Р Е Ш Е Н И Е
№
07.12.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 1389/2018г по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против Р.Н.Г.
***, с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№7493/2017г., по описа на ПлРС,
Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот- на адрес гр. ***Твърди
се, че ответника Г. е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил
задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се
извършва по публично оповестени Общи условия. Твърди се, че Общите условия са
публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл.
239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани
фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че
абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за
забава. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се
намира имота на ответника, се извършва от „НЕЛБО”ЕАД, като сумите са начислявани
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът да
конституира „НЕЛБО”ЕАД като трето лице – помагач в процеса, на негова страна.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника Г., че дължи, сумата общо 300,66лв, от която сумата от 272,04лв.-
главница, за периода 01.04.2015-30.04.2017г., съставляваща стойността на
потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, и сумата от 28,62лв-
лихва за забава, за периода 02.06.2015-21.09.2017г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. Р.Н.Г.,
чрез назначеният от съда особен представител – адв. Кр. К., изразява становище
за допустимост и вероятна основателност на иска.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с определение № 3478/27.09.2018г.,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „НЕЛБО” ЕАД, гр.
София. В указаният срок, третото лице помагач, представя изисканите писмени
доказателства, приети по делото.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №4871/29.09.2018г.,
по ч. гр.д.№ 7493/2017г.. по описа на ПлРС.
По реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, са дадени указания до кредитора и
в указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск,
поради което същият е допустим.
Съдът намира за установено, съобразно
представените с исковата молба писмени доказателства, че отв. Р. Г., е
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, за който е открита
партида, с аб.№4486.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото, от представените от
третото лице – помагач писмени доказателства- месечни справки, се установява, че за имота е начислявана сума за
ТЕ, отдадена от сградната инсталация и за ТЕ за отопление.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесния период 01.04.2015-30.04.2017г,
е начислена главница- потребената и незаплатена ТЕ, за имот с аб.№ 4486, в
размер на общо 272,04лв, от които-
сумата от 75,16лв.- сума за отопление, сумата от 149,84лв.- ТЕ, отдадена от
сградната инсталация и сумата от 47,04лв- услуга дялово разпределение. ВЛ не е
установило плащания за периода 01.05.2017-08.10.2018г. ВЛ е установило, че в
имота има 1 бр. водомери и 2 бр. уреди. ВЛ е посочило, че ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, е начислена на база действителен обем на жилището- 107,77
куб.м. ВЛ е установило също, че процесните фактури са начислени за месеците, за
които са издадени, внесен е начисления
ДДС по сметка на републиканския бюджет. ВЛ е изчислило и лихвата за забава, за претендираният
период- . 02.06.2015-21.09.2017г., в размер на 28,62лв. В с.з., при изслушване
на ВЛ, същото посочва, че в имота има
водомер, но не се използва топла вода; сумата за отопление касае отопление от
щранг- лира в банята.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Безспорно по делото се установи, че в имота на ответника няма отоплителни тела и водомер за топла вода, и в задължението му се включва ТЕ, отдадена от сградната инсталация, отопление от щранг- лира в банята и услуга дялово разпределение.
На основание гореизложеното, е от събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по ССЕ, съдът намира, че отв. Р.Г. има качеството на потребител на ТЕ, за имот с аб.№ 4486, за периода 01.04.2015-30.04.2017г, и дължи плащане на потребената ТЕ. По делото, не се установява извършване на плащания.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените искове, за признаване за установено, че отв. Р.Г., дължи сумата от общо 300,66лв, от която сумата от 272,04лв.- главница, за периода 01.04.2015-30.04.2017г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, и сумата от 28,62лв- лихва за забава, за периода 02.06.2015-21.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-28.09.2017г., до окончателното й изплащане, са основателни и следва да бъдат уважени.
Следва ответникът да понесе
направените по настоящето дело разноски, които съдът определя в размер на общо 445лв., от които – сумата от 100лв-юрк. възнаграждение, определено от съда
по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в
минимален размер, сумата от 75лв.- държавна такса, сумата от 120лв. разноски за
ВЛ и сумата от 150лв.- разноски за възнаграждение за особен представител на ответника.
Ответникът следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски, в размер на 75лв.
Следва в полза на особения представител
на ответника- адв. Кр. К., да бъде изплатено възнаграждение от 150лв. от
внесения за това депозит, определено от съда по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК,
съобразно на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че Р.Н.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ***, сумата от общо 300,66лв, от
която сумата от 272,04лв.- главница, за периода 01.04.2015-30.04.2017г
., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за топлоснабден имот с аб.№4486, и сумата от 28,62лв-
лихва за забава, за периода 02.06.2015-21.09.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК- 28.09.2017г., до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение №4871/29.09.2018г., по ч.гр.д.№7493/2017г.. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.Н.Г., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано
от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 445лв.- разноски по настоящето исково производство и в размер на 75лв -разноски- по ч. гр.д. №7493/2017г.
на ПлРС.
На основание чл. 47, ал.6 от ГПК,
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на назначеният особен представител на ответника Р.Н.Г., ЕГН **********-
адв. К.К. - ПЛАК, възнаграждение в размер на 150лв., от внесения за това депозит.
Решението се постановява с участието на третото лице
–помагач „НЕЛБО” ЕАД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: