Посочил трите си имена и ЕГН, въз основа на които данни била извършена справка с оперативния дежурен при РУ – Елхово, въз основа на която била установена самоличността на водача – Й.Д.Д.. На мястото на проверката пристигнал и св. А.. Водачът бил попитан от полицейските служители защо не спира на подаденият му сигнал и защо не пропуска пешеходци, движещи се на пешеходна пътека, на които въпроси жалбоподателят отговорил, че не е видял и чул подадения сигнал и не е видял пешеходци на пешеходна пътека. Обяснил, че бързал за майстор, тъй като имал проблеми с автомобила. Тъй като поведението на водача било неадекватно, на същият била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което не отчело употреба на алкохол.

На мястото на проверката св. В. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ – Елхово в присъствието на свидетелите А. и И., съставил против водача Й.Д.Д. АУАН серия АG, № 28757 от 20.07.2019 година за това, че на същата дата около 13.15 часа в гр. Елхово на кръстовище на ул.***и ул.***в посока центъра на града, управлявал собственият си лек автомобил марка „ВАЗ 2101“ с рег. № У 5520 АА, като при преминаване през кръстовище с обозначена пешеходна пътека тип „зебра“ и при наличие на стъпил върху пешеходната пътека пешеходец, не го е допуснал за да премине безопасно; видимо не отговаря на медицинските и психологическите изисквания; не носи СУ на МПС и КТ към него; не носи СРМПС - част 2. Словесното описание на нарушенията били квалифицирани от актосъставителят цифрово като такива по 119, ал.1, чл.5, ал.1, т.1, чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. АУАН бил предявен на нарушителя, подписан от него без възражения. АУАН е подписан от актосъставителят В. и свидетелите А. и И. На нарушителя е връчен препис от АУАН.

В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Й.Д. не е депозирал писмени възражения.

На 19.09.2019 година Началник РУ – Елхово издал ЗППАМ №19 – 0261 – 000133, с която е отнето временно свидетелството за управление на МПС на Й.Д., връчена на 03.10.2019 година.  

Въз основа на съставеният АУАН, на 19.09.2019 година Началникът на РУ – Елхово Г. Вълев издал против Й.Д. Наказателно постановление № 19 – 0261 – 000345 от 19.09.2019 година с което наложил  на жалбоподателя четири административни наказания както следва: за нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100.00 лева на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП и за нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП; за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП и за нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.  

Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на 03.10.2019 година, видно от разписката, приложена към него.

Жалбата против наказателното постановление е депозирана пред АНО на 10.10.2019 година.

От приложената и приета като доказателство по делото справка за жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, се установява, че същият е правоспособен водач на МПС, категория В, АМ от 1997 година. Жалбоподателя до момента на издаване на процесното НП не е наказван за извършени административни нарушения по ЗДвП.  

Материалната компетентност на св. В. да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а на началник РУ – Елхово да издава наказателни постановления за такива нарушения, се установява от приложената към АНП Заповед  № 8121з -825 от 19.07.2019 година на Министъра на МВР.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез показанията на разпитаните по делото свидетели В., А. и И., първият от които актосъставител, а вторият и третият свидетели по установяване на административното нарушение, както и въз основа приетите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са конкретни, ясни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и последователни, изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от тях действия на жалбоподателя, като освен това по делото няма данни, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. В подкрепа на гласните доказателства са и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.  

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: 

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е частично основателна по следните съображения:

По т.1 от НП, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП задължава водачите на нерелсови пътни превозни средства при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката не е изпълнила това свое задължение, тъй като в качеството си на водач на нерелсово пътно превозно средство не е пропуснал пешеходци, които са пресичали по пешеходната пътека – свидетелят А. и съпругата му. От показанията на св. А. – очевидец на това нарушение и подал сигнал за същото до полицейските служители, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят, приближавайки пешеходната пътека, в средата на която вече са се намирали пешеходци /св. А. и съпругата му/, не е намалил скоростта на движение на управлявания от него автомобил и не е спрял, като по този начин е принудил двамата пешеходци на предприемат действия по напускане на пешеходната пътека с цел да бъде избегнат сблъсък между тях и движещият се автомобил, управляван от жалбоподателя. Обстоятелството, че св. А. е полицейски служител по никакъв начин не води до извод, че същият в случая е действал тенденциозно, както твърди жалбоподателя в жалбата си. От показанията на св. А. се установява, че същият не е познавал до момента на проверката жалбоподателя. Не се установява между тях да са били налице отношения, които до подлагат на съмнение правдивостта на дадените от св. А. показания, които освен това кореспондират и на показанията на св. В. и И. относно поведението на жалбоподателя по време на движението му на 20.07.2019 година по ул.***и сочат на нарушения по чл. 119, ал.1 от ЗДвП и на други пешеходни пътеки, през които е преминавал автомобила. Ирелевнатно в случая е и това възприел ли е водачът намиращите се на пешеходната пътека пешеходци или не, тъй като водач на МПС същият е бил длъжен да съобразява поведението си с изискванията на закона, вкл. и с разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП.    

С  оглед извършеното нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДВП правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП. Определената глоба е във фиксиран от закона размер и не подлежи на корекция от страна на съда.

По т.2 от НП, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП:

В тази му част наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Както в АУАН, така и в НП, при словесното описание на нарушенията, не се съдържат данни за извършено от жалбоподателят Д. нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, напротив липсва описано нарушение по този текст от ЗДвП. В случая, от АУАН и НП не става ясно дали в резултат на преминаване на жалбоподателя като водач на МПС през кръстовище с обозначена пешеходна пътека тип „зебра“ и при наличие на стъпил върху пешеходната пътека пешеходец водачът не го е пропуснал да премине беозпасносно, е прието, че освен нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП, за което водачът е санкциониран, последният е извършил и нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. По отношение на това нарушение и в АУАН и в НП в обстоятелствената им част е посочено, че водачът видимо не отговаря на медицинските и психологически изисквания, като това описание на нарушението по никакъв начин не би могло да бъде обвързано с разписаното в чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП правило за поведение, за което нарушение жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП.  Съгласно чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП, следва да бъдат отразени описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, като императивните изисквания на посочените разпоредби повеляват да е налице съответствие между описанието на нарушението и дадената правна квалификация на деянието. Съдът намира, че в настоящия случай, както в АУАН, така и в НП, от даденото описание на нарушението не става за какво точно е санкциониран жалбоподателят. По този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице, което има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършило и при какви обстоятелства. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП в тази част. 

Наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя за нарушения по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 10.00 лева за всяко от тях, като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на разглеждане в настоящото наказателно от административен характер производство.  

Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 – 0261 – 000345 от 19.09.2019 година на Началник РУ - Елхово, в частта, с която на Й.Д.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева за нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 – 0261 – 000345 от 19.09.2019 година на Началник РУ - Елхово, в частта, с която на Й.Д.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева за нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В останалата част наказателното постановление е влязло в законна сила като необжалвано.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ямбол чрез РС – Елхово по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………

                                                                         /Яна Ангелова/