№ /19.06.2015 год., гр.Варна
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесети януари 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Г.Б., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2465 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба
от „Космос Ж.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.”******” №1, представлявано от управителя Е.А.Ж., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Х.С.
***, против Ревизионен акт № *********/13.12.2013г., издаден от
орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 267/13.06.2014 год. на изп.пр.директор на
Дирекция „ОДОП” -Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателите е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2008г в размер на 24 406.37лв.
главница и 12 127.77лв. лихви, и за ДДС по ЗДДС в размер на 268 123.07лв.
главница и 141 157.59лв. лихви за д.п.01.11-2008г – 31.01.2009г.
В жалбата са
изложени твърдения, че договорът по н.а.№192/23.12.2008г, с който „Космос Ж.“
ЕООД продава на Г.Г.Р. описаните в него имоти – част от сграда със смесено
предназначение, на ст-ст 920 000лв., е нищожен на осн.чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр.чл.152 от ЗЗД – с такъв предмет е и
образуваното пред ВОС исково производство по гр.д.№3719/2012г на ОС-Варна.
Излага се, че нищожната сделка не е породила правни последици, т.е. за
дружеството не е налице приход от продажбата в размер на 244 524.73лв,
поради което правният извод на органите по приходите за дължимост на
корпоративен данък през 2008г е незаконосъобразен. В първото открито с.з. адв.С.
сочи, че обжалването има за предмет РА във всичките му части само досежно
сделката по н.а.№192/2008г. С последващо изрично писмено изявление Е.А.Ж. –
управител на „Космос Ж.“ ЕООД е заявил, че пред съда оспорва изцяло РА във
всичките му части – така, както е оспорвал РД и РА в хода на административното
производство, като излага подробно мотивирани съображения по всеки един от
пунктовете на РА. Същото становище поддържа лично и чрез пълномощника си адв.Е.М.
*** и в откритото с.з. на 18.11.2014г по делото. С тези мотиви настоява за
отмяна на незаконосъобразния РА и присъждане на сторените разноски по списък.
Ответникът по жалбата – директора на Дирекция “ОДОП” гр.Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител гл.ю.к. В. И. оспорва изцяло жалбата.
Коментирайки представеното в производството съдебно споразумение по предявения от „Космос Ж.“ ЕООД
установителен иск против купувача по н.а.№192/2008г сочи, че след като сделката
не е призната за нищожна, то тя е съществувала в правния мир до датата на
съдебното произнасяне, и за този период дружеството-жалоподател следва да дължи
лихви. По отношение на останалата част на жалбата сочи, че предвид липсата на
ангажирани доказателства в хода на съдебното дирене, липсват основание за
ревизия на изводите на органите по приходите в РА и в потвърждаващото го
решение. Настоява за отхвърляне на жалбата и на свой ред претендира присъждане
на разноски.
След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на
ревизионното производство е поставено със ЗВР №1202646/24.07.2012г (стр.28-29 от
преписката), издадена от А.Б.
съгл.Заповед №Д-10/03.01.2011г на директора на ТД на НАП-Варна, с което е
определен предмет и обхват на ревизията – корпоративен данък за 2008г, и данък върху
добавената стойност за д.п.01.11.2008г – 31.01.2009г, както срок на завършване
– 3 месеца от датата на връчването 24.09.2012г. С последващи ЗВР от 21.12.2012г
(стр.42-43) и от 24.01.2013 (стр.52-53) е удължен единствено срока за
извършване на ревизията – до 24.02.2013г. РД №1300325/11.03.2013г е издаден от
органите по чл.117 ал.1 от ДОПК и в рамките на срока по текста, а въз основа на
констатациите и предложенията в него, органът по чл.119 ал.1 от ДОПК, определен
със ЗОКО №К1300325/11.03.2013г, е издал оспорения РА №*********/13.12.2013г., с
който възраженията на ревизираното лице против РД са преценени като частично
основателни; допълнени са констатациите в РД относно доставката по
н.а.№139/29.09.2006г, и конкретно – извършените от „Космос Ж.“ ЕООД СМР във
връзка с отстъпеното право на строеж, представляващи облагаема доставка, за
чиято дата предвид липса на доказателства е приета тази на въвеждане на
сградата в експлоатация 22.12.2008г. С РА са установени следните задължения в
тежест на дружеството – за корпоративен данък по ЗКПО за 2008г в размер на 24 406.37лв.
главница и 12 127.77лв. лихви, и за ДДС по ЗДДС в размер на 268 123.07лв.
главница и 141 157.59лв. лихви за д.п.01.11-2008г – 31.01.2009г. Обжалването
по административен ред е приключило с решение №99/03.04.2014г, с който РА е
потвърден изцяло.
В хода на
ревизионното производство са установени следните относими факти:
„Космос Ж.“ ЕООД е
вписано в ТР на ОС-Варна по ф.д.№814/1998г; едноличен собственик на капитала и
управител е Е.А.Ж.. Дружество е регистрирано по ЗДДС от 15.03.2007г, предходни
ревизии не са извършвани. Извършваната дейност през ревизирания период е
строителство на жилищни и нежилищни сгради.
С НА
№139/29.09.2006г (л.585-592 по преписката) Е.А.Ж. и дъщеря му М.Е.М. продават
на „Космос Ж.“ ЕООД правото на строеж за
изграждането в УПИ № І-1, находящ се в гр.Варна, ул.“******“ №1, на част от
обектите в сграда със смесено предназначение, изброени в него, вкл. подземен
паркинг, винарна, дрогерия, магазини, офис, лекарски кабинети, амбулатория, и
три апартамента, всички с посочени квадратури и цени. В НА е посочено, че за
кафе-бар на първи етаж, апартамент №3 на пети етаж и паркомясто №13 е учредено
право на строеж в полза на продавача М.Е.М. с НА №138/29.09.2006г (стр.601-603
по преписката). Този НА е поправен с НА №157/13.12.2006г по отношение на площ и
предназначение на обектите, като е увеличен и материалния интерес със
7 594.07лв. С НА №158/13.12.2006г (л.574-576 по преписката) Е.А.Ж. и
дъщеря му М.Е.М. продават на „Космос Ж.“ ЕООД правото на строеж за изграждането в УПИ № І-1, находящ
се в гр.Варна, ул.“******“ №1, и на останалата част от обектите в сграда със
смесено предназначение, представляващи лекарски кабинети на втори и трети етаж
в сградата.
Видно от
представените от Община Варна с вх.№ВхК-51743-11/28.03.2013г доказателства, на
„Космос Ж.“ ЕООД са издадени: 1). Разрешение за строеж №196/05.05.2006г. с възложител Е.А.Ж., с
предмет: изграждане на сграда със смесено предназначение - магазини, офиси,
лекарски кабинети и др., и жилищна част, находяща се на ул.“******“ №1, УПИ I
-1, кв. 683 по плана на 5 -ти микрорайон гр.Варна. Обектът представлява строеж
IV категория; и 2). Удостоверение №348/22.12.2008г. (стр.89 по преписката) за въвеждане в
експлоатация на строеж: сграда със смесено предназначение, състояща се от 13
бр. паркоместа, 2 бр. магазини, 1 бр. кафе бар, 4 бр. апартаменти, 1 бр.
дрогерия, 1 бр. винарна, 29 бр. лекарски кабинети, 2 бр. амбулатория, 1 бр.
манипулационна, сградно водопроводно и канализационно отклонение и сградно
електрозахранване, находяща се в УПИ № I-1, кв.683 по плана на 2-ри микрорайон
ул.„******“ №1, с възложители: ЕООД“ Космос Ж.“ с управител Е.А.Ж., и М.Е.М. - собственик
съгласно НА №139/2006г. и НА №138/2006г. Според писмо вх.№51743-10/28.03.2013г
от Д „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община Варна, на „Космос Ж.“
ЕООД са издадени и 3 бр. разрешения за строеж на сградна газова инсталация.
І. В периода 2006г
– 2008г дружеството-жалбоподател е извършило редица продажби на право на строеж
на обектите в сградата, изброени на стр.6-10 в РД/3-9 в РА, обективирани в
следните 19 бр. нотариални актове: № 26/21.12.2006г.;
№ 5/20.12.2006г.; № 6/20.12.2006г.; № 2/20.12.2006г.; № 190/10.11.2006г.; №
27/21.12.2006г.; № 30/21.12.2006г.; № 97 от 21.12.2006г.; № 7/20.12.2006г.; №
31/20.12.2006г.; № 52/22.12.2006г.; № 3/20.12.2006г.; № 29/21.12.2006г.; №
4/20.12.2006г.; № 28/21.12.2006г.; № 1/20.12.2006г.; № 25/21.12.2006г.; №
191/10.11.2006г.; и №8/20.12.2006г (стр.265- 314; стр.530-532 по преписката). В
периода м.12.2006г. – м.02.2007г. в изпълнение на тези договори „Космос Ж.“
ЕООД е получило авансови плащания за строителни услуги на обща стойност 538 342.00лв.
и е издало 20 бр. фактури към клиенти (изброени на стр.9 от РА), без да е
начислило ДДС, понеже тези дати предхождат датата на регистрацията му по ЗДДС. С оглед датата на регистрация по ЗДДС –
15.03.2007г, и датата на въвеждане на сградата в експлоатация – 22.12.2008г,
ревизиращите органи са приели, че спрямо доставките по тези 20 фактури е налице
основанието на чл.25 ал.7 от ЗДДС, според която когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по
облагаема доставка, и фактически извърши тази доставка след датата на
регистрацията си, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка,
който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. В
резултат органите по приходите са достигнало до извод, че получените от
дружеството-жалбоподател авансови плащания преди датата на регистрация по ЗДДС
или след тази дата, но приети като освободена доставка на обща стойност 538 342.00лв.
съдържат данък добавена стойност в
размер на 89 723.67лв., който съобразно чл.25 ал.7 от ЗДДС става
изискуем за данъчен период м. декември 2008г.
ІІ. В хода на ревизията, с искане от
09.10.2013г (стр.559 по преписката) от М.Е.М. са изискани данни и документи
относно фирмата/лицето, извършило строителството на обектите, за които с НА
№138/2006г й е учредено право на строеж върху обособените обекти в сградата,
въведена в експлоатация през м.12.2008г.; сключени договори за строителство с
изпълнителя на строителните работи; документи за извършени от нея плащания и за
изпълнени довършителни работи във връзка с изграждането на обектите. Такива не
са представени с отговора й от 23.10.2013г, поради което ревизиращите органи
приели, че СМР по изграждането на трите обекта в сградата, за които с НА
№138/2006г е учредено право на строеж в полза на М.М., са извършени от „Космос Ж.“
ЕООД, което е изпълнител на цялата сграда. Този извод е изведен въз основа на
анализ на фактите, установени със събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, а именно – Разрешението за строеж на сградата е издадено на Е.А.Ж. – собственик и
управител на „Космос Ж.“ ЕООД; през ревизирания период дружеството-жалбоподател
има назначени 10 лица по трудов договор на длъжност „работник – строителство
сгради“, а строителството на обекта е извършвано чрез собствени средства и чрез подизпълнители („Планекс Ел Зет“
АД-Варна, „Топ билдинг“ ЕООД-Варна и др.), за което са издавани съответните
фактури към трети лица; Удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация
е издадено на „Космос Ж.“ ЕООД. Прието е, че извършените в полза на М.М. СМР
представляват облагаема доставка по см.чл.9 ал.1, ал.3 т.2 от ЗДДС, за която
към датата на възникване на данъчното събитие по чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС –
22.12.2008г - изпълнителят на услугата, т.е. дружеството-жалбоподател дължи ДДС.
