Решение по адм. дело №1719/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба на Г. И. М. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0358-000070/03.10.2025г., издадена от Началник РУ ОД МВР Хасково, РУ Тополовград /[населено място]/, с която на основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита заповедта за нищожна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения, като актът не съответствал на закона. В случая заповедта била издадена от некомпетентен орган и липсвали предписаните от закона съдържание и реквизити. Нямало законово основание за издаването ѝ, не била изложена разбираемо волята на органа за вида и срока на наложената МАМ. Изложената обстановка не била пълна, точна и вярна, не били отразени всички обстоятелства, както и не била изяснена фактическата обстановка, а освен това се оспорва верността на посочените в заповедта обстоятелства, както и на същите в АУАН. Поради това имало неправилно приложение на закона. Не били налице елементи от фактическия състав на приложимите норми. Нямало фактически и правни основания за издаването на акта, като налагането на ПАМ било необосновано и немотивирано, като липсата на мотиви също водела до нищожност. Иска съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед, като се претендират направените разноски.

Ответната страна не взема становище по жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, че л.а. Сузуки Витара 2.0, рег.№ *************, е собственост на Г. И. М..

Безспорни са и обстоятелствата относно извършената полицейска проверка - на 02.10.2025г. от мл.автоконтрольор при ОД МВР Хасково, РУ Тополовград, на И. Н. Н. е съставен АУАН сер.GA №1352641, за това че на посочената дата, около 11,20ч., процесният автомобил е управляван от Н., който е неправоспособен водач, и управлението е осъществено по път в обл.Хасково, общ.Тополовград, път /Елхово-Гранитово/ - Княжево-Тополовград-Българска поляна-Б.-Харманли- километър 35.65. Установеното е определено като нарушение на чл.150 от ЗДвП, като с АУАН са иззети и 2 бр.рег.табели на процесния автомобил.

С оспорената ЗППАМ №25-0358-000070/03.10.2025г. на основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП на Г. И. М. е наложена ПАМ Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като от фактическа страна са посочени обстоятелствата, описани в АУАН, поради което и на собственика М. е наложена ПАМ за това, че е предоставил лекия автомобил на неправоспособния водач И. Н..

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.10.2025г.

В хода на съдебното производство по делото са приети представени от жалбоподателя писмени доказателства, които не са оспорени от ответната страна. С представения Договор за послужване от 29.05.2025г. се доказва, че Г.М. като заемодател е предоставил за временно и безвъзмездно ползване процесния лек автомобил на И. М. П., като съгласно чл.4, п.4 от договора заемателят не може да преотдава или предава ползването на наетата вещ. Договорът е сключен за срок от една седмица, считано от подписването му. Видно то представеното в копие СУ МПС №********* заемателят П. е правоспособен водач.

Като свидетели по делото са разпитани И. М. П. и И. Н. Н.. Първият дава показания, че заедно с Г. М. гледали животни и си помагали, когато единият го нямало. М. му дал джипа Сузуки, защото другият джип бил на ремонт, а трябвало да се ходи до животните и така с договор оформили даването на джип Сузуки за една седмица, докато свърши ремонта. На 02.10. П. не бил на село и му се обадили, че животните, които се пасат с електропастир, излезли на пътя. За това П. се обадил на И. да приберат животните. След това П. се прибрал и разбрал, че полицаите свалили номерата на джипа. Ключовете за джипа били при всички други ключове, но П. не бил разрешавал на И. да ги вземе. Свидетелят И. Н. дава показания, че след като И. му се обадил отишъл и взел Витарата, като ключовете ѝ били оставени до прозореца, там където били всички ключове. Друг път не бил управлявал тази кола, но този ден, когато излезли кравите, го болял кракът и не можел да върви, поради което и решил да се качи на колата, въпреки че нямал книжка. Нито И., нито М., му били разрешавали да управлявал тази кола, а и М. този ден го нямало там.

В представената преписка е приложено Сведение – без дата, от И. Н. Н., който е описал случая на 02.10.25г. – отговарял за кравите на М., които около 11,20ч. излезнали на главния път. Затова се качил на колата на М. – *************, и тръгнал към главния път, където и полицаите го видели.

По делото е представена Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД на МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и Началници РУ ОД МВР – т.6, каквато няма спор е длъжността на издателя на заповедта.

В преписката е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че за И. Н. няма данни за валидно СУ МПС.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД на МВР Хасково, като относно конкретната длъжност на издателя, посочена в оспорената заповед, не се спори.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.

Разгледана по същество при събраните в съвкупност по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед не е съобразена с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ Прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. За да бъде законосъобразно приложена ПАМ на посоченото основание в случая е необходимо наличието на следните предпоставки - водачът на ППС да го управлява без да притежава съответното свидетелство за управление и да е собственик, както и ако водачът не е собственик, то ПАМ се налага на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от неправоспособно лице, но следва от страна на собственика да има осъществено неправомерно поведение, т.е. да е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал или с друго поведение да е довел до осъществяване на управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. Адресат на оспорената заповед за налагане на ПАМ действително е собственикът на ППС, за който в заповедта се твърди, че е допуснал управление от неправоспособния водач на 02.10.2025г. Но в разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се установява процесният автомобил на процесната дата да е предоставен за управление под каквато и да е форма на водача Н.. Нещо повече – от ангажираните свидетелски показания и писмени доказателства се установи, че МПС е предоставено под наем на трето лице – И. П., за който също не се събраха доказателства да е допуснал И. Н. да управлява процесното МПС. Съдът кредитира тези показания, тъй като по делото се установи, че за управлението на МПС е съставен АУАН, както и са снети писмени обяснения от водача, който изрично сочи, че без разрешение и в инцидентна ситуация е взел ключовете на лекия автомобил. Доколкото административният орган не ангажира други доказателства, нито оспорва представените и събрани в хода на съдебното производство, то не може да се приеме за безспорно установено Г.М. да е допуснал на 02.10.2025г. управлението на собствения автомобил от неправоспособния водач Ил.Н.. В случая автомобилът е бил отдаден под наем от М. на трето лице, като именно в срока на отдаване под наем е осъществено управлението от Ил.Н.. Административният орган е издал оспорената заповед без да изясни фактическата страна на нарушението, като е пренесена описаната фактическа обстановка от съставения АУАН в ЗППАМ и не е изследвано как е установено отношението на собственика към осъщественото деяние, доколкото и има събрани писмени обяснения от неправоспособния водач, който сочи, че е взел автомобила без разрешение нито от наемодателя / собственика Г.М./, нито от наемателя И. П.. В този смисъл анализът на доказателствата и приложимото право налагат извода, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като оспорващият - макар и собственик на въпросния автомобил, не е допуснал автомобилът да е управляван от неправоспособен водач.

Доколкото, принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в само в предвидените от закона случаи, а процесният не попада сред тях, и оспореният административен акт е несъответен и на целта на ЗДвП.

Предвид изложеното, оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, представляващи отменителни основания по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

При извода за основателност на оспорването, то е основателна е претенцията за разноски - при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв, в размер съобразно полагащия се минимален размер на възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На жалбоподателя следва да се заплати сумата от 10,00 лева, представляващи разноски за държавна такса за образуване на производството.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0358-000070/03.10.2025г., издадена от Началник РУ ОД МВР Хасково, РУ Тополовград, с която на основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на адв.Д. А. – като представляващ адвокат по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, направените по делото разноски 1 000,00 лева, както и да заплати на Г. И. М., [ЕГН], направените разноски в размер на 10,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.