РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Свиленград, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200867 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-1253-002566 от
29.09.2025 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
– Хасково, с което на Х. Д. К. с ЕГН ****************от село
*****************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.
„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат Е. М., за нарушение на чл. 58,
т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. (511.29 евро) и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок
от 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на
МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят Х. Д. К. чрез процесуалния си представител – адвокат Е.
М., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
неправилен – постановен при допуснати съществени процесуални нарушение
1
и в разрез с материалния закон. Претендират се от процесуалния представител
разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
(ЗА).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. С
Писмена молба-становище процесуалният му представител - адвокат Е. М.,
иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като мястото и датата на
нарушението били различно посочени в различните части на НП. Оспорва НП.
Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на Група в Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 18.07.2025 година около 13.24 часа в извъннаселено място, а именно:
по път - автомагистрала (АМ) „Марица” (А 4), при км. 89+476, на територията
на кметство Момково, община Свиленград, област Хасково, с контролно
устройство (техническо средство) с идентификатор № 20381 (част (елемент)
от т.нар. ТОЛ система, която е стационарна електронна система за заснемане и
за събиране на данни), е регистрирано и заснето движещото в посока към
Република Турция в лентата за принудително спиране пътно превозно
средство (ППС) – лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо 2.0Х
ДИ” с държавен регистрационен № *************, като автомобилът е
собственост на жалбоподателя (видно от Справката за собствеността). След
обработване на информацията от заснемането, от АПИ са изготвени снимки и
са изпратени на ОДМВР - Хасково.
2
На 12.09.2025 година жалбоподателят представя Декларация по чл. 188 от
ЗДвП, в която сочи, че на 18.07.2025 година около 13.24 часа е управлявал
процесния лек автомобил; както и Обяснение, в което посочва, че няма
представа защо е шофирал в аварийната линта.
На посочената дата (12.09.2025 година), предвид констатираното
нарушение и в кръга на службата си, свидетелят В. Ч. М. – Младши
автоконтрольор, II степен в Група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и автомагистрали” („КПДГПАМ”) в Сектор „Пътна полиция” към
Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със
серия GA и с № 4185733. Това процесуално действие извършва и с участието
на свидетеля Мюмин А. Х. – също служител на Група „КПДГПАМ” в Сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР - Хасково. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение,
свързано с движение (управление) по автомагистрала в лентата за
принудително спиране (аварийната лента), както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му, като посочва две дати на нарушението –
12.09.2025 година около 10.41 часа и 18.07.2025 година около 13.24 часа и
посочва на едно место, че мястото на нарушението е в град Свиленград, бул.
„България”, а на друго - АМ „Марица”, при км. 89+476, което е на
територията на кметство Момково, община Свиленград, област Хасково. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата
на чл. 58, т. 3, предложение първо от ЗДвП, която вписва за нарушена.
Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е. АУАН
е връчен на жалбоподателя, който сочи, че няма възражения против
констатациите в Акта, което и е вписано в съответната графа.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на Група „Административна дейност, отчет и анализ на
ПТП, и водачи” в Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция”
при ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-1253-002566 на
29.09.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, включително посочва две дати
3
на нарушението – 12.09.2025 година около 10.41 часа и 18.07.2025 година
около 13.24 часа и посочва на едно место, че мястото на нарушението е в град
Свиленград, бул.„България”, а на друго - АМ „Марица”, при км. 89+476, което
е на територията на кметство Момково, община Свиленград, област Хасково,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган -
чл. 58, т. 3 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание
„Глоба” в размер на 1 000 лв. и административно наказание „Лишаване от
право за управлява МПС” за срок от 3 месеца, както и са отнети 10 контролни
точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 08.10.2025 година,
видно от Разписката, надлежно оформена – датирана и подписана, както и от
информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач, в Картона на
НП и в Писмо с вх.рег.№ 11024 от 24.11.2025 година. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство. За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че е представен заверен препис от обжалваното НП с отметка, че е
връчено на 07.10.2025 година, но Съдът приема за дата на връчване по-
късната такава, а именно: 08.10.2025 година.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Административна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи” в Сектор
„Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” към ОДМВР – Хасково
(Стефан Тянков Симеонов) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В. Ч. М. заема
длъжността „Младши автоконтрольор”, II степен в Група „КПДГПАМ” в
Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР –
Хасково (, което е видно и от Заповед № 272з-1044 от 31.03.2025 година на
ВПД Директора на ОДМВР – Хасково) и от Заповед № 8121к-12095 от
27.09.2023 година на Главния секретар на МВР, видно от което Стефан Тянков
Симеонов е назначен на длъжността „Началник на Група „Административна
дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи” в Сектор „Пътна полиция” към
Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
4
НП е съставено на основание снимков материал – налични са записи от
системата и по-точно две снимки, на които е видно процесното ППС. От
същите се установява, че е заснето ППС – лек автомобил с държавен
регистрационен № СТ 31 66 ВК. От приложените снимки стават ясни датата и
часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че К. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП с влезли в
сила НП и Електронни фишове, както и че не му са налагани принудителни
административни мерки.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, срещу
подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и
от Писмо с вх.рег.№ 11024 от 24.11.2025 година, поради което производството
не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
5
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2.1., т.
1.3.2. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
12.09.2025 година актосъставителят В. Ч. М. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор”, II степен в Група „КПДГПАМ” в Сектор „Пътна полиция”
към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково (в този смисъл е и
изявлението на свидетеля М., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 25.11.2025 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното
актосъставителят В. М. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „
Началник на Група „Административна дейност, отчет и анализ на ПТП, и
водачи” в Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при
ОДМВР – Хасково”, за което обстоятелство има налични писмени
доказателства, а е и служебно известно на Съда и деянието е извършено в
зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково, т.е. в рамките на обслужваната
територия.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Към момента деянието, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на
МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да
установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС
включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само
привеждането му в движение. В случая на жалбоподателя е съставен АУАН,
при което той не е възразил, не е подал Възражение, не е посочил подобно
възражение и в Жалбата си. Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва
това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че АНО няма
задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя,
който се прилага към Административнонаказателната преписка (АНП).
Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля по Акта Х.
вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и служебен
6
адрес, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираното не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични с тези, наведени от
процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Е. М. в Писмената
й молба-становище:
1. В НП са посочени две дати на нарушението – 12.09.2025 година в 10.41
часа и 18.07.2025 година около 13.24 часа. Налице е несъответствие в
приетото за установено от страна на АНО.
Датата на нарушението е част от главния факт в
административнонаказателното производство и се включва в предмета на
доказване по делото, тъй като датата е меродавният момент, който законът
свързва с възникване на отговорността на дееца. От обективна страна
административното нарушение се характеризира с дата, респ. период, на
осъществяването си, която/който следва да бъде посочена/посочен в АУАН и
НП. Посочването на този факт относно обективната страна на
административното нарушение е от значение както за защитата на
административнонаказания субект, който има право да научи всички
установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата
си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на
акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един
от елементите (обективна и субективна страни) на твърдяното нарушение.
Отсъствието на законово предвидените условия за издаване на НП води до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е
лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на
тяхното установяване, т.е. в конкретния случай на жалбоподателя не му е ясно
7
срещу деяние, извършено на дата 12.09.2025 година или на дата 18.07.2025
година следва да се защитава.
Наличието на две дати, посочени в НП представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на
производството. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, датата
на извършване на деянието представлява задължителен елемент при описание
на същото. Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство,
индивидуализиращо конкретното деяние. В случая е компрометирана
доказателствената стойност на официалния документ – НП, приложено към
АНП, поради което и следва да се приеме, че въобще липсва дата на
установяване на административното нарушение.
Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит за
издаденото НП и липсата й или посочването на различни дати е нарушение на
императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН,
което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога точно
е извършено нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко
накърнява правото му на защита.
ЗАНН изисква този формалистичен подход. Това е така защото в
настоящото производство не може да се поправят грешки, допуснати на
административната фаза, пък били те технически, очевидни или явни. В
административнонаказателното производство е непознат института на
фактическа (техническа) грешка и е недопустимо съществуването на такава
когато се касае до дата на извършване на деянието, тъй като тази дата е
задължителен и изключително важен реквизит (както вече бе посочено).
Именно към тази дата Съдът следва да гради изводите си за материалната и
териториалната компетентност на актосъставителя и наличието на
съществуващ в нормативната уредба състав на административно нарушение.
Т.е. неточното, непълното или грешното посочване на тази дата винаги е
съществено процесуално нарушение. Извеждането на датата на нарушението
от други доказателства по делото е недопустимо. Ако се приеме обратното то
би се стигнало до хипотезата по тълкувателен път да се извличат изводите на
АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва да
8
бъде отменено като незаконосъобразно. Т.е. административната отговорност
спрямо Христо К. за нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП следва да отпадне
като НП бъде отменено като незаконосъобразно.
2. По делото е налице и противоречие по отношение на още един от
основните реквизити на НП, а именно: на едно место е посочено, че деянието
е извършено в град Свиленград,, бул.„България”, а на друго – АМ „Марица”,
при км. 89+476, което е на територията на кметство Момково, община
Свиленград, област Хасково (в този смисъл са и показанията на разпитания по
делото свидетел В. М.), т.е. издаденото НП не отговаря на изискванията на чл.
57, ал. 1, т. 5, предложение трето от ЗАНН, тъй като в него са посочени две
противоречащи си места на извършване на нарушението, което представлява
съществено процесуално нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. От друга страна посоченото нарушение се явява
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, тъй като не позволява
и Контролиращата съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен
начин волята на АНО за какво точно административно нарушение е
ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано в
НП. Последното представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за
Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението. Неяснота
относно място на извършване на нарушението в НП не може да бъде
заместена от посочване на място в друг документ, респ. от показания на
свидетели, изслушани в съдебно заседание.
В посочения смисъл е и Решение от 30.04.2014 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 123/2014 година, докладчик
Съдията Василка Желева, където е посочено, че с оглед санкционния характер
на производството по ЗАНН, в тежест на АНО е да проведе законосъобразна
процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Предвид
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП следва точно и ясно да е
описано нарушението с посочване на датата и мястото, където е извършено,
както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
9
потвърждават. Посочването в НП на две места на извършване на
административното нарушение съставлява нарушение на задължителен
реквизит на НП съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Безспорно с подобно посочване в НП на мястото, където е извършено
нарушението, се засяга правото на защита на санкционираното лице. Следва
да се отбележи, че коректното посочване на мястото на нарушението е
абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и
индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради
което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на
обжалването на НП и води до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по
административноправен ред. Не може елемент от обективния фактически
състав на нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича
от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на НП. Така
допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП, извън посоченото в т. 1.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че не се налице
недостатъци на актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП; както и че не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха
били предвидените форма и процесуален ред като констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН,
респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Използваните съкращения на отделни думи в
АУАН и в НП са общоизвестни и не биха създали каквато и да е неяснота
относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние. Предвид
изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално
нарушение от категорията на съществените такива.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
Със законовата разпоредба на чл. 58 от ЗДвП (в редакцията на
10
разпоредбата към датата на деянието) са въведени следните забрани за
водачите на МПС при движението им по АМ: 1. да спира ППС за престой или
за паркиране извън специално обозначените за това места; 2. да завива в
обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я
пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната; 3. да се движи
или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на ППС,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в ПС; 4. да се
движи в платното за насрещно движение. В конкретния случай от
доказателствата по делото би се установило, че жалбоподателят Х. К. е
управлявал на сочените дата – 18.07.2025 година и място – АМ „Марица”, при
км. 89+476, на територията на кметство Момково, община Свиленград, област
Хасково, лек автомобил в посока към Република Турция. Съдът би счел, че е
доказано и че това управление е било в лентата за принудително спиране.
