Решение по дело №645/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 211, във връзка с чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от П.Д.Г.,***, подадена чрез процесуален представител, против заповед № 3283з-1428 от 31.03.2023 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ София, с която е удължен срока по отстраняване от длъжност на жалбоподателя, и е разпоредено да бъдат иззети служебна карта, личен знак и оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта. Жалбоподателят оспорва заповедта в частта, с която е удължен срока на временно отстраняване от длъжност.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалния закон и целта му. Основните аргументи на жалбоподателя са свързани с неосъществено дисциплинарно нарушение и в този смисъл липса на основание за образуване на дисциплинарно производство, респективно продължаване срока на отстраняването му от длъжност. Посочва, че длъжността му е изпълнителска и няма да препятства разследването. Излага доводи, че оспорения акт е издаден в нарушение на принципа на съразмерност залегнал в чл. 6, ал. 1 от АПК. Счита, че незаконосъобразно в заповедта не е посочен срока за отстраняване. Иска отмяна на заповедта в оспорената й част. Ангажира доказателства.

Ответникът – директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ София не изразява становище по подадената жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 3282з-525/02.02.2023 г. по отношение на младши инспектор П.Д.Г. е образувано дисциплинарно производство за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР “неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13, от ЗМВР „деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочени са нарушените правила на т. 19, т . 20, т. 25, т. 50 и т. 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. С т. II на посочената заповед мл.инспектор П.Д.Г. е временно отстранен от длъжност. За издаване на заповедта административният орган се е позовал на резултатите от извършена специализирана полицейска акция, при която е установено, че на 22.12.2022г., около 15.00 ч. на ГКПП-Лесово, след преминаване на линията на гранична проверка през АРМ 10 на изход от страната са спрени на първата бариера лек автомобил Тойота с ДК№ 1ХВВ407, управляван от Добромир Славчев Г. и лек автомобил Лексус, управляван от Костадин Господинов Костов. При извършени експертни справки на регистрационните табели и свидетелството за регистрация е установено, че са неистински, както и интервенция на VIN номерата. Констатирано е, че автомобилите и водачите не са регистрирани при излизане от страната, пропуснати през АРМ 10 от мл. инспектор П.Г.. Посочени са мотиви за отстраняване от длъжност на жалбоподателя, а именно че връщането на работа би довело до затрудняване на дейността на комисията по провеждане на дисциплинарното производство, тъй като служителят може да повлияе на показанията и обективността на свидетелите, както и на други лица имащи отношение по случая.

Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед № 3283з-1428 от 31.03.2023 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която е удължен срока за временно отстраняване от длъжност мл.инспектор П.Д.Г.. Като мотиви за удължаване на срока за отстраняване от длъжност органът се е позовал на изготвеното предложение рег. № 4070п-7859/28.03.2023 г. от дисциплинарно разследващия орган (л. 316), в което е посочено, че в хода на откритото дисциплинарно производство и при извършен преглед на камерите от ГКПП Лесово на трасе „изход леки МПС“, са установени още петнадесет леки автомобили, на които не е извършена гранична проверка в АИС ГК при излизане от Р. България от служителя мл. инсп. Г.. Извършени са съответните справки и са изготвени писма до СКЦ Капитан Андреево като в резултат предоставена информация от турските гранични власти потвърждават извеждането на 15-те автомобила. На 20.03.2023 г. е изготвено писмо до ГПУ Свиленград, с цел извършване на проверки в системата EUCARIS относно регистрацията на установените още 15 автомобила. Поради факта, че базите данни на Норвегия не са свързани с EUCARIS и в ГПУ Свиленград информация не е предоставена за четири автомобила. В тази връзка информацията е потърсена чрез ГДГП от ДМОС Норвегия, като същата е потвърдена. Предвид на установеното и на основание чл. 41, ал. 4, чл. 214, ал. 3 и чл. 215, ал. 5 от ЗМВР е издадена оспорената заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването на административния акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.04.2023 г., а жалбата е подадена 06.04.2023 г., тоест в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган, в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Това е органът образувал дисциплинарното производство съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2, - директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ София, който е и компетентен да удължи срока съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 3, пр. 2 от ЗМВР.

Заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма, тъй като в нея се съдържат фактически и правни основания за издаването й. Видно от съдържанието на оспорената заповед, същата съдържа подробни мотиви и описание на фактическите основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Противно на изложеното в жалбата, в оспорения административен акт са изложени мотиви, макар и не толкова подробни, защо се налага удължаване на срока за провеждане на образуваното дисциплинарно производство. В случая, това са установените в хода на проведеното производство факти, че при извършен преглед на камерите от ГКПП Лесово на трасе „Изход леки МПС“ са установени още петнадесет автомобила, на които не е извършена гранична проверка в АИС ГК при излизане от Р. България от жалбоподателя мл. инсп. П.Г..