Размерът му е определен в хипотезата на чл.27 ал.2 от ЗДДС, съгл. която
данъчната основа на доставки на услуги по чл.9 ал.3 е сумата на направените
преки разходи, свързани с извършването й. Според справката, изготвена от
дружеството-жалбоподател, фактическата себестойност на 1 км.в. е 647лв, а
площта на трите обекта, изградени в полза на М.М., ведно с прилежащите общи
части, е 193.71лв, т.е. общата ст-ст на услугата по изграждането им е
125 33037лв. При ставка 20% съгл.чл.66 ал.1 т.1 вр.чл.67 ал.1 от ЗДДС
размерът на дължимия ДДС е изчислен на 25 066.07лв.
ІІІ. След въвеждане
на сградата в експлоатация на 22.12.2008г, с НА № 192/23.12.208г (л.321 по
преписката) „Космос Ж.“ ЕООД е продало на физическото лице Г.Г.Р. следните
недвижими имоти, изградени в сграда със смесено предназначение на пет етажа,
находяща се гр.Варна, ул.****** № 1, а именно: подземен паркинг- гараж с площ
323.52кв.м. с 12 паркоместа, всяко едно с площ 26,96кв.м., разположени на
сутеренен етаж на сградата; винарна с площ от 77,14кв.м., разположена в
сутеренен етаж на сградата; апартамент № 2 на две нива, от които първо ниво с
площ 157,36кв.м., разположен на пети етаж на сградата, и второ ниво с площ
160,90кв.м. разположени на терасовиден етаж на сградата; и апартамент № 4 с
площ от 88,10кв.м. разположен на терасовиден етаж на сградата. Продавачът
продава на купувача всички обекти за сумата 920000лв., която сума ще бъде
изплатена на продавача по банков път в срок до два месеца, считано от датата на
подписване на настоящия договор. По силата на спогодба от 19.02.2009г към този
договор по НА №192/23.12.2008г (стр.69 -70 по делото), срокът за заплащане на
продажната цена от 920 000лв. се удължава с 5 години, т.е. 5 години и 2
месеца след 23.12.2008г; с т.3 купувачът дава право на продавача „Космос Ж.“
ЕООД до плащане на пълния размер на продажната цена 920 000лв. да задържи
ключовете от прехвърлените имоти, които са върнати от купувача Г.Р. при
подписване на спогодбата.
На същото физическо
лице Г. Р., с НА № 193/23.12.2008г. (л.322) „Космос Ж.“ ЕООД е продало и нива с
площ 2.218 дка, находяща се в землището на с.Кичево, общ.Аксаково, обл.Варна,
местност „Варна Йолу”, придобита от жалбоподателите с НА №98/04.09.2007г, за
сумата 250лв., която сума е изплатена от купувача на продавача в дена на
подписване на нотариалния акт.
След анализ на
съставените първични документи и вторични регистри е установено, че за
извършените продажби на недвижимите имоти дружеството не е издало данъчни
документи/фактури, не е отчело извършените доставки на имоти, и не е отчело
реализираните приходи от продажби. С оглед извършеното прехвърляне на
собствеността на недвижимите имоти органите по приходите са приели, че на
осн.чл.86 ал.1 от ЗДДС за дружеството-жалбоподател като доставчик е възникнало
задължение за начисляване на данъка чрез издаване на данъчен документ с посочен
размер на следващия се данък, и включване на същия в данъчните регистри (дневник
за продажби и СД), доказателства за което не са ангажирани от дружеството. Предвид
горното и на осн.чл.25 ал.1, чл.27 ал.1 вр. чл.6 от ЗДДС, и по аргумент от
чл.26 ал.2 от ЗДДС ревизиращите органи са начислили допълнително ДДС в размер
на 153333.33лв. (920 000 лв.
обща ст-ст, 766 666.67лв. данъчна основа, 153 333лв. ДДС); за
сделката по НА №193/2008г, която е освободена доставка, данък не е начислен на
осн.чл.45 ал.1 от ЗДДС. Така общия размер на дължимия ДДС е определен с РА на 268 123.07лв.
На осн.чл.78 от ЗКПО ревизиращите са преобразували финансовия резултат за 2008г със сумата 244 063.73лв.,
представляваща неотчетени приходи от продажби на недвижимите имоти. Този
резултат е постигнат, като при определяне на данъчната основа по чл.19 от ЗКПО
за корпоративния данък ревизиращите са намалили общия размер на прихода от
продажби със себестойността на обектите, респ. с цената на придобиване на
земята, т.е. 244 524.73лв. неотчетени приходи по сделката по НА №192/2008г
(данъчната основа 766 666.67лв. – общата себестойност на всички обекти в
сградата 522 141.94лв. съгл.справката за фактическата себестойност на 1
кв.м. застроена площ в размер на 647 лв./кв.м., предоставена от
дружеството-жалбоподател); и 65лв. по сделката по НА №193/2008г (разликата
между продажната цена 250лв. и придобивната такава 185лв. по НА №98/04.09.2007г),
т.е. общо 244 063.73лв. Размерът на дължимия корпоративен данък е
определен на 24 406.37лв.
В хода на
ревизионното производство дружеството-жалбоподател е възразило, че договорът за
продажба на недвижимите имоти по НА №192/2008г е нищожен на осн.чл.26 ал.2 пр.5
от ЗЗД, и чл.26 ал.1 пр.1 от ЗД вр.чл.152 от ЗЗД, т.е. че сделката не е
породила никакви правни последици, вкл. за тях не е налице приход от продажба в
размер на 244 524.73лв., и не се поражда задължение за внасяне на
корпоративен данък. Във връзка с образуваното пред ОС-Варна гражданско
производство е поискано спиране на ревизионното производство до решаване на
този преюдициален спорен жалбоподателите спор. По този въпрос органите по
приходите неколкократно са се произнесли отрицателно с мотив, че при
евентуалното последващо прогласяване нищожността на договора дружеството може
да иска изменение на влязлия в сила РА по реда на чл.133 от ДОПК – в резултат
на недължимо платени суми; както и че съгл.т.5.3 от СС-18 Приход, при
възникнала неяснота по събирането на сума, която вече е включена в прихода от
продажбата, събираемата сума се признава за разход, а не като корекция на
сумата по първоначално признатия приход.
В хода на съдебното
дирене са ангажирани доказателства за развитието и приключването на предявения
от дружеството-жалбоподател иск с пр.осн.чл.124 ал.1 от ГПК против купувача по
НА №192/2008г – Г.Р.. С решение №203/19.02.2014г по гр.д.№3719/2012г на ВОС,
гр.отд., Х с-в, предявеният установителен иск е отхвърлен. Това решение е
обезсилено с протоколно определение №702/15.10.2014г по в.гр.д.№361/2014г на
АС-Варна, след одобряване на постигнатата между страните спогодба, с която е
признато за установено по отношение на Г.Г.Р., че „Космос Ж.“ ЕООД,
представлявано от Е.А.Ж., е собственик на имотите по НА №192/23.12.2008г, изградени
в сграда със смесено предназначение на пет етажа, находяща се гр.Варна, ул.******
№ 1, а именно: подземен паркинг- гараж с площ 323.52кв.м. с 12 паркоместа,
всяко едно с площ 26,96кв.м., разположени на сутеренен етаж на сградата;
винарна с площ от 77,14кв.м., разположена в сутеренен етаж на сградата;
апартамент № 2 на две нива, от които първо ниво с площ 157,36кв.м., разположен
на пети етаж на сградата, и второ ниво с площ 160,90кв.м. разположени на
терасовиден етаж на сградата; и апартамент № 4 с площ от 88,10кв.м. разположен
на терасовиден етаж на сградата. Определението е в сила при постановяването му
относно подписаната от страните и одобрена от съда спогодба.
Горната фактическа
обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена
въз основа на писмените доказателства по ревизионната преписка, тези, събрани в
хода на административното обжалване на РА и на съдебното дирене, които са
безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се, и разгледани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така
установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения
срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като частично основателна.
Жалбата е основателна в частта
относно начислените с РА ДДС в размер на
153333.33лв. и
корпоративен данък в размер на 24 399.80лв. и съответстващите им лихви във
връзка с доставката по НА №192/23.12.2008г. С него заплащането е отсрочено за
след 2 месеца от подписването му, а преди изтичане на този срок със спогодбата към
НА от 19.02.2009г страните се съгласяват той да бъде удължен с още 5 години,
т.е. реално плащане по този договор за покупко-продажба на недвижими имоти
никога не е било извършено – до предявяване на иска по чл.124 ал.1 от ЗЗД от
„Космос Ж.“ ЕООД през 2012г и до одобряване на съдебната спогодба между
дружеството и Г.Р. през м.10.2014г. Действително, спогодбата от 23.12.2008г към
НА №192/2008г представлява частен документ, но тя не е оспорена от ответната
страна, а и е коментирана в решение №203/19.02.2014г по гр.д.№3719/2012г на
ОС-Варна, гр.отд., т.е. липсват основания за съмнения относно достоверността
било на датата, или на подписите в нея, и тя следва да бъде съобразявана от
съда при постановяване на решението му. Така освен доказаната с нея липса на
плащане, според т.3 от спогодбата владението на имотите е върнато на продавача
преди изтичане на 2-месечния срок след изповядване на сделката. Липсата на
прехвърлено владение върху имотите и на платена цена за тях безусловно
резултира в липса на прехвърлено право на собственост върху недвижимите имоти,
т.е. в липса на доставка по см.чл.6 от ЗДДС, което означава, че в случая изобщо
не е възникнало данъчно събитие по см.чл.25 ал.1 от ЗДДС. А след като
собствеността върху недвижимите имоти по НА №192/23.12.2008г не е прехвърлена,
дружеството-жалбоподател няма качеството на доставчик, респективно – за него не
е възникнало задължение за начисляване на данъка чрез издаване на данъчна
фактура, нито за включването й в данъчните регистри. В този смисъл основателно
е и възражението на дружеството-жалбоподател за неправилно приложение на
разпоредбата на т.6 на СС №18 – в конкретния случай не са изпълнени най-малко три
от кумулативно установените в посочената разпоредба условия, а именно –
продавачът не е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани
със собствеността на стоките (а), запазил е ефективния контрол върху
продадените стоки (б); освен това поради липсата на плащане, което е било
известно на ревизиращите органи, за продавача не съществува и реална
икономическа изгода от продажбата (г). Поради изложеното липсва основание за
признаване на приход за „Космос Ж.“ ЕООД от продажбата по НА №192/2009г, дори и
в периода от сключване на нотариалната сделка до одобряване на спогодбата –
поради липсата на плащане в който и да било момент, т.е. РА, с който за същата
е начислен ДДС и корпоративен данък със съответстващите им лихви, е
незаконосъобразен в тази му част поради неправилно приложение на материалния
закон и следва да бъде отменен.
