Определение по дело №1233/2018 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №1965

гр.Бургас, 08.10.2018 г.

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН   СЪД,  гражданска колегия,  в закрито заседание на осми октомври  две хиляди осемнадесета година, в състав:

                                                            СЪДИЯ: ДИЛЯНА ЙОРДАНОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско  дело N 1233 по описа за 2018 година,  за да се произнесе, съобрази  следното: 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Р.  Н.Б. ***, съдебен адрес ***, чрез адв. М.А. от БАК, с която  е предявен иск за осъждане на ответника Ж.Ж.Ж., с постоянен адрес ***, да заплати на ищцата сумата от 26 450 евро, представляваща част от платена в периода 01.10.2012г.-05.12.2017г. сума за погасяване на общото им задължение, произтичащо от договор за банков кредит№02КР-АА-2839/03.12.2007г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, надхвърляща припадащата се на ищцата ½ ид.част от това задължение, ведно със законната лихва,  считано от предявяване на исковата молба 08.08.2018г. до окончателното плащане. Ищцата твърди, че на 03.12.2007г. между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на кредитодател от една страна и нея и ответника като кредитополучатели и солидарни длъжници, е сключен договор за банков кредит №02КР-АА-2839 от 03.12.2007г., по силата на който им е предоставен кредит в размер на 54000 евро за закупуването на недвижим имот. Посочва, че договорът за кредит е в изпълнение на програма на банката за кредитиране на нейни служители, като към момента на сключването му ищцата е била служител на ПИБ АД, като поради това е ползвала преференциални условия., както и, че заедно с ответника са били в граждански брак към датата на подписване на договора. Изнася данни, че за обезпечение на кредита в полза на банката е учредена договорна ипотека върху собствения на майката на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Бургас, с адрес ул. Г. С. Раковски№57. Поддържа, че сумата по кредита е използвана от нея и бившия й съпруг за закупуването на апартамент№3, находящ се на първи жилищен етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. Дебелт№76. Според твърденията в исковата молба отношенията между страните са се влошили, като са се разделили окончателно през месец октомври 2012 година, след което бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила на същата дата решение №435 от 19.03.2013г. на БРС по гр.д.№447/2013г.. Навежда доводи, че след развода придобитото по време на брака жилище от страните е допуснато до делба при равни квоти между тях с влязло в сила решение по гр.д.№7837/2014г. на БРС, впоследствие ищцата е придобила собствената на ответника ½ ид.ч. от имота след изнасянето му на публична продан с влязлото в сила решение по извършване на делбата срещу сумата от 50000 лева, заплатена от нея на 04.08.2016г. по сметка на ЧСИ Станимира Николова с район на действие БОС. Ищцата основава активната си материална легитимация на обстоятелството, че от начало на кредита погасителните вноски са изплащани предимно от нея и в периода от настъпилата фактическа раздяла през м. октомври 2012г. до пълното предсрочно погасяване на кредита вноските по него, направени от ответника са в размер на по-малко от 10 процента от платеното от нея. Посочва, че общият размер на погасените от кредитополучателите по договора за банков кредит суми в периода 21.12.2007г.-05.12.2017г. възлизат както следва: от ответника 6650,28 евро и от ищцата 79 734,60 евро. С оглед на това ищцата счита, че е надплатила над дела си от ½ ид.ч. от общия дълг сумата от 26 450 евро, която моли ответникът да бъде осъден да й заплати в настоящото производство. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява становище за нередовност на исковата молба, като счита, че ищцата следва да уточни на какво основание е настъпила солидарната отговорност между страните-по силата на договора за кредит или по силата на закона, доколкото с кредита е закупено жилище по време на брака. Не оспорва, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение за развод, влязло в законна сила на 19.03.2013г., както и, че по време на брака са придобили от „Вихаус“ ООД на 14.12.2009г. с нотариален акт№81 по нот.дело№235/2009г. описания в исковата молба апартамент. Възразява, че е придобил качеството солидарен длъжник въз основа на договора за кредит. Оспорва, че усвоената и предоставена сума по договора за кредит е разходвана за семейни нужди под приложното поле на чл.32, ал.2 от СК, като счита, че няма връзка между преведената по лична сметка на ищцата сума по договора за кредит и плащанията на цената за закупения имот. На следващо място сочи, че предварителният договор за  покупко-продажба на апартамента е подписан два месеца след получаване на кредита от ищцата, като липсва подпис на ответника. Твърди, че извършените плащания в брой по предварителния договор не са извършени със средства от кредита. , като оспорва достоверността на датата му, авторството и подписа на вписванията по договора за получаване на суми от продавача. В тази връзка се позовава на противоречия между цената на сделката в предварителния договор и в нотариалния акт, както и на официалната удостоверителна сила на нотариалния акт, в който е отразено, че цената е платена от ответника. Оспорва изложените твърдения в исковата молба, че в периода 01.10.2012г.-05.12.2017г. погасителните вноски  са правени единствено от ищцата, като до датата на прекратяване на брака според ответника следва да се презумира, че са правени с общи средства. Възразява, че е налице сила на присъдено нещо, формирана за част от периода на исковата претенция 19.03.2013г.-02.04.2015г., по отношение на който има отхвърлителен диспозитив с решение на БОС по в.гр.д.№204/2016г. Посочва, че е извършил погасявания на общо 24 вноски по кредита, които е направил до декември 2014г., като е превеждал сумите по сметка на ищцата. Навежда доводи, че не давал съгласие за предсрочното погасяване на кредита от ищцата, както и за увеличаване на размера на делба поради предсрочно погасяване с наказателни лихви, поради което на осн. чл. 127, ал.3 от ЗЗД не следва да дължи увеличения размер на дълга вследствие на предсрочното погасяване.

Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за нередовност на исковата молба. В исковата молба са изложени обстоятелствата от ищцата, на които се основат спорните права. Съдържат се твърдения, че страните са сключили договора за кредит по време на брака за задоволяване на нуждите на семейството, като едновременно са подписали договора за кредит в качеството на кредитополучатели, като тези твърдения са достатъчни за съда, за да се приеме, че исковата молба е редовна. Що се касае до второто възражение на ответника за наличието на СПН, което е по допустимостта на производството, то също е неоснователно. В случая се твърди наличие на нови обстоятелства-последващо погасяване на дълга от ищцата към банката, надхвърлящо идеалната й част, които не са обхванати от СПН по в.гр.д.№204/2016г. Мотивите, послужили за частично отхвърляне на съединената претенция по сметки от ищцата по чл.127, ал.2 от ЗЗД във втората фаза на делбеното производство от въззивния съд са, че платилият солидарен длъжник няма обратно вземане, тъй като не е изпълнил повече от своята част от дела. По изложените съображения не е налице основание за частично прекратяване на производството за  периода  19.03.2013г.-02.04.2015г. на основание чл. 299, ал.1 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.32, ал.2 СК

Ищцата при пълно и главно доказване следва да установи сключването на договор за кредит по време на брака с ответника, както и твърденията си за изпълнението на задълженията си по същото, надхвърлящо нейната идеална част от общото задължение. В тежест на ответника е да обори установената в  чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници. Щом като солидарните длъжници са съпрузи и ищцата заявява в исковата молба, че сумата е  разходвана за семейни нужди-закупуване на семейно жилище по време на брака, в тежест на оспорващия съпруг е да обори презумпцията, като докаже, че твърдените разходи не са извършени или че с тях не е удовлетворената семейна нужда. Ответникът, който възразява, че  отговаря за по-малка част от общото задължение, следва да докаже, че е получил по-малка част от заема или че някаква част от заема е облагодетелствала в по-голяма степен ищцата, както и в негова тежест е да докаже твърденията си за превеждане на погасителни вноски по сметка на ищцата в погашение на изпълнение на задължението си към банката по договора за кредит.

По делото не се нуждаят от доказване следните обстоятелства, които се признават от ответника с отговора: страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение за развод, влязло в законна сила на 19.03.2013г., както и, че по време на брака са придобили от „Вихаус“ ООД на 14.12.2009г. с нотариален акт№81 по нот.дело№235/2009г. описания в исковата молба апартамент.

Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора и следва да бъдат допуснати.

По делото следва да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба и в отговора.

Мотивиран от горното съдът,

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ДОПУСКА представените от ищцата с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищцата в срок първото съдебно заседнание да посочи по делото ще се ползва ли от оспорените от ответника по реда на чл.193 от ГПК доказателства.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси от ищцата в исковата молба и от ответника в отговора.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лева, от които 150 лева от ищцата и 100 лева от ответника в едноседмичен срок от съобщението по сметка на БОС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Тони Петров.

           СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.

ПРИКАНВА страните към постигане на съдебна спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.

          ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 23.11.2018г. от 10,20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.

            ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищцата с препис от отговора.

 

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :