РЕШЕНИЕ
№ 17780
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110120291 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу „Техем Сървисис“ ЕООД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди предоставя топлинна енергия в топлоснабден имот с
адрес: гр. *****. Разпределението на топлинната енергия се извършва по
системата на дялово разпределение, осъществявано от „Техем Сървисис“
ЕООД в изпълнение на сключен с „Топлофикация София“ ЕАД договор при
общи условия.
Съгласно чл.45, т.2 от ОУ в случай на установяване на допуснати грешки
от страна на търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово
разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което
Топлофикация е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен
потребител, загубата се дължи от търговеца на Топлофикация в пълен размер.
Твърди, че „Техем Сървисис“ ЕООД е подало при ищеца данни за
консумирана за процесния имот топлинна енергия за периода 01.10.2015 г. –
30.04.2018 г. на стойност 670, 03 лв. Тъй като клиентът на топлинна енергия
не е изпълнил доброволно задължението си, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 25568/2019 г. на СРС, ГО, 119
състав, като след подадено възражение е образувано гр.д. № 28221/2023 г. на
СРС, ГО, 119 състав, в което като трето лице – помагач на страната на ищеца е
конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД.
1
Делото е приключило с отхвърлително решение за претендираните суми
от 670, 03 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, и 34, 22 лв. цена
на дялово разпределение, като Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да
заплати сумата от 1700 лв. разноски по делото.
Според мотивите на решението „гаражи 11 и 12 не се водят на отчет и в
тях няма радиатори и топломери“, като съгласно заключението по изготвената
и приета по делото СТЕ, ФДР е фирма „ Техем Сървисис“ ЕООД. За процесния
период начисляваната топлинна енергия за отопление на имот е при наличие
на топломер с № 000005 и при условията на неосигурен достъп (...) “.
Упражнявайки вменените му задължения, „Техем Сървисис“ ЕООД,
въпреки наличните в информационните му масиви данни, че процесният
гараж не се води на отчет и в него няма радиатори и топломери, е изчислило
количеството топлинна енергия за обекта в условията на неосигурен достъп по
реда на чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването, предоставило е тези
данни на топлопреносното предприятие, въз основа на което „Топлофикация
София“ ЕАД е начислила и претендирала задължения от клиента.
Следователно, поради неправилен отчет и невярно дялово
разпределение от страна на „Техем Сървисис“ ЕООД ищецът е понесъл загуби
на стойност 670, 03 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, и 34,
22 лв. цена на дялово разпределение.
Освен това ищецът е извършил и разноски по образуваното дело, както
следва: 25 лв. държавна такса за заповедното производство, 175 лв. държавна
такса по исковото производство, 300 лв. депозит за СТЕ, 300 лв. депозит за
ССЕ, като е осъден да заплати и 1700 лв. разноски на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати, както следва:
сумата 704, 22 лв., представляваща вземане по чл.45, ал.1, т.2 от Общите
условия към договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, а именно – загуба за ищеца
в резултат на договорно неизпълнение на ответника, ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане;
сумата 2 500 лв., представляваща сторени от „Топлофикация София“
ЕАД разноски в производството по ч.гр.д. № 25568/2019 г. на СРС, ГО, 119
състав и гр.д. № 28221/2023 г. на СРС, ГО, 119 състав, в причинна връзка с
договорното неизпълнение на „Техем Сървисис“ ЕООД, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Техем Сървисис“ ЕООД, с който оспорва исковете. Излага
съображения, че мотивите на постановеното решение липсва констатация
дяловото разпределение да е било извършено в противоречие с нормативните
изисквания. Твърди, че ищецът е нарушил задълженията си по чл.6, чл.7, чл.31
2
от ОУ. Прави възражение, че твърдените от ищеца вреди се дължат на лошо
водения от него процес. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание е допуснато уточнение
на исковата молба в частта относно основанието на иска за сумата 2 500 лв.,
представляваща сторени от „Топлофикация София“ ЕАД разноски в
производството по ч.гр.д. № 25568/2019 г. на СРС, ГО, 119 състав, а именно –
че същата се претендира като вреди от договорно неизпълнение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
С решение от 04.12.2024 г. по гр.д. № 28221/2023 г. на СРС, ГО, 119
състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Ц.Й.С. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Ц. Й. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, както следва:
сумата 670, 03 лв., представляваща цена на доставена от дружество
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. *********, за периода
01.10.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 09.05.2019 г. до
изплащане на вземането;
сумата 87, 79 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за
топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. – 23.04.2019 г.;
сумата 34, 22 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 09.05.2019 г. до изплащане на вземането;
сумата 6, 93 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за
дялово разпределение за периода 30.05.2016 г. – 23.04.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 03.09.2019 г. по ч. гр. д. № 25568/2019 г. на СРС, 119 състав.
С решението ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на ответницата Ц. Й. С., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 1 700 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
От мотивите на решението е видно, че исковете са отхвърлени, тъй като
съдът е приел, че по делото не е доказано процесният имот да е
топлоснабден. Посочено е, че за установяване на това обстоятелство са
били приети основно и повторно заключения по допуснатите СТЕ. Според
вещите лица и по двете експертизи в сградата има изградена сградна
инсталация от хоризонтален тип за отопление включително на партерно
ниво за отопление на гаражите. В заключенията не е посочено въз основа на
какви документи вещите лица са достигнали до посочените изводи. В
3
съдебно заседание, провело се на 04.12.2024 г. посочват, че са работили по
документи, представени им от ФДР.
Съдът е приел, че от заключенията на СТЕ може да се установи
единствено, че в процесната сграда е проектирано изграждането на
хоризонтална сградна инсталация, но не и че такава в действителност е
изградена. Извод за липса на изградена и въведена в експлоатация
отоплителна инстанция в сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, следвало от отбелязванията в
съставените от служител на „Техем Сървисис“ ЕООД главен отчет от
16.05.2022 г. (л. 64 от делото), главени отчети от 29.05.2021 г. (л. 62 и л. 63
от делото) главен отчет от 19.05.2023 г. (л. 65 от делото), главен отчет от
21.05.2024 г. (л. 218 от делото), в които е посочено, че в притежавания от
ответницата ап. 15 няма тръби и липсва захранване, както и, че няма
документи за гаражи № 11 и № 12, те не се водят на отчет и в тях няма
радиатори и топломери. В отчета по отношение на процесния гараж е
посочено – няма захранване, няма топломер, няма радиатор.
При това съдът в мотивите на решението е приел за недоказано
изграждането на отоплителна инсталация в процесната сграда и въвеждането
в експлоатация.
По делото на 119 състав е приета СТЕ, според чието заключение за
процесния имот за исковия период е била начислена топлинна енергия за
отопление на имота при условията на неосигурен достъп, както и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Не е начисляване топлинна
енергия за БГВ. Както единичната, така и на тройната СТЕ дават заключение,
че се касае за сграда, която е топлоснабдена, а заключението на тройната СТЕ
е и че в процесния обект има изградена сградна инсталация като част от
вътрешната отоплителна инсталация на сградата. Главните отчети по делото
са съставени след исковия период 01.10.2015 г. – 30.04.2018 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД – за
сумата 704, 22 лв., и чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД – за сумата 2 500 лв.
По иска по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало
договорно правоотношение със соченото в исковата молба съдържание, по
което е изправна страна, както и че има изискуемо вземане към ответника по
чл. 45, т. 2 от ОУ към договора в размер на исковата сума.
Страните не спорят, а и от представените по делото договори от
29.07.2015 г. и 22.08.2017 г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ се установява
наличието на договорно правоотношение помежду им в периода 01.10.2015 г.
– 30.04.2018 г., който се явява исков период по гр.д. № 28221/2023 г. на СРС,
ГО, 119 състав.
4
Съгласно чл.45, ал.1, т.2 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлина енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, в случай на установяване на допуснати грешки от страна на
търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово
разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което
Топлофикация е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен
потребител, загубата се дължи от търговеца на Топлофикация в пълен размер.
Касае се за предвидени в Общите условия на ищеца последици от
договорното неизпълнение на ФДР.
Следователно, спорен по делото е въпросът налице ли е неправилен
отчет или невярно дялово разпределение от страна на „Техем Сървисис“
ЕООД, вследствие на което „Топлофикация София“ ЕАД да е сторнирала и
отнесла в загуба начислени суми за отделен потребител.
Налице е влязло в сила решение от 04.12.2024 г. по гр.д. № 28221/2023 г.
на СРС, ГО, 119 състав, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Ц. Й. С. искове като неоснователни. Като трето лице-
помагач на страната на ищеца по делото е участвала ФДР –„Техем Сървисис“
ЕООД.
Съгласно чл.223, ал.2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на
решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната,
на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под
предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или
поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице
обстоятелства или доказателства.