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Налице е образувано дисциплинарно производство срещу служителя за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда наказание „уволнение“. В хода на проведеното са установени нови факти и обстоятелства, които безспорно обуславят извод, че дисциплинарното производство, водено срещу жалбоподателя е с фактическа и правна сложност, поради което срокът на същото е удължен с още един месец.

По отношение на материалния закон съдът съобразява следното:

Материалноправните предпоставки, при наличието на които лицето временно може да се отстрани от длъжност са посочени в разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Необходимо е кумулативно наличието на образувано дисциплинарно производство срещу лицето по чл. 207 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203 ал. 1 т. 2 – 15 от ЗМВР за тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина.

В случая предмет на оспорване е заповед № 3283з-1428 от 31.03.2023 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ София, с която е удължен срока за временно отстраняване от длъжност мл.инспектор П.Д.Г.. Така издадената заповед е пряко свързана с постановената заповед за откриване на дисциплинарното производство. Материалноправните предпоставки за продължаване на срока са регламентирани в чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който, срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Тоест за да бъде удължен срока на временното отстраняване с още един месец следва да е налице образувано дисциплинарно производство с фактическа и правна сложност. В случая ответният орган, въз основа на предложение от ДРО, е приел, че са налице основания за удължаване на срока на временно отстраняване от длъжност на жалбоподателя до максимално допустимия според посочената норма от 3 месеца. Описаните в предложение рег. № 4070р-7859/28.03.2023 г. действия по дисциплинарно разследване, обуславят правилност на извода, че дисциплинарното производство, водено срещу жалбоподателя е с фактическа и правна сложност. Както беше посочено по-горе в изложението, видно от оспорената заповед, при провеждане на образуваното дисциплинарно производство са установени нови обстоятелства (установеното пропускане на още петнадесет автомобила при излизане от Р. България, без извършена проверка в съответните регистри) от мл.инспектор П.Д.Г., които от своя страна безспорно изискват допълнително време за изясняването им. В случая, независимо че служителят не заема изпълнителска длъжност, ДРО правилно е приел, че заеманата длъжност предоставя възможност за оказване на влияние върху свидетелите, при събиране на доказателства по вменените му дисциплинарни нарушения, като е налице реална възможност за възпрепятстване и затрудняване разкриването на обективната истина по воденото дисциплинарно производство. Разследването на нарушението е свързано със снемане на сведения от свидетели, които с оглед на извършеното нарушение биха могли да са колеги на жалбоподателя и той би могъл да им повлияе независимо от това къде изпълнява своите служебни задължения. В тази връзка съдът счита, че удължаването на срока на отстраняване от длъжност, разпоредено с оспорената заповед, с цел да не се въздейства, е в съответствие с преследваната от закона цел и е фактически и правно обосновано.

Наложената мярка гарантира обективно провеждане и завършване на дисциплинарното производство нейната основна цел е да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образуваното срещу него дисциплинарно производство. За прилагането на процесната мярка законодателят не изисква установяване на всички факти от състава на дисциплинарното нарушение, както и да са събрани всички доказателства за установяване на тези факти, същата се прилага, за да обезпечи обективно провеждане на дисциплинарното производство и да не даде възможност на лицето срещу което е образувано производството да препятства обективното разследване. В случая отстраняването от длъжност е свързано достъпа на лицето до системите, чрез които се регистрират лицата и автомобилите преминаващи през съответния ГКПП и съответно възможността за промяна на данни въвеждани в тях.

Действително, в заповедта не е посочен срок, за който е приложена мярката, но по мнение на съда това нарушение не е съществено. Видно от разпоредбата на чл. 214, ал. 3, пр. 2 от ЗМВР по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. В случая следва да се посочи, че регламентираните в закона срокове за провеждане на дисциплинарното производство са инструктивни, като обстоятелството, че образуваното производство продължава повече от пет месеца не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, която е да се осигурят условия за провеждане на дисциплинарно производство при спазване на принципа за истинност по чл. 7 от АПК и издирване и доказване с допустимите от закона средства на действителните факти по случая, като не се допуска възможност за неправомерно въздействие от страна на служителя във връзка с длъжността, която заема. В тази връзка законодателят е предвидил компенсация, в случай че производството бъде прекратено или не бъде наложено наказание „уволнение“ в нормата на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР служителят се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване Спазен е и принципа на съразмерност регламентиран в чл. 6 от АПК, тъй като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя е съобразено с целта да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заповедта в оспорената част е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което следва да бъде отхвърлено оспорването.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Г., съдебен адрес:***, против заповед № 3282з-1428 от 31.03.2023 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ София, в частта й на удължаване на срока за отстраняване от длъжност мл.инспектор П.Д.Г..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: