№ 2
гр. Харманли, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20215630200417 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. П. ЗЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ***,
представлявана от адвокат А.Г., против Електронен фиш серия К № 4532787 от 11.09.2020г.,
издаден от ОД на МВР-Хасково, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу издадения електронен фиш в законоустановения срок е постъпила жалба от
Д.З., депозирана чрез адвокат А.Г.а, редовно упълномощен, с която моли съда да отмени
обжалвания електронен фиш като неправилен, издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила и в противоречие със закона. Твърди, че не е извършил твърдяното
административно нарушение, като липсвали обективни и субективни признаци на същото.
Жалбоподателят счита, че наложеното наказание е незаконосъобразно и несправедливо.
Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
Д.З., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения по делото адвокат Г..
Депозирана е молба с вх. рег. № 5601 от 21.12.2021г. по описа на РС-Харманли, с която се
развиват изложените в жалбата възражения.
Въззиваемата страна ОДМВР-Хасково, редовно призовани, не изпращат представител
и не вземат становище по жалбата.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата:
1
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш. Жалбата е подадена
по пощата на 08.10.2021г., а видно от представеният заверен препис на електронен фиш,
същият е бил връчен на 30.09.2021г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени актове по чл. 58д от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали електронният
фиш е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма.
В електронните фишове не следва да се изписва името на неговия издател и да носи
подписа му, а съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП единствено се посочва териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В настоящия случай е
посочена – ОД на МВР – Хасково.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т .63 от ДР на ЗДвП електронен фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш се
приравнява като правно действие едновременно до акта за установяване на
административно нарушение и до наказателното постановление, но по отношение на
изискванията за неговата форма, съдържание и реда за издаването му правилата на ЗАНН са
неприложими.
Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон и
изключва субсидиарното прилагане на чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН. Разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда задължителните реквизити, които следва да съдържа
електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Видно от представените заверени преписи процесният електронен фиш има
предвиденото от закона съдържание. Същевременно е издаден в изискуемата от закона
форма – писмена по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед №
8121з-172 от 29.02.2016г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че електронният фиш е
незаконосъобразен поради нарушения при описанието на нарушението, а именно дали е
нарушено общото ограничение на скоростта или въведено с пътен знак такова. Видно от
съдържанието на оспорения фиш става ясно, че е нарушено правилото на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h
– за категория В 50 км/ч за населено място, 90 км/ч за извън населено място, 140 км/ч за
автомагистрала и 120 км/ч за скоростен път. От съдържанието на електронния фиш става
ясно, че нарушението е извършено в населено място, където разрешената скорост е била 50
км/ч, тоест нарушено е общото правило, а не въведено такова с пътен знак. В протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. също е отбелязано, че контролът на
скоростта не е извършван при наличието на пътен знак.
Електронният фиш се издава при нарушение установено и заснето с автоматизирано
2
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, като на
нарушителя се налага глоба в определен за съответното нарушение размер. Следователно, за
да бъде законосъобразен процесният електронен фиш, е необходимо да са налице
предпоставките за неговото издаване.
Процесният електронен фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост
в населено място с превишение от 11 до 20 км/ч, се наказва с глоба 50 лева. Следователно
електронният фиш е издаден за нарушение, за което се предвижда единствено
административно наказание „Глоба“.
За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на едно лице на
първо място следва да е установено извършването на нарушението, а за да бъде наказано с
електронен фиш, тоест при съкратена процедура, в която няма акт за установяване на
административно нарушение, няма изискване за свидетели, няма право на възражение, няма
производство по издаване на наказателно постановление, нарушението следва да бъде
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система. Автоматизираните
технически средства могат да бъдат два вида – стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и мобилни - прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес – аргумент от чл. 2 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. За използването на всеки вид автоматизирано
техническо средство или система има регламентирани правила, чието спазване е изискване
за законосъобразното установяване на нарушението.
