№ 3982
гр. Варна, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110111003 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с молба от Г. Е. И., с адрес в гр.В., лично и като майка и законен
представител на детето К. М. И., родено на **** г. срещу М. И. И. за защита по реда на чл.4
от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че Г. Е. И. и М. И. И. са разведени и имат общо дете К. М. И.,
като упражняването родителските права спрямо него са предоставени на майката.
Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН:
На 28.09.2025г. в 16:14 ч. Г. И. звъннала на М. да вземе дрехите и учебниците на сина
си К., като му казала, че ще запише детето на училище във Варна. Отишла на адреса, където
живее в гр. Р.“, като в 16:54 ч. била на адреса, заедно с приятеля й, с когото живее и още
един приятел, бащата го нямало. В 17:00 подала сигнал до Единен спешен телефон 112,
защото М. И. отказал да й предостави нещата на детето и по този начин, счита че ограничава
личният му живот, както и правото му на свободно придвижване. Пристигнала полиция.
Твърди се, че К. И. споделил с майка си, че когато е казал на баща си, че иска да
живее с нея във Варна, той му е отвърнал, че ще му се разсърди и никога няма да го взема.
Счита, че това представлява психическо насилие. Освен това нееднократно е настройвал К.
против Г. И. и мъжът, с когото живее, което счита за насаждане на родителско отчуждение,
също форма на психическо насилие.
На 26.07.2025г. пред бащината къща на Г. И., находяща се в гр. Б., обл. Р., ответникът
М. И. вдигнал скандал и отправил заплахи спрямо мъжа с когото съжителства молителката,
което много я изплашило и подала сигнал в полицията. По този начин бил осъществен акт
на психическо насилие спрямо нея.
Молителите правят искане за налагане на мерки за домашно насилие по ЗЗДН.
ДСП - Варна не изразява становище.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Молбата е допустима, подадена от Г. Е. И. за защита на нея лично и на сина й К. М.
1
И. срещу лице попадащо в хипотезата на чл.3, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН.
В настоящия случай майката Г. Е. И. изрично под страх от наказателна отговорност е
посочила в декларация, приложена на л.7-8 от делото, че твърдените актове на насилие – „
На 28.09.2025г. в 16:14ч звъннах на М. да взема дрехите и учебниците на К., като му казах,
че ще запиша детето на училище във Варна. Отидох на адреса, където живее в гр. Р." ( 5-ти
километър) като в 16:54ч. бях на адреса, заедно с приятеля ми, с когото живея и още един
приятел, бащата го нямаше, когато говорих с него ми каза, че е в полицията. В 17:00
подадох сигнал до Единен спешен телефон 112, защото М. отказва да ми предостави нещата
на детето и по този начин ограничава личният му живот, както и правото му на свободно
придвижване, след като полицаите дойдоха, обясних им ситуацията и отказът му да ми
предостави нещата. Сина ми, преди няколко дни ми сподели, че когато е казал на баща си, че
иска да живее с мен във Варна, той му е отвърнал, че ще му се разсърди и никога няма да го
взема. Това представлява психическо насилие. Освен това нееднократно е настройвал К.
против мен и мъжът, с когото живея, което е насаждане на родителско отчуждения, също
форма на психическо насилие. „
Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 407 от 9.10.2013 г. на ОС - София
по в. гр. д. № 496/2013 г., Решение № 109 от 28.03.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. №
167/2019 г., Решение № 1978 от 20.11.2014 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 3043/2014 г.,
Решение № 588 от 31.03.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 442/2015 г., Решение № 779
от 30.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 837/2016 г., Решение № 3465 от 30.07.2019 г.
на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 445/2019 г. и Решение № 260134 от 29.12.2020 г. на ОС -
София по в. гр. д. № 798/2020 г.) "не всяко нарушение на лично или имуществено благо
представлява домашно насилие". Поради това, дали описаната от молителя проява отговаря
на признаците на домашно насилие е въпрос по същество, който следва да бъде разрешаван
конкретно и индивидуално по всяко отделно дело.
Неоснователно молителката Г. Е. И. тълкува отказа на бащата да предостави „нещата
на детето“; детето казало на баща си, че иска да живее с майката във Варна, той му
отвърнал, че ще му се разсърди и никога няма да го взема като актове на насилие спрямо
майката и спрямо детето и то единствено по вина на ответника И..
Страните са в процес по спор за изменение на решение за родителските права спрямо
детето К. И., и за изменение на присъдена издръжка в полза на детето, по данни на
ответника, образувано е гр.д. 1052/25г. на РРС по чл.150 от СК и гр.д. 4633/25г.по описа на
РРС по чл.59, ал.9 от СК, което не се оспорва от молителите.
Това обстоятелство само по себе си сочи за обтегнати отношения между родителите
на детето К..
Предназначението на ЗЗДН е да осигури бърза, своевременна и ефективна защита на
определена категория лица, които се намират в реален риск по повод упражнено върху тях
насилие, но в никакъв случай механизмите, разписани от този нормативен акт, не могат да
се ползват за уреждане на дългогодишни имуществени или лични спорове между страните,
за чието разрешаване са налице други юридически способи. Същевременно, независимо, че
в случая липсва каквато и да е агресия в изложените от молителя Г. И. действия на
ответника, следва да се отбележи, че и не всяко агресивно поведение следва да се
2
квалифицира като насилие по смисъла на ЗЗДН, а само онова, с което целенасочено се
нанасят вреди на пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между
близки, като в този смисъл е и Решение № 653 от 31.10.2019 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. №
518/2019 г., съгласно което "от дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН и от разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че в случаите на твърдяно физическо и емоционално насилие идеята
на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният
твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място и проявна форма".
