№ 15656
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110176664 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 6,09 лв. - представляваща стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 124, вх. Б, ап. 19, за периода от 01.09.2021г. – 30.11.2022г.,
ведно със законната лихва от 22.10.2024г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,70 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 6,09 лв. в размер на законната
лихва за периода 31.10.2021г. – 15.10.2024г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 124, вх.
Б, ап. 19, тъй като ответника се явява потребител на топлинна енергия за процесния период,
съответно е легитимиран да отговарят за задължението да заплаща цената на доставена
топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника „АРХОЛЛ“ ЕООД чрез адв.
Т. П., с който се оспорват исковете по основание и по размер. Твърди, че било налице
неправилно осчетоводяване на заплатените от ответника суми, респ., че процесните суми са
платени. Оспорва акцесорната претенция за лихва. Позовава се на давност. Моли за
отхвърляне на исковете, както и да му бъдат присъдени разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат
продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор със
законоустановено съдържание и приложения, сключен между топлопреносното предприятие
и потребителите, извършващи стопанска дейност.
В случая ответникът би имал качеството на небитов клиент на топлинна енергия по
смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от
него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е
спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма и да е налице посоченото в
чл. 149б съдържание и приложения.
Горното се установява от представен по делото Договор № 36346 от 27.11.2017г. за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди между ответното дружество и
“Топлофикация София” АД за обект с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 124, вх. Б, ап. 19,
действащ за процесния период до м.11.2022г.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответника е имал качеството
на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Обеля 1“, бл. 124, вх. Б, ап. 19.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключението по
2
СТЕ и ССчЕ. Ето защо следва да се приеме, че за процесния период потребената топлинна
енергия в имота е в общ размер на 326,69 лв., погасена е сумата от 320,74 лв., дължима
остава 5,95 лв., до която следва да уважи искът.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 22.10.2024г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че моментът, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска, е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2 ОУ.
С оглед горното и съгласно ССчЕ няма погасени по давност вземания.
Давността за сметката за м.11.2022г. би започнала да тече, като се съобразят общите
условия на дружеството, от 14.01.2023г. и съответно би изтекла на 14.01.2026г., докато
заявлението е подадено на 22.10.2024г. Ето защо следва да се приеме, че тези задължения не
са били погасени по давност.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период е 1,69 лв., до
който размер следва да се уважи искът. Няма погасени по давност суми.
Относно разноските:
Предявен размер: 14,76 лв.; Уважена част: 7,64 лв. Отхвърлена част: 7,12 лв.
Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 50 лв.; депозит за
3
експертизи – 550 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно производство
определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда
или общо 750 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете ответникът дължи на
ищеца разноски в размер на 388,21 лв.
Ответника не е представил доказателства за реализирани разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че „АРХОЛЛ“ ЕООД,
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, общ. „Връбница“, бул. „Панчо
Владигеров“, до бл. 118, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б,
заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
29.10.2024г. по ч.гр.д. № 62439/2024г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 5,95 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 124, вх. Б, ап. 19, за периода от 01.09.2021г. – 30.11.2022г.,
ведно със законната лихва от 22.10.2024г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 5,95 лв. до предявения размер от 6,09 лв., като неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1,69 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 6,09 лв. в размер на законната лихва за периода
31.10.2021г. – 15.10.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1,69 лв. до предявения
размер от 8,70 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „АРХОЛЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София,
общ. „Връбница“, бул. „Панчо Владигеров“, до бл. 118, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 388,21 лв.,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Бизов Сервиз” ЕООД.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5