МОТИВИ
към присъда по НОХД №1805/2016г. по описа на КРС
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за
разглеждане обвинителен акт против Д.Л.А., А.Р.П., Е.С.Я. и С.Н.А.,*** за
извършена в съучастие квалифицирана кражба.
Обвинението е както следва:
- срещу Д.Л.А. по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и
чл.20, ал.2 НК;
- срещу А.Р.П. по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.31, ал.2 и вр. с чл.20, ал.2 НК;
- срещу Е.С.Я.
по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, вр.с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б“ и чл.20,
ал.2 НК и
- срещу С.Н.А.
по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 и
чл.20, ал.2 НК.
В
обвинителния акт се твърди, че на 29.07.2016г. в гр.Кюстендил подсъдимите,
в съучастие като съизвършители, а П. макар и непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез
използване на техническо средство – ножовка, са отнели чужди движими вещи – 250
метра кабел на обща стойност 1766.70 лева от владението на собственика им –
„Петролна компания Мерлин” ООД, гр.София, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив от А. и Я., а от А. – при условията на повторност, като деянието не
представлява маловажен случай.
Производството по делото е проведено при условията на
глава “Двадесет и седма”, “СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ”, чл.370 и сл., в
хипотезата на чл.371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
обвинението срещу подсъдимите и предлага същите да бъдат признати за виновни,
като им се наложат наказания: на А., Я. и А. – по 2 години лишаване от свобода
след редукцията, а на П. – шест месеца лишаване от свобода след редукцията при
условията на чл.58а НК.
Граждански
иск не е предявен.
Всеки
от подсъдимите се признава за виновен. При условията на чл.371, т.2 НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Защитниците
им – адв.П. на А. и адв.В. – служебен защитник на останалите, пледират за
определяне на наказания в минимален размер.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
условията на чл.14 и чл.18 НПК и в хипотезата на чл.373, ал.3 НПК, прие за
установено следното:
Подсъдимият
Д.Л.А. е роден на ***г***, живущ ***, българин, *** гражданин, без
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
От
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия А. е видно, че същият е
осъждан многократно.
С
определение на Районен съд – гр.Кюстендил, в сила от 24.02.2011г., на А. е
наложено общо наказание за извършени тежки умишлени престъпления по НОХД
№1328/2010г., НОХД №1005/2010г. и НОХД №1065/2010г., всички по описа на КРС, а
именно „лишаване от свобода” за срок от две години ефективно. Наказанието е
изтърпяно на 25.08.2012г.
Подсъдимият
А.Р.П. е роден на ***г***, живущ ***, българин, *** гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
С
определение в сила от 02.02.2017г., с което е одобрено постигнато споразумение
по НОХД№416/2015г. по описа на Районен съд-гр.Кюстендил, за извършена
квалифицирана кражба на П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 18 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият
Е.С.Я. е роден на ***г***, живущ ***, българин, *** гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
От
справката за съдимост на подсъдимия Я. е видно, че същият е осъждан
многократно.
С
определение в сила от 24.02.2011г., с което е одобрено постигнато споразумение
по НОХД№1328/2010г. по описа на Районен съд-гр.Кюстендил на подсъдимия Я. е
наложено наказание за извършено тежко умишлено престъпление – 11 месеца
„лишаване от свобода”. Наказанието е изтърпяно на 01.03.2012г.
С
определение по НОХД №864/2014г. на Районен съд – гр.Кюстендил му е наложено
общо увеличено наказание за извършени тежки умишлени престъпления по
НОХД№864/2014г., НОХД№334/2013г., НОХД №955/2013г. и НОХД №1210/2013г., всички
по описа на КРС, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години и три
месеца. Наказанието е изтърпяно на 25.08.2015г.
С
определение в сила от 05.10.2016г., с което е одобрено постигнато споразумение
по НОХД№576/2016г. по описа на Районен съд-гр.Кюстендил на Я., за извършено в
периода от средата на ноември 2015г. до 21.12.2015г. престъпление, е наложено
наказание – 2 години и 2 месеца „лишаване от свобода”.
С
определение в сила от 29.11.2016г., с което одобрено постигнато споразумение по
НОХД№1652/2016г. по описа на Районен съд-гр.Кюстендил на Я., за извършено на
13.07.2016г. престъпление, е наложено наказание – 11 месеца „лишаване от
свобода”.
Подсъдимият С.Н.А. е роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, с основно, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Видно
от справката му за съдимост е:
С
определение в сила от 29.02.2016г., с което е одобрено постигнато споразумение
по НОХД№430/2014г. по описа на Районен съд-гр.Кюстендил на подсъдимия А. е
наложено наказание за извършена квалифицирана кражба – 3 месеца „лишаване от
свобода”, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.
