РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Плевен, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500700 по описа за 2022 година
Въззивно обжалване , след връщане от ВКС за ново разглеждане на делото от
ПлОС.
С решение по гр.д.№ 587/2022г. ВКС на РБ ОТМЕНЯ решение № 434/
09.12.2021г. по в.гр.д.№ 620/ 2021г. на Плевенски окръжен съд и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на ПлОС.
С отмененото въззивно решение№ 434/ 09.12.2021г. по в.гр.д.№ 620/ 2021г.
Плевенски окръжен съд е постановил ,че ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 305 от
28.04.2021 г по гр. дело №3942/2020г по описа на РС – Плевен КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ Д. И. В., гр.Плевен,
*********************, ЕГН ********** ИСК ЗА ДОПУСКАНЕ НА
СЪДЕБНА ДЕЛБА върху недвижим имот, находящ се в Плевен,
представляващ 230/430 кв.м ид. части от УПИ III -6834 ,стр. кв. 188 ,заедно с
АПАРТАМЕНТ на първия етаж от двуетажна жилищна сграда,находяща се
на *************, с площ от 93 кв.м, заедно с прилежащите му ½ ид. част от
избено помещение на сградата, цялото от 93 кв.м и ½ ид. част от
подпокривното пространство, цялото от 100 кв.м и ГАРАЖ от 18 кв.м
,построен в южната част на поземления имот при участието на съделителите
Д. И. В. , И. И. Н. ЕГН ********** И В. И. Н. ЕГН **********, КАТО
1
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. И. В., гр. Плевен, *********************, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Н. ЕГН ********** ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ В
РАЗМЕР НА 25 ЛВ ДЪРЖАВНА ТАКСА И 1190 ЛВ ЗА АДВОКАТСКО
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ. ОСЪЖДА Д. И. В., гр. Плевен,
*********************, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 100 лв.
По този начин след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на ПлОС,делото се оказва висящо пред въззивната инстанция по въззивната
жалба от И. И. Н. и В. И. Н. срещу решение № 305 от 28.04.2021 г по гр. дело
№ 3942/2020г по описа на РС – Плевен с което е ДОПУСНАЛ да се извърши
съдебна делба между Д. И. В., гр. Плевен, *********************, ЕГН
**********, В. И. Н., ЕГН **********,гр. Плевен, ************, и И. И. Н.,
ЕГН **********, гр. Плевен, ************, на процесните недвижими
имоти: ************, находящ се в гр.Плевен, ************ , **********
************, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА №
************,по Кадастрална схема № 15 – 805293 / 02. 09. 2020 г. на СГКК -
Плевен,одобрена със Заповед № РД – 18 - 71 / 06. 06. 2008 г . на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда 1 (едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор ************,с
предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта-1 (едно), с площ
по документ: няма данни, прилежащи части: три мази и таван, при съседи: на
същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - ************,съставляващ
реално ПЪРВИЯ самостоятелен етаж на къщата, състоящ се от четири стаи,
кухня, килер, клозет и коридор, заедно с принадлежащите му тавански и
избени помещения и принадлежащите му 230/430 кв.м. идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************, както и на построената в
същия поземлен имот СГРАДА с идентификатор № ************, съгласно
Кадастрална скица № 15 -805297 / 02. 09.2020 г. на СГКК - Плевен, одобрена
със Заповед № РД – 18 -71 / 06. 06. 2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК със застроена площ от 18(осемнадесет) кв.м., брой етажи - 1 (един), с
предназначение: Постройка на допълнително застрояване.Съдът е постановил
от допуснатите до делба имоти да се образуват три дяла, от които: 4 / 9 ид. ч.
за Д. И. В., гр. Плевен, ************, ЕГН **********, 3/ 9 ид. ч. В. И. Н.,
ЕГН **********, гр. Плевен, ************, ********** ; 2 / 9 ид. ч. за И. И.
Н., ЕГН **********, гр. Плевен, ************. Съдът е ОСЪДИЛ също така
на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК,В. И. Н., ЕГН **********, гр. Плевен,
************ и И. И. Н., ЕГН **********, гр.Плевен, ************, да
плащат обезщетение за ползване на делбения имот в размер на 120 лева
месечно от всеки от тях поотделно,считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното приключване на делбата.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от И. И. Н. и В. И. Н. ,в
която се възразява, че решението е нищожно, алтернативно неправилно и
незаконосъобразно, както и постановено в нарушение на процесуалния закон.