В подкрепа на изложеното би бил и приложеният снимков материал
(надлежно и годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес), в който са разпечатани показания на
техническото средство, от където Съдът би приел, че са установени точния час
на нарушението, регистрационния номер на автомобила, че е в лентата за
принудително спиране, както и мястото на нарушението. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност със свидетеските показания, Съдът би приел, че
доказват обективните признаци на нарушението – движение в лентата за
принудително спиране по АМ.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят Х. К. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не би съставлявало маловажен случай. От друга страна, Съдът би приел,
че движението в аварийната лента създава сериозни предпоставки и за
11
затрудняване оказването на помощ на пострадали лица и предприемането на
други действия по преодоляване последиците от евентуален пътен инцидент,
ако такива са необходими от компетентните за това органи.
Административните наказания биха били правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери.
Наложените санкции са предвидени в твърд размер и наказващият орган няма
възможност за индивидуализация. Така наложените с обжалваното НП
административни наказания, Съдът би намерил за необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
година на МВР правилно биха били отнети 10 контролни точки от Талона, тъй
като за движение в лентата за принудително спиране по АМ, е предвидено да
се отнемат 10 контролни точки. Действително в НП не е конкретизирането по
коя нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки,
но това не би представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като
Съдът би приел, че в АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая
нарушение. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е
санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с
контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение
на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните
органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност като
поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за
извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното
с него наказание.
За да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 25.11.2025 година свидетели –
В. Ч. М. и Мюмин А. Х.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните (с изключение на НП, чиято
доказателствена сила Съдът би приел, че не се опроверга от събраните по
делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя
12
не би било проведено успешно) и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като
би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С
тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските
показания на В. Ч. М. и Мюмин А. Х.. С правна преценка за достоверност,
Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено).
Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз (ЕС) може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени
лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна помощ и съдействие, сключен между Х. Д. К. и адвокат Е. М., изрично
е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва
на основание чл. 38 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
13
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Х. Д. К., който е бил представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат Е. М., а обжалваното от него НП
е отменено от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатското възнаграждение са налице, поради което следва
да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Чл. 36, ал. 2 от ЗА сочи, че размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Същевременно в Решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/2022
година по описа на Съда е прието че националните съдилища не са длъжни да
прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(с ново наименование Наредба за възнаграждения за адвокатска работа), т.е.
Съдът вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски
възнаграждения, въведени с Наредбата. Ето защо и настоящият Съд не е
обвързан с прилагането на тази Наредба. В настоящия случай като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за
подобен род дела и е изключително ниска, с размера и вида на санкцията,
както и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно:
14
изготвяне на бланкетна Жалба и процесуално представителство с изготвяне на
Писмена молба-становище по хода на делото и с мотиви по същество,
обстоятелството, че делото приключи в едно съдебно заседание без събиране
на допълнителни доказателства, Съдът намира, че справедлив и обоснован
размер на адвокатския хонорар е 400 лв. Съдът не намира, че хонорар в този
размер (400 лв.) е непропорционален на целта на закона.
Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в
частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на
разноските.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Дирекцията, е отговаряла ОДМВР
- Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице
и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган), Съдът намира, че
следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото
производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
В случай на потвърждаване на НП, искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски би било
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 2 и
ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-1253-002566 от 29.09.2025 година на Началник Група
в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково, с което на Х. Д. К. с ЕГН
********** от село Момково, ул.„Ангел Попов” № 19, област Хасково, за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 1 000 лв. (511.29 евро) и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012
година на МВР са отнети 10 контролни точки.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
15
ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Г. М. от Адвокатска колегия - Разград, сумата от 400
лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и
съдействие на Х. Д. К. по АНД № 867/2025 година по описа на
Свиленградския Районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16