РЕШЕНИЕ
№ 4725
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110176310 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Р. П. Й - Г с ЕГН **********,
съдебен адрес: ***********, чрез адв. Л. А. Г. срещу „Е“ ЕООД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ****************с петитум да бъде установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сума в размер на 10 391,00 лв./десет
хиляди триста деветдесет и един лева/, от които 7333,00 лв. - главница и 3058,00 -
просрочени лихви, представляваща сума по Договор за кредит от 19.03.2011г. с
идентификатор в ЦКР - ****************.
Твърди се, че на 19.03.2011г. Р. П. Й - Г с ЕГН ********** в качеството й на
кредитополучател е сключила Договор за кредит за текущо потребление с ************** с
ЕИК ************, в качеството й на кредитор, съгласно който Банката се задължава да
отпусне на кредитополучателя сумата в размер на 17 500 лева. Договорът за кредит е обявен
за предсрочно изискуем от „****“ ЕАД и банката се снабдява с изпълнителен лист и заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № ********/2013г. по описа на PC София. Въз основа на
тях е образувано изпълнително дело № 355/2013 при ЧСИ ТН с рег. № **** в КЧСИ с район
на действие СГС срещу Р. П. Й - Г и ИВГ.
Поддържа се, че на 29.08.2013г. ИВГ сключил извънсъдебно споразумение. В
споразумението е посочено, че остатъкът по вземането към 08.05.2012г. е в размер на 14
770,25 лева главница и законна лихва. Задължението се погасява редовно известно време,
докато остава главница в размер на 7 333 лв. На 04.01.2022г. изпълнително дело е
прекратено поради настъпила перемпция.
На 11.10.2023г. ищцата получила уведомление за извършено прехвърляне на вземания
с изх. № *************/12.09.2023г. от **** АД, чрез пълномощника си Е ЕООД, че всички
нейни задължения, произтичащи от Договор за необезпечени съдебни вземания от
19.03.2011 г., са прехвърлени от **** АД на Е ЕООД с Договор за цесия от дата 24.08.2023г.
След връчването на този документ започнали всекидневни телефонни обаждания към
ищцата от служители на Е ЕООД.
1
Твърди се, че сумите са погасени по давност- от преди септември/октомври 2019 г.,
когато е извършено последното валидно изпълнително действие по образуваното
изпълнително производство срещу ищеца, е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност която безпрепятствено е изтекла не по- късно от месец октомври 2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която са изложени
доводи за частична недопустимост на исковете по отношение на сумите за лихва, доколкото
с погасяване по давност на главните вземания се погасявали и акцесорните такива.
Прави се признание на иска. Моли се съдът да постанови решение при условията на чл.
237 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК съдебните разноски да бъдат възложени на
ищеца, доколкото ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
Р. П. Й., ЕГН **********, и ИВГ, ЕГН **********, от една страна и „****“ ЕАД, ЕИК
************, от друга страна са били страни по ч.гр.д. №******** /2013 г. на Софийския
районен съд, 34 състав, по което на 27.05.2013 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.
4177 ГПК за солидарно заплащане на сумата от 16208,93лв., ведно със законна лихва за
периода от 18.05.2013г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1754,08 лв.
за периода от 07.07.2012 г. до 17.05.2013 г., санкционираща лихва в размер на 909,00лв. за
периода от 14.07.2012 г. до 17.05.2013 г., такси по заема в размер на 60,00 лв.и 478,64 лв.
разноски по делото, а именно: 378,64 лв. държавна такса и 100,00лв. възнаграждение на
юрисконсулт. Въз основа на постановеното незабавно изпълнение на заповедта на същата
дата е издаден изпълнителен лист.
По молба на взискателя „****“ ЕАД от 14.06.2013 г. е образувано изп.дело
№2013****0400355 по описа на ЧСИ ТН. С молбата взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.
Със Запорно съобщение изх. №6680/19.06.2013 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Р. П. Й. в „****“ ЕАД.
Със Запорно съобщение изх. №6681/19.06.2013 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Р. П. Й. в „*****“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №6682/19.06.2013 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Р. П. Й. в „******“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №6683/19.06.2013 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Р. П. Й. в „**********“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №6684/19.06.2013 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Р. П. Й. в „**********“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №6685/19.06.2013 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Р. П. Й. в „********“ ЕАД.
Със Запорно съобщение изх. №6686/19.06.2013 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Р. П. Й. в „*******“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №6687/19.06.2013 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Р. П. Й. в „***********“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №6688/19.06.2013 г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника Р. П. Й. в „*********“
Със Запорно съобщение изх. №6689/19.06.2013 г. е наложен запор върху вземанията по
2
всички левови и валутни сметки на длъжника Р. П. Й. в „********“ АД.