Възразява се ,че липсва самостоятелно формирана и изразена воля на съда ,
като при приемане, че е налице такава, то тя е неразбираема. Възразява се, че
2
мотивите на съдебното решение се състоят само и единствено от текста на
писмената защита на ищеца пред Пл РС без никакви изменения. Съдът не е
изготвил доклад по делото, не е анализирал представените доказателства,а
безспорните обстоятелства по делото се изчерпват с факта, че страните са
наследници на И. В. Н., поч. На 25.05.2019г. Според въззивниците имотът по
делото, чиято делба се претендира, не е идентифициран и адресът му не
съвпада с този по исковата молба. Според въззивниците от представените по
делото писмени доказателства не се установява по категоричен начин, че
имотите по исковата молба и последващата уточняваща молба са идентични
на имотите по всички представени писмени доказателства. Според
въззивниците съдът е допуснал делба и на поземлен имот без да съобрази
факта, че при наличието в имота на сгради, собственост на различни лица, то
поземленият имот е неподеляем. Според въззивниците неясно защо съдът е
определил различни делбени квоти на въззивниците при положение, че
техните права са еднакви, а процесният имот е придобит от наследодателя
след смъртта на съпругата му Ц.В. Н. и не е бил СИО.Претендира се
обезсилване, респективно отмяна на постановеното решение и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че
ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и
законосъобразно решение.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на нови
доказателства пред ПлОС, а така също и с писмения отговор на въззивната
жалба не са направени такива искания,но в първото по делото заседание пред
въззивната инстанция при предходното разглеждане на делото са били
ангажирани писмени доказателства ,които са надлежно приети от ПлОС по
в.гр.д.№.620/ 2021г., а така също е била приета и СТЕ от в.л.С. С..
Заедно с това , обаче , в задължителните за настоящия въззивен състав
указания ,дадени от ВКС с отменителното решение ,е било посочено ,че при
новото разглеждане на делото се налага извършването на нови
съдопроизводствени действия : назначаване на съдебно –техническа
експертиза със следните задачи към вещото лице :
1.след проверка на кадастралните и регулационни планове ,разписни листове
и другата относима към спора техническа документация ,намираща се в
общината и в ДНСК както и на кадастралната карта и регистър в АГКК и след
запознаване с представените по делото писмени доказателства ,да даде
заключение за това налице ли е идентичност между дворното място ,описано
в исковата молба ;имота ,опасан в крепостен акт №533 от 1910г. ; имот
№6834 в кв. 188 по разписния лист ,представен на л. 142 от
първоинстанционното дело ;дворното място ,описано в протокола за делба
от 29.06.1977г. по гр.д.№ 1177 от 1977 г. на Плевенски районен съд ; УПИ ІІІ-
6834 в кв. 188 по последния действащ ПУП на населеното място и имот с
идентификатор 56722.664.53 по действащата кадастрална карта на гр.Плевен
от 2008г. ,като за целта в.л. да изготви КОМБИНИРАНА скица в която с
различни букви или цифри да обозначи границите на тези имоти. ?
3
2. да даде заключение какъв е точният административен адрес на описания в
исковата молба имот към настоящият момент ?
3. да даде заключение за това каква е точната площ на апартамента ,заемащ
първия етаж от двуетажната жилищна сграда в имот с идентификатор
************ по кадастралната карта ?
4.да даде заключение на чие име са записани в разписните листове към
плановете и в кадастралния регистър жилищата на първия и на втория етаж от
двуетажната жилищна сграда,лятната кухня ,преустроена в жилище /обекта с
идентификатор ************/ и гаража / обекта с
идентификатор************/ и въз основа на какви доказателства за
собственост е това записване?
5.да даде заключение през коя година и в кой план за първи път са били
заснети двуетажната сграда и гаража ,има ли учредено право на строеж на
тези сгради и ако има – на чие име ?
Такава задача е поставена от ПлОС при новото разглеждане на делото и
заключението на съдебно-техническата експертиза ще бъде коментирано по –
нататък от ПлОС в мотивите на настоящото решение.