Съгласно представения по делото заверен препис на електронен фиш серия К №
4532787 на 11.09.2020г. в 09:18 часа е било извършено засичане на скоростта и заснемане с
мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M № 526 на преминало по ул. „Районна“ срещу
входа на РПЦ, гр. Харманли в посока от гр. Любимец към гр. Хасково МПС марка
„Мерцедес“, модел „ЦЛС 320 ЦДИ“ с рег. № ***, като било отчетено, че лекият автомобил
се движи със скорост от 62 км/ч в населеното място – гр. Харманли – при разрешена
максимална скорост от 50 км/ч, тоест с 12 км/ч превишена стойност на скоростта. От
представената по делото справка за собственост от ИИС се установява, че собственикът на
лекия автомобил е Д. П. ЗЛ., ЕГН **********.
Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е установена оборима презумпция, че
автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг
нарушител се носи от собственика на МПС. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е
инициирано производство по оспорване на тази презумпция чрез подаване на декларация.
Ето защо следва да се приеме, че процесното МПС е било управлявано от собственика си –
Д.З..
От протокол № 1-53-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TRF-
1M” се установява, че техническо средство № TFR1-M № 526 е преминало последваща
проверка на 29.05.2020г., тоест било е технически изправно към процесната дата. Контролът
е извършен по реда на чл. 841, ал. 2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол, приета на основание чл. 28 от Закон за измерванията. Същият е
извършен от оправомощени за проверка на средства за измерване и на компоненти и
допълнителни устройство към тях лица, доколкото е ноторно известно на съда, че главна
дирекция „Национална полиция“, лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха
и радар скоростомери може да извърша контрол на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-M. Съгласно чл. 844 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета на основание чл.
28 от Закон за измерванията лицата представят средствата за измерване за проверка
технически изправни, почистени, комплектувани и придружени с техническо досие - при
3
първоначална проверка, и с инструкция за работа със средството за измерване - при
последваща проверка. Следователно при извършването на последващата проверка е
следвало да се представи и техническото досие на средството за измерване, от което е било
видно извършването на първоначална проверка. Според протокол № 1-53-20 от проверката
на мобилна система за видеоконтрол „TRF-1M” № 526/07 мобилната система съответства на
одобрения тип следователно е установено съответствие с изискванията за максимално
допустими грешки при първоначална проверка. Ето защо следва да се приеме, че
използваният уред за измерване на скоростта е бил годен към процесната дата.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за всяко използване на
мобилно автоматизирано техническо средство се попълва протокол по образец. В
изпълнение на посочената разпоредба е съставен приетият по делото протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система № TFR1-M № 526 с рег. № 271р-27951
от 18.09.2020г. на 11.09.2020г. В него, съобразно изискванията на подзаконовия нормативен
акт, са записани началният час на работа – 09:00 часа и крайният – 11:10 часа, като са
посочени номерата на първото и последното изображение (6951 и 6961).
При попълването на приложения по делото протокол обаче са допуснати редица
пропуски. Макар да е съставен по образец част от задължителните му реквизити не са
попълнени. Протоколът не е бил предаден за сваляне на съответната информация, съхранена
на автоматизираното техническо средство. Този извод следва от липсата на дата на
приемане на протокола от служителя, на който е възложено събирането, съхраняването и
анализирането на информацията от автоматизираните технически средства или системи
/АТСС/ - арг. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В протокола липсва и
подпис и имена на началника на структурното звено, който е проверил протокола и
извършил съответните служебни дейности.
Пропуските при попълването на протокола го правят негоден за установяване на
фактите при констатиране на нарушението, за което е издаден процесният електронен фиш.
Освен посочените нарушения при съставянето на протокола са извършени и други
нарушения на реда за използване на автоматизираното техническо средство. Съгласно чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. при работа с временно разположени на
участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В протокола не е
отбелязано, че е изготвена снимка. Такава не е представена и от административно-
наказващият орган и не се съдържа в представената преписка по издаване на обжалвания
електронен фиш.
На следващо място следва да се посочи наличието на нарушения на чл. 5, ал. 1 и чл.
16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно посочените разпоредби
изготвените изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи притежават уникален идентификационен номер, като в случай на спор данните
за нарушенията се предоставят като отпечатано статично изображение във вид на снимков
материал с уникален идентификационен номер. От посоченото следва, че установяването на
административното нарушение е предпоставено от наличието на отпечатано статично
изображение с уникален идентификационен номер. Липсата на такова води до необосновано
издаване на електронния фиш, чрез който се ангажира отговорността на нарушителя.
В настоящия случай по делото е представено отпечатано изображение на автомобил
с рег. № Х 3659 КС, но липсва какъвто и да е номер на същия. Липсата на номер на
приложената снимка, която е послужила за издаването на обжалвания електронен фиш, води
до невъзможност да бъде извършена проверка дали съответства на вписаните в протокола
номера на изображения. На приложената снимка, освен номер, не са отразени и стойност на
измерена скорост на движение, съответно наказуема установена скорост, стойност на
разрешена такава, както и стойност на превишението след приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч.
4
Липсата на снимка по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и
отсъствието на други доказателства освен протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. водят до единствено възможен извод за недоказаност на твърдяното
нарушение. От доказателствената съвкупност не може да се направи заключение, че
процесният лек автомобил на посочените дата, час и място е бил управляван със скорост над
разрешената и е бил заснет от мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M № 526.
Въпреки че са налице достатъчно основания за отмяната на обжалвания електронен
фиш, съдът дължи произнасяне по всички наведени от жалбоподателя оплаквания за
нарушаване на материалния и процесуалния закон. Ето защо съдът намира за нужно да
изложи мотивите си относно твърдението за нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това
е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Жалбоподателят,
тълкувайки тази правна норма, е стигнал до погрешния извод, че електронен фиш не може
да бъде издаван за нарушение, за което се предвижда наказание „Глоба“ в размер по-малък
или равен на 50,00 лева.
Според чл. 1 от ЗАНН ЗАНН определя общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане
и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за
защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. Именно защото ЗАНН
съдържа общите правила за ангажиране на административно-наказателната отговорност с
нормата на чл. 85а от ЗАНН изрично се препраща към правилата на ЗДвП, когато
административното нарушение е установено с техническо средство. ЗАНН и ЗДвП се
отнасят като общ към специален закон и съответно важи правилото, че специалният закон
дерогира приложението на общия – “lex specialis derogat legi generali”. С оглед на
делегацията на чл. 85а от ЗАНН, пряко приложима е разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
съгласно която при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Нормата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП не предвижда диференциация на процедурата, по която да се наложи наказанието, в
зависимост от размера му. Напротив нормата гласи, че се издава електронен фиш за налагане
на глоба в размер определен за съответното нарушение от материалния закон. Ето защо
съдът намира за неоснователен доводът, въведен с допълнителна молба, за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, поради грешка в процесуалния ред за
налагането на глобата по аргумент от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.
След обсъждане на всички възражения на жалбоподателя и при извършване на
служебна проверка за спазване на процесуалния и материалния закон при издаването на
оспорвания електронен фиш съдът намира, че при наличието на посочените нарушения на
условията и реда за използване на автоматизираното техническо средство и липсата на
категорични доказателства относно извършването на твърдяното административно
нарушение издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се предвиди възможността
в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Такива са били поискани от жалбоподателя и в хода на
съдебното производство не е направено възражение досежно техния размер от
административно-наказващият орган. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
5
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на разноски.
Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ОСГТК,
ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези разноски, за които е
доказано да са реално извършени.
Видно от договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и
адвокат А.Г., уговореното възнаграждение от 300,00 лева е заплатено в брой, и същият
служи за разписка за получаване на сумата. Ето защо на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР – Хасково следва да заплати на жалбоподателя Д. П.
ЗЛ. сума в размер на 300,00 лева, представляващи направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, районен
съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 4532787, издаден от ОД на
МВР-Хасково, с който на Д. П. ЗЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР
– Хасково да заплати на Д. П. ЗЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, *** сума в размер
на 300,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му, пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6