С молба от 25.09.2013 г. взискателят „****“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител
спиране на изпълнителното производство поради сключено извънсъдебно споразумение.
С молба от 25.10.2016 г. „********** е поискало от съдебния изпълнител да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело като същият се е легитимирал като
цесионер по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 19.02.2016 г. С молбата
е поискано от съдебния изпълнител да бъдат наложени запори върху банкови сметки, открит
от длъжниците в „*******“ АД.
Със Запорно съобщение изх. №*******/10.07.2017 г. е наложен запор върху
вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника Р. П. Й. в „*******“ АД.
С молба от 05.11.2020 г. „********** сочи, че са налице предпоставките за
прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С постановление от 28.09.2021 г. на ЧСИ ВН изпълнителното производство е
прекратено.
С молба от 13.10.2023 г. „Е“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател
по изп. дело като се легитимира чрез договор за цесия между „****“ ЕАД и „Е“ ЕООД от
24.08.2023 г.
Представена с исковата молба е молба-покана, с която ищцата прави възражение до
ответника, че задълженията, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление,
сключен на дата 19.03.2011г., са погасени по давност.
С писмо с изх. №********/18.11.2024 г. ответното дружество уведомява ищцата, че
въпросът за настъпването на погасителна давност е от компетенциите на съда.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли за постановяване на
решение при признание на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното
искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при
признание на иска поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237
ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора на исковата
молба. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с
исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда.
В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на решение при
признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния
акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
Независимо от това съдът излага мотиви доколкото страните имат спор кой е дал
повод за образуване на производството.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
3
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в
посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.),
чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са
4
определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение
№60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по
т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
2013****0400355 по описа на ЧСИ ТН - 14.06.2013 г. давността не е изтекла.
Към този момент е действало Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г.,
Пленум на ВС
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС бе
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
– според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
С т. 3 от Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В тази връзка съдът не
изследва дали са били налице предпоставките за перемиране на някое от изпълнителните
производства.
В процесния случай по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия и/
или е поискано извършването на такива, годни да прекъснат давността на 19.06.2013 г.,
25.10.2016 г. и 10.07.2017 г.
В процесния случай в периода след 10.07.2017 г. не са извършвани изпълнителни
действия спрямо наследодателя на ищците в продължение на 2 години, включени в
конкретни изпълнителни способи и няма данни по изпълнителното дело взискателят да е
поискал извършването на такива.
Следователно, изпълнително дело 2013****0400355 по описа на ЧСИ ТН е прекратено
на 10.07.2019 г. по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на
две години от датата, на която извършено последното изпълнително действие - в този
смисъл т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.
5
За последен път давността е прекъсната на 10.07.2017 г. г. и след като новата давност
за вземането е започнала да тече от 10.07.2017 г. то същата е изтекла на 11.09.2022 г./ с
отчитане на спирането на давността по времето на извънредното положение./
Към 11.09.2022 г. всички процесни вземания са погасени по давност.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сума в размер на 10 391,00 лв./десет
хиляди триста деветдесет и един лева/, от които 7333,00 лв. - главница и 3058,00 -
просрочени лихви, представляваща сума по Договор за кредит от 19.03.2011г. с
идентификатор в ЦКР - ****************.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за заплатена
държавна такса в размер на 415.64 лева. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно
съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1335.19 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
необвързващата съда Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на принципите на
разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C
427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК доколкото с писмо с изх.
№********/18.11.2024 г. ответното дружество отказва да признае погасяване на сумите
по давност извънсъдебно и насочва ищцата към съдебно отричане на вземанията.
Съдът третира именно това изялвление на ответника, ведно с факта, че с молба от
13.10.2023 г. „Е“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изп. дело като
се легитимира чрез договор за цесия между „****“ ЕАД и „Е“ ЕООД от 24.08.2023 г., като
даване на повод за съдебния спор.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. П. Й - Г с ЕГН **********,
съдебен адрес: *********** срещу „Е“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *************, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че
по отношение на ответника НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумата в размер на 10 391,00 лв./десет хиляди триста деветдесет и един
лева/, от които 7333,00 лв. - главница и 3058,00 - просрочени лихви, представляваща сума по
Договор за кредит от 19.03.2011г. с идентификатор в ЦКР - ****************, за която сума
е издаден изп. лист по ч.гр.д. №******** /2013 г. на Софийския районен съд, 34 състав, въз
основа на който е било образувано изпълнително дело 2013****0400355 по описа на ЧСИ
ТН, поради обстоятелството, че сумата са погасени по давност.
ОСЪЖДА „Е“ ЕООД с ЕИК **********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
на адв. Л. А. Г., личен номер **********, адвокатско възнаграждение в размер на 1335.19
лева.
ОСЪЖДА „Е“ ЕООД с ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на Р. П. Й - Г с ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 415.64 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7