От събраните писмени доказателства по делото може да се приеме за
установено следната фактическа обстановка ,която ще бъде преценявана от
съда при произнасянето му по основателността или неоснователността на
въззивната жалба :
- Ищецът по делото Д. И. В. е син на И. В. Н.. Това обстоятелство е било
оспорвано от двамата ответници по иска ,но се установява по категоричен
начин от представеното от ищеца заверено копие от удостоверение за
раждане от 31.08.1987г. ,където като негов баща е посочен именно И. В. Н. , а
така също и от удостоверението, издадено от ПлОС по гр.д.№ 1336/ 1968г. за
това ,че с решение от 26.ІІ.1969г. съдът е признал за установено ,че И. В. Н.
от с.************е баща на Д. М.Д. ,роден на 6.08.1968г. от М.Д.Б.. Тези
документи обосновават достоверността и на представеното по делото
удостоверение за наследници изх.№ 14-4520/28.09.2021г. / вложено на л. 36
от въззивно гр.д.№ 620/2021г. на ПлОС /в което Д. И. В. с ЕГН-********** е
посочен като наследник-син на И. В. Н. ,починал на 25.05.2019г.
Другите двама наследници на И. В. Н. ,но от съпругата му Ц.В. Н. са
децата му от брака с нея ответниците по иска – В. И. Н. и И. И. Н..
И. В. Н. /съпруг / , В. И. Н./син / и И. И. Н./дъщеря / се явяват наследници
на Ц.В. Н.,починала на 05.04.2016г. ,която е съпруга на И. Н. и майка на В.
И. Н. и И. И. Н..
Самата Ц.В. Н. пък се явява наследник на В.П.И. ,който е починал на
22.04.1949г. и който е осиновител на Ц. В. Н. при условията на непълно
осиновяване ,както е посочено в удостоверение за родствени връзки изх.№
13-75/13.11.2020г.,което не е оспорвано от страните по делото.
По този начин се проследява наследяването на В.П.И. от осиновената му
дъщеря Ц.В. Н., след смъртта му през 1949г. /която е била единствен негов
наследник ,както се вижда и от удостоверение за наследници изх.№ 14-4520/
4
28.09.2021г. / , а след смъртта на самата Ц.В. Н. през 2016г. ,тя се наследява
от съпруга си И. В. Н. и децата си В. И. Н. и И. И. Н. ,а след смъртта на И.В.
Н. през 2019г. негови наследници по закон остават страните по настоящото
дело – ищеца Д. И. В. и ответниците В. И. Н. и И. И. Н..
Така че ,оспорването от страна на ответниците по иска на качеството на
ищеца Д. И. В. като наследник ан И. В. Н. не е успешно проведено .
Оттук нататък следва да се проследи има ли връзка между посочения в
исковата молба недвижим имот ,чиято делба се иска и притежавания още от
първия наследодател В.П.И.недвижим имот в гр.Плевен и дали точно
същият недвижим имот е преминал в наследството, оставено от В.И. на
осиновената му дъщеря Ц.И. Н. , а след това пък в наследство на нейния
съпруг - И. В. Н. и оттам на децата и - В. И. Н. и И. И. Н., а след смъртта на
И. В. Н. –дали и каква част от него се наследява от признатия със съдебно
решение за негов син- Д. И. В. и от другите му деца - В. И. Н. и И. И. Н..
По делото ,едва при новото му разглеждане от Плевенски окръжен съд беше
представено заверено копие от крепостен акт № 533 по нот.дело № 610/
1910г. от 02.06.1910г. за право на собственост,чрез удостоверение на
общинско управление с който В.П. е признат за собственик на къща в
гр.Плевен , VІІІ квартал с дворно място от 362,2 кв.м. при съседи Т.Д. ,К.Ц. и
път.
Според допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза /
на л. 34 от делото на ПлОС / в ЗРП на гр. Плевен , одобрен със заповед №
6578/1957г. процесният имот ,посочен в исковата молба представлява УПИ
ХІІ-6834 кв. 261 по плана на гр.Плевен ,който имот е с площ измерена
графично от 460 кв.м. В.Л. сочи, че съседи на този имот по този план от 1957
г. са от две страни улици , УПИ ХІІІ-6831 на М.К.Ц. и Т.Д.А. и УПИ ХІ-6833
кв. 261 –на Ю.Г.Х. ,като в.л. прави извод ,че двама от съседите на описания в
крепостния акт имот съвпадат с двама от съседите на УПИ ХІІ-6834 кв. 261
по плана на гр.Плевен. Оттук в.л. прави извода,че имотите са частични
идентични поради частичното съвпадане на двама от съседите им . Съдът
намира ,че в т.вр. следва да се съобрази и отразеното в разписния лист към
плана, одобрен със заповед № 6578/1957г. по отношение на имот УПИ ХІІ-
6834 кв. 261 по плана на гр.Плевен, а именно , че за този имот са записани
като собственици именно наследници на В.П.И. ,с документ за собственост –
въпросния крепостен акт № 533 н.д.№610/ 1910 г. , а така също като
собственици са посочени и Ц.И.М. с документ за собственост нот.акт № 132
том І ,дело № 1322/ 1963г. за втори етаж и 200кв.м. ид.части ; Ю.Ц.М. и
П.Ц.М. - с н.а № 31,том ХІ/1975 г. за втори етаж.
