Решение по дело №11693/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261693
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20203110111693
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

261693/20.05.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***

 

 при участието на секретаря ***разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11693/2020 г.

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД от С.Т.Ш., ЕГН **********, адрес: *** и Н.Х.Ш., ЕГН **********, адрес: *** срещу В.А.К., ЕГН **********, адрес: *** и Ц.Д.С., ЕГН **********, адрес: ***, с който се иска ответниците да бъдат осъдени солидарно да им заплатят сумата от 3900 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.08.2019 г. до 30.08.2020 г., изразяващи се в пропусната полза за ищцитеневъзможност за ползване на собствения им апартамент, находящи се в град ***, жилищна част, етаж 3, ап.3 в резултат на противоправното бездействие на ответниците, а именно неизпълнение на решение на общото събрание на етажните собственици от 20.09.2018 г. за извършване на необходимите действия по окончателното присъединяване към електропреносната мрежа, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6500 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.08.2019 г. до 30.08.2020 г., изразяващи се в пропусната полза за ищците - невъзможност за ползване на собствения им апартамент, находящи се в град ***, жилищна част, етаж 4, ап.6 в резултат на противоправното бездействие на ответниците, а именно неизпълнение на решение на общото събрание на етажните собственици от 20.09.2018 г. за извършване на необходимите действия по окончателното присъединяване към електропреносната мрежа, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Собственици са на жилища, находящи се в град ***. Ответниците са собственици на жилище в същата сграда, представляващо ап.23 на ет.8. Твърди, че сградата, в която се намират имотите им и този на ответника е в режим на етажна собственост. Посочва, че за същата има издадено разрешение за ползване от ДНСК от 31.07.2018 г. Въз основа на договор за присъединяване № П -80 – ВС – 1099/03.08.2007 г., сключен с „***“ АД е предвидено да се захранва единствено процеса на строителство на сградата. Посочва, че липсват индивидуални електромери, което предполага и неравномерното разпределение на сметките между собствениците на индивидуални обекти в сградата. Твърди, че на 20.09.2018 г. е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за извършване на необходимите действия по окончателното присъединяване към електропреносната мрежа, което е обективирано в точка 3 от протокол № 11 от 20.09.2018 г. Посочва, че е депозирано искане за монтаж на електромерно табло и съоръжения по договор за присъединяване на съсобствениците в жилищната сграда. Във връзка с това „***“ е предоставило за подписване допълнително споразумение от 13.02.2019 г. към договора за присъединяване, което следва да бъде подписано от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата. На ответниците е връчена нотариална покана, с която е предоставен седмодневен срок за подписване на допълнителното споразумение. Ответниците отказват да изпълнят решението на Общото събрание и в резултат на бездействието им, не е извършен етап втори на присъединяване на съоръженията на сградата към ***, което води до невъзможност за ползване на притежаваните от ищците обекти в сградата. Твърди, че за периода от 01.08.2019 г. /датата на изтичане на срока даден от УС на ЕС на ответниците за подписване на допълнителното споразумение/ до 31.08.2020 г. в резултат на неправомерното поведение на ответниците търпят имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза – невъзможност за ползване на собствения им апартамент, находящи се в град ***, жилищна част, етаж 3, ап.3 и невъзможност за ползване на собствения им апартамент, находящи се в град ***, жилищна част, етаж 4, ап.6. Твърди, че месечният наем за апартамент 3 възлиза в размер на 300 лева, а за апартамент 6 – 500 лева. Моли за присъждане и на направените съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран от страна на ответниците отговор на исковата молба. В него излагат твърдения за неоснователност на исковите претенции, тъй като не е налице противоправно поведение от тяхна страна, както и, че не са настъпили вреди за ищците в резултат на тяхно поведение и ако последните не могат да ползват собствените си обекти в сградата това се дължи на техни неправомерни действия или такова на трето лице. Твърдят, че за тях не е възникнало задължение за изпълняване решение на общо събрание на ЕС, доколкото няма валидно учредена такава и валидно взето решение. ЕС на жилищна сграда с адрес: град ***не може да бъде учредена поради факта, че в УПИ, находящо се в град ***няма изградена жилищна сграда, а сграда за обществено – обслужващи дейност и обитаване, с трафопост, въведена в експлоатация с три разрешения за ползване. Оспорва ЕС да е учредена по съответния ред и да са избрани легитимни органи на същата. Заявяват, че не е налице мнозинство при вземане на решението от 20.09.2018 г. Оспорват да е взето валидно решение от общото събрание на ЕС, което да ги задължава да подписват договор или анекс към него с ЕРП. Оспорват съществуването на решение на ЕС, което да е със съдържание, посочено в исковата молба. С изпратената нотариална покана не става ясно на какво законово основание е определен срок за изпълнение на задължението за подписване на допълнително споразумение към договор за присъединяване от 03.08.2007 г. Освен това ответниците не са страната по последния. Оспорват твърдението на ищците, че поради неподписването на анекс № 4, не е изграден етап две на присъединителните съоръжения на сградата към ***, в резултат на което не са изградени токоограничители, електромерни табла и необходимия брой кабелни линии ниско напрежение от ТП 1094 Варна до индивидуалните електромерни табла на сградата. Твърдят, че присъединителните съоръжения на цялата сграда не само са изградени и въведени в експлоатация по реда на ЗУТ, но и са придобити от електропреносното дружество. Предвид твърдението на ищците, че сградата е въведена в експлоатация, но без да са изпълнени съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа – кабелни линии ниско напражение, електромерни табла и др., това предполага две възможности или че сградата е въведена в експлоатация при неспазване на нормативните изисквания или всички строително монтажни работи са извършени в съответствие с изискванията, вкл. са изградени и всички съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа. Ако сградата е въведена в експлоатация с неизградени съоръжения за присъединяване, то негативните последици са резултат от техните собствени противоправни действия. Освен това такива са налице и от страна на „***“ АД. Посочват, че сключването на договор за доставка на електроенергия по отношение на общите части на сградата и за всеки отделен обект зависи от въвеждането на сградата в експлоатация и въвеждане на преносните съоръжения в експлоатация. Ако тези условия формално са налице няма основание за отказ от страна на *** да се откаже захранване на общите части, а всеки собственик да си прецени кога и как да присъедини обекта си. Твърдят, че обектите в сградата се ползват от ищците и те не търпят вреди от липсата на постоянно електрозахранване. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между твърдяното бездействие и заявените вреди. Твърди, че липсват доказателства установяващи настъпилите вреди. Посочват, че ищците се опитват чрез собственото си неправомерно поведение да черпят благоприятни за себе си права. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

По реда на чл. 143 ГПК в първото по делото заседание ответниците уточняват наведените фактически твърдения с депозирания отговор на исковата молба. По отношение противоправното поведение, изразяващо се в бездействие неподписване на Анекс №4/13.02.2019г. към договор за присъединяване сключен с „***“ АД в исковата молба ищците твърдят, че са претърпели имуществени вреди от тяхното противоправно поведение, изразяващо се в бездействие и неподписване на Анекс №4/13.02.2019г. към договор за присъединяване, в резултат на което не е изграден етап две на присъединителните съоръжения в сградата към „***“ поради което електрозахранването, е временно и с недостатъчна мощност и липсват и индивидуални електромери за отчитане на ползваната в техните жилища електроенергия. Считат, че не са страна по сочения договор за присъединяване, сключен с „***“, поради което не са обвързани от такъв договор. Нещо повече не са от кръга на лицата, които могат да бъдат страна по сочения от ищците договор за присъединяване сключен през 2007г. По отношение твърдението, че в резултат на тяхно бездействие, изразяващо се в неподписване на Анекс №4, не е изграден етап две на присъединителните съоръжения на сградата към „***“ поддържат, че сградата, в която ищците имат собственост, е изградена поетапно и е въведена в експлоатация с три разрешения за ползване, две от 2008г. и едно от 2018г., които са представили с отговора. Посочили са, че съоръженията за присъединяване на цялата сграда, са въведени в експлоатация още през 2008г. и през 2010г. са прехвърлени в собственост на електроразпределителното дружество от лицето сключило договора за присъединяване, а именно първоначалния строител на сградата, като при прехвърляне на собствеността е представено именно разрешението за ползване, видно от съдържанието на представения нотариален акт. Опровергават твърдението, че е изграден етап две на присъединителните съоръжения на сградата и правят следното уточнение, че съгласно чл.17, ал.2 от Наредба № 6/09.06.2004г., когато договора за присъединяване е предвидена етапност при изграждане на съоръженията за присъединяване се определя цена на всеки етап съответстващ на предоставената и присъединена мощност и категорията по осигуреност на електроснабдяването. Представеният от тях нотариален акт за продажба на изградени присъединителни съоръжения не е посочено, че при продажба на присъединителните съоръжения се заплаща цена за етап. Посочено е, че се заплаща цена за присъединяване по договор за присъединяване. Това означава, че с договора за присъединяване не е предвидена цена за етап, следователно не са предвидени етапи в изграждането на присъединителните съоръжения, както се твърди в исковата молба. Следователно през 2010г. „***“, е придобил вече изградените и въведени в експлоатация присъединителни съоръжения за цялата сграда. За опровергаване твърдението на ищците, че вследствие на тяхното противоправно бездействие има изградени съоръжения, сочат съответните доказателства. Твърдят, че ищците са приели, че няма неизвършени видове работи по сключения договор, в това число и по договора за присъединяване към ел.мрежа. Това становище е препотвърдено от ищците по време на работа на Държавно- приемателната комисия. Ищците твърдят, че допълнителното споразумение подлежащо на подписване е с дата 13.02.2019г., като към датата договора за присъединяване вече е бил прекратен на поне две самостоятелни основания. Първо вследствие на обстоятелството, че към тази дата съоръженията вече са въведени в експлоатация по реда на ЗУТ и второ по причина, че от страните по договора за присъединяване, а именно търговско дружество „***“ЕООД в резултат на производството по несъстоятелност е заличено от ТР, като дружеството няма правоприемник. Твърдят, че липсва подкрепа на твърденията на ищците, че в резултат на тяхно противоправно поведение не могат да измерват потребеното в собствените си имоти с индивидуални електромери, което създава значителни неудобства и затова не са необходими нито действията на други собственици в сградата, нито решение на общо събрание на ЕС. Предприемане на действия за откриване на индивидуална партида по измерване на ел.енергия потребявана в самостоятелен обект, е въпрос на индивидуално решение на всеки един собственик на самостоятелен обект. В конкретният случай няма пречки ищците да инициират съответна процедура като представят нотариален акт за собственост и разрешение за ползване на притежаваните от тях самостоятелни обекти. По твърдението на ищците за противоправно поведение от ответниците изразяващо се в неизпълнение на решение на общо събрание, обективирано в протокол №11/20.09.2018г. Поддържат възражението си, че не са етажни собственици на сочената от ищците сграда. На първо място, поддържат възраженията си в отговора на исковата молба, че на административен адрес ***съществува сочената в исковата молба жилищна сграда, състояща се от 23/двадесет и три/ апартамента, 5 /пет/ ателиета, 4/четири/ броя магазина, три броя козметични студия, един броя офис, 1/един/ брой кафе, 1/един/ брой амбулатория за специализирана медицинска помощ и 1/един/ брой медико-техническа лаборатория. Сградата за обществено обслужващи дейности и обитаване е въведена в експлоатация с три разрешения за ползване. Поддържат становището, че не съществува правна възможност части от сградата да формират етажна собственост на сграда или вход по смисъла на ЗУЕС. Във връзка с твърдяното решение на ЕС протокол №11/2018г. дори и да съществува оригнал на такъв протокол, оспорват, че същия обективира решение на ЕС по смисъла на ЗУЕС на сграда или вход находяща се на този административен адрес. Ако съществува такъв протокол, то той обективира евентуално решение на група собственици в недовършена част на сградата. В този смисъл неизпълнението на такива решения не е противоправно поведение. Отделно от това от отразеното в т.3 от протокола №11 е видно, че липсва текст, който да гласи, че е взето решение за извършване на необходимото действие по окончателно присъединяване към електропреносната мрежа, така, както се твърди от ищците. Следва да се отбележи, че общото събрание на ЕС на сградата, е компетентно да вземе решение свързано единствено и само с общите части на сградата. Например свързано с консумация и измерване на ел.енергия само за общите части асансьор, стълбище и паркинг. Извън компетентността на общо събрание са решенията свързани с индивидуалната собственост на етажите, включително свързани с откриване на индивидуална партида на самостоятелни обекти в сградата. Също така извън компетентността, е да взема решения касаещи договори сключени между трети на ЕС лица, какъвто е договора за присъединяване към ел.мрежа. По отношение заявените вреди излагат, че в случая сградата има разрешение за ползване и не съществуват никакви обективни пречки ищците да упражняват в пълен обем правата си на собственици, а именно да владеят, да ползват и да се разпореждат с правата. По никакъв пряк начин не са препятствани по твърдяния начин чрез противоправно поведение от страна на ответниците. С оглед претенциите на ищците за заплащане на обезщетение равняващо се на месечен наем, то същите обхващат пропуснати ползи доколкото вредата води до пропускане на възможност за реално увеличаване на имуществото, а не води до намаляването. Обезщетението, което ищците претендират, е аналогично на обезщетението за неоснователно обогатяване. Изразяват и становище по отношение на причинно следствената връзка като се позовават на постановление на Пленума на Върховния съд. Молят за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът след запознаване материалите по делото и представените по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявените искови претенции с правно основание чл. 45 ЗЗД в доказателствена тежест на ищците е да установяват следните правно релевантни факти: деяние /изразяващо се бездействие на ответниците - неизпълнение на законосъобразно решение на общото събрание на етажните собственици от 20.09.2018 г. за извършване на необходимите действия по окончателното присъединяване към електропреносната мрежа като последното е взето съобразно изискванията на чл.10 и сл. от ЗУЕС/; противоправност на деянието; настъпила имуществена вреда за ищците, изразяваща се в пропусната полза за ищците – сигурно увеличаване на имуществото им; причинна връзка между неправомерното поведение на ответниците и вредата; вина, както и че са собственици на жилища, находящи се в град ***, а ответниците са собственици на жилище в същата сграда, представляващо ап.23 на ет.8.

Ищците са редовно призовани за датата на съдебното заседание чрез процесуалния им представител, надлежно упълномощен, видно от представеното по делото пълномощно на страница 7 от делото, като им е връчено и определението за насрочване на делото, постановено по реда на чл. 140 ГПК. Съобщението за датата на съдебното заседание и определението за насрочване е връчено на 17.03.2020 г. /л. 113 от делото/.  В първото по делото заседание ищците не се явяват, не се и представляват и не изпълняват указанията на съда, дадени с определението за насрочване по реда на чл. 140 ГПК. С последното съдът им е указал и неблагоприятните последици за неизпълнение на същите, поради което с протоколно определение от 23.04.2021 г. съдът е изключил от доказателствения материал по делото всички представени с исковата молба писмени доказателства, на основание чл. 183, изр.2 ГПК. Ищците не предприемат съответни процесуални действия за установяване на разпределените в тяхна доказателствена тежест факти. С оглед гореизложеното следва изводът, че нито един от разпределените в доказателствена тежест на ищците факт не е доказан в настоящото производство, поради което исковите претенции подлежат на отхвърляне. Предвид отхвърлянето на исковите претенции на ищците спрямо ответниците, съдът не следва да подлага на доказателствен анализ представените от тях и приети от съда писмени доказателства. С оглед гореизложеното предявените искови претенции следва да се отхвърлят.

По отношение на разноските:

Двете страни в производството са поискали присъждане на сторените разноски като с оглед изхода на делото, такива се следват само на ответната страна. По делото е представен договор за правна защита и съдействие № 2/01.12.2020 г., от който е видно, че В.А.К. е заплатил сумата от 1000 лева за защита по гр.д. № 11693/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна. Въпреки че ответниците са се отказали от процесуалния представител по делото непосредствено преди първото по делото заседание, последният е депозирал отговор на исковата молба, поради което заплатеното възнаграждение за защита по гр.д. № 11693/2020 г. се явява сторен от В.А.К. разход, поради което в тежест на ищците следва да се възложи същият. За сторени от страна на Ц.Д.С. разноски в настоящото производство доказателства не са представени.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.Ш., ЕГН **********, адрес: *** и Н.Х.Ш., ЕГН **********, адрес: *** срещу В.А.К., ЕГН **********, адрес: *** и Ц.Д.С., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се иска В.А.К., ЕГН ********** и Ц.Д.С., ЕГН ********** да бъдат осъдени солидарно да им заплатят сумата от 3900 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.08.2019 г. до 30.08.2020 г., изразяващи се в пропусната полза за ищцитеневъзможност за ползване на собствения им апартамент, находящи се в град ***, жилищна част, етаж 3, ап.3 в резултат на противоправното бездействие на ответниците, а именно неизпълнение на решение на общото събрание на етажните собственици от 20.09.2018 г. за извършване на необходимите действия по окончателното присъединяване към електропреносната мрежа, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.Ш., ЕГН **********, адрес: *** и Н.Х.Ш., ЕГН **********, адрес: *** срещу В.А.К., ЕГН **********, адрес: *** и Ц.Д.С., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се иска В.А.К., ЕГН ********** и Ц.Д.С., ЕГН ********** да бъдат осъдени солидарно да им заплатят сумата от 6500 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.08.2019 г. до 30.08.2020 г., изразяващи се в пропусната полза за ищците - невъзможност за ползване на собствения им апартамент, находящи се в град ***, жилищна част, етаж 4, ап.6 в резултат на противоправното бездействие на ответниците, а именно неизпълнение на решение на общото събрание на етажните собственици от 20.09.2018 г. за извършване на необходимите действия по окончателното присъединяване към електропреносната мрежа, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА С.Т.Ш., ЕГН **********, адрес: *** и Н.Х.Ш., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на В.А.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1000 лева, представляващи сторени от последния разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: