Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 01.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично
съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА
При участието на секретаря Стела Димова, разгледа докладваното от съдията
АНД № 1594 по
описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.В.С.
ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № ***, издадено на 22.11.2018
г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Добрич, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от шест месеца.
С жалбата се иска наказателното постановление,
като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа изцяло.
Въззиваемата страна редовно
уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя,
изложени в жалбата и изразеното чрез процесуалния му представител становище, в
съдебно заседание, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима
като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна
процесуална легитимация.
Независимо от основанията,
посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
От фактическа страна се установи
следното:
На *** г. С.С. – ел. техник във
фирма „***” ЕООД, бил помолен от управителя на фирмата – св. К*А* Д., да закара
новозакупения от него л. а. марка „**” до КАТ Д*, за да бъде регистриран. С. се
съгласил и потеглил с автомобила, като след него се движил св. Д. с друг
автомобил.
Докато С. *** обаче в посока сградата
на КАТ, в района след кръстовището с ул. „Отец Паисий” бил спрян за проверка от
патрул на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Добрич в състав св. Д.Д. и св. В.Г.
именно защото превозното средство било без поставени регистрационни табели.
В хода на проверката полицейските
служители установили, че водачът е правоспособен, но автомобилът бил без
регистрационни табели. Водачът обяснил, че карал МПС към КАТ, за да бъде
регистрирано.
С оглед наличието на данни за
извършено престъпление от общ характер е било образувано досъдебно производство
№ 1048/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич, преписка № 2113/2018 г. по
описа на РП - Добрич за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. 1 от НК.
С Постановление от 05.11.2018 г.
Районна прокуратура – Добрич прекратила наказателното производство по ДП № 1048/2018
г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич, водено за престъпление по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 от НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Съгласно
обстоятелствената част на постановлението, извършеното от С. формално
осъществява фактическия състав на описаното престъпление – управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, но неговата обществена опасност е
явно незначителна и извършеното от него не съставлява престъпление. Представителят на държавното обвинение постановил препис от
постановлението, след влизането му в сила, ведно с досъдебното производство да
се изпратят на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Добрич за реализиране на АНО на
нарушителя.
Въз основа на постановлението на
РП – Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/, което обстоятелство изрично е
посочено в постановлението. С него на С. е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е
издадено от компетентния административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават
фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която съдът
намира за ноторно известна, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и
е надлежно връчено на нарушителя.
Обстоятелството, че образуваното
с АУАН с бланков № *** от *** г. административно-наказателно производство не е
било прекратено от наказващия орган на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, не е
съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е нарушило
правото на защита на наказаното лице.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията на св. Д*Д., В.Г.
и К* Д., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени
доказателства - Наказателно
постановление № *** г.; Постановление за прекратяване на
наказателно производство № *** г.; Застрахователна
полица № ***; Сметка за платена застрахователна премия;
Свидетелство за регистрация Част 1; Договор за покупко-продажба на МПС от * г.; Фактура № * г.;
Справка картон на водача С.В.С.; Наказателно постановление № *** г.; АУАН № *** г.;
Докладна записка от Д.Д. рег. № *** г.;
постановление за прекратяване на наказателното производство от *** г. по ДП № 1048/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР
Добрич; Справка от история на регистрация на ПС с рег. № *, които доказателства съдът
кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.
При гореописаната фактическа
обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от
правна страна:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.”На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че автомобилът не е бил регистриран и е нямал регистрационни табели, които да са били поставени на определените за това места или изобщо на друго място в МПС.
В тази връзка съдът
приема за правилен и изводът на наказващия орган, който се основава на
безспорни писмени доказателства, че с поведението си жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
е управлявал МПС, без същото да е регистрирано по надлежния ред.
С обжалваното наказателно
постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с
наказание по чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Съгласно сочената в НП санкционна
норма, водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
За да е съставомерно деянието по
този текст обаче, е необходимо моторното превозно средство да е регистрирано по
надлежния ред, т. е. за него да има издадени табели с регистрационен номер и
същите да са поставени, но не на определените за това места.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че управляваното от С. моторно превозно
средство към момента на проверката изобщо не е било регистрирано по надлежния
ред и не е имало издадени регистрационни табели за него. Видно от събраните
гласни доказателства водачът е бил спрян, преди да стигне сградата на КАТ
Добрич. Автомобилът е бил регистриран по-късно същия ден, но след извършване на
проверката от контролните органи.
В този смисъл съдът намира, че извършеното
от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализиране на
административно-наказателната му отговорност, но не на основание чл. 175, ал.
1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, така както е сторил наказващия орган, а на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер”.
Съдът не би могъл да приложи правомощията,
дадени му от нормата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 3 във вр. с чл.
337, ал. 1, т 2 от НПК и да измени НП – при непроменена фактическа обстановка,
по отношение на която наказаното лице е разполагало с възможността да упражни
правото си на защита, е налице основание за прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение.
Това е така, защото, въпреки че
правилната санкционна норма предвижда същите по вид наказания, то те са
по-тежки като размер. Настоящият съдебен състав, действащ като въззивна
инстанция, счита, че не би могъл да тълкува волята на административно
наказващия орган, какво точно наказание е искал да определи в НП. Видно от
наложената санкция, същата се явява в предвидения в санкционната норма на чл.
175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП максимален размер. Дори и обстоятелството, че
правилната норма по л. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП сочи същите по вид наказания и
определеният от АНО размер на наказанията е в рамките на предвидения в правната
норма минимум, не е достатъчно основание да се прецени волята на АНО, а и не в
това са правомощията на съда – той не следва да гадае волята на АНО, а да
преценява законосъобразността, правилността и справедливостта на вече определените
от АНО наказания.
Всичко това налага отмяна на
наказателното постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ***, издадено на *** г. от Началника на Сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР гр. Д*, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр.
1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния
кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/