Обстоятелствата при които се твърди бащата да е отказал да даде „нещата“ на сина
си, не биха могли да обосноват осъществен акт на насилие. Нито психическо, емоционално,
нито икономическо.
Съответните „неща“ били поискани на 28.09.25г. по телефона, след което майката
самоволно е решила да отиде на адреса, като е извикала и полиция. Никой не може да бъде
принуждаван да извърши каквото и да е действие конкретно в даден момент и то по волята
на друго лице, в случая молителката Г. И., решила, че бащата е длъжен да даде вещите на
детето по едностранно взето от нея решение, в определен от нея ден и при определени от
нея обстоятелства.
От контекста на междуличностните отношения между страните по делото са ясно
очертани съществуващи обтегнати отношения между родителите на детето К. И. и
същевременно затруднената комуникация между тях. Не съставлява домашно насилие
поведение, което е съобразено със свободата на съвременния човек като личност с емоции и
право да изразява същите в обективната действителност, включително и по – отрицателни
такива като гняв, раздразнение, обида и пр. в случая дори и да е отказал бащата да даде
„нещата на детето“, и да му е казал, че няма да го взима, то с поведението си изразява
огорчението и несъгласието си с взетото от майката решение да отведе детето да живее във
Варна.
Изслушано по реда на чл.15 от ЗЗДт. детето К. И. не излага да е възприел осъществен
спрямо него акт на насилие било психически или физически, да е изпитало конкретен
дискомфорт от нещо казано или извършено от баща му.
Нещо повече, от събраните по делото доказателства, се установява, че първоначално
бащата М. И. се е обадил на телефон 112, впоследствие и майката, което още веднъж
навежда на възникнала конкретна конфликтна ситуация на сочената дата 28.09.25г. по повод
отглеждане на детето К. И., за която са отговорни и двамата родителя, въвличайки и сина си
в тези свои отношения. Ето защо, не може да се държи единствено отговорен бащата с
налагане на мерки по ЗЗДН.
Нещо повече на твърдяната от молителите дата 28.09.25г. съобразно постановеното и
представено по делото съд.решение по гр.д.№5698/15г. на РРС е следвало да се изпълнява
режим на лични отношения между бащата и сина му К., както следва: „всяка неделя от 10
часа до 20 часа“.
Съдът не намира за доказан твърдения акт на насилие на 26.07.25г. спрямо Г. И., тъй
като по отношение на него липсва представена декларация по чл.9 от ЗЗДН, не се
подкрепя и от показанията на разпитания по делото като свидетел Д.Х.. Твърденията на
свидетеля, че Г. И., „..от цялата ситуация тя постоянно е под някакъв стрес, тормоз, не може
да спи, постоянно се буди нощно време, плач, притеснява се за детето …“, не могат да
обосноват осъществен акт на насилие от М. И. спрямо нея, същите са както предубедени и
тенденциозни, така и общи. Съдът отчита й факта, че свидетеля е във фактическо
съжителство с молителката.
Във връзка със случилото се по делото е представена пр.пр. № 5528/2025г.,
приключила с Постановление от 11.09.25г. на РРП с отказ за образуване на наказателно
производство. Същата също така не се установяват твърдените извършени актове на насилие
3
от ответника на 26.07.25г. спрямо Г. И., тъй като производството е инициирано по
инициатива на молителката и е приключило с отказ за образуване на наказателно
производство. Нещо повече в подадената жалба от молителката се твърди, че ответникът е
отправил заплахи спрямо партньора й, но не и спрямо нея.
Съответно подадената молба е неоснователна по отношение твърдените актове за
домашно насилие както спрямо Г. И., така и спрямо детето К. И. и следва да се отхвърли.
На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН предвид, че подадената молба е за защита на
непълнолетно лице, държавна такса и разноски не се присъждат спрямо молителя детето К.
И.. Разноски следва да се присъдят срещу молителката Г. И. - 25 лв. държавна такса. За
адв.възнаграждение, съдът приема, че следва да се присъди заплатената сума от 150 лв.,
предвид внесената сума от 300 лв. за защитата на две лица.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. Е. И., ЕГН **********, с адрес в гр.В., лично и като майка
и законен представител на детето К. М. И., ЕГН ********** против М. И. И., ЕГН
**********, с адрес в гр.Б.. с искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършен акт на
насилие спрямо Г. Е. И. на 26.07.25г., както и спрямо нея и детето К. И. на 28.09.2025г.
ОСЪЖДА Г. Е. И., ЕГН **********, с адрес в гр.В.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС
дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева,
на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. Е. И., ЕГН **********, с адрес в гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на М. И. И., ЕГН
**********, с адрес в гр.Б.. сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), разноски в
производството на осн.чл.78,ал.3 от ГПК, вр.с чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-
дневен срок, считано от датата на обявяването му - 10.11.2025 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4