В останалата си
част жалбата е неоснователна. Както във възражението си против РА, така и в
съдебната фаза на производството жалбоподателите поддържат, че органите по
приходите са начислили ДДС върху доставките по 20 бр. фактури (на стр.9 от РА)
в нарушение по чл.45 ал.2 от ЗДДС, който в действащата си към датата на
издаването им редакция предвижда, че учредяването или прехвърлянето на право на
строеж се смята за освободена доставка до момента на завършване в груб строеж
на сградата. Предмет на всичките процесни 20 фактури обаче не е прехвърляне
право на строеж или продажба на имоти в груб строеж, каквито фактури
действително са издадени от „Космос Ж.“ ЕООД, и са признати от органите по
приходите за освободени доставки. Предмет на процесните 20 фактури е аванс за
СМР, извършени от дружеството-жалбоподател, които са извън предметните предели
на чл.45 ал.2 от ЗДДС, т.е. не са освободени доставки, и за тях с РА
законосъобразно са установени задължения за внасяне на данък върху добавената
стойност в размер на 89 723.67лв.
– в тази насока мотивите на решаващия орган
са ясни и изчерпателни и изцяло се споделят от съда в настоящия му състав. По
идентични съображения – както относно предмета на неотчетените от строителя на
цялата сграда „Космос Ж.“ ЕООД доставки на СМР за изграждане на обектите,
собственост на М.Е.М., а не на учредено право на строеж за тях, което е предмет
на НА №138/2006г, така и относно правните основания и моментът на възникване на
задължението за това, съдът преценява като неоснователна жалбата на
дружеството-жалбоподател против РА и в тази му част, с която в тяхна тежест са
установени задължения за ДДС в размер на 25 066.07лв.
Не на последно
място – в частта относно определения с РА дължим корпоративен данък във връзка
с продажбата по НА №193/23.12.2008г на недвижим имот – нива, жалбоподателите не
са изложили съображения, а съдът намира, че след като фактите са безспорни, а материалният
закон е приложен правилно, липсва основание за отмяна или изменение на РА и в
тази му част.
При този изход на
делото претенциите страните за
присъждане на разноски са частично основателни. Жалбоподателят е ангажирал
доказателства за сторени разноски в размер на 750лв. (50лв. ДТ + 700лв.
адвокатско възнаграждение) съгл.списъка по чл.80 от ГПК (стр.84 по делото), а
уважената част на жалбата е в размер на 273 062.93лв (177 733.13лв
главница+95 329.80лв. лихви), т.е. дължимите му разноски са в размер на 459.38лв.
Дължимото юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна съгл.чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г е 6 918.14лв.
при размер на цялото задължение по РА от 445 814.80лв., или 2 680.78лв.
за отхвърлената част на жалбата против РА в размер на 172 751.87лв.
Така по компенсация дружеството-жалбоподател следва да заплати на ответната
страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 221.38лв., при липса
на направено възражение за прекомерност на същото.
Мотивиран от изложеното и
съобразно правомощията си по чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № *********/13.12.2013г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 267/13.06.2014 год. на изп.пр.директор на
Дирекция „ОДОП” -Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на „Космос Ж.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.”******” №1, представлявано от управителя Е.А.Ж., ЕГН **********, са установени задължения
за: корпоративен доход по ЗКПО за 2008г – за разликата над 6.57лв. до 24 406.37лв. главница, и над 3.60лв. до 12 127.77лв. лихви; и за ДДС по ЗДДС за
д.п.01.11.2008г – 31.01.2009г – за разликата над 114 789.74лв. до 268123.07лв. главница и над 61 569.15лв. до 141 157.59лв.
лихви.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Космос Ж.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.”******” №1, представлявано от управителя Е.А.Ж., ЕГН **********, против Ревизионен акт № *********/13.12.2013г., издаден от
орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 267/13.06.2014 год. на изп.пр.директор на
Дирекция „ОДОП” -Варна при ЦУ на НАП, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Космос Ж.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.”******” №1, представлявано от управителя Е.А.Ж., ЕГН **********, да заплати на Дирекция „ОДОП”
-Варна при ЦУ на НАП юрисконсулстко възнаграждение в размер на 2 221.38
лв. (две хиляди двеста двадесет и един лв. 38 ст.) по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|