С
определение в сила от 02.02.2017г., с което е одобрено постигнато споразумение
по НОХД№416/2015г. по описа на Районен съд-гр.Кюстендил, на А. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от 3 години.
На
29.07.2016г. в гр.Кюстендил подсъдимият Д.А. бил в дома си в кв.”Изток”, когато
късно вечерта се прибрал неговият доведен син – подсъдимия Я.. Последният му
обяснил, че на ул.”Дупнишко шосе” в близост до траурния парк в града, се
строяла бензиностанция. През деня бил видял, че на строителния обект полагали черни
гумирани кабели. Предложил му да отидат да огледат и да ги откраднат, ако били
изградени от медни жици. А. се съгласил. Я. взел ножовка. На излизане от къщата
двамата видели другите двама подсъдими – С.А. и непълнолетният подсъдим А.П..
Обяснили им къде отиват, като А. и П. решили да се присъединят. Четиримата
подсъдими се качили на велосипедите си и тръгнали към новостроящата се
бензиностанция, собственост на „Петролна компания Мерлин” ООД – гр.София,
находяща се на ул.”Белия камък” №25 в града.
Подсъдимите
оставили колелата си в близост до траурния парк и пеш се насочили към обекта.
Видели, че е заграден само с червена лента откъм главната улица и наоколо
нямало хора. Подсъдимият А. останал на улицата да пази другите подсъдими и да
ги предупреди, ако някой се появи. Останалите трима влезли в строителния обект.
Видели една шахта, капака на която бил отворен. В шахтата имало множество
гумирани кабели, черни и сиви на цвят. Подсъдимите един по един влизали в шахтата
и с ножовката режели от черните кабели, на които вътрешността им била изградена
от медни жици. Първо влязъл подсъдимият Я., който рязал от кабелите и като се
уморил, излязъл, дал ножовката на подсъдимия П., който също влязъл в шахтата и
рязал от кабелите. Когато и той се уморил, излязъл, дал ножовката на подсъдимия
А., който последен влязъл в шахтата и също рязал от кабелите. После тримата
започнали да ги издърпват, но не успели да ги отнемат, тъй като видели, че
кабелите водят към втора шахта, където продължавала в оранжеви тръби. Насочили
се към нея. Отново по същия начин влезли и във втората шахта, от която
издърпали отрязаните кабели и ги намотали в кръг. След това отнесли кабелите
при подсъдимия А.. С негова помощ разделили откраднатите кабели на две части,
като едната качили на колелото на подсъдимия П., а другата на колелото на
подсъдимия А.. Отишли в къщата на А., която се намирала до река „Банщица” в
кв.”Изток”. В коритото на реката нарязали кабелите на малки парчета и изгорили
черната им гумена обвивка. Останала вътрешната им медна част. След това сложили
медната част на кабелите в бял чувал, който подсъдимият А. прибрал в къщата си.
На
следващия ден подсъдимият А. отишъл при свидетеля В. Н. и му предложил да му продаде медни проводници, като
обяснил, че ги е събрал от контейнерите за смет, защото работил по програма за
чистота към Община Кюстендил. Св.Н. се
съгласил и обещал да плати по 5 лева за килограм. А. донесъл медните проводници
на колело в бял чувал. Св.Н.
отворил чувала и видял, че в него имало медни проводници с различна дължина от
10 см до 50 см. Премерил чувала на кантара, който измерил 47кг. Платил на А.
сумата от 235 лева, която последният разделил в дома си с другите подсъдими,
като им дал по 58 лева.
През
следващите дни Н. отишъл на пункта при
свидетеля Й. Г. и
предал медните кабели за сумата от 282 лева, като представил личната си карта и
обяснил, че ги е събрал по контейнерите в града.
На
01.08.2016г. в гр.Кюстендил свидетелят М. А., управител на „Петролна компания Мерлин” ООД – гр.София
отишла в складовата база за течни горива на дружеството, на ул.”Белия камък”
№25 и установила извършената кражба. Веднага подала сигнал в РУ – гр.Кюстендил,
вследствие на който бил извършен оглед на място от ДСОГ.
В
резултат на извършени ОИМ свидетеля Ф. В., служител на РУ – гр.Кюстендил, установил че извършители
на деянието са подсъдимите. Същите дали подробни обяснения в РУ – гр.Кюстендил,
в които описали начина на извършената от тях кражба.
От
изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза е видно, че общата стойност
на отнетите вещи е 1766.70 лева.
