№ 6821
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.ОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело №
20241110122248 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявен е от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата от 5652,12 лева, включваща сумата от 5637,12 лева,
представляваща главница за регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско +“ за възстановяване на повреди по лек автомобил [марка и
модел] с рег. № [номер], вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП,
реализирано на 28.08.2023 г. в град В.Т. и сумата от 15 лева – ликвидационни разходи по
определянето му, ведно със законната лихва върху сумата от 5652,12 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско +“ – на 28.08.2023 г. около 15:20 часа, в град В.Т., на кръговото движение
до търговски обект магазин „К.“ е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие от
което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил [марка и модел] с рег. №
[номер], собственост на [фирма] със застрахован [фирма] Поддържа, че събитието е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на другото участващо
МПС – л.а. [марка и модел] с рег. № [номер], управлявано от лицето И. Й., който при
излизане от кръговото движение от средна лента засича движещия се вдясно от него л.а.
[марка и модел]. Излага се, че ответникът [фирма] е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Ищецът посочва се, че в резултат
от настъпилото пътно-транспортно произшествие са нанесени следните повреди по
застрахования при него л.а.: ляв фар, облицовка предна броня, калник преден ляв, тас преден
ляв, челно стъкло, капачка странично ляво огледало, мигач в огледало, предна лява врата,
външна дръжка на предна лява врата, лайсна предна лява врата, ляв праг, задна лява врата,
лайсна задна лява врата, тас заден ляв, корпус странично огледало, конзола калник преден
ляв, колона лява средна. Сочи, че въз основа на подадено уведомление пред [фирма] е
образувана щета № ***, направен е оглед на автомобила и опис на уврежданията. Излага се,
че с възлагателно писмо и приемно-предавателен протокол ремонтът на увредения и
застрахован при ищцовото дружество лек автомобил е възложен на автосервиз [фирма].
Стойността на последния възлиза на сумата от 5637,12 лева, в който размер [фирма]
1
изплатило застрахователно обезщетение, чрез превод по сметката на трето лице, извършило
ремонта. Посочва се, че били направени и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на сумата от 15 лева. В исковата молба се излага, че с плащането на
тази сума и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, съответно срещу застрахователя по гражданската му отговорност.
Допълва, че с регресна покана № 92-***/18.12.2023 г. ответникът е поканен извънсъдебно да
заплати процесната сума, като последният отказал изрично това с писмо от 17.01.2024 г. С
тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявената регресна претенция и
за осъждане на ответното дружество да му заплати сума в общ размер от 5652,12 лева, от
която 5637,12 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с
процесното ПТП и 15 лева – ликвидационни разноски по определянето му. Намира за
дължима и претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.04.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
пълномощника си юрк. А., оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва
наличието на всички елементи от фактическа и правна страна, необходими за възникване в
полза на ищеца на правото на суброгиране в правата на застрахования срещу застрахователя
на причинителя на вредата. Не оспорва настъпването на процесното ПТП на 22.08.2023 г.
между две МПС, а именно: [марка и модел] с рег. № [номер] и МПС влекач „[марка]“ с рег.
№ [номер]. Намира обаче, че съприкосновението между тях е настъпило по вина на водача на
застрахования при ищеца автомобил, предприел необмислена маневра, в резултат от която се
е блъснал в МПС с влекач „[марка]“ с рег. № [номер]. Ето защо, предявената пред ответника
регресна претенция не била изплатена на ищеца. С отговора се оспорва механизмът на
настъпване на ПТП с довод за наличието на изключителна вина на водача на МПС [марка и
модел] с рег. № [номер], респ. поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
последния. Наред с това се провежда оспорване всички описани от ищеца вреди по МПС да
са вследствие именно от процесното събитие. Намира, че обезщетението следва да репарира
единствено действително претърпените вреди, както и да бъде редуцирано в частта относно
разходите за части и труд. Предвид това счита претендираният размер за завишен. С оглед
неоснователността на главния иск, то неоснователна се явява и претенцията за присъждане
на лихва за забава. С тези доводи ответникът [фирма] отправя искане за отхвърляне на иска
поради липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността му, както и за
присъждане на сторените от него разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти): наличието наличието на сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило
застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди и наличието на основание за отремонтиране
2
на автомобила в официален сервиз – при такива твърдения.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, в т. ч.
