РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Смолян, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440101013 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от З. А. О. срещу Главна
дирекция „**“ към МВР гр. София с правното основание на чл. 178, ал.1, т.3
във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, чл. 181, ал.3 от ЗМВР за
осъждане на ответника да му заплати сумите в размер на 2 212,86 лева –
неизплатено възнаграждение за положен от ищеца нощен труд, 304,98 лева –
обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения
нощен труд, 261,00 лева – левова равностойността безплатна предпазна храна
и ободряващи напитки, 70,75 лева – мораторна лихва върху тази сума, ведно
със законната лихва върху сумите по главните искове.
В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител
на ищеца- адв.О..
За ответник исковете се оспорват чрез юриск.Х.
В постъпили в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становищата за съдебно заседание, писмените бележки на ответната страна, и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното
от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение. От заключението по назначената съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че З. А. О.-служител в системата на МВР в РД **
гр.Смолян, ГПУ **. За процесния период 11.10.2019 г. - 30.09.2022 г. е
изпълнявал служебните си задължения при работа със статут на държавен
1
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като на смени, всяка с
продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при
сумирано отчитане на работното време.
За процесния период от 11.10.2019 г. до 30.09.2022 г. З. А. О. е положил
общо 1 554 часа нощен труд, както следва: - за периода 11.10.2019 –
31.12.2019 г. – 120 часа нощен труд; - за периода 01.01.2020 – 31.12.2020 г. –
552 часа нощен труд; - за периода 01.01.2021 – 31.12.2021 г. – 522 часа нощен
труд; - за периода 01.01.2022 – 30.09.2022 г. – 360 часа нощен труд.
При извършената проверка на документите, находящи се в РД „**“
гр.Смолян, вещото лице е установило, че на З. А. О. е заплатен положеният
нощния труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни,
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по
методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната
заплата” – чл.9, ал.2 е 1 776 часа.Разликата в часовете отработен нощен труд,
след приравняването им по Наредбата е 222 часа.
За процесния период ищецът основната заплата за длъжността, която заема
З. А. О. е променяна, както следва: - от 01.08.2019 г. до 09.01.2020 г. – 900.00
лева - от 10.01.2020 г. до 31.12.2020 г. – 990.00 лева - от 01.01.2021 г. до
30.06.2022 г. – 1 139.00 лева - от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г. – 1 367.00 лева.
Извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение, в официалните
празници със 100 на сто увеличение. Общата сума на неначислените и
неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода от
01.08.20219 г. до 31.10.2022 г., преизчислен, съгласно „Наредба за
структурата и организацията на работната заплата” за З. А. О. е 2 212.86 лева.
Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен
период върху сумата за разликата между положения нощен труд и
преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на
работната заплата”, изчислен от 01-во число на месеца, следващ
тримесечието за което се отнася до 17.10.2022 г./датата на завеждане на
исковата молба/ е 304.98 лева.
Съгласно чл.181, ал.3 от ЗМВР за дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите по чл.142, ал.1, т.1-3 и ал.3 от ЗМВР се
осигурява безплатна храна. Условията и реда за предоставянето са
определени в Наредба 8131з-904/30.07.2015 г., а размерът на сумите се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Размерът на
левовата равностойност на неосигурените на ищеца храна за положен от него
труд със специфичен характер и ободряващи напитки за положен от него труд
в часовия диапазон 22.00 ч. - 6.00 ч. за периода от 01.08.2019 г. до 31.07.2020
г. е 261.00 лева, както следва: - 219.60 лева - левовата равностойност на
неосигурените на ищеца храна за положен от него труд със специфичен
характер,. - 41.40 лева - левовата равностойност на неосигурените
ободряващи напитки за положен от него труд в часовия диапазон 22.00 ч. -
6.00 ч.
Размерът на лихвата върху всяко месечно задължение, считано от първо
число на месеца, следващ този, за който се дължи левовата равностойност на
2
полагащата се храна и на неосигурените ободряващи напитки за положен
труд в часовия диапазон 22.00-6.00 ч. за процесния период до 17.10.2022 г. е
70.75 лева.
Съдът намира, че иска с правната квалификация на чл. 178, ал.1, т.3 във
вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
За положения над определеното работно време труд държавните
служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за
извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение- чл.187, ал.7 от ЗМВР. Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР
редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над
ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10.
През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (д.в.
бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е
действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение
№ 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. От своя страна с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 06: 00
ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило
не се съдържа в издадените впоследствие наредби. Последното не е
предвидено в действалата през исковия период нормативна уредба.
С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се
приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Предвид разясненията, дадени с посоченото по- горе Тълкувателно
решение, не следва да се възприема и дадения вариант от вещото лице със
заключението по ССчЕ, съобразно което е поискано и допуснато изменение
на иска. Положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото в
3
ЗМВР работно време за тази категория служители. Не е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение
следва да намерят разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова
заповед. Според заключението по ССчЕ положеният от ищеца нощен труд е
заплатен, но без същите нощни часове да бъдат превръщани в дневни
съгласно чл.9 от НСОРЗ. Т.е., в случая, допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд е заплатено според приетото в ЗМВР- на база заповед на
министъра на вътрешните работи, което се установява и от заключението по
назначената ССчЕ.
След като е установен такъв ред в ЗМВР за изчисляване на
възнаграждението за нощен труд, то не следва да се прилага чл.9 от НСОРЗ.
Съдържанието на правоотношението за полагания от служителите на МВР
нощен труд е правно уредено, не се касае за празнота, както се посочи, или
противоречие, които да бъдат запълвани и преодолявани с прилагането по
аналогия на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.. Без значение е какъв размер на възнаграждението е предвиден в
специалните норми, но след като са законодателно уредени, те са приложими.
Следва да се посочи, че именно предвид спецификата на изпълняваната
работа на държавните служители по ЗМВР, е налице и конкретна уредба.
Разликата в статута и изпълняваната, специфичните условия на труд са
компенсирани привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение,
изразяващи се напр. в по-дълги отпуски, по- високи размери на обезщетения
при прекратяване на правоотношението, по-ранно пенсиониране, а също и
ограничения. Предимствата и ограниченията са свързани именно със
специфичните функции. С посоченото по- горе ТР от 15.03.2023 год.,
постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на Общо събраните
на гражданска колегия на Върховният касационен съд на РБ е даден отговор
точно на спорния въпрос, като същото е задължително за съдилищата.
Предвид изложените съображения, ще следва претенцията за заплащане на
допълнителното възнаграждение за положения нощен труд да бъде
отхвърлена. Тъй като иска за лихви е акцесорен и е обусловен от изхода по
главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и предявения иск по
чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва, както и за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на
иска в съда.
По отношение на другия главен иск, съгласно разпоредбата на чл.181, ал.3
от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015г., доп., бр. 97 от 2017 г., изм., бр. 60 от
2020 г., в сила от 1.08.2020 г.) на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които
извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се
полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На
служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00
ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им
равностойност. Според разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР на служителите
4
на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Отчитайки
характера на търсеното вземане, при положение, че реално не са
предоставени полагащите се храна и напитки за процесния период и
понастоящем такова изпълнение е невъзможно, се дължи левовата им
равностойност. В другия случай, длъжникът би бил освободен именно поради
негово неизпълнение. Исковете подлежат на уважаване съобразно
установения от вещото лице по назначената ССчЕ размер и допуснатото
изменение на размера на претенциите за левовата равностойност на безплатна
храна и напитки, както и за лихвите.
С оглед изхода на делото, ще следва ответната страна да бъде осъдена да
заплати на ищеца направени съдебни разноски, изчислени съобразно
уважената част от исковете в размер на 58,21лева.
Ще следва ищецът да бъде осъден да заплати съдебни разноски на
ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Смолян
държавна такса върху уважените искове в размер на 100,00 лева /изчислена
върху уважените искове за левова равностойност на храна и ободряващи
напитки и върху иска за лихви за забава/, както и 75,00 лева за изплатеното
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по ССчЕ, отчитайки
поставената задача към експертизата по тези искове, които са с отделни
правни основания /за задачата по втория главен иск с мораторни лихви/.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от З. А. О., ЕГН**********, с адрес гр.**,
***, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „**“ към МВР гр. София с правното
основание на чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
за осъждане на Главна дирекция „**“ към МВР гр. София да му заплати
сумите в размер на 2212,86 лева –възнаграждение за положен нощен труд за
периода от 11.10.2019г. до 30.09.2022г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата мола в съда 17.10.2022г. до изплащането на сумата,
304,98 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за
положения нощен труд за периода от 01.01.2020г. до 17.10.2022г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „**”- МВР гр.София, да заплати на З. А.
О., ЕГН**********, с адрес гр.**, *** сумите в размер на 261,00 лева –
левовата равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки за периода
17.08.2019г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата за
левовата равностойност за храна и ободряващи напитки, считано от
17.10.2022г. до изплащането й, 61,65 лева – мораторна лихва върху
дължимата сума за равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки
за положен труд в часовия диапазон 22:00 - 6:00 часа за всеки месечен период
за периода от 01.09.2019г. до 17.10.2022г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „**”- МВР гр.София, да заплати на З. А.
О., ЕГН**********, с адрес гр.**, ***, направените съдебни разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 58,21 лева.
5
ОСЪЖДА З. А. О., ЕГН**********, с адрес гр.**, *** да заплати на
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „**”- МВР гр.София, съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „**”- МВР гр.София, да заплати по
сметка на Районен съд- Смолян държавна такса върху уважените искове в
размер на 100,00 лева, както и 75,00 лева за изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6