Решение по дело №23/2024 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 215

гр. Видин, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 двадесет и девети януари

през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АНД №

23

по описа за

2024

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от В.И.В. против решение № 360/ 18.10.2023г. по АНД № 886/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 05 - 2300088 от 05.07.2023г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на касатара е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500.00 лева на основание чл.416,ал.5 вр. и чл.414,ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото писмени доказателства, както и че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, респ. НП. Претендират се разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава. Посочва, че решението на ВРС е правилно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като обжалваното решение е правилно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

На 12.05.2023г. била извършена проверка на място на обект - кравеферма, находяща се в стопански двор на ЗП В.И.В. в с.Слана бара, обл.Видин. Впоследствие – на 18.05.2023г. била извършена и проверка по документи на ЗП. Наказващият орган твърди, че ЗП, като работодател, е допуснал до работа лицето Т. Т., като общ работник, без да му бъде предоставено преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл.63,ал.2 от КТ, заверено в ТД на НАП. Събрани са доказателства, че уведомлението и копие от справката на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ, са предоставени на работника на 12.05.2023г., но в по – късен час, като трудовият договор с него е сключен на същата дата, отново според него той е постъпил на работа на същата дата – 12.05.2023г. Последното е видно от събраните по административната преписка писмени доказателства.

Въз основа на направените констатации на 29.05.2023г. на ЗП бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.63,ал.2 вр. с ал.1 от КТ. След това въз основа на него било издадено и НП № 05 – 2300088 от 05.07.2023г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на ЗП В.И.В., в качеството му на работодател, било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева, на основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, въззивният съд е стигнал до неправилни юридически изводи, по следните съображения:

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно спазването на процесуалните правила при издаването на НП, както и за извършеното административно нарушение.

Според разпоредбата на чл.63,ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. А според ал.1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до ТД на НАП.

Според Административния съд при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които сами по себе си водят до незаконосъобразност на обжалваното НП.

Наказващия орган е посочил, че ответника по касация е нарушил чл.63,ал.2 вр. с ал.1 от КТ.

По делото не е категорично установено кога лицето е допуснато до работа, тъй като, че това е станало на 12.05.2023г.  Твърди се, че той е бил намерен на място, но не е изяснено дали и какво е работил, от една страна. А от друга страна, видно от приложения трудов договор към преписката е, че той е сключил такъв на 12.05.2023г. На същата дата е връчено и копие от уведомлението до ТД на НАП, но в по - късен час, видно от отбелязването върху справката от ТД на НАП. В този смисъл и извършването на нарушението не е категорично доказано.

Действително към момента на проверката на място на 12.05.2023г., уведомлението не е било връчено на лицето Тодоров, а това е станало по – късно на същата дата, видно и от извършената проверка на документите на ЗП, когато е предоставено и самото уведомление. Видно от документите, съдържащи се в административно - наказателната преписка е, че е налице връчване, надлежно удостоверено с подпис от работника.

Дори и да се приеме, че е имало несвоевременно връчване, то е отстранено непосредствено след проверката на място и преди проверката по документи – 18.05.2023г., както и връчването му на работодателя на същата дата – 12.05.2023г..

Безспорно е, че надлежното удостоверяване на връчването е станало преди съставянето на АУАН, и е следвало да бъде взето предвид от актосъставителя при съставянето на АУАН на 29.05.2023г.

От една страна предвид недоказването на момента на започване на работа от страна на Тодоров, то и не може да се приеме, че нарушението е категорично доказано.

От друга страна следва да се посочи, че според разпоредбата на чл.36,ал.1 от ЗАНН административно - наказателното производство започва със съставянето на АУАН. Т.е. към момента на съставяне на АУАН не е имало нарушение, тъй като макар към момента на проверката да не е имало подпис на работника върху справката от НАП, то преди съставянето на АУАН връчването вече е било удостоверено по реда на изр.2 на чл.4,ал.3 от Наредбата - с подпис върху справката за приети и отхвърлени уведомления на НАП, респ. то е било връчено на работника. В тази връзка и издаденото въз основа на въпросния акт НП е незаконосъобразно.

Предвид горното се оказва, че ЗП, в качеството си на работодател, не е извършил вмененото му нарушение на чл.63,ал.2 и ал.1 от КТ, поради което и не следва да носи отговорността предвидена в чл.414,ал.3 от КТ. Наложената му глоба по посочения текст е незаконосъобразно наложена.

В този смисъл основателни са доводите, развити от касатора относно наличието на процесуални нарушения, както и не доказване на нарушението. При постановяване на решението си ВРС не се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка.

При това положение и с оглед горните съображения, Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и издадено при нарушаване на съществени процесуални правила и като такова следва да бъде отменено.

Административният съд намира, че не следва да обсъжда останалите доводи за незаконосъобразност, тъй като посоченото по – горе е достатъчно за обосноваването й. Следователно и наложеното административно наказание е незаконосъобразно и на това основание обжалваното НП следва да бъде отменено, респ. и решението на въззивния съд.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват основателни и следва да бъдат уважавани, а решението на ВРС, като неправилно следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като Д“ИТ“ Видин следва да бъде осъдена да заплати в полза на ЗП, сумата за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представеният списък за разноски и договор за правна защита и съдействие в размер на 300.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

                                          Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ Решение № 360/ 18.10.2023г. по АНД № 886/2023г. по описа на Районен съд – Видин.

ОТМЕНЯ  НП № 05 - 2300088 от 05.07.2023г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на В.И.В.  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500.00 лева на основание чл.416,ал.5 вр. и чл.414,ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин да заплатят в полза на ЗП В.И.В. от с.Слана бара, обл.Видин, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляващи разноски по делото.

           Решението не подлежи на обжалване.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                         2.