№ 11398
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110105922 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 и 45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и обратни
искове по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД АРМЕЕЦ АД моли за осъждането на ответника СОЛИЧНА
ОБЩИНА да му плати, следните суми: на осн. чл.411 от КЗ , вр. чл.49 ЗЗД -
2503,19 лв., представляваща обезщетение за претърпените на 26.2.2019 г. в
гр.София имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №********, от
попадане в необозначен и необезопасен участък на пътното платно - шахта без
капак на общинския път в гр.София, бул.С.Ш., в близост до кръстовището с
ул.С.С., в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка – полица №0306Х0404959 от 2018 г.,
срещу причинителя на вредата, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 1.2.2024 г. до изплащане на сумата, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД -
459,23 лв., обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.410, ал.1, т.2 КЗ,
вр. чл.79 ЗЗД за периода 14.7.2022 – 30.1.2023 г. и на осн. чл.78, ал.1 ГПК
обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на уважените
части от исковете.
Ответникът СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва между ищеца и собственикът на автомобила да е действал
1
договор за застраховка, по силата на който застрахователят да е задължен да
носи риска от повреждането на автомобила при ПТП, както и застрахованият
да е погасил задължението си за плащане на застрахователните премии.
Оспорва още да е настъпило произшествие, твърдения от ищеца механизъм.
Отрича да е собственик на липсващия капак на водопроводната шахта.
Твърди, че собственик на тази част от инфраструктурата е третото лице
помагач – СОФИЙСКА ВОДА АД, което по реда на чл.219, ал.1 ГПК е
конституирано на да го подпомага. Срещу това лице са предявени и обратни
искове по чл.79 ЗЗД за осъждането му, в случай че понесе имуществена
отговорност на осн. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД
Третото лице помагач и ответник по обратния иск – СОФИЙСКА ВОДА
АД. Оспорва исковете на ЗАД АРМЕЕЦ АД и обратните искове на
СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА със същите доводи, като добавя, че не е собственик
твърдения от ищеца липсващ капак на шахта.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
От приетите по делото САТЕ и протокол за ПТП и от показанията на
свид.А. Г. се установява, че на 26.2.2019 г. същият е управлявал л.а. с рег.
№******** по общински път в гр.София – бул.С.Ш. и в близост до
кръстовището с ул.С.С. и претърпява ПТП и повреди по автомобила поради
преминаването през необозначен и необезопасен участък на пътното платно -
шахта без капак на пътното на общинския път.
Безспорно е по делото, че мястото на ПТП представлява общински път=
От приетата по делото застрахователна полица №0306Х0404959 от 2018 г.
се установява, че към датата на произшествието между собственика на л.а. с
рег. №******** и ищеца е действал договор за застраховка, по силата на който
последният се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила при ПТП. По делото е безспорно и се установява
от приетите по делото платежно нареждане от 5.6.2019 г., фактура от 9.5.2019
и възлагателно писмо от 7.3.2019 г., че ищецът е обезщетил собственика на
автомобила по реда на чл.405, ал.1 КЗ с плащане на възнаграждението по
чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила, което се равнява на
2
претендираното обезщетение по настоящото дело плюс 10 лв. за оценка на
размера на обезщетението – т.нар. ликвидационни разноски.
От САТЕ се установява, че повредите по автомобила от техническа гледна
точка са в причинно-следствена връзка с произшествието и че платената от
ищеца цена за поправяне на повредите съответства на средните пазарни цеди
към датата на произшествието.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
Искът е основателен. Ищецът ЗАД АРМЕЕЦ АД доказа фактите в негова
доказателствена тежест - договора за застраховка, застрахователното събитие,
настъпилите повреди по автомобила, причинната връзка между повредите и
наличието на дупка на общинския път, средната пазарна цена за отстраняване
на повредите по автомобила към датата на произшествието. Ищецът не доказа
единствено какъв е размерът на обичайните разноски за определяне на
обезщетението по чл.405 КЗ и да платил такова възнаграждение на оценител,
тоест реално да е направил такива разноски. В тази част искът е
неоснователен и следва да се отхвърли. Ответникът не доказа възраженията си
или да е платил обезщетението по чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на осн. чл.410,
ал.1, т.2 КЗ встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя
на вредата. В случая на осн. чл.31 от Закона за пътищата ищецът носи
задължението да поддържа общинския път, следователно на него е възложена
работата по повод неизпълнението на която са настъпили вредите за
собственика на посочения автомобил и на осн. чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД именно
ответникът следва да понесе деликтната отговорност.
Изложеното сочи, че искът следва да се уважи изцяло за сумата от
2503,19 лв.
Възраженията на ответника и на третото лице помагач са неоснователни.
Съгласно съдебната практика, договорът за застраховка действа дори и да не
са платени застрахователите премии по него, като неплащането им не води до
автоматичното му прекратяване, за което е необходимо изричното изявление
на застрахователя чл.368, ал.1-3 КЗ и чл.27,1 и чл.27,2 от Общите условия на
3
договора за застраховка. Следователно, възражението на ответниците е
обусловено от доказване от тяхна страна, ищецът да е направил изрично
изявление за прекратяване на договора за застраховка поради неплащане на
застрахователната премия. Ето защо, това възражение е неоснователно
предвид недоказването на посоченото обстоятелство.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че не е собственик на
липсващия капак. Според анекс 2 към второто допълнително споразумение от
19.3.2008 г. на договора за концесия от 1999 г. между ответника и третото лице
помагач и ответник по обратния иск – чл.10.1 и анекс 2, Столичната община е
собственик на предоставените на концесионера публични активи. Посочената
от ответника хипотеза по чл.19, ал.1, т.4, б.А и Б от Закона за водите е
неотносима към конкретния казус. Верен е доводът, но той касае обратния
иск, че концесионерът съгласно чл.17, ал.1 от концесионния договор се е
задължил да поддържа получените за ползване публични активи.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът носи тежестта да докаже
фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за
забава; ответникът - твърдените правоизключващи факти и възражения; ако
ищецът докаже твърденията си - плащането цената, на падежа или заедно с
обезщетение за забава.
В настоящия случай главният иск е основателен, ответникът е
представил регресна покана, която от отбелязването върху разписката за
връчването й се установява, че е поставила ответника в забава считано от
14.7.2022 г., когато е изтекъл даденият от ищеца двуседмичен срок от връчване
на регресната покана /29.6.2022 г./ От тогава на осн. чл.84 ЗЗД същият е в
забава да изпълни главното задължение по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД,
поради което на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД е задължен плати ищеца обезщетени в
размер на законната лихва върху главния дълг за периода на забавата. Съдът
изчисли по реда на чл.162 ГПК размера на законната лихва за исковия период
– 14.7.2022 – 30.1.2023 и установи, че и този иск е изцяло основателен.
Относно обратните искове по чл.79, ал.1 ЗЗД.
4
Основателността на главните искове предпоставя разглеждането на
евентуалния обратен иск на ответника СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА срещу
третото лице помагач – СОФИЙСКА ВОДА АД.
Правото на ищеца по обратния иск да претендира обезщетение е
обусловено от доказването на фактите по главния иск, основателността на
който задължава СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА да плати обезщетенията по чл.410,
ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, и твърдения договор за
обществена поръчка от 31.5.2019 г. с две допълнения от 2000 и 2008, по
силата на който ответникът се е задължил към датата на произшествието да
извършва поддръжка и текущ ремонт на посочената копрометирана част от
водопроводната инфраструктура върху общинския път. Ответникът носи
тежестта да докаже твърдените правоизключващи факти, които в настоящия
случай се свеждат до аргументи срещу основателността на главния иск по
чл.410, ал.1, т.2 КЗ
Твърденията на ищеца по обратните искове не се оспорват, с изключение
на твърдението третото лице помагач и ответник по обратния иск да е
собственик на липсващия капак на шахтата, която е част от канализационната
мрежа. Според анекс 2 към второто допълнително споразумение от 19.3.2008
г. на договора за концесия от 1999 г. между ответника и третото лице помагач
и ответник по обратния иск – чл.10.1 и анекс 2, Столичната община е
собственик на предоставените на концесионера публични активи. Посочената
от ответника хипотеза по чл.19, ал.1, т.4, б.А и Б от Закона за водите е
неотносима към конкретния казус. Верен е доводът, но той касае обратния
иск, че концесионерът съгласно чл.17, ал.1 от концесионния договор се е
задължил да поддържа получените за ползване публични активи.
Ето защо, следва да се уважат като основателни обратните искове, за
вредите които Столичната община претърпява от неизпълнението на договора,
които вреди са функция от понесената отговорност по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.
чл.49 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД,
Относно разноските по делото. Основателността на исковете сочи, че на
осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца и направените
от него разноски по представения списък по чл.80 ГПК, съразмерно на
уважената част от иска – изцяло – 1101,00 лв.
Основателността на обратните исковете сочи, че на осн. чл.78, ал.1 ГПК
5
ответникът по тях е задължен да плати на ищеца и направените от него
разноски по представения списък по чл.80 ГПК, съразмерно на уважената част
от обратните искове – изцяло – 1101,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника СОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, гр. София,
ул. "Московска" № 33 да плати на ищеца ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК
*********, следните суми:
на осн. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД - 2503,19 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 26.2.2019 г. в гр.София имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №********, от попадане в необозначен и
необезопасен участък на пътното платно шахта без капак на общинския път в
гр.София, бул.С.Ш., в близост до кръстовището с ул.С.С., в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка – полица №0306Х0404959 от 2018 г., срещу причинителя на
вредата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 1.2.2024 г.
до изплащане на сумата,
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 459,23 лв., обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.79 ЗЗД за периода 14.7.2022 – 30.1.2023 г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 1101,00 лв. за направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете.
ОСЪЖДА ответника по обратния иск СОФИЙСКА ВОДА АД с ЕИК
********* да плати на ищеца обратния иск СОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК
********* следните суми:
на осн. 79, ал.1 ЗЗД - 2503,19 лв., представляваща обезщетение за вредите
от неточното изпълнение на концесионен договор от 23.12.1999 г., в резултат
на което на осн. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД е ангажирана имуществената
отговорност на ищеца по обратния иск за обезщетяване на имуществените
вреди, които са претърпени от собственика на л.а. с рег. №******** във връзка
с ПТП от 26.2.2019 г. в гр.София, в чиито права е встъпил застрахователя ЗАД
АРМЕЕЦ АД във връзка със сключения между тях договор, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 1.2.2024 г. до изплащане на
6
сумата,
на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 459,23 лв. - обезщетение за вредите от неточното
изпълнение на концесионен договор от 23.12.1999 г., в резултат на което на
осн. чл.86, ал.1 ЗЗД е ангажирана имуществената отговорност на ищеца по
обратния иск да плати обезщетение за забава за плащане на обезщетението по
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.79 ЗЗД за периода 14.7.2022 – 30.1.2023 г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 1101,00 лв. - обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника СОФИЙСКА ВОДА АД с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд пред
СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Преписи от същото да се връчи на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7