фактите, на които основава възражението си за наличието на изключителна вина на водача
на застрахованото при ищеца МПС; наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от конкретно негово противоправно поведение, както и, че е погасил претендираното
вземане в случай, че твърди това.
Между страните по делото не се спори, че на 22.08.2023 г. в град В.Т., на кръгово
кръстовище до търговски обект „К.“ е настъпило ПТП с участието на л.а. [марка и модел] с
рег. № [номер] и МПС влекач [марка и модел] с рег. № [номер]. Не е спорно, че към датата на
събитието л.а. [марка и модел] с рег. № [номер] е застрахован по имуществена застраховка
„Каско +“ при [фирма], че към този момент гражданската отговорност на водача на МПС
влекач [марка и модел] с рег. № [номер] е била застрахована при ответника, както и, че в
изпълнение на договорното си задължение и за възстановяване на щети по застрахования
при ищеца лек автомобил същият е заплатил в полза автосервиз [фирма] сумата от 5637,12
лева, и е сторил ликвидационните разноски по определянето му в размер на 15 лева, които
последни обстоятелства са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото,
обективиран в определението от 13.08.2024 г. и обявен за окончателен такъв.
За настъпването им свидетелстват и приетите по делото писмени доказателства, от
които се установява сключването на 14.09.2022 г. между третото за процеса лице [фирма],
чрез клон В., в качеството му на застраховащ и [фирма], като застраховател, със застрахован
[фирма]на договор за имуществена застраховка „Каско +“ и застраховка „Помощ на пътя“,
обективиран в комбинирана застрахователна полица № 440222031007627, със срок на
действие от 00:00 часа на 08.10.2022 г. до 23:59 часа 07.10.2023 г., с обект на застраховка
товарен автомобил марка „[марка]“, модел „Клио“ с рег. № [номер], с дата на първа
регистрация 04.10.2019 г. В договора за застраховка е отразено, че се сключва при клауза
„Пълно каско“, като е угово[марка] отремонтиране в официален сервиз. В договора за
застраховка е удостове[марка], че неразделна част от същия са и Общите условия на
автомобилна застраховка „Каско +“, с които застраховащият е запознат, получил е екземпляр
от същите и е съгласен с последните.
По делото не се спори, че съгласно последните клауза „Пълно Каско“ включва като
покрит риск и настъпването на щети вследствие от пътно-транспортното произшествие.
Така установените факти, следващи от анализираните доказателства, обуславят извода,
че към датата на процесното ПТП – 22.08.2023 г. между ищцовото дружество и собственика
на автомобил [марка и модел] с рег. № [номер] е съществувало застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско +“, клауза „Пълно Каско“,
съгласно приложимите от [фирма] Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“. В
случая договорът за имуществена застраховка, обективиращ съгласието на двете страни, е
сключен под формата на застрахователна полица съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ,, съдържаща
всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ и в която е удостове[марка]
прилагането към правоотношението на Общите условия на застрахователя, поради което е
налице възникнало застрахователно правоотношение.
Съдът, при анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и конкретно: двустранен констативен протокол за пътно-
транспортно произшествие от 22.08.2023 г., уведомление за щета от 22.08.2023 г.,
показанията на свидетелите, разпитани по делегация по реда на чл. 25 ГПК, както и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, намира за
3
установено, че по време на действие на застрахователния договор и конкретно на 22.08.2023
г. (не на посочената от ищеца дата 28.08.2023 г.) е настъпило процесното застрахователно
събитие – пътно-транспортно произшествие, представляващо покрит застрахователен риск –
ПТП, реализирано по следния механизъм: на 22.08.2023 г. около 15:20 часа в град В.Т. на
кръгово движение при търговски обект – магазин „К.“ МПС влекач [марка и модел] с рег. №
[номер] с ремарке с рег. № [номер], управляван от свидетеля И. Й., се движи в средна пътна
лента, като в същото време и в същата посока вдясно от него се движи автомобил [марка и
модел] с рег. № [номер], управляван от свидетелката Н. П., като на един от изходите водачът
на влекача предприема маневра за излизане от кръговото движение и отклонение на дясно,
вследствие на което между двете превозни средства настъпва удар поради пресичане на
траекториите им на движение. В резултат от така реализираното ПТП настъпват видими
щети по автомобил [марка и модел], засягащи следните детайли – челно стъкло, предна лява
врата, преден ляв калник, ляво странично огледало, предна броня, ляв фар, задна лява врата,
а за влекач [марка и модел] с ремарке – дясна греда на полуремаркето.
За да достигне до този извод съдът на първо място съобрази отразеното в двустранния
констативен протокол за ПТП от 22.08.2023 г., съставен и подписан от участниците в
процесното пътно-транспорно произшествие, а именно Н. П., като водач на автомобил
[марка и модел] с рег. № [номер] и И. Й., като водач на МПС влекач [марка и модел] с рег. №
[номер] с ремарке с рег. № [номер]. В обективираната в протокола схема е удостове[марка],
че ПТП е реализирано в момент, в който и двете превозни средства са се намирали в кръгово
движение при „К.“ в град В.Т., като л.а. [марка и модел] е разположен в дясната пътна лента,
а влекач [марка и модел] в средната, в момент, в който водачът на последния предприема
маневра за напускане на кръговото движение и отклоняване надясно, накъдето е и
движението на автомобил [марка и модел]. В протокола е посочено също, че вследствие от
удара са настъпили следните видими щети по автомобил [марка и модел] – предно стъкло,
предна лява врата и преден ляв калник, лява странично огледало, предна броня, ляв фар,
задна лява врата, а по влекач [марка и модел] с ремарке - дясна греда на полуремаркето. В
графа 14 водачът на влекача е посочил, че е виновен, като автомобилът е попаднал в „мъртва
точка“.
Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
общо основание.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – уведомление за щета при [фирма] от 22.08.2023 г. и показанията
на свидетелите, непосредствено възприели фактите, за които разказват, доколкото са били
водачите на участвалите в ПТП-то МПС-та, както и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза.
В уведомлението за щета лицето Н. Н. П. (разпитана като свидетел по делото), като
водач на участвалото в ПТП превозно средство – автомобил [марка и модел] с рег. №
[номер] и служител е посочила, че произшествието е настъпило в глад В.Т., в населено място
– в кръговото движение при „К.“ в момент, в който управляваният от нея автомобил се е
движел в крайна дясна лента, при което движещото се до нея превозно средство – тир, при
излизане от кръговото движение, навлязло в лентата й за движение и притиснал автомобила
й от лявата му страна.
В подкрепа на извода относно начина на реализиране на процесното ПТП са и
показанията на свидетелката Н. П., разпита по делегация по реда на чл. 25 ГПК пред
4
Районен съд – В.Т., обективирани в протокол от о.с.з. от 05.11.2024 г. пред делегирания съд и
приобщен към настоящото дело, която споделя, че си спомня за пътно-транспортно
произшествие от месец август 2023 г. в град В.Т., на кръгово кръстовище до магазин „К.“,
когато тя управлявала автомобил [марка и модел] с рег. № [номер], движейки се в дясна
лента и влизайки в кръговото движение. Разказва, че в този момент отляво, в средната пътна
лента на това кръгово движение, едновременно с нея влизал камион с ремарке, при което
ремаркето навлязло в нейната пътна лента, като ударило управлявания от свидетелката
автомобил в предна лява (шофьорска) врата, след което продължило движението си без да
спре, въпреки подадения сигнал от П.. Същата споделя, че случилото се било в светлата част
на денонощието, около 14:00 ч. – 15:00 часа, в този момент времето било сухо и слънчево, а
движението натова[марка]. Разказва, че преди самото навлизане в кръговото движение, св.
П. спряла управлявания от нея автомобил, при наличие на пешеходна пътека, поради което
при навлизане в кръстовището се е движела с ниска скорост. Другото МПС – камион също
навлизало в кръстовището, движейки се бавно, като се намирало от лявата й страна, а пред
нея в дясна лента нямало други МПС-та. В показанията си свидетелката заявява, че ударът
настъпил в началото на кръговото кръстовище, когато и двете превозни средства се
включвали в същото, но от различни ленти. В момента, в който свидетелката възприела
навлизането на камиона в лентата на движение на свидетелката, същата спряла и подала
звуков сигнал, но водачът на камиона не реагирал. В разказа си пред съда св. П.
потвърждава, че подписът, положен за водач „А“ в процесния двустранен констативен
протокол е неин, като същата попълнила данните за управлявания от нея лизингов, служебен
автомобил, а водачът на камиона – данните за ППС „Б“. Този протокол бил попълнен и
подписан от тях, в офис на [фирма]. Свидетелката споделя, че непосредствено след удара
същата се обадила на телефон 112, но на място не се отзовал полицейски екип, тъй като
същата не запомнила номера на другото ППС. Разказва обаче, че след 10 минути водачът на
камиона бил установен и същият се върнал на мястото на произшествието, където
свидетелката спряла управляваното от нея МПС и двамата съставили протокол, в който било
отразено, че водачът на камиона е виновен за ПТП, написано от лично от него, който
добавил уточнението, че свидетелката била попаднала в „мъртва точка“. В разказа си
свидетелката посочва, че не си спомня всички увредени детайли по автомобил [марка и
модел] вследствие от удара, заявявайки, че превозното средство е уда[марка] в предна лява
врата, като били засегнати калник, праг, странично огледало.
За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез
разпит като свидетел и на другия водач – участник в процесното пътно-транспортно
произшествие – И. Р. Й., разпитан по делегация пред Районен съд – Т. в о.с.з. от 29.10.2024 г.
В показанията си свидетелят разказва, че си спомня за пътно-транспортно произшествие
през месец август 2023 г. на кръгово кръстовище при магазин „К.“ в гр. В.Т., когато св. Й.
управлявал тежкотоварен автомобил – камион [марка и модел] с полуремарке. Споделя, че
на това кръстовище не е ударил лек автомобил, а самият автомобил се е ударил в задната
мантинела на ремаркето. Движението било интензивно с добри атмосферни условия, без
валежи от дъжд. Споделя, че същият се движел с управляваното от него МПС в най-дясната
лента в посока град В.. Разказва, че на място има локален път, който се включва към
кръговото, но доколкото не е възприел удара не може да отговори дали точно там се е
случило ПТП. Впоследствие, след като изминал известно разстояние и преминал три
светофара, свидетелят бил спрян от двама непознати за него мъже, от които разбрал за
случилото се произшествие. Тогава на място същият констатирал удар, при което веднага
подал сигнал на 112. Свидетелят е категоричен, че преди кръговото движение лентите са
три, като същият се намирал в най-дясната лента. Локалният път е непосредствено преди
кръговото и се влива в потока от тези три ленти. Изказва предположение, че именно от този
път е навлязло другото МПС, или втори вариант при който камионът вече е влязъл в
кръговото и върти. Категоричен е, че автомобилът е попаднал в „мъртвата точка“ на
5
свидетеля, управлявал камиона с полуремаркето. Констатирани били следи и намачкване по
мантинелата на полуремаркето, от дясната страна, а по отношение на другия автомобил –
силно нагъване в предна лява част и отстрани на вратите. Свидетелят споделя, че се е
движел със скорост не повече от 5-10 до 15 км./ч. Разказва, че от пътна полиция отказали да
посетят мястото, тъй като нямало телесна повреда или смъртен случай. Двамата водачи
подписали двустранен констативен протокол, който бил попълнен и изрисуван от
присъстващия застраховател. Данните в частта за превозно средство „Б“ и в т. 14 били
попълнени от свидетеля, като същият подписал протокола, потвърждавайки, че подписът в
приложения по делото протокол в тази част е негов. Споделя, че в протокола е отразил, че
именно той е виновен за ПТП само защото другият автомобил е бил в т.нар. „мъртва точка“
и не е възприет от свидетеля. Наред с това посочва, че когато бил спрян от двамата
непознати за него мъже, единият от тях започнал да крещи на св. Й., в първия момент бил
много агресивен, а на място в застрахователната компания казали, че свидетелят не е видял
автомобила и го е ударил, което същият отрича, считайки, че в този случай ударът щял да
бъде отпред с влекача.
Съдът, анализирайки показанията на двамата свидетели с данните, следващите от
писмените доказателства, приема, че процесното ПТП е реализирано в момент, в който двете
МПС са навлезли в процесното кръгово кръстовище, като управляваният от св. П. т.а. [марка
и модел] с рег. № [номер] се е намирал в дясната пътна лента, а управляваният от св. Й.
влекач [марка и модел] с рег. № [номер] с ремарке в средната пътна лента и когато
последният се отклонява надясно, при което траекторията на двете превозни средства се
пресича и настъпва ударът. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. П., които са
последователни, детайлни и израз на преките й впечатления от случилото се,
кореспондиращи с отразеното в подаденото от нея в същия ден уведомление за щета пред
дружеството-застраховател. В разказа си същата е категорична, че именно управляваният от
нея автомобил се е намирал в най-дясната лента от кръговото движение, а камионът вляво от
нея, както и, че ПТП е реализирано в момент, в който влекачът навлиза с прикаченото към
него ремарке в дясната пътна лента и по този начин реализира удара с т.а. [марка и модел]. В
подрепа на разказаното от нея са и конкретно констатираните увреждания по управляваното
от свидетелката МПС, отразени в двустранния констативен протокол и засягащи предна лява
част на автомобила, в т.ч. предна лява врата, за каквито споделя и св. Й.. Съдът не
възприема показанията на свидетелката единствено в частта им, в която същата споделя, че
ПТП е реализирано при влизане в кръговото движение. В схемата, обективирана в протокола
за ПТП, с която двамата водачи са се съгласили, подписвайки протокола, е посочено, че
моментът на удара съвпада с момент, в който двете МПС напускат/излизат от кръговото
движение. Такива са и декларираните от свидетелката обстоятелства в уведомлението за
щета, в което е посочено, че ударът е настъпил при излизане от кръговото движение.
При така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, според която щетите, отразени в двустранния
констативен протокол, в уведомлението за щета и в описа на [фирма] по автомобил [марка и
модел] с рег. № [номер] се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП
съгласно обстоятелствата, при които същото е реализирано, отразени в протокола. В
заключението е изяснено също, че при така описания механизъм водачът на влекач [марка и
модел] е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако
е оставил безопасна странична дистанция от автомобил [марка и модел], каквато
възможност не е съществувала за последното МПС, тъй като същото се е намирало вдясно от
товарния автомобил, пресякъл траекторията му на движение и за л.а. [марка и модел] е
невъзможно отклонение на дясно, доколкото пътното платно е ограничено отдясно. При
изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че при данните по делото и конкретно
скицата към двустранния протокол, категорично водачът на товарния автомобил е могъл да
възприеме намиращото се вдясно превозно средство [марка и модел] и е могъл да го изчака.
6
Уточнява, че към момента на настъпване на удара товарният автомобил е бил по-напред, тъй
като ударът е в полуремаркето, при което влекачът е минал пред лекия автомобил и тогава е
настъпило отклонението му вдясно и засичането на лекия автомобил. В случая, в скицата
към протокола, е отразено завИ.е надясно, което води до извод, че водачът на [марка и
модел] е скосил завоя надясно и частично е навлязъл в траекторията на лекия автомобил.
Така достигнатия извод относно механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие не се разколебава от показанията на свидетеля И. Й., разказващ,
че лекият автомобил се е ударил отзад в ремаркето на управлявания от него влекач, както и,
че този товарен автомобил се е движел в най-дясната лента. От една страна, в показанията
си самият свидетел споделя, че не е възприел удара, а повредите вследствие от него.
Посочва, че другият автомобил не е бил възприет, изразявайки мнение, че същият се е
включвал в движението от локален път. Същевременно, свидетелят потвърждава
подписването на процесния двустранен протокол, обективираната схема в който, с която
водачите са се съгласили, подписвайки протокола, сочи, че двете превозни средства са се
движили в кръгово движение, в две съседни ленти, като именно т.а. [марка и модел] е
разположено в дясна лента, а влекач [марка и модел] в лявата такава. Ето защо, в тази част
съдът не възприема показанията на свидетеля, намирайки ги за изолирани такива и
несъответни на останалия събран по делото доказателствен материал, безспорно
установяващ местоположението на двете МПС при настъпване на удара и навлизане на
ремаркето на управлявания от свидетеля влекач в пътната лента на т.а. [марка и модел], чрез
пресичане на траекторията му на движение, вследствие от което настъпва и самият удар.
Свидетелят Й. също описва възприетите от него щети по двете МПС, споделяйки, че такива
са били налице само в дясната част, в мантинелата на полуремаркето, както и, че другият
автомобил е бил силно нагънат, в предна лява част и странично при вратите, които
съответстват на реално настъпилите при приетия механизъм на ПТП.
С оглед изложеното, при анализ на събраните писмени доказателства, експертните
изводи и показанията на свидетелите в съответната им част, съдът намира, че процесното
ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на т.а. влекач
[марка и модел] с рег. № [номер] с ремарке с рег. № [номер], който при движението си в
средна лента на кръговото движение е предприел маневра за отклонение към дясна лента за
излизане от това движение, без да осигури достатъчна странична дистанция от движещия се
в дясна лента автомобил [марка и модел] с рег. № [номер].
Така описаното поведение на водача И. Й. напълно съвпада и с отразения в схемата в
протокола за ПТП, подписан от двамата участници в движението, и уведомлението за щета
от 22.08.2023 г. механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Така установеното поведение на водача на т.а. [марка и модел] с рег. № [номер]
представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща задължение за водача на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, в т.ч. да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път, или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и на чл. 25, ал. 2
ЗДвП съгласно която при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично
в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея.
В тази връзка съдът намира за недоказано по делото оспорването на ответната страна с
довод за изключителна вина за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие,
респ. за съпричиняването му от водача на застрахования при ищеца автомобил, чрез
предприета необмислена маневра, вследствие от което същият се е блъснал в процесното
7
МПС – влекач. Както се изясни, единствено в показанията си св. И. Й. заявява, че не той, а
автомобилът се е блъснал в ремаркето на управлявания от него влекач, изразявайки мнение,
че най-вероятно водачът му е навлязъл от локален път. Същевременно свидетелят посочва,
че не е възприел другият автомобил, нито самия удар, като е видял щетите по двете МПС
вследствие от процесното ПТП – дясната мантинела на ремаркето на управлявания от него
влекач, наличието на силно нагъване на другия автомобил в предната му част, както и
странично на вратите, които съответстват на възприетия механизъм на реализиране на ПТП.
Ето защо, съдът намира за неустановено с поведението си водачът на автомобил [марка и
модел] да е причинил или допринесъл за настъпване на събитието чрез конкретно
предприета маневра, доколкото се установи, че св. П. се е движела с МПС в дясна лента, без
да е установено да е навлязла в кръговото кръстовище при нарушаване на правилата за
предимство при движение или с несъобразена скорост.
Следователно, съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия за установен
по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 22.08.2023 г., невключващ
поведението на св. П. като причина за реализирането му.
Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и
гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът приема, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при
ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 13.08.2024 г. и обявен
за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, съдът е отделил
за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
момента на процесното ПТП между виновния водач и ответника е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, което следва и
от приобщената по делото справка от Гаранционен фонд относно наличието на активна
застраховка към датата на ПТП.
Не се спори, че ищцовото дружество [фирма] е изплатило на третото за процеса лице
[фирма] ООД – извършилият ремонта сервиз и официален представител на „[марка]“ сумата
от 5637,12 лева с вкл. ДДС – стойността за отремонтиране на автомобил [марка и модел] с
рег. № [номер], съгласно фактура № ***/24.11.2023 г. и ликвидационен акт по щета № *** по
преписка № ***/22.08.2023 г.
Следователно, в случая е налице основание за възникване на регресно вземане.
При определяне на размера му, съдът съобрази съдебната практика, постановена от
ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която
при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което
съдът, преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, кредитира като компетентно и обосновано
изготвено, от специалист в съответната област, отговорило на всички поставени въпроси и
по същество останало неоспо[марка] от страните, стойността, необходимата за
възстановяване на автомобил [марка и модел] с рег. № [номер], изчислена на база на средни
8
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 5269,28 лева, като включва стойността на нови
части, демонтаж, монтаж на увредените детайли и възстановяването им, боядисване, боя,
материали и консумативи, камера, в т.ч. труд. В констативната част от заключението
експертът изрично е посочил, че към момента на настъпване на процесното ПТП –
22.08.2022 г. увреденият автомобил е бил в експлоатация от 3 години, 10 месеца и 13 дни,
считано от датата на първоначалната регистрация – 09.10.2019 г. (последната следващо от
приетото по делото копие от талон на МПС [марка и модел] с рег. № [номер].
В тази връзка и с оглед отправеното искане на ищеца за присъждане на обезщетение,
равняващо се на фактурираната стойност на ремонта съдът намира за необходимо да посочи,
че по делото, от страна на ищеца, не се проведе пълно и главно доказване на
обстоятелството, че процесният автомобил се е намирал в гаранционен срок, като част от
доказателствената му тежест за установяване действителния размер на вредите, определящи
размера на следващото се обезщетение, и конкретно наличието на основание за
отремонтиране на автомобила в официален сервиз, каквито са изрично дадените указания с
проекта за доклад по делото.
В настоящия случай се установи, че ремонтът на повреденото МПС е извършен от
официален сервиз, като за стойността му е издадена фактура № ***/24.11.2023 г. за сумата от
5637,12 лева с вкл. ДДС. Съгласно разпоредбите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, както и установената практика
на въззивната инстанция, в т.ч. с Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. дело №
2867/2019 г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. дело № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в и
Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. дело № 11675/2017 г., стойността по
издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в случаите, в
които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със срок на
експлоатация до три години.
В настоящата хипотеза по делото се установи, че към датата на застрахователното
събитие – 22.08.2023 г. процесното МПС е със срок на експлоатация от 3 години, 10 месеца и
13 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 09.10.2019 г.
Ето защо, в случая не са налице предпоставките за определяне на обезщетение
съобразно размера на фактурираната стойност, поради неизпълнение на едното от
кумулативно дадените изисквания, а именно да се касае за МПС със срок на експлоатация до
три години, поради което дължимата застрахователна сума се определя на база средната
пазарна цена, като се изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.
Същевременно, по делото не се установява, автомобилът да е бил в рамките на
гаранционна поддръжка, каквито са твърденията на ищеца, изложени в хода на устните
състезания и поради тази причина отремонтирането му да е следвало да се извърши в
официален сервиз на марката. По делото, от страна на ищцовото дружество не са
ангажирани доказателства в тази насока. Не се установява дали и при какви условия, в
частност за какъв срок е била приложима гаранцията на автомобила, извън
законовоустановената двугодишна такава, следваща от разпоредбата на чл. 123 и сл. ЗЗП и
изтекла към датата на процесното ПТП. Следва да се отбележи, че при изслушването си в
съдебно заседание вещото лице също уточнява, че в експертната практика се приема, че до
три години е задължително отремонтирането в официален сервиз, каквото е налице и в
случай, че гаранцията на автомобила е била 5 години, но по делото не са представени
гаранционни условия, от които да се установи такъв гаранционен срок.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че действителният размер на вредата
съответства на сумата от 5269,28 лева с вкл. ДДС, следваща от експертното заключение и
определена по средни пазарни цена към момента на настъпване на процесното ПТП –
22.08.2023 г.
9
Към тази стойност, на основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с определяне на обезщетението.
Съдът приема, че сумата от 15 лева съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума. В тази връзка съдът съобрази и изводите в
съдебно-автотехническата експертиза, съгласно които при ликвидация на щета за даден
автомобил застрахователят прави обичайни разноски, свързани с опис на щетите от експерт,
изготвяне на снимков материал, изчисляване стойността на уврежданията, разходи за
съхранение на преписка по щета, като обичайните такива за ликвидиране на щета по риск
„Каско“ при ПТП са в границите 15 – 25 лева.
Следователно, общият размер на вземането възлиза на 5 284,28 лева, като между
страните не се спори, че извънсъдебно от страна на ответника не е осъществено плащане.
За тази сума предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 5652,12 лева или за
сумата от 367,84 лева – отхвърлен като недоказан по размер.
Върху главницата е дължима и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част, имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца, съразмерно с уважената част, следва да се
присъди сумата от 1071,49 лева – разноски по делото за държавна такса, депозит за САТЕ и
за свидетеля и адвокатско възнаграждение (чието уговаряне и реално заплащане съдът прие
за доказано с оглед представените по делото договор за правна защита, съдействие и
упълномощаване от 01.04.2024 г., фактура № ***/01.04.202 г. и платежно нареждане за
кредитен превод от 15.04.2024 г. – л. 7 - л. 9 от делото). По отношение на конкретния размер
на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна, съдът счете за
основателно релевираното възражение от ответника за неговата прекомерност по реда чл.
78, ал. 5 ГПК, като намали същото до размера от 650 лева. В тази връзка съдът съобрази
разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по отправено
преюдициално запитване, съгласно което при определяне на размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимални размери (сега Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа -
в случая възлизащ на сумата от 865,21 лева), като възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително
извършената работа. Предвид това, отчитайки от една страна, че предмет на делото е една
осъдителна искова претенция, определяща и предмета на доказване по делото, както и
приключване на делото в рамките на две открити съдебни заседания, при съобразяване със
събраните по делото разнородни доказателства, както и с конкретно извършените
процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца и положените
усилия, изразяващи се в депозиране на искова молба и представителство в проведените
о.с.з., от друта страна, съдът намира, че така определеният размер е справедлив и обоснован.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената
част от иска, следва да бъде присъдена сумата от 25,38 лева – сторени разноски по делото за
депозит за САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултското възнаграждение. Конкретният
размер на последното съдът определи на 180 лева, представляващ среден такъв между
максималния и минималния съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37
от Закон за правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
10
представител на ответната страна, изразяващи се в депозиране на писмен отговор и
представителство в едно от проведените две открити съдебни заседания, както и
конкретната фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 5 284,28 лева, включваща сумата от 5269,28 лева,
представляваща главница за регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско +“ за възстановяване на повреди по автомобил [марка и
модел] с рег. № [номер], вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП,
реализирано на 22.08.2023 г. в град В.Т. и сумата от 15 лева – ликвидационни разходи по
определянето му, ведно със законната лихва върху сумата от 5284,28 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 5284,28 лева до пълния предявен
размер от 5652,12 лева или за сумата от 367,84 лева.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1071,49 лева, представляваща сторени разноски в
производството.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 25,38 лева, представляваща сторени разноски
в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11