Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.01.2020г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки
Районен съд в публично заседание на 08.01.2020г / осми ЯНУАРИ две хиляди и двадесета / година, в състав:
Районен съдия:Мария Дучева
СЕКРЕТАР:.. Яна Петкова
ПРОКУРОР:.................................
като разгледа докладваното от съдия Дучева АНД № 411/2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано въз основа на
жалба от Н.П.М., ЕГН: **********, адрес: ***, против НП № 19-0237-000389/
24.10.2019г. на Началник Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-А., с което на основание чл.179,
ал.2 , пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева за
нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП, а също така на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 100лева и лишаване от правоуправление за
срок от 1мес. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП.
Жалбоподателят Н.П.М., редовно призован, се явява
лично. Не оспорва фактическата обстановка. Моли да му бъде отменено само
наказанието лишаване от право да управлява МПС, т.к. работата му изисква да
шофира.
Административно - наказващият орган Началник Група
към ОДМВР-Б., РУП- А., редовно призован,
не се явява, не изпраща представител.
Районна прокуратура А., редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в предвидения от закона
изискуем преклузивен седмодневен срок , от надлежна страна, имаща правен
интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално
допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен
ефект.
Съдът, след като обстойно прецени събраните по
надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :
На 09.09.2019г свид.Ж.Ж. и Н. Д. били на служба, когато около 11,00ч в ОДЧ
бил получен сигнал, за ПТП, по ППЕ-773 след изхода на гр.А. посока гр.К..
Свидетелите пристигнали на място и установили л.а. марка „***“ с рег.№***, който
бил обърнат в крайпътната канафка и оставен там заключен. Свидетелите прибрали
автомобила на съхранение със специализиран превоз и се заели да издирят водача.
след справка установили, че автомобила е собственост на „Асансьорен сервиз- П.
2“. След телефонно обаждане на собственика разбрали, че на процесната дата
автомобила е бил управляван от жалбоподателя Н.П.М.. Свид.Ж. се обадил на М. и
го поканил в сградата на РУ-А. за изясняване на случая. На следващия ден
жалбоподателя се явил в сградата на РУ-А. и не отрекъл, че е шофирал автомобила
предния ден и че е предизвикал ПТП, след което му бил съставен АУАН № 204563/09.09.2019г,
при връчването на който нарушителя не вписал
възражения.
Въз основа на АУАН на 24.10.2019г АНО
издал атакуваното НП № № 19-0237-000389/ 24.10.2019г. на Началник Група
към ОДМВР-Б., РУП- А..
Въз основа на описаната
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът изпълни задълженията си
и извърши служебна проверка, в хода на която установи. Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като
нарушение от ЗДвП. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба
от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид
което същата се счита процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл.
84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се
счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки поотделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в
съответствие с материалните норми,съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на
него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон (видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018). НП е редовно
връчено лично на нарушителя на 18.11.2019г съгласно отбелязването направено в
текста на НП.
За да се произнесе по
жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при нарушение на
императивните разпоредби на чл. 42, съотв. чл. 57 от ЗАНН относно
задължителното минимално изискуемо съдържание на АУАН и НП. При издаване на НП
е нарушена нормата на чл.42,т.9 ЗАНН, съгласно който в АУАН се вписват „имената
и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от
нарушението, единен граждански номер“. Липсата на тези данни и в текста на НП е
нарушила правото за защита на понеслия имуществени вреди от нарушението и
поставило съдът в невъзможност да го призове като свидетел за с.з. С оглед
обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили.
В текста на НП също е посочени , че са причинен имуществени вреди. От разпита
на свидетелите Ж. и Д. става ясно, че щетите са били по автомобила (собственост
на трето лице) и по мантинелата (собственост на АПИ), която е била изцяло
унищожена, но в текста на НП това не е
посочено. Собственикът на пострадалия автомобил също е посочен без да има данни
по преписката да е търсен представител на това дружество, който да заяви какви
щети са причинени на автомобила и дали са обезщетени. Същото се отнася и до
причинените на АПИ щети, които не е посочено в какъв размер са и дали са
обезщетени/ обезпечени . Тези обстоятелства следва да се описани в обстоятелствената
част на акта и НП, а не да се извличат от приложени по делото писмени
доказателства и свидетелски показания. В случая чл.53, ал.2 ЗАНН не може да
бъде приложен, т.к. за да е налице пътно-транспортно произшествие следва да са
посочени участниците в него. Т.е. по начина на описание на обстоятелствата в АУАН
и НП, не е установено по безспорен начин съставът на извършеното нарушение,
т.к. липсват съществени елементи от състава. На следващо място и за прецизност
на изложението следва да се посочи, че разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП,
която е посочена като нарушена в т.2 НП, съдържа три отделни състава на нарушението , а именно водач, участник в ПТП е длъжен: „когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. В текста на НП не е посочено, коя от трите форми на изпълнителното
деяние е осъществена от нарушителя, така че той да съумее да организира
адекватно защитата си. От разпитите на свидетелите и от обстоятелствената част
на НП става ясно коя хипотеза се визира,но въпреки това в текста на атакуваното
НП не е налице единство между словесното и цифровото описание на нарушението,
като в случая цифрово описание липсва (доколкото същото е много общо и не е
посочена буквата от закона, която се твърди да е нарушена). На това основание
НП в частта относно посоченото по т.1 нарушение, следва да бъде отменено.
На следващо място относно посоченото в т.2 от НП
нарушение също е допуснато нарушение на материалния закон, което обосновава
отмяната на НП и в тази част. В т.2 от НП в нарушение на чл.42, т.5 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗДвП, не е направено пълно описание на административното
нарушение. Разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП, вменява в задължение на водачите на пътни превозни средства, при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. В конкретния случай не е ясно и не е установено кое точно от
всички изисквания жалбоподателят не е спазил. Дали се е движил с превишена
скорост или скоростта е била несъобразна с
релефа, атмосферните условия, състоянието на пътя или на превозното
средство. По преписката проверка реално не правена (т.к. на място е заварен
само катастрофиралият автомобил), не са търсени свидетели и това е довело до немотивираността на акта на
АНО. Ако АНО беше упражнил в пълна степен правомощията си и беше извършил
проверка като снеме сведения от свидетели , щеше да е наясно коя форма на нарушението
е осъществил нарушителят. Вместо това АНО се е доверил на контролните органи,
относно констатациите в АУАН, но не е отчел факта, че контролните органи също
не са били свидетели на нарушението. Те дори не са заварили ПТП, а когато са
пристигнали и автомобила вече е бил заключен и изоставен край пътя. Не е
издирено и лицето, което е подало сигнала на тел.112 и което най-вероятно е
било очевидец на ПТП, което сочи че преценката им за причината за ПТП е
субективна и не почива на разказите на очевидците. Това пък е причината да бъде
цитиран целия текст на чл.20, ал.2 ЗДвП като нарушен , т.к. на практика АНО
няма доказателства каква е конкретната причина за нарушението. В този смисъл
Решение № 2433/ 21.12.2018 година на XIX-ти състав на Адм.съд.-Б. по КАНД №3134/2018г
Това противоречие не е изчистено в хода на проверката
и така е останало до съдебното следствие, където съдът също не е събрал
доказателства за този факт, а в такъв случай няма право да го тълкува във вреда
на нарушителя, т.к АНО е задължен да докаже съставът на адм.нарушение. Изложеното
мотивира отмяна на НП и в частта по т.2.
Предвид изложеното съдът счита,
че АУАН и НП страдат от съществени пороци, които не могат да бъдат санирани в
хода на съдебното производство и които налагат отмяната на атакуваното НП.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №
19-0237-000389/ 24.10.2019г. на Началник Група към ОД МВР-гр.Б.,
РУ-А., с което на Н.П.М., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.179,
ал.2 , пр.1 от ЗДвП ,е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева за
нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП, а също така на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 100лева и лишаване от правоуправление за
срок от 1мес. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр.Б. в 14 дневен срок от съобщаването.
Районен съдия:………….