Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира И.
Марина Гюрова
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело № 3744 по описа
за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 13.09.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 33611/ 2015 г. на Софийски районен съд, І ГО, 46 състав, е
прекратено като недопустимо производството по предявения от Д.С.И. /ЕГН **********/
и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ срещу „П.К.Б.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ иск за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.14 /арбитражна клауза/ от Общите
условия към Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.- поради
липса на съгласие /чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД/; отхвърлен
е като неоснователен предявеният от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/
срещу „П.К.Б.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ иск за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.- поради липса на
съгласие /чл.26, ал.2, пр. ЗЗД/; отхвърлен
е като неоснователен предявеният от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/
срещу „П.К.Б.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ евентуално съединен иск за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *********/
30.05.2014 г.- поради противоречие със закона /чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК/; отхвърлен е като неоснователен
предявеният от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН**********/ срещу „П.К.Б.“
ЕООД- *** /ЕИК *********/ евентуално съединен иск за прогласяване нищожността
на клаузата на чл.12.4 /клауза за неустойка/ от Общите условия към Договор за
потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г. като неравноправна /чл.146,
ал.1 ЗЗП/ и като накърняваща добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД/; оставен е без разглеждане предявеният
от „П.К.Б.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ срещу Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й.
/ЕГН **********/ евентуално съединен насрещен
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 вр. чл.34 ЗЗД за връщане на сумата
2 700.36 лв., представляваща неизплатена част от главницата по Договор за
потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г., ведно със законната лихва. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищците Д.И. и Г.Й. са осъдени да заплатят на ответника
„П.К.Б.“ ЕООД сумата 408.01 лв.-
разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Д.С.И. И Г.Т.Й. /ищци
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени предявените от
тях установителни искове, с искане да бъде постановена отмяната му в тази част
и да бъде постановено решение за признаване недействителността на процесния
договор за потребителски кредит- в неговата цялост, евентуално и на посочената
по- горе договорна клауза на чл.12.4 от Общите условия към договора, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „П.К.Б.“
ЕООД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски
за въззивното производство.
Предявени
са при условията на евентуалност установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26,
ал.2, пр.2 ЗЗД; чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество постановеното от
СРС решение е частично неправилно в
обжалваната част и следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени
предявените от Д.И. и Г.Й. установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. В останалата обжалвана от
ищците част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Установява се въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, че на 30.05.2014 г. между ищцата Д.С.И.
и ответника „П.К.Б.“ ЕООД бил сключен договор за паричен заем /чл.240 ЗЗД/ под
№ *********/ 30.05.2014 г., регламентиран от Закона за потребителския кредит
/ЗПК- в сила от 12.05.2010 г./, сключен при общи условия. По силата на този
договор ответникът „П.К.Б.“ ЕООД предоставил възмездно в заем на ищцата Д.И. сумата
4 000 лв., а последната се задължила да върне заетата сума, ведно с
възнаградителна лихва от 46.81 % годишно, или общо 8 909.28 лв., на 48
равни месечни вноски от по 185.61 лв. всяка, платими на 2- рия ден от месеца,
като падежът на първата погасителна вноска е определен на 2.07.2014 г.,
съответно падежът на последната- на 2.06.2018 г. Като солидарен длъжник по
договора се е задължил и ищецът Г.Т.Й., подписал същия.
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че главният иск за
прогласяване нищожността на процесния кредитен договор- поради липса на
съгласие, е неоснователен. Представеният като доказателство по делото договор
с дата 30.05.2014 г. е подписан от посочените в него кредитополучател- Д.И., и
солидарен длъжник- П. Й., като автентичността му не е оспорена от ищците. Твърденията
им, че не са се съгласили с посочените в договора срок на кредита от 48 месеца,
размер на месечните вноски от 185.61 лв., годишен лихвен процент от 46.81 % и
ГПР от 58.28 % не са подкрепени със съответни доказателства. Липсва основание
за приемането на извод, че двамата са подписали празна бланка, след което
ответникът едностранно е определил размера на кредита, размера на лихвата, на
вноските и на ГПР, както и срока за погасяване на задълженията.
Основателен е евентуалният
иск на И. и Й. за прогласяване нищожността на договора- поради противоречие със
закона /чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД/:
Валидността на договора
следва да бъде преценена съобразно действащата към датата на сключването му на 30.05.2014
г. правна уредба.
Съгласно разпоредбата на
чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК- в сила от 12.05.2010 г./- в приложимата
редакция- с изм. ДВ- бр.30 от 26.03.2013 г., когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Според нормата на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два
екземпляра- по един за всяка от страните по договора, а според чл.11, ал.1, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: общия размер на кредита и
условията за усвояването му- т.7;
стоката или услугата и нейната цена в брой- когато кредитът е под формата на
разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит- т.8; лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти- т.9;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин- т.10; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването- т.11; информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит- т.12; наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден-
т.20.
Визираните в чл.22 ЗПК
разпоредби на чл.12, ал.1 ЗПК /в приложимата редакция/ касаят сключването на договор
за потребителски кредит, предоставен под формата на овърдрафт, но в настоящия
случай, независимо от твърденията на ответника /писмен отговор на исковата
молба/, не се установява да се касае за такъв договор или револвиращ договор
между страните, поради което и приложимостта им в настоящия случай не следва да
бъде преценявана. Никъде в представения от страните договор от 30.05.2014 г. не
е посочено, че се касае за овърдрафт, нито са ангажирани доказателства за имащи
такъв характер насрещни задължения помежду им.
Неприложима при преценка
валидността на процесния кредитен договор, както правилно е приел
първоинстанционният съд, е нормата на чл.10, ал.1 ЗПК- в редакцията й с
измененията от 23.07.2014 г., приети със ЗИДЗПК- обн.ДВ- бр.35 от 22.04.2014 г.
/в сила от 23.07.2014 г./, според която „договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт- не по- малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от
страните по договора“, тъй като същата няма обратно действие- § 13 ПЗР на ЗПК. Към
датата на сключване на процесния договор- 30.05.2014 г., нормата на чл.10, ал.1 ЗПК е имала следното нормативно съдържание: договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два
екземпляра- по един за всяка от страните по договора; кредиторът не може да
изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на
лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които
не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Обстоятелството,
че в заключителната част на приложения бланков договор има клаузи с шрифт, различен
/по- малък/ от шрифта на същественото договорно съдържание, не рефлектира върху
извода за валидността му, тъй като такова нормативно изискване към 30.05.2014
г. не е съществувало.
Размерът на кредита е
посочен като цифрово изражение, а именно „4 000“, като при тълкуване
волята на страните по реда на чл.20 ЗЗД правилно е прието, че се касае за
даване в заем на сумата 4 000 лв., т.е. в националната парична единица-
съгласно чл.24 ЗБНБ, каквито са и непротиворечивите изявления на страните по
делото. Същевременно не е спорно по делото, че сумата 4 000 лв. е преведена
по сметка на ищцата И. и това плащане е прието от нея, което е аргумент в
подкрепа на горния извод.
Неспазването на предвиденото
в чл.5, ал.1 и ал.2 ЗПК изискване за предоставянето на преддоговорна информация
и европейски формуляр от страна на кредитодателя, дори да е налице такова, не
води до недействителност на договора съгласно чл.20- чл.22 ЗПК, а до ангажиране
административно- наказателната отговорност на виновното дължностно лице и на
кредитодателя като юридическо лице /чл.45 ЗПК/. Освен това според събраните по
делото доказателства ответникът- кредитодател е предоставил на ищцата-
кредитополучател дължимата преддоговорна информация във формата на стандартен
европейски формуляр- съгласно Приложение № 2 към ЗПК, представен като
доказателство с писмения отговор по чл.131 ГПК, който при това е подписан от
ищцата и това обстоятелство не е оспорено от нея в процеса.
Налице са, обаче,
противоречия с нормите на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК /в редакцията от
26.03.2013 г./ относно методиката за изчисляване годишния процент на разходите /ГПР/
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, с посочване и на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин /т.10/,
както и относно условията за издължаване на кредита от потребителя, като изобщо
липсва /не е представен/ погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.11/.
Независимо, че процесният договор за потребителски кредит съдържа данни за общия
размер на кредита, като са посочени в процентно изражение годишен лихвен
процент и годишен процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима
от потребителя, тази информация не съответства на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 и т.11 ЗПК, което обосновава извод за недействителност на договора-
съгласно чл.22 ЗПК.
От
съдържащата се в процесния договор информация не става ясно какво точно се
включва в размера на месечната вноска от 185.61 лева- като части от главницата,
лихвата и други такси/разноски, ако такива са предвидени за плащане от
кредитополучателя. От представените по делото доказателства не може да се
установи, че е изпълнено задължението на кредитора да информира
кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска е
предназначена за погасяване на главницата, каква част- за погасяване на
задължението за лихва, и каква част- за погасяването на други разходи или такси.
Дори да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът
на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитора от задължението,
вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да го информира за условията за
заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от отделните
компоненти ще бъде платена с всяка месечна вноска.
В раздел
VІ на процесния договор, озаглавен "Параметри на договора за потребителски
кредит", е посочено, че общата стойност на плащанията, изчислени към
момента на сключването му, възлиза на 8 909.28 лева, при размер на
месечната вноска- 185.61 лева, като не е видно от клаузите на същия как е
формирана тази погасителна вноска.
Липсва
погасителен план към договора, отговарящ на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, съдържащ последователността на разпределение
между различните неизплатени суми, разбивка на всяка вноска, показваща
погасяване на главница, лихва и допълнителни разходи, съответно каква част от
кредита остава непогасена след всяка вноска. От представените по делото
доказателства е видно, че кредитът се погасява на равни вноски, но размерът на
компонентите, включени във всяка вноска, не е ясно онагледен с посочване на
точните суми и не става ясно каква част от задълженията се погасява с всяко
направено плащане. Въпреки константния характер на лихвата, липсата на
горепосочената яснота в уговорките препятства потребителя да прецени обхвата на
задълженията си, включително и в хипотезата на предсрочна изискуемост.
Налице е противоречие на
процесния договор и с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК- относно годишния
процент на разходите по кредита, тъй като не са посочени в него взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а според ал.2 на същата норма, годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение №
1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания.
В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е
дадена дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, според
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита
за потребителя не включва нотариални такси.
Според практиката на СЕС-
Решение по дело С-686/ 2019 г., в понятието “общи разходи по кредита за
потребителя” се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително
комисионите, които кредито-получателят е длъжен да заплати на кредитора.
В процесния договор за
потребителски кредит от 30.05.2014 г. е посочен само общият размер на ГПР- 58.28
%, като не са видни от същия взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към чл.11 ЗПК начин, поради
което и клаузата относно ГПР разкрива характеристики на неравноправност- като
уговорена в резултат на действия на кредитора, представляващи нелоялна
търговска практика. Съгласно Решение на СЕС от 15 март 2012 г. по дело C‑453/
2010 г., търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на
по- нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по
смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики,
доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение
за сделка, което в противен случай не би взел.
Същевременно, предвид
посочената неяснота при формиране на ГПР, кредиторът е заобиколил и
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника. Според посоченото в мотивите на Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по
дело C‑ 714/ 2022 г. /С. Р. Г. срещу „П.К.Б.“ ЕООД/, задължително за
съдилищата, с оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляване на
този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива
2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от Директивата разходи, договорът следва да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че потребителят да дължи връщане единствено
на предоставената в заем главница.
Предвид
гореизложеното, приложима в случая е разпоредбата на чл.22 ЗПК, според която при
неспазване изискванията на изрично посочени законови разпоредби, включая чл.11,
ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен. Съдържанието на клаузата на чл.5.3 от
Общите условия към договора, неразделна част от него, връчени на ищците и
представени от тях като доказателство с исковата молба, според която „при
първоначалното изчисление на ГПР по ДПК КР отчита общите положения по
Приложение 1 към ЗПК, както и следните допълнителни допускания съгласно ЗПК“,
каквито в действителност не са посочени, не е от естество да преодолее
посочения по- горе порок на договора, обосноваващ извод за неговата
недействителност.
Съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата
стойност на кредита е 4 000 лв., а според приложеното от ответника извлечение
по сметка към процесния договор /л.39- 40 от делото на СРС/ ищците са заплатили
по процесния договор общо сумата 1 299.64 лева. Според фактическите твърдения на
ответника, направени в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, заплатената от
ищците сума е 1 316.44 лв., поради което и същите са останали задължени за
сумата 2 683.56 лв.- дължима част от чистата стойност на кредита.
Обстоятелството, че изплатената част от дълга възлиза на 1 316.44 лв. не е
оспорено от ищците, като в хода на съдебното производство не са направени
твърдения, нито са представени доказателства за извършени от тях други плащания
за погасяване на дълга.
Предвид даденото в Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр.
дело № 1/ 2000 г. на ВКС- ОСГК- т.15, тълкувателно разрешение, което е
приложимо в настоящия случай, въззивният съд дължи произнасяне и по предявения
от ответника „П.К.Б.“ ЕООД евентуален насрещен иск за присъждане на сумата
2 700.36 лв., в случай, че бъде уважен предявеният от Д.И. и Г.Й. главен
иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит.
При това положение с настоящото въззивно решение на основание
чл.23 ЗПК ответниците по насрещния иск Д.И. и Г.Й. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца по същия „П.К.Б.“ ЕООД сумата 2 683.56 лв.- дължим
остатък от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на насрещния иск- 20.11.2015 г., до окончателното й изплащане. Насрещният
иск следва да бъде отхвърлен за горницата над сумата 2 683.56 лв. до
пълния предявен размер от 2 700.36 лв. като неоснователен.
Искът за прогласяване нищожност
на неустоечната клауза на чл.12.4 от ОУ към процесния кредитен договор е предявен
като евентуален и доколкото главният иск за прогласяване нищожността на
сключения на 30.05.2014 г. договор- на основание чл.22 ЗПК, е приет от
въззивния съд за основателен, не подлежи на разглеждане по същество, поради
несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за това.
При тези съображения, поради
частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на
спора, обжалваното първо-инстанционно решение следва да бъде отменено в частта,
в която е отхвърлен предявеният от Д.И. и Г.Й. срещу
„П.К.Б.“ ЕООД евентуално съединен иск за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.- поради противоречие със закона
/чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК/, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от същите евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на
чл.12.4 /клауза за неустойка/ от Общите условия към Договор за потребителски
кредит № *********/ 30.05.2014 г.- като неравноправна /чл.146, ал.1 ЗЗП/ и като
накърняваща добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД/, и в частта, в която е оставен
без разглеждане предявеният
от „П.К.Б.“ ЕООД срещу Д.И. и Г.Й. евентуално съединен насрещен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 вр. чл.34 ЗЗД за връщане на сумата 2 700.36
лв.- неизплатена част от главницата по Договор за потребителски кредит № *********/
30.05.2014 г., ведно със законната лихва, като вместо това следва да бъде постановено решение, с което да
бъде прогласена нищожността на сключения между страните Договор за
потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.- поради противоречие със закона-
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, да бъде оставен без разглеждане
предявеният от Д.И.Г.Й. евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата
на чл.12.4 /клауза за неустойка/ от Общите условия към Договор за потребителски
кредит № *********/ 30.05.2014 г., и по предявения от „П.К.Б.“ ЕООД насрещен
иск Д.И. и Г.Й. да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „П.К.Б.“ ЕООД на
основание чл.23 ЗПК сумата 2 683.56
лв.- дължим остатък от чистата стойност на кредита, получен въз основа на
сключен помежду им Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.,
ведно със законната лихва от 20.11.2015 г. /дата на предявяване на насрещния
иск/ до окончателното й изплащане, като този иск бъде отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 2 700.36 лв. като неоснователен. В останалата обжалвана
част решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора
следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски между страните. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „П.К.Б.“ ЕООД дължи да заплати на ищците Д.И.
и Г.Й. сумата 405 лв.- разноски за първо-инстанционното производство /при общ
размер на сторените разноски- 810 лв., от които: 210 лв.- за държавна такса, и
600 лв.- за платено адв. възнаграждение/, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците
дължат да заплатят на ответника сумата 104 лв.- разноски за първоинстанционното
производство /при общ размер на сторените разноски- 208.01 лв., от които:
108.01 лв.- за държавна такса, и 100 лв.- за юриск. възнаграждение/, за която
сума първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а за горницата над
нея- отменено.
За въззивното производство съобразно
чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемото дружество дължи да заплати на
въззивниците сумата 440 лв.- разноски /при общ размер на сторените разноски-
880 лв., от които: 80 лв.- за държавна такса, и 800 лв.- за платено адв.
възнаграждение/, а въззивниците дължат да заплатят на въззиваемата страна
сумата 50 лв.- разноски /при размер на разноските от 100 лв.- за юриск. възнаграждение/.
Освен това на основание чл.77 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД дължи да заплати по сметка на
СГС сумата 54.01 лв.- държавна такса.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Решение
от 13.09.2018 г., постановено по гр. дело № 33611/ 2015 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 46 състав, в следните обжалвани
части:
-
в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ срещу „П.К.Б.“
ЕООД- *** /ЕИК *********/ евентуално съединен иск за прогласяване нищожността
на Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.- поради
противоречие със закона /чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК/;
-
в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ срещу „П.К.Б.“
ЕООД- *** /ЕИК *********/ евентуален иск за прогласяване нищожността на
клаузата на чл.12.4 /клауза за неустойка/ от Общите условия към Договор за
потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.- като неравноправна /чл.146,
ал.1 ЗЗП/ и като накърняваща добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД/;
-
в частта, в която е оставен без разглеждане предявеният от „П.К.Б.“ ЕООД-
*** /ЕИК *********/ срещу Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/
евентуално съединен насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 вр. чл.34 ЗЗД за връщане на сумата 2 700.36 лв., представляваща неизплатена част от
главницата по Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г., ведно
със законната лихва; и
-
в частта, в която на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.С.И. и Г.Т.Й. са
осъдени да заплатят на
„П.К.Б.“ ЕООД разноски по делото над
сумата 104 лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ срещу „П.К.Б.“
ЕООД- *** /ЕИК *********/ установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че сключеният
помежду им Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г. е изцяло нищожен поради противоречие със
закона- чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“
ЕООД- *** /ЕИК *********/ да заплати
на Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ общо сумата 405 лв. /четиристотин и пет лева/- разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й.
/ЕГН **********/ срещу „П.К.Б.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ евентуален иск за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.12.4 /клауза за неустойка/ от Общите
условия към Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.- като
неравноправна /чл.146, ал.1 ЗЗП/ и като накърняваща добрите нрави /чл.26, ал.1,
пр.З ЗЗД/.
ОСЪЖДА
Д.С.И.
/ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ по предявения евентуален насрещен
иск да заплатят солидарно на „П.К.Б.“
ЕООД- *** /ЕИК *********/ на основание
чл.23 ЗПК сумата 2 683.56 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и три лева и
56 ст./- дължим остатък от чистата стойност на кредита, получен въз основа на
сключен помежду им Договор за потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.,
ведно със законната лихва от 20.11.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 2 700.36 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 13.09.2018 г., постановено по гр. дело № 33611/ 2015 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 46 състав, в останалата обжалвана
част, а именно:
-
в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ срещу „П.К.Б.“
ЕООД- *** /ЕИК *********/ иск за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № *********/ 30.05.2014 г.- поради липса на съгласие
/чл.26, ал.2, пр. ЗЗД/, и
- в частта относно присъдените на ответника „П.К.Б.“ ЕООД разноски по
чл.78, ал.1 ГПК в размер на 104 лева.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“
ЕООД- *** /ЕИК *********/ да заплати
на Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ общо сумата 440 лв. /четиристотин и четиридесет лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.И.
/ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ да
заплатят на „П.К.Б.“ ЕООД- *** /ЕИК *********/ сумата 50 лв. /петдесет лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“
ЕООД- *** /ЕИК *********/ да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата
54.01 лв. /петдесет и четири лева и 01 ст./- държавна такса, на основание чл.77 ГПК.
Решението по гр.д.№ 33611/
2015 г. на СРС, І ГО, 46 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част, в която производството по
предявения от Д.С.И. /ЕГН **********/ и Г.Т.Й. /ЕГН **********/ срещу „П.К.Б.“
ЕООД- *** /ЕИК *********/ иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.14
/арбитражна клауза/ от Общите условия към Договор за потребителски
кредит
№ *********/ 30.05.2014 г.- поради липса на съгласие /чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД/, е
прекратено като недопустимо.
Решението може да се обжалва
при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1- месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.