Изложените
фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на
самопризнанията на подсъдимите, подкрепящи се от събрания по делото
доказателствен материал – показанията на посочените свидетели, цитираните
писмени доказателства, заключението по посочената експертиза, справки от
Затвора-гр.Бобов дол и справки за съдимост на подсъдимите.
Между
събраните по делото доказателства не са налице съществени противоречия, които
следва да се обсъждат.
Действайки по описания по-горе начин, както от
обективна, така и от субективна страна, съдът прие, че: подсъдимият Д.Л.А. е
осъществил състав на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1,
т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и чл.20, ал.2 НК;
подсъдимият А.Р.П. е осъществил състав на престъпление по по чл.195, ал.1, т.4,
пр.2 във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.31, ал.2 и вр. с
чл.20, ал.2 НК; подсъдимият е осъществил състав на престъпление по Е.С.Я. по
чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, вр.с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б“ и чл.20,
ал.2 НК, а подсъдимият С.Н.А. – този по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7 във вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 и чл.20, ал.2 НК.
По тези правни квалификации съдът ги призна за
виновни и им наложи наказания.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
собствеността, а предмет на същото са посочените движими вещи.
Изпълнителното деяние е извършено чрез действия,
изразили се в отнемане на движимите вещи от владението на собственика им.
Всички подсъдими са взели участие в изпълнението, т.е. действали са като
съизвършители. Подсъдимите са прекратили фактическата власт върху вещите,
упражнявана от собственика им и са установил своя. Категорично се установи, че
подсъдимите са действали без съгласието на собственика на вещите.
За осъществяване на кражбата подсъдимите са
използвали техническо средство – ножовка.
За подсъдимите А. и Я. е налице и квалифициращия
признак - деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.”а” за първия, а за втория и “б” НК. Видно от изброените присъди
подсъдимите са осъждани за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК. Я.
е осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления от общ характер на
лишаване от свобода, като наказанията не са отложени по реда на чл.66 НК. Не е
изтекъл срокът по чл.30 НК.
За
подсъдимия А. е налице квалифициращия признак „повторност“ по смисъла на чл.28,
ал.1 НК, доколкото е извършил престъплението, след като по отношение на него е
постановена влязла в сила присъда (одобрено е постигнато споразумение) за друго
такова престъпление.
Субекти
на престъплението са подсъдимите.
От субективна страна, деянието
е осъществено от подсъдимите виновно, при вид и форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Всеки от подсъдимите е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Съзнавал е, че
отнема противозаконно чужди движими вещи, без съгласието на собственика им.
Налице е и специалният субективен признак – намерението на дейците
противозаконно да присвоят отнетите вещи.
От
обективно проявеното може да се обоснове, че емоционално-волевото състояние на
подсъдимия П. в момента на извършване на престъплението не се е характеризирало
с понижен самоконтрол под влияние на странични обстоятелства, което обуславя липсата на увлечение у същия
при извършване на инкриминираното деяние. От обстоятелствата е видно, че този
подсъдим е можел правилно да преценява характера, значението и запретеността на
престъпното си деяние, както и последиците от него, което от своя страна
изключва проявено лекомислие при извършване на престъплението. Налага се извод,
че П., макар и непълнолетен към датата на извършване на инкриминираното деяние,
е можел да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си.
Мотивите за извършване на
престъплението са користни, а причините са слаби морално-волеви задръжки,
незачитане на законите в страната и чуждата собственост, нисък оценъчен
критерий на поведение.
За да определи вида и
размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществената
опасност на деянието, извършено от подсъдимите не се отграничава от
законодателно определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на
засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението.
Степента на обществена
опасност на подсъдимия А. е завишена, а на подсъдимите А. и Я. е висока. Същите
са осъждани многократно за тежки умишлени престъпления против собствеността.
Тази на П. не е висока.
Смекчаващо отговорността
обстоятелство за всички подсъдими е самопризнанието, което правят.
На основание чл.373, ал.2 НПК, съдът определи наказанията при условията на чл.58а НК. Ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК, в частност чл.54, съдът прие, че на
подсъдимият А. следва да се наложи наказание в рамките на предвиденото за
извършеното престъпление (“лишаване от свобода” за срок от 3г. до 15г.), а
именно: “лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца. Намалявайки
същото с една трета, съдът определи наказание - лишаване от свобода за срок от
две години и четири месеца.
От определеното наказание
на основание чл.59, ал.1 НК съдът постанови при изпълнението му приспадане на
времето, през което същият е бил задържан.
По отношение на А. не са
налице предпоставките по чл.66, ал.1 НК за отлагане изпълнението на
наказанието.
На основание чл.57, ал.1,
т.2, б.“б“ ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на
наказанието.