Следователно, „Техем Сървисис“ ЕООД е обвързано по отношение на
„Топлофикация София“ ЕАД от установителното действие на мотивите на
решението на 119 състав. Мотивите на това решение обаче са, че
„Топлофикация София“ ЕАД не е изпълнила доказателствената си тежест да
установи, че процесният обект е топлоснабден. Никъде в мотивите на
решението съдът не е направил изводи за неправилен отчет или невярно
дялово разпределение от страна на „Техем Сървисис“ ЕООД. В мотивите на
решението са обсъдени заключенията на СТЕ, които са в смисъл, че има
изградена сградна инсталация от хоризонтален тип, вкл. на партерно ниво за
отопление на гаражите. Посочено е, че в ОСЗ вещите лица са пояснили, че
този извод се основава на документите, представени от ФДР. Съдът е приел за
доказано, че е проектирана, но не и изградена отоплителна инсталация в
сградата. Позовал се е като допълнителен аргумент и за да не кредитира
заключенията на двете СТЕ, на съставени от ФДР главни отчети от 2021 г.,
2022 г., 2023 г. и 2024 г., нито един от които не касае исковия период
01.10.2015 г. – 30.04.2018 г.
Следователно, никъде от мотивите на решението не следва договорно
неизпълнение на „Техем Сървисис“ ЕООД за исковия период по това дело.
5
Такъв извод не може да се направи и от всички останали доказателства по
настоящото дело. Само от факта, че исковете на „Топлофикация София“ ЕАД
са отхвърлени, не следва автоматично отговорност за „Техем Сървисис“
ЕООД. Необходимо е отхвърлянето на исковете да се дължи на договорно
неизпълнение на ФДР. В случая ФДР е съставила протоколи за неосигурен
достъп, подала ги е към „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на които е
начислена топлинна енергия за отопление на имота при условията на
неосигурен достъп, както и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Не се установява за исковия период 01.10.2015 г. – 30.04.2018 г. да
е налице неправилен отчет или невярно дялово разпределение от страна на
ФДР. Всички главни отчети по делото са след исковия период и касаят периода
2021 г. – 2024 г., т.е. те не са послужили като основание за „Топлофикация
София“ ЕАД да начислява топлинна енергия през исковия период, поради
което няма как да се приеме неправилен отчет или невярно дялово
разпределение, защото няма установено предоставяне на грешни данни към
„Топлофикация София“ ЕАД, касаещи исковия период.
Наред с посоченото и за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че
извън предмета на настоящото производство стои правилността на решение от
04.12.2024 г. по гр.д. № 28221/2023 г. на СРС, ГО, 119 състав, но ищецът е
разполагал с правото на въззивно обжалване, което не е упражнил.
С оглед изложеното съдът намира, че предвиденото в Общите условия
на ищеца договорно неизпълнение на ФДР не е налице, поради което
предявеният иск се явява неоснователен.
По иска по чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало
договорно правоотношение със соченото в исковата молба съдържание, по
което е изправна страна, както и че в причинна връзка с договорното
неизпълнение на ответника е претърпял вреди в размер на исковата сума.
Ищецът е заплатил 25 лв. държавна такса за заповедното производство,
175 лв. държавна такса по исковото производство, 300 лв. депозит за СТЕ, 300
лв. депозит за ССЕ, т.е. общо сумата от 800 лв., видно от наличните по делото
платежни документи.
С решение от 04.12.2024 г. по гр.д. № 28221/2023 г. на СРС, ГО, 119
състав ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на ответницата Ц. Й. С., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 700
лв. разноски по делото. По делото не са налице доказателства за заплащането
на тази сума от страна на ищеца.
Следователно, установява се извършването на плащане до размера на
сумата от 800 лв.
По делото не се установява договорно неизпълнение от страна на
ответника по договорното правоотношение с ищеца, с оглед на което
неоснователен се явява и искът за сумата 2 500 лв. При това положение искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 780 лв. разноски по делото.
От страна на ищеца своевременно е заявено възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът, като взе предвид естеството на
спора, вида и обема на осъществената правна защита, както и броя на
проведените открити съдебни заседания – едно, и като съобрази минималния
размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (744, 50 лв.), при отчитане на данните за регистрация по
ДДС, намира, че уговореното адвокатско възнаграждение не надвишава
минимума до степен, обуславяш извод за прекомерност, и съответства на
обема на предоставената правна защита. По изложените съображения
възражението се явява неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, както следва:
иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД – за сумата 704, 22 лв.,
представляваща вземане по чл.45, ал.1, т.2 от Общите условия към договор
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, а именно – загуба за ищеца в резултат на
договорно неизпълнение на ответника, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 08.04.2025 г. до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД – за сумата 2 500 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от договорното
неизпълнение на „Техем Сървисис“ ЕООД, изразяващи се в разноски на
„Топлофикация София“ ЕАД в производството по ч.гр.д. № 25568/2019 г. на
СРС, ГО, 119 състав и гр.д. № 28221/2023 г. на СРС, ГО, 119 състав, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 08.04.2025 г. до окончателното
изплащане – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 780 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8