Това записване в разписния лист е допълнителен аргумент/освен
идентичността на двама от съседите на двата изследвани имота / в подкрепа
на извода ,че се касае за един и същи недвижим имот ,т.е., че имота ,описан в
крепостния акт № 533 н.д.№610/ 1910 г.е идентичен с имот УПИ ХІІ-6834
кв. 261 по плана на гр.Плевен от 1957г.
В регулационният план на гр.Плевен , одобрен със заповед №2015/ 1983 г.
,имота посочен в исковата молба вече представлява УПИ ІІІ-6834 ,кв. 188 ,
5
който имот е с площ измерена графично от 440 кв.м.,като е отразено в това
дворно място наличието на една двуетажна масивна жилищна сграда, на
масивна жилищна сграда в северната част на имота и масивна стопанска
сграда на северната фасада на двуетажната жилищна сграда,като по плана от
1983 г. не е нанесен гараж ,т.е. към тази година такъв не е съществувал в
дворното място.
Както се вижда и от изготвената от в.л. цветна скица към заклъчението му
,депозирано пред въззивната инстанция при новото разглеждане на делото ,
налице е съвпадение на параметрите на следните имоти : на УПИ ХІІ-6834 по
отменения регулационен план от 1957 г., на имот представляващ УПИ ІІІ-
6834 по действащия регулационен пран / този от 1983 г./ и на имота с
идентификатор ********************* по действащия кадастър.
Като се има предвид пък изложеното по-горе относно идентичността на
имота по крепостен акт № 533 н.д.№610/ 1910 г. и имот УПИ ХІІ-6834 кв. 261
по плана на гр.Плевен от 1957 г. се налага извод ,че посоченият в исковата
молба имот ,чиято делба се иска е именно този ,който е останал в наследство
от В.П.И. и през осиновената му дъщеря Ц. В. Н. преминава в наследство на
нейните наследници по закон - И. В. Н./съпруг / , В. И. Н./син / и И. И.
Н./дъщеря /, а след смъртта на И. В. Н. преминава в патримониума на
неговите наследници В. И. Н./син / и И. И. Н./дъщеря /,както и на другия му
син Д. И. В..
При това следва да се съобрази и факта , че след завеждане на делото в РС-
Плевен ,което е станало на 13.08.2020г. , В. И. Н. с договор за продажба на
наследство от 20.10.2020г. е продал на сестра си И. И. Н. цялото си
наследство –съвкупност от права и задължения ,което има от наследодателите
Ц. В. Н. и И. В. Н..
Поради това делбата не следва да се допуска с участието на първия
ответник-В. И. Н. ,като в т.см. и съобразно чл. 235 , ал.3 от ГПК съдът
съобрази фактите , настъпили след предявяване на иска,които са от
значение за спорното право/посоченият по –горе договор за продажба на
наследство /.
Като се съобрази този договор за продажба на наследство , се налага извод,
че И. И. Н. ,заедно с Д. И. В. са останали съсобственици на останалото
наследство от И. Н. ,което пък е преминало в неговия патримониум при
наследяването на починалата му съпруга Ц. И. Н. ,която пък е наследила това
имущество от осинователя си В. И..
Що се отнася до сградите в този имот , то може да се проследи следното:
първоначално в него е била налице само едноетажна жилищна сграда,която
впоследствие е била надстроена с още един ,втори жилищен етаж ,което
надстрояване е извършено около 1963 г. , като се има предвид представения
по делото при новото разглеждане от въззивната инстанция нотариален акт №
132 том І дело № 322 / 1963 г. в който е отразено ,че Ц. В. И. дарява на
рождения си баща Ц. И. М. следния свой недвижим имот : втория етаж –
недовършен, състоящ се от три стаи ,кухня и вестибюл , от къща на два
етажа , построена върху 86 кв.м. ,ведно с 200 кв.м. дворно място,
6
представляваща половината идеална част от цялото дворно място в гр.Плевен
от около 400 кв.м. ,съставляващо урегулирана парцела № ХІІ-6834 в стр. кв.
261 по регулационния план на гр.Плевен.
По-късно през 1975 г. ,според отразеното в разписния лист към плана от
1957 г. на гр.Плевен този втори жилищен етаж е станал собственост на Ю. Ц.
М./П./ и П.Ц.М. /В./,които са наследници на Ц. М., с документ за
собственост нот.акт№ 31 том ХІ /1975 г. Въпросният нотариален акт не е
представен по делото , но той касае втория жилищен етаж ,който не е пряк
предмет на настоящото дело.
Лятната кухня в процесното дворно място ,която се намира в северната част
на имота по силата на съдебна спогодба, отразена в протокол от 29.06.1977г.
и която е преустроена в три помещения за живеене , пък е била поставена в
дял на М. Р. М. ,заедно с 200/ 461 ид.части от дворното място в гр.Плевен на
************ в което е построена тази лятна кухня, а П.М. и Ю. М. са
получили за уравнение на дела си сумата от 500лв.
Впоследствие ,след смъртта на М. М. нейните дъщери П. Ц. В. /М. / и Ю.
Ц.П. /М. /, са били признати за собственици на основание наследство върху
процесния недвижим имот, представляваща 200/ 461 ид.части по протокола за
делба и 200/ 430 ид.части по скица от дворното място ,цялото от 460 кв.м.,
находящо се в гр.Плевен на ************,заедно с цялата постройка в дъното
на дворното място ,преустроена сега за живеене в три помещения /т.е. това е
посочената по –горе лятна кухня/. Впоследствие, с нот.акт № 12 том І н.дело
№ 5/2022г. на нотариус Ж. М. , Ю. Ц.П.е дарила на сестра си П. Ц. В.1/3
ид.част от 200/430 ид.части от УПИ целият с площ от 430 кв.м. , съставляващ
по скица ІІІ-6834 в кв. 188 по плана на гр.Плевен , на
********************** ,заедно с 1/3 ид.част от постройката в дъното на
двора ,бивша кухня ,сега преустроена за живеене с три помещения.
Като се проследят тези прехвърляния на части от имота ,се налага извод, че
към приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция е налице
съсобственост между И. И. Н. и ищеца Д. И. В. по отношение на първия
жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда ,който представлява
самостоятелен ************, находящ се в гр.Плевен, ************ ,
********** (едно), представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
№ ************,по Кадастрална схема № 15 – 805293 / 02. 09. 2020 г. на
СГКК - Плевен,одобрена със Заповед № РД – 18 - 71 / 06. 06. 2008 г . на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда 1 (едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор ************,с
предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта-1 (едно), с площ
по документ: няма данни, с реална площ от 87 кв.м./посочена в заключението
на в.л.С. С. / ,ведно с прилежащите му ½ ид.части от маза общо от 93
кв.м. ,намираща се в северната част на двуетажната жилищна сграда и ½
ид.части от таван от 100 кв.м. , при съседи: на същия етаж - няма, под обекта -
няма, над обекта - ************,съставляващ реално ПЪРВИЯ самостоятелен
етаж на къщата, състоящ се от четири стаи, кухня, килер, клозет и коридор,
заедно с принадлежащите му ½ ид.части от тавански и избени помещения и
7
принадлежащите му 230/430 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************(петдесет и шест хиляди седемстотин двадесет и
две точка шестстотин шестдесет и четири точка петдесет и три).
Тази съсобственост е в съотношение 8/9 ид.части за И. Н. и 1 / 9 ид.части за
Д. И. В.,който се явява наследник на починалия си баща И. В. Н. ,който пък
приживе е наследил 1/ 3 ид.част от процесния недвижим имот след смъртта
на съпругата си Ц. Н.,чиято собственост е бил този имот , доколкото е
придобит по наследство от В. И. , а не е бил в режим на СИО .
Що се отнася до претенцията на ищеца за допускане до дeлба и на гараж в
същото дворно място ,съдът намира ,че от доказателствата по делото не може
да се направи извод процесния гараж да е собственост само на Ц. Н. или
пък да е бил СИО между Ц. Н. и И. Н.. Няма доказателства по делото нито
кога е построен този гараж , нито от кого е строен , а дори няма доказателства
и от кого се ползва понастоящем и от момента на построяването му. Няма
данни и за учредено право на строеж за процесния гараж,нито има каквито и
да било други строителни книжа за неговото изграждане. Този гараж за пръв
път е отразен едва в кадастралната карта на гр.Плевен , одобрена със заповед
№ РД-18 -71 / 06.06.2008г. на ИД на АГКК , а преди това в плана , одобрен
със заповед № 2015/ 1983г. не е отразен такъв обект в дворното място.
Поради това може да се предполага ,че гаражът е построен след 1983 г. и
преди 2008г. От представената по делото данъчна декларация ,подадена от И.
И. Н. ,от 03.10.2016г. / на л. 36 и следв. от делото на РС-Плевен / се вижда ,че
освен жилище с РЗП на обекта 87 кв.м. на първи етаж , тя е декларирала и
гараж с РЗП 18 кв.м. с посочена година на построяване 1998г. Самото
деклариране на въпросния гараж от И. Н. като съсобствен между нея и И. В.
Н. и В. И. Н. при равни права помежду тримата / по 1/3 ид.част /,обаче , не е
достатъчно основание да се приеме ,че и този гараж е бил собственост само на
Ц. Н. ,така както първият етаж от жилищната сграда и съответните 200/430
ид.части от дворното място. Не може да се изключи процесният гараж да е
съсобствен и с другите съсобственици на дворното място - Ю. Ц. П. , и
сестра и П. Ц.В. ,които са съсобственици на останалите 200/430 ид.части
от УПИ, целият с площ от 430 кв.м. ,съставляващ по скица ІІІ-6834 в кв. 188
по плана на гр.Плевен, на************както и на втория етаж на жилищната
сграда , а така също и на другата масивна постройка в същото дворно място ,
която е била лятна кухня и е преустроена за живеене с три помещения.
При това положение гаражът би се явил съсобствен и с другите
съсобственици в дворното място в което е построен, без учредено право на
строеж , и след като другите съсобственици на дворното място не участват в
настоящото делбеното производство ,то този гараж не следва да се допуска до
делба само между Д. И. В. и И. И. Н. ,така както до делба между тях следва да
се допусне апартамента на първи жилищен етаж ,заедно с ½ от прилежащите
му таванско и избено помещение и прилежащите му 230/430 кв.м. идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.664.53.
Що се отнася до тази част от решението на ПлРС с която е ОСЪДИЛ на
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК,В. И. Н., ЕГН **********, гр. Плевен,
8
************ и И. И. Н., ЕГН **********, гр.Плевен, ************, да
плащат обезщетение за ползване на делбения имот в размер на 120 лева
месечно от всеки от тях поотделно,считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното приключване на делбата, въззивната инстанция
намира , че този иск е правилно уважен само по отношение на ответника И. И.
Н. ,доколкото само по отношение на нея има данни по делото , че ползва
наследствения имот ,което ползване продължава и понастоящем.
На първо място това е фактът ,че и двете писмени покани ,изпратени от
ищеца Д. И. В. до В. И. Н. и до И. И. Н. с които той ги кани да му заплащат
месечно обезщетение за ползването на наследствения имот по 120 лв. за
всеки от тях , са били приети от И. И. Н./ едната лично , а другата получена
вместо брат и Д. Н. / именно на посочения в тези покани адрес – гр.Плевен ,
************ , ********** ,което е именно административния адрес на
съсобствения недвижим имот ,който е предмет на делбата . Това
обстоятелство косвено сочи ,че именно И. Н. е пребивавала в имота на
посочения адрес. Освен това и в подадения от нейно име писмен отговор,
чрез пълномощника и адв.Г. не се прави изобщо възражение в т.см. ,че тя не
ползва процесния недвижим имот. В същия смисъл съдът възприема и
обстоятелството, че именно И. Н. е декларирала процесния недвижим имот с
декларацията от 03.10.2016г. , която е вложена на л. 36 и следв. от делото на
РС-Плевен с посочен админстративен адрес на имота ул. “Плевенска епопея „
11 . В това отношение съдът съобрази и посоченото по –горе обстоятелство
,че с договор за продажба на наследство от 20.10.2020г. В. И. Н. е продал на
сестра си И. Н. наследството ,което има от Ц. Н. и И. В. Н. ,т.е. същия няма
претенции по отношение и на процесния недвижим имот и се е
дезинтересирал от него.
Поради това следва да бъде отхвърлено искането за осъждане на В. Н. на
осн. чл. 344,ал.2 от ГПК да заплаща месечно обезщетение в размер на 120лв.
на Д. И. В. , а следва да бъде осъдена само И. Н. на осн. чл. 344, ал.2 от ГПК
да заплаща на Д. В. 120 лв. месечно обезщетение за ползването на неговата
част от съсобствения недвижим имот с административен адрес гр.Плевен ,
************,**********.
С оглед този изход на делото ,следва И. Н. да бъде осъдена да заплати на Д.
В. направените от него деловодни разноски както за въззивната инстанция
,така също и тези разноски ,които са направени пред ВКС , на осн. чл.
294,ал.2 от ГПК .
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното решение № 305 от 28.04.2021г.,постановено по
гр. дело № 3942/2020г по описа на РС – Плевен, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И. И. Н.,с ЕГН
**********, гр. Плевен, ************, и ищеца Д. И. В., гр. Плевен,
9
************с ЕГН **********, на първия жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда ,който представлява самостоятелен ************, находящ
се в гр.Плевен, ************ , на ********** ************, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА № ************,по Кадастрална
схема № 15 – 805293 / 02. 09. 2020 г. на СГКК - Плевен, одобрена със Заповед
№ РД – 18 - 71 / 06. 06. 2008 г . на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в сграда 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор
************,с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта-1
(едно), с площ по документ: няма данни, а с реална площ от 87 кв.м. , ведно
с прилежащите му ½ ид.части от маза, общо от 93 кв.м. ,намираща се в
северната част на двуетажната жилищна сграда и ½ ид.части от таван от 100
кв.м. , при съседи: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта -
************, който самостоятелен обект съставлява реално ПЪРВИЯ
самостоятелен етаж на къщата, състоящ се от четири стаи, кухня, килер,
клозет и коридор, заедно с принадлежащите му ½ ид.части от тавански и
избени помещения, и с принадлежащите му 230/430 кв.м. идеални части
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ при квоти 8/9
ид.части за И. Н. и 1/9 ид.части за Д. И. В..
НЕ ДОПУСКА делбата на този обект с участието на В. И. Н..
НЕ ДОПУСКА да се извърши делба между Д. И. В., гр. Плевен,
************, ЕГН **********, В. И. Н., ЕГН **********, гр. Плевен,
************, ********** и И. И. Н., ЕГН **********, гр. Плевен,
************ на самостоятелен обект ГАРАЖ от 18 кв.м. ,построен в УПИ
ІІІ-6834св стр. кв. 188 по плана на гр.Плевен , с административен адрес
ул.“Плевенска епопея „ № 11 , представляващ СГРАДА с идентификатор №
************, съгласно Кадастрална скица № 15 -805297 / 02. 09.2020 г. на
СГКК - Плевен, одобрена със Заповед № РД – 18 -71 / 06. 06. 2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 18(осемнадесет)
кв.м., брой етажи - 1 (един), с предназначение: Постройка на допълнително
застрояване,построен в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************.
ОСЪЖДА на осн. чл. 344,ал.2 от ГПК И. И. Н., ЕГН **********, гр.
Плевен, ************ да заплаща на Д. И. В., гр. Плевен, у************,
ЕГН ********** обезщетение за ползване на делбения имот в размер на 120
лева месечно , считано от датата на подаване на исковата молба -13.08.2020г.
до окончателното приключване на делбата.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. И. В., гр. Плевен, ************ срещу В. И.
Н. да му заплаща обезщетение на осн. чл. 344,ал.2 от ГПК за ползване на
делбения имот в размер на 120 лева месечно ,считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното приключване на делбата,като
неоснователно.
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН **********, гр. Плевен, ************да заплати
на Д. И. В., гр. Плевен, ************ ЕГН ********** направените от него
деловодни разноски за въззивната инстаниця в общ размер на 2240лв. ,както и
на осн. чл. 294,ал.2 от ГПК направените от него разноски за касационното
обжалване в размер на 1082,60лв.
10
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11