При индивидуализиране на
наказанието по отношение на подсъдимия П., съдът прие, че следва да се наложи
наказание в рамките на предвиденото за извършеното престъпление (“лишаване от
свобода” до три години, след редукцията по с чл.63, ал.1, т.3 НК), а именно:
“лишаване от свобода” за срок от едва година. Намалявайки същото с една трета,
съдът определи наказание - лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Настоящото престъпление е
извършено от П. в условията на реална съвкупност с престъплението по посоченото
НОХД№416/2015г. по описа на Районен съд – гр.Кюстендил, доколкото са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Налице са
предпоставките по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК, при което бе определено
общо наказание за посочените престъпления, а именно най-тежкото от тях. Такова
се явява наказанието по настоящото НОХД №416/2015г. – “лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца. Съдът прие, че за постигане целите на наказанието не се
налага увеличаване на така определеното общо наказание по реда на чл.24 НК.
По
отношение на П. съдът прие, че са налице материално-правните предпоставки за
отлагане изпълнението на наказанието при условията на чл.66, ал.1 във вр. с
чл.69, ал.1 НК, а именно – наложено е наказание лишаване от свобода за срок до
три години, същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и най-вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съдът прие за
подходящ и определи изпитателен срок в размер на три години.
Ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК, в частност чл.54, съдът прие, че на
подсъдимият Я. следва да се наложи наказание в рамките на предвиденото за
извършеното престъпление (“лишаване от свобода” за срок от 3г. до 15г.), а
именно: “лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца. Намалявайки
същото с една трета, съдът определи наказание - лишаване от свобода за срок от
две години и четири месеца.
Настоящото престъпление е
извършено от Я. в условията на реална съвкупност с престъпленията по посочените
НОХД№1805/2016г. и НОХД№576/2016г., двете по описа на Районен съд –
гр.Кюстендил, доколкото са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Налице са предпоставките по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23,
ал.1 НК, при което бе определено общо наказание за посочените престъпления, а
именно най-тежкото от тях. Такова се явява наказанието по настоящото дело – “лишаване от свобода” за срок от две години
и четири месеца. Съдът прие, че за постигане целите на наказанието не се налага
увеличаване на така определеното общо наказание по реда на чл.24 НК.
На основание чл.25, ал.2 и
чл.59, ал.1 НК съдът приспадна от определеното общо наказание, изтърпяната част
от наказанията в съвкупността, както и времето, през което същият е бил
задържан.
По отношение на Я. не са
налице предпоставките по чл.66, ал.1 НК за отлагане изпълнението на
наказанието.
На основание чл.57, ал.1,
т.2, б.“б“ ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на
наказанието.
При индивидуализиране на
наказанието по отношение на подсъдимия А., съдът прие, че следва да се наложи
наказание в рамките на предвиденото за извършеното престъпление (“лишаване от
свобода” за срок от 1г. до 10г.), а именно: “лишаване от свобода” за срок от
едва година и шест месеца. Намалявайки същото с една трета, съдът определи
наказание - лишаване от свобода за срок от една година.
Настоящото престъпление е
извършено от А. в условията на реална съвкупност с престъплението по посоченото
НОХД№416/2015г. по описа на Районен съд – гр.Кюстендил, доколкото са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Налице са
предпоставките по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК, при което бе определено
общо наказание за посочените престъпления, а именно най-тежкото от тях. Такова
се явява наказанието по настоящото НОХД №416/2015г. – “лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца. Съдът прие, че за постигане целите на наказанието не се
налага увеличаване на така определеното общо наказание по реда на чл.24 НК.
От общото наказание беше
приспаднато времето, през което А. е бил задържан.
По отношение на А. не са
налице предпоставките по чл.66, ал.1 НК за отлагане изпълнението на
наказанието.
На основание чл.57, ал.1,
т.3 ЗИНЗС съдът определи първоначален “общ” режим на изтърпяване на
наказанието.
Съдът констатира, че
деянието, за което призна А. за виновен е извършено в тригодишния изпитателния
срок, постановен с влязлата в сила присъда на Районен съд - гр.Кюстендил по
НОХД№430/2014г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца. С оглед на това и на основание чл.68, ал.1 НК, приведе в изпълнение
посоченото по-горе наказание, определяйки наказанието да се изтърпи при
първоначален “общ” режим.
Съдът прие, че с наложените
наказания ще съдейства за постигане целите на специалната и генералната
превенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимите ще се въздейства
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същите
в бъдеще няма да бъдат субекти на престъпление.
На основание чл.189, ал.1
във вр. с ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на
РУ-гр.Кюстендил сторените по делото разноски в размер на 86, 90 лева.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: