Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 13.07.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
ТЕОДОРА ПЕТРОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………….. разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №15213 по
описа за 2018г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от ищеца
- "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********с която се обжалва решение №464654 от 06.08.2018г.,
постановено по гр.д.№62407/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, в частта,
в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
– В.Г.Ц., с ЕГН **********, дължи на ищеца -"Т.С." ЕАД, с ЕИК ********над сумата от 3634.28 лв. до пълния предявен размер от
5683.47 лв., главница за стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. относно топлоснабден имот,
находящ се в град София, ж.к********, с аб.№062249,
както и в частта за разноските. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди
се, че първостепенният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото
доказателства, поради което е обосновал неправилен изводът относно дължимия от
ответницата размер на стойността на доставената топлинна енергия в процесния
имот за исковия период. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд не е
кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в
която експертът е изчислил реално дължимата сума за доставената в имота
топлинна енергия за исковия период като се е съобразил и с издадените
изравнителни сметки. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго
решение, с което да уважи изцяло предявения иск за сумата, посочена в исковата
молба, за която е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира
присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна - В.Г.Ц., с ЕГН **********, не депозира писмен
отговор и не изразява становище относно подадената въззивна жалба.
Трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от "Т.С."
ЕАД, с ЕИК ********срещу В.Г.Ц., с ЕГН **********,
при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявения петитум
на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното
първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения
установителен иск за главница. Постановеното първоинстанционно съдебно решение
в частта, в която са уважени предявените искове с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д.
№36407/2017г. по
описа на СРС, І Г.О., 32 състав, въззивникът -ищец- "Т.С."
ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК на 02.06.2017г.
и е постановена на 09.06.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК срещу В.Г.Ц. за заплащане на
сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника -
В.Г.Ц. възражение, поради което
дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК
на ВКС).
Атакуваното решение е
валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за исковите суми е постъпило в
срока по чл.414, ал.2 ГПК, а установителните искове по чл.422, ал.1 ГПК са
предявени в срока по чл.415, ал.1 (сега ал.4) ГПК и същите са допустими. По
същество решението на СРС в обжалваната част е правилно, крайните изводи на
съда кореспондират на събраните по делото доказателства и са обосновани при
правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в
която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че дължимият от ответницата размер на задължението за
доставена в процесния имот топлинна енергия за исковия период се установява от приетата по делото като неоспорена съдебно-техническата експертиза, която е кредитирал като обективна и
компетентно изготвена, предвид на което искът е отхвърлен над установения в
съдебно-техническата експертиза размер до пълния предявен размер. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд
относно размера, до който е отхвърлен предявения иск за главница като
неоснователен и недоказан, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбата следва да се
добави и следното:
В конкретната
хипотеза няма спор между страните относно обстоятелството, че ответницата се явява ползвател на доставяната
в имота топлинна енергия през процесния период, както и не се оспорва обем и
качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Единственият наведен конкретен довод във въззивната
жалба досежно порочността на съдебното решение в обжалваната част касае
оспорванията на констатациите на вещото лице-топлотехник, изготвил приетата по
делото СТЕ, който въззивният съд счита за неоснователен. В конкретния случай с оглед
на приетите по делото доказателства пред първата инстанция настоящият състав
намира, че правилно първоинстанционният съд е установил дължимия размер за
потребеното количество топлинна енергия досежно имота на ответницата за
периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г. в размер на 3590.86 лв., чиято стойност е изчислена в
заключението на СТЕ на база реално потребената топлинна енергия, съобразено
изготвените от фирмата за топлинно счетоводство изравнителни сметки за
процесния период, към която сума се прибавя цената на услугата дялово
разпределение в размер на 43.40 лв. или общият размер на задължението на
ответницата за исковия период възлиза на 3634.28 лв., като за разликата над
сумата от 3634.28 лв. до пълния предявен размер – 5683.47 лв. искът за главница
е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Експертът – специалист в областта
на топлотехниката е посочил изрично в изготвеното от него заключение, че сумите за топлинна енергия за
имота на ответницата са
начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за
топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в
областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на
разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на
което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
По
горните аргументи правилно предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 3634.28 лв. до пълния предявен размер от 5683.47 лв., главница за стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. относно топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к********, с аб.№062249. Първоинстанционният съд като е
достигнал до същия правен извод е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Във въззивната жалба е изрично посочено, че се обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта на присъдените разноски, но конкретни доводи досежно незаконосъобразност на съдебния акт в тази част не са изложени. Настоящият състав, счита, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските, които са присъдени в полза на въззивника - "Т.С." ЕАД са изчислени правилно от първоинстанционния съд, съобразно уважената част на исковите претенции. Следва да се отбележи още, че първоинстанционният съд при постановяване на съдебния акт в частта на присъдените в полза на въззивника – ищец - "Т.С." ЕАД разноски се е съобразил и с ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС като е присъдил и разноски, направените в заповедното производство. В тази част обжалваното решение също следва да бъде потвърдено.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна – ответник,
но доколкото няма заявена в този смисъл претенция, както и доказателства за
реално направени такива, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №464654 от 06.08.2018г., постановено по
гр